Халит Ергенч и Бергюзар Корел, "Ти си моята родина" - тема 22

Винаги съм подозирал, че работиш за бунтовниците.
При засадата ме доведе до безсъзнание,   преди взрива на склада, ми каза да си вървя. Всички наши планове се провалят. Това не е ли достатъчно, за да събуди подозрения към генерал Джевдет?
Имаш ли доказателства?
Нямаш ли ми доверие?
Баща ми, генерал Васили, Ви вярва.
Но ти не.
Не вярвам, че един турчин  би се примирил с присъствието ни по тези земи.
Когато разбрах, че не сте издали болшевиките, бях сигурен, че работите за бунтовниците и че Вие сте убиецът на баща ми.
Говори. Кажи нещо.
Какво искаш да кажа?
Искам да кажеш истината.
Ти знаеш истината, Леон.
Искам да я чуя от теб.
Аз не съм гръцкият генерал Джевдет, а участникът в освободителното движение полковник Джевдет. Не работя за Атина, а за Анкара. Боря се с всички сили не за гръцката победа, а за победата на турския народ. С всичките си действия  целя да сложа край на позорната окупация и да извоювам свобода за своята Родина. Затова взривих склада с боеприпасите. Издавах заповеди в ущърб на близките ми. По същата причина не предадох теб и приятелите ти, Леон.
Семейството Ви ...Те знаят ли всичко това?
Само Азизе. Не можах да го скрия от нея.
И приехте да бъдете ненавиждан от близките си, които мислят, че сте предател, така ли?
С теб си приличаме много, нали?
И за теб, и за мен униформата е само една маска. Прикрива  нашите истински планове и стремежи.
Ти искаш войната да свърши, аз също. На една и съща страна сме. Каузата ни е справедлива.
Справедлива? Не ми говорете за закон и справедливост. Не говорете за закон и справедливост!  Вие убихте баща ми.
След като си искал да ме убиеш, защо ме измъкна от затвора? Защо не позволи да ме разстрелят?
Проблемът ми с Вас е личен, полковник.
...............................

Откъде дойде този шум?
От кабинета на генерал Джевдет, командире.
Няма място за безпокойство, командире.
Какви бяха тези изстрели?
Старши-лейтенант Леон мислеше, че пистолетът му  е развален. Когато го взех, гръмна в ръцете ми.
Старши-лейтенант. Веднага отидете да Ви сменят оръжието, не бива да ползвате това. Веднага!
Леко се отървахме.
Много ли ще е, ако поискам да бъдете по- предпазлив  в щаба, генерале.
Прав сте, командире.
Разбира се, че съм прав.
Командире, ако позволите, бих искал да се прибера  и да се приготвя, преди да се върна към задълженията си.
Както желаете, генерале.
Защо ме гледате така? Защото сте  прав ли? Защото не ми достигна смелост да стрелям ли?
Не държа да съм прав, старши-лейтенант.
Не ме наричайте така. Аз не съм Ваш войник.

........................................
Почакай, бабо. Вземи чехлите.
Какво е станало с теб?
Връщам се на служба, мамо. Харесва ли ти?
Боже, радвам се да те видя дори в тази униформа. Аз съм майка.
Мамо.
Сине.
Мамо.
Татенце.
Дъще.
Дано не се повтаря.
Благодаря, дъще.
Слава богу, нищо лошо не ти се случи.
Дано не се повтаря, татко.
Благодаря, дъще.
Дъще. Скъпа Хилял. Твоето писмо ми даде сила.  Събуди желанието ми да продължа да живея.
.................................
Защо командирът още не съобщава окончателното си решение?
Може би  изчаква връщането на разузнавачите.
Възможно е да се подготвя среща с гърците.

Приятели, действията ни по отблъскване на гръцкото настъпление край Иньоню са окончателно приключени.
Победата е турската армия!
Да живее Мустафа Кемал!
Победата принадлежи на цялата армия и нашия народ, приятели.
Гръцката офанзива, продължила почти без прекъсване дълго време, днес беше прекратена край Иньоню. Гръцката армия беше принудена да отстъпи. Първата  победа на редовната ни войска. Това само доказва колко прав е бил Мустафа Кемал паша, когато твърдеше, че голямата победа зависи от създаването  на единна армия.
...................................

