Приятелството между мъж и жена

  • 41 988
  • 685
  •   1
Отговори

Анкета

Вярвате ли в истинското приятелство м/ду мъж и жена ?

Опции:

# 30
  • Мнения: 5 508
Не, искам да кажа, че примера е нелеп.
Ако за теб той е приятел никога няма да го покажеш. Ако го направиш и той не реагира отново няма да сте приятели. 


Нина, аз ежедневно говоря с часове с познати - и мъже, и жени, но те не са ми приятели, още повече близки такива. Приятелството не се ограничава до разговори в стил 'Да убием времето'.

# 31
  • Мнения: 630
Фаина, ей този двоен аршин не разбирам аз.
За мен може, за теб не
За мен вярвам , за теб не.
И обикновено моят опит показва,че точно тия хубосници са гнили ябълки.
Ако един човек вярва в съществуването на подобен род отношения, то би ги възприемал като право на всеки,а не само на себе си.
Не е лично към теб. Просто моят опит е такъв.



.

Последна редакция: нд, 11 мар 2018, 00:16 от Norvy

# 32
  • Мнения: 15 960
Както и да се наричат разговори с часове, всеки нормален мъж би предпочел да ги води с приятелите си, вместо да си ходи на гости и да виси по кафенетата с някоя жена. Интересно,  че тези приятелчета рязко ограничават срещите с приятелките, когато са в  сериозна връзка.

# 33
  • Мнения: 4 577
Искрено приятелство между мъж и жена може и да съществува,склонна съм да вярвам, въпреки че според мен едно приятелство се получава в резултат на интереси и споделяне. Аз лично не смятам, че една жена може да сподели на мъж всичко това, което ние жените си споделяме. Дори и да го направи, едва ли ще е толкова компетентен относно женските неща, па камоли да ги е изпитал..Grinning
Човекът, с когото съм чувствала най-пълна емоционална близост, с когото сме споделяли буквално немислими за споделяне неща, при това години наред, е мъж. Признавам си, че е голямата ми неосъществена любов. Но в доста противоречивите ни отношения (реално не сме имали връзка) има едни десет години, в които наистина беше най-добрият ми приятел, винаги сме се търсили за опора в най-трудните моменти, дори и да сме били обвързани с други хора. И наистина ми липсва повече като приятел, отколкото като потенциален  партньор.Но той е частен случай, така да се каже Simple Smile
Аз съм "мъжко момиче". От малка се сприятелявам много по-лесно с другия пол. В мъжете приятели ми харесва точно директността, която я няма при голяма част от жените. Отношенията "право куме в очи".  Имам приятелства, в които аз съм се влюбвала. Ако мъжът е искал, е могъл да се възползва, но не се е случило така. Била съм и в обратната ситуация. Но човекът искаше връзка, не бих нарекла това "възползване", не се е умилквал и правил на приятел, за да ме вкара в леглото за бройка. Има и много други, с които не е имало никакво сексуално привличане и от двете страни. С някои постепенно сме се отдалечили, както е ставало и с приятелки жени.  Други продължават да са ми в тесния приятелски кръг повече от 20 г. и съм разкарвала гадже, заради фасони и опит за ултиматум да не се виждам с тях.  Та животът е шарен, не може да се обобщава.  
Както и да се наричат разговори с часове, всеки нормален мъж би предпочел да ги води с приятелите си, вместо да си ходи на гости и да виси по кафенетата с някоя жена. Интересно,  че тези приятелчета рязко ограничават срещите с приятелките, когато са в  сериозна връзка.
Мои приятели пък са ме търсили най-често за съвет, точно когато са във връзка и са "хлътнали". Сега вече на дърти години, разбира се, се виждаме по-рядко, но отвреме-навреме си чатим и винаги ми е приятно да си поговоря със стар приятел.

Последна редакция: нд, 11 мар 2018, 00:37 от TafTaf

# 34
  • Мнения: 630
Не, искам да кажа, че примера е нелеп.
Ако за теб той е приятел никога няма да го покажеш. Ако го направиш и той не реагира отново няма да сте приятели. 





Аз съм на мнение,че ситуациите разкриват хората,а не времето.
И в тоя ред на мисли - няма как да знаеш нещо за някого ако не си го видял в ситуацията,която го изисква.
А истинското приятелство за мен изисква абсолютна липса на животински апспекти ( разбирай физическо привличане) , което е според мен е абсурдно ( имайки предвид природата на мъжете ).
И аз дълго слушах ,, аз на нея не гледам като на жена,, Sweat SmileSweat Smile
Но ..се оказа друго. 