Затъжих се за Мехмед.
Майка е права, искаше да остане при нея.
Разбира се, че ще поиска. Коя майка би се отделила от бебето си?
Може да остави майка си, дъщеря си. Но бебешкото ухание ...сети ли се за него, никога няма да остави  детето си.
Нека бъде при нея, на сигурно място.
Добре дошъл, Якуб!
Добре заварил, майко Хасибе.
Чух една новина на улицата. Носи се от уста на уста.
Турската армия победила при Иньоню.
Какво?
Победила ли? Зетко Якуб, истина ли е?
Истина е.
Бабо!
.....................................
Командире, телеграма от Мустафа Кемал паша.

До бойното поле край Иньоню и командира на северния участък на Западния фронт и началник на генералния щаб Исмет бей.
Новината за патриотизма, с който  премазахте врага, опитващ се да превземе, не само Анкара, но и цялата страна, стана повод за  гордост.
Днес, под ръководството на държавата, нашата малка, но млада национална армия победи със скромни сили край Иньоню три пъти по-силния враг.
Войниците ни оставиха блестящ пример във военната  история.
Целият ни народ, носещ в сърцето си любов към родината и жажда за свобода, жените, мъжете, младежите, старците ви благодарят за победата, която им подарихте.
Всички вие, войници и командири, извоювали победата, записахте имената си в незабравима,  славна  и епична битка в световната история и ще бъдете помнени вечно.
Поднасям своето уважение и признателност на нашите воини
и се моля за вечен покой за душите на загиналите.
Подпис, Председател на Великото Народно събрание Мустафа Кемал.
Да живее Мустафа Кемал паша!

Командире, простете, не прочетохте цялата телеграма.
Аз бях при телеграфа, когато пристигна. Видях какво пише в нея.
Мустафа Кемал ме повишава в звание генерал-майор.
Да живее Исмет паша!

Това е само първа крачка преди окончателно да победим и спрем врага.
Оттук нататък наш дълг е да зарадваме народа ни с дългоочакваната новина и да прогоним завинаги врага от земите ни.
На Вашите заповеди, паша!



...................................

Победата обнадежди хората, Якуб.
Време е да излезем от гроба, в който искаха да ни заровят гърците, полковник.
Определено.

Какво е положението в щаба?
Добро.
Успях да убедя генерал Филипос, че Хамилтън е отоворен за случилото се. Той вече си получи наказанието.
А Леон?
Както предполагахме. Леон разбра, че работя за бунтовниците. Даже вдигна оръжие срещу мен, но не стреля.
Полковник,  не е ли опасно за Вас?
Не мисля, че ще тръгне да отмъщава.
Добро утро, генерале. Исмет бей Ви праща много поздрави.
Върви си по пътя, ще си докараш беля.
Виждаш ли, Якуб.
Прати веднага телеграма до Исмет бей. Да разберем  има ли нови заповеди.
Слушам. В щаба ли отивате?
Първо при Азизе.
.............................

Мехмедче.
Миличък.
Спиш като ангелче, майче.
Знаеш, че татко е добре, нали?
Домъчня ли ти за татко?
Домъчнялото ти е. На мен много ми липса, миличък.
Сега ще дойде и ще прегърне и двама ни.
Миличък, чуваш ли гласовете навън? Това са гласовете на победата.
Колко е хубаво, че толкова мъничък посещаш победа.
Донеси ни късмет, ангелче,  на нас и на Измир.
Благодаря ти, Господи.
 

Азизе.
Джевдет.
Страхувах се, че няма да те видя повече.
Ето че се върнах.
Дойдох на площада, но не те видях.
За екзекуцията ли дойде?
Какво търсеше там при толкова генерали, офицери и войници?
Какво да правя, Джевдет? Тук ли трябваше да  стоя?
Разбира се, че ще чакаш. Защо си отишла там, Азизе? Какво щеше да направиш, как щеше да ме спасиш?
Азизе, за Бога, обещай ми нещо. Повече няма да рискуваш живота си заради мен.
Не ме карай да върша грях, давайки празни обещания.
Азизе, много те моля, дай ми дума.
За това ли трябва да говорим сега?
Чуй тези гласове. Чуваш ли ги? Това са гласовете на победата. Толкова много искахме да ги чуем.
Господ да дава здраве на Исмет бей.
Името му ще се споменава винаги с Иньоню.
Господ здраве да му дава. Да даде дълъг живот на войниците му. Да дава здраве и на теб. Да пази всички герои като теб.  Мехмед няма да расте във военно време и заслугата е твоя.
...........................
Леон. Леон, чу ли?
Какво?
Недей така, за Бога! Не се ли поинтересува за какво е тази глъчка на улицата?
Спечелихме битката! Спряхме настъплението на гърците при Иньоню.
Колко хубаво.
И татко беше оправдан. Сигурно си разбрал.
 Доказа още веднъж, че е предан войник на гръцката армия.
И още как.
Леон.
Добре ли си? Защо пиеш през деня?
Леон, кажи ми.
Вуйчо ми е побеснял, сигурно ме търси навсякъде.
В този вид ли ще отидеш в щаба?
Какво ми има ?
И аз това се питам.  Защо си такъв, защо не говориш?
Чудя се кое е по добре- да знаеш или да не знаеш.
Какво да знам?
Всичките ми проблеми. Всичко за мен.
Ще се намери ли  изход, ако поговорим.
Леон. Ако споделиш, може би ще ти олекне. Може би мога да направя нещо.
Не . Нищо не можеш да направиш.
Леон.
...............................

Стратегически причини за поражението.
Логистични грешки, довели до поражението.
Отражение на загубата върху бойния дух.
Думи, думи, думи!
Като сте толкова умни, да бяхте се обадили по-рано, за да предотвратите загубата.
Истината е, че ако някой има право да говори, това сте само Вие, генерале.
Сто пъти ме предупредихте.
Командире, само изпълних дълга си.
Ако ми имате доверие, ще продължа с горчивите истини.
Разбира се.
Приятелите говорят открито.
Командире, загубата на оръжието беше сериозна щета, но дори да бяхме го опазили, турците пак щяха да победят.
Честното  ми мнение е, че  много бързо преминахме в настъпление след спечелените битки.
Ако питате мен, трябва добре да подберем времето за следващите ни атаки, да ги обмислим внимателно и да съберем сили. Освен това, не бива да се обвинявате, че не сме усетили по-рано и разобличили плановете на г-н Хамилтън. За съжаление, и аз късно разбрах за тях.
Нали е англичанин? Трябваше да бъдем по-внимателни.
Още по-лошо. Един англичанин си отиде, друг идва.
Друг ли?
Да, друг. Г-н Хамилтън си отиде, пристига  г-н Барнс.
Кой е г-н Барнс? Познавате ли го?
Не го познавам.
Бил дипломат. Днес всички се представят за дипломати.
Доколкото разбрах, искал да говори и да  постави въпроси, свързани с г-н Хамилтън.
Влез.
Командире, искали сте информация за ставащото по улиците.
Да. Какво е положението?
На няколко места в града турците продължават с празненствата, командире.
Много ли са?
Малки групички, генерале.
Строшете главата на змията, докато е малка.
Командире, ако заповядате, ще се заема със ситуацията.
Не, генерале. Не си струва да ви ангажирам с такъв незначителен проблем.
Извикайте старши-лейтенант Леон.

...............................

Да изпратим поздрав до Иньоню и Исмет паша! Да изпратим поздрав оттук до Анкара и Мустафа Кемал паша! Да изпратим поздрав до Анатолия и жадуващия за свобода турски народ!
Свободата е наша, братя!
Вижте въодушевлението и щастието по лицата на хората.
Липсваше ми всичко това.
Липсваше ни, жадувахме за него, копнеехме.
Думи не намирам да опиша всичко това.
Филипос ще позволи ли?
Какво?
Тези празненства, турските песни.
Никой не му иска позволението.
Няма да стои със скръстени ръце.
Прав си, но ако наистина не стои със скръстени ръце, ще ни отвори работа.
Хилял дойде. Сестро Хилял!
Да ни е честито, приятели!
Да ни е честито, Хилял! Да си пожелаем светло бъдеще!
Хайде!
................................
Влез.

Старши лейтенант, турците празнували победата по улиците на Измир. Намесете се  веднага и  спрете разрастването на тази глупост.
Слушам.
Нещо не е наред с това момче, генерале.
Прекалено чувствителен и раним е за войник.
Какво мислите?
Не познавам старши лейтенанта толкова добре, колкото Вие, командире.
............................

Гледайте, как ликува народът!
Още нищо не са видели.
Всички копнеехме за победа. Този успех ще запали огънят на независимостта.
Дъщерята на генерала е сред хората.
Разпръснете се веднага!
Ако продължавате да смущавате реда в Измир, ще бъдем принудени да използваме сила.
Не смущаваме реда. Не може ли хората да обиколят спокойно две улици?
Ще повторя предупреждението, само защото сте дъщеря на генерала, г-жо Хилял.
Трете  път  няма да има.
Няма да моля за позволение.
Хайде да видим какво ще направите.
Старши лейтенант.
Няма нужда от приказки, заповедта е ясна.
И аз така смятам.
Разбира се, генералската дъщеря няма да я закачаме. Но другите няма да имат Вашия късмет.
Разпръснете се!
Хилял /първи път, показват я как войниците я държат/
Засрамете се, засрамете се!

Хилял /втори път, пак когато войниците я държат/
 Добре, спрете, ще си отидем.
Спрете! Казахме да се разпръснете.
Разпръснете се и всичко ще приключи.
Да си вървим, ще са побеснели от яд.
Тук приключихме. Да огледаме другите улици.
...............................



Боли ли те, Джезми?
Не, сестро Хилял. Сега не ме боли.
Все там те удрят, главата ти сигурно свикна вече.
Не ме разсмивай.
Помогни ми.
Хората свикнаха с насилието. Веднага избягаха като видяха войниците.
Страхуват се.
Ние трябва да ги окуражим. Хората не бива да се чувстват сами и изоставени. Ако искаме победата на фронта да се усети и в Измир, трябва да им припомним, че тези земи са наши.
Как  , Хилял? Имаме ли печатница?
Щях да предложа да закачим  знамена, но Филипос не остави червен плат в града.
Трябва да има начин.
.................................

Ще  видят ли какво сме направили?
Дай Боже.
Божке!
Джезми, какво има?
Паяк.
Какво?
Паяк колкото юмрука ми. Изскочи оттам.
Джезми, помислих, че са ни хванали.
От гърците не се срахуваш, от един дребен паяк ли се уплаши?
Недей така, гърците ще ги изгоним. Но паяците ще останат . Няма отърване от тях.
Хайде, ела.
Не казвай на другите.
Добре.
Бързо напълни чувала и да вървим.
...................................

Отвори ли го, Осман?
Побързай, войниците ще дойдат.
Хайде, Осман, ще ни хванат.
На изпечен крадец ли ти приличам, Лютфю? Изпечен крадец ли съм?
Трудно се отваря, какво да направя?
Добре, давай по-бързо.
Да бяха си смазали вратата.
Бог да е с нас.
Хайде, Лютфю.
Дръж вратата отворена.
Не излиза.
Хайде, да се махаме, войниците идват.
Провери веднага вътре.

Къде отиваш, синко?
Сине, къде?
Дядо, ела.
Как се въодушевиха като видяха бялото и червеното.
Браво на нас, приятели! Успяхме.
Измир е наш!
Измир е наш!
Ахмед, върви да донесеш знамето, което скрихме.
Татко, а ако го видят гърците?
Да го видят, синко. От колко време в града ни не се е развявало турско знаме.
Хайде, тичай.
Под чаршафите е, сине.
ТЪЛПА ПО УЛИЦАТА
Недейте така, момчета.
Тръгвай.
Както кажете, г-н Барнс.
..................................
Значи вие убихте г-н Хамилтън.
Да, и се гордея.
Надявам се, че не упреквате генерала за това, че е разобличил Ваш агент, работещ за турците, г-н Барнс.
Не, нямам такова намерение. Направеното от г-н Хамилтън е непростимо.
И генералът не му прости.
Идвайки насам обиколих улиците на Измир, генерале.
Пулсът на един град се усеща на улицата.
Там може да се видят много неща, които няма да  намерите в статистическите отчети или в докладите.
Знаете ли какво видях по улиците?
На път сте да изгубите контрола върху Измир.
Де да можех и аз да се смея. Когато видях как турците са боядисали в бяло и червено цяла улица, изобщо не ми беше до смях.
Г-н Барнс.
Изпуснахте от контрол най-доверения си агент. Започна да работи за турците. А Вие сте седнал тук и поставяте под съмнение нашата власт и позиции в Измир, така ли?
След случилото се в Иньоню планираме провеждането на конференция в Лондон следващия месец.
Тя е за политиците и дипломатите. Мен не ме интересува.
Ако поставим на преразглеждане подкрепата, която оказваме на армията Ви и лично на Вас, може би ще Ви заинтересува.
Още веднъж, приемете извинения за действията на г-н Хамилтън от името на британското правителство.
Нахалник! Невъзпитан тип!
Командире, не обръщайте внимание на думите му. Искаше само да Ви ядоса.
Командире.
Пабло!
Слушам, командире.
Турците боядисали някаква улица в града.
Веднага отидете и заличете боята.
Слушам, командире!

.........................................

Командире.
Бях решил да не Ви занимавам с маловажни задачи, генерале.
Но ситуацията се промени.
Кой го е направил?
Какво са искали от  човека?
Горкият Христо. Беше бояджия. Може ли такова нещо?
Познаваше ли го?
Говорили сме няколко пъти.
Жалко за човека.
Да се биеш на фронта е едно, но да обесиш човек в центъра на града.
Гордейте се със себе си, гордейте се!
Обесили сте един  невинен бояджия.
Виж го тоя.
Говори сякаш ние сме го направили.
Йорго, на мен ли го каза? Не ме ли позна, аз съм Лютфю.
Не само на теб, Лютфю, а на всички вас.
Ако някой има грях, то това е подлецът, извършил убийството.
Чухте ли ме?
Това е подъл убиец
За Бога, аз какъв грях имам?
Тези хора какво са виновни?
Излязохте на улицата.
Обърнахте всичко с краката на горе. Кръвта на Христо е по вашите ръце.
Чуваш ли се какво приказваш, Йорго?
Не може да ни нарича убийци.
Ако има убийци в този град, това са само  гръцките окупатори.
Като си толкова смел, отиди и говори с тях, разбра ли?
Разпръснете се!
Отивайте си, хайде.
Какво става тук?
Наричат ни убийци.
Веднага напуснете улицата. Всички по домовете!
Хайде, вървете. Да не се отделяме един от друг.
Опомнете се. Хайде, Осман.
Онези какво правят там? Да си вървят по къщите и те.
Слушам.
Генерале.
Кажи, войник.
Хайде, тръгвай. Върви!
.........................................
Мамо, дошла си чак дотук.
Ах, Азизе. Ако можеше да живееш с нас. Да се отървеш от проклетите гърци и да се върнеш в дома си.
В този град човек не знае дали е в безопасност и в собствения си дом, бабо.
Защо говориш така? Има ли нещо?
Измир е в хаос, мамо. Вие естествено не знаете.
Обесили са един грък на улицата.
Боже!
Казват, че турците са го направили.
Защо?
Не знаем, дъще.
Беше добър и скромен човечец.
Сега дългогодишни добри съседи ще се хванат за гушите.
Хилял къде е?
Сутринта щеше да ходи в приюта.
Дъще, познаваш сестра си. Да не направи някоя лудост. Грижи се за нея, моля те.
Добре, мамо.
Мамо, хайде, прибирай се вече, да не стане много късно.
Момичетата ще те заведат.
Разбира се.
Не се притеснявай, бабо, имаш две големи като великани закрилници .
Евсун, да не се забъркаш в нещо.
Хайде, дъще. Внимавайте.
.......................................
Бързо, гърците са излезли по улиците.
Майко, ти върви по-близо до стената.
Значи ще ни убивате в собствения ни град, а?
Нахалници! Ще ви покажем ние на вас.
Ще ви набутаме обратно в дупките, от които изпълзяхте.
Тези улици са наши!
Пусни ме да мина, синко.
Щом имаш сила да празнуваш победата по улиците, нямаш нужда от това.
Ще го заровя в земята този гяур, Емине.
Евсун, недей! Отиваме си заедно вкъщи, обещахме.
Вие ли го подтикнахте?
Елате сега да го спасявате.
Стига вече!
Евсун!
Моля те, много са.
Ще убият чичото, Емине.
Какво искаш? Теб ли искаш да убият?
Добре, какво ще правим? Откъде да минем?
Оттам, хайде.
Евсун, не казвай нищо.
Какво стана?
Уплашихте ли се?
Да ви  дам ли добър урок и на вас?
За назидание на останалите.
Ако не искате да ви се случи същото, събирайте си партакешите и се махайте.
Измир е наш!
Измир е наш!