# 35
  • Мнения: 12
Искрено приятелство между мъж и жена може и да съществува,склонна съм да вярвам, въпреки че според мен едно приятелство се получава в резултат на интереси и споделяне. Аз лично не смятам, че една жена може да сподели на мъж всичко това, което ние жените си споделяме. Дори и да го направи, едва ли ще е толкова компетентен относно женските неща, па камоли да ги е изпитал..Grinning
Човекът, с когото съм чувствала най-пълна емоционална близост, с когото сме споделяли буквално немислими за споделяне неща, при това години наред, е мъж. Признавам си, че е голямата ми неосъществена любов. Но в доста противоречивите ни отношения (реално не сме имали връзка) има едни десет години, в които наистина беше най-добрият ми приятел, винаги сме се търсили за опора в най-трудните моменти, дори и да сме били обвързани с други хора. И наистина ми липсва повече като приятел, отколкото като потенциален  партньор.Но той е частен случай, така да се каже Simple Smile
Аз съм "мъжко момиче". От малка се сприятелявам много по-лесно с другия пол. В мъжете приятели ми харесва точно директността, която я няма при голяма част от жените. Отношенията "право куме в очи".  Имам приятелства, в които аз съм се влюбвала. Ако мъжът е искал, е могъл да се възползва, но не се е случило така.
Била съм и в обратната ситуация. Но човекът искаше връзка, не бих нарекла това "възползване", не се е умилквал и правил на приятел, за да ме вкара в леглото за бройка. Има и много други, с които не е имало никакво сексуално привличане и от двете страни. С някои постепенно сме се отдалечили, както е ставало и с приятелки жени.  Други продължават да са ми в тесния приятелски кръг повече от 20 г. и съм разкарвала гадже, заради фасони и опит за ултиматум да не се виждам с тях.  Та животът е шарен, не може да се обобщава.  
Както и да се наричат разговори с часове, всеки нормален мъж би предпочел да ги води с приятелите си, вместо да си ходи на гости и да виси по кафенетата с някоя жена. Интересно,  че тези приятелчета рязко ограничават срещите с приятелките, когато са в  сериозна връзка.
Мои приятели пък са ме търсили най-често за съвет, точно когато са във връзка и са "хлътнали". Сега вече на дърти години, разбира се, се виждаме по-рядко, но отвреме-навреме си чатим и винаги ми е приятно да си поговоря със стар приятел.


Разбира се има и такива случаи, както казах не отричам. Аз говоря за истинско приятелство, в което няма преминаване на границите. Аз също имам приятели мъже, но никога аз самата не съм допускала да сме близки, колкото с приятелки. Зависи си от човека.

# 36
  • Sofia
  • Мнения: 15 511
Не вярвам в искреното приятелство между мъж и жена, а май и изобщо в идеята за приятелството. Simple Smile
Ооо, това е много тъжно... Искрено съжалявам да го чуя. Sad Аз отказвам да го живея този живот, ако нямам приятели.

Глупости, нищо тъжно не намирам в подобен род светоусещане. Simple Smile Съжалявам, ако не се е разбрало от поста ми, но го споменах като моя лична особеност, а не като повод за жалеене, в никакъв случай.
Определям се като много щастлив човек, просто концепцията ми за "приятелство" е много далеч от конформистката нагласа у повечето хора. Peace

# 37
  • Бургас
  • Мнения: 3 559

Сетих се за една искрено неконформистки настоена "приятелка" на моя бивш мъж, която като се запознавахме, даже имаше наглостта да ми каже, че винаги ще го ревнува от мен Laughing. Голямото приятелство, голямата история...Беше грозновато и злобничко същество, което се осмеляваше да демонстира прекалена близост с него  при всеки удобен случай. Дори веднъж го целуна по устните за "чао" Ама, аз нали широкоскрена...Явно е била доста влюбена в него...малко ми пукаше тогава, още му вярвах.

# 38
  • Мнения: X
Моите най-близки приятели винаги са били мъже. Като че ли ми е много по-интересно да си прекарвам времето с мъж-приятел, отколкото с жена-приятелка. Освен това винаги могат да те светнат по мъжката гледна точка за даден проблем, нямаш проблеми с прибиране, изпращане, някаква помощ и т.н. Какво като не можеш да си говориш по женски - е приказваме си и за готварски рецепти и за какво ли не, обикновено ми е по-интересно, отколкото с жени. Имах и едно приятелче, което така и не разбрах дали е гей или не, но много обичах да излизам с него, с удоволствие ходеше с мене по козметични магазини и ми помагаше да си избирам гримове и дрехи. За съжаление ММ ги ликвидира, той не вярва в такова приятелство. Как бих реагирала на негова жена-приятелка - не знам. Вероятно би ме подразнило, ако прекалено често контактуват.
А по-нагоре четох някакви реплики относно гаранцията дали този мъж няма да изпита нещо друго към теб. Е, за какво в живота има гаранция, че и затова. А каква е гаранцията, че аз няма да изпитам нещо към него? Ами това са нещата от живота, всеки миг нещо се мени, никога не знаеш какво ще бъде в следващият момент, защо да изпускаме хубавите моменти на едно приятелство с някакви неясни догадки за бъдещето

# 39
  • Мнения: 1 429
Приятели мъже имам от детски/младежки-студентски години. Всеки от тях със семейство. Никога между нас не е имало нищо повече. Те си имат своя половинка, аз - моя. Уважаваме се, в годините сме си изградили една доказана приятелска връзка,  разбира се не се срещаме всеки ден, но си пишем, някои са в чужбина, приятели сме във фейса, пишем си, приятно е да знаеш, че и след години не сме се забравили. Срещаме се в заведение, на сладки приказки, при всяка възможност.
Иначе от нови познанства, приятелства в чистия смисъл на думата не мога да имам, и смятам, че е невъзможно.

# 40
  • София
  • Мнения: 7 980
Имам дългогодишни (15-20 год.) приятелства с мъже - от студентските години и работата. Периодично се виждаме, чуваме, събираме със семействата и пр. Мъжът ми ги познава, ходили сме си по сватбите, на тези хора никога не съм гледала като на сексуални обекти, както и те на мен.

# 41
  • Мнения: 9 196
Имам дългогодишни (15-20 год.) приятелства с мъже - от студентските години и работата. Периодично се виждаме, чуваме, събираме със семействата и пр. Мъжът ми ги познава, ходили сме си по сватбите, на тези хора никога не съм гледала като на сексуални обекти, както и те на мен.

Те вече са минали в графа семейни приятели, различно е, не приятелство между мъж и жена.

# 42
  • Варна
  • Мнения: 36 471
Не вярвам. Имам добри познати, с които ни свързва взаимно уважение и си споделяме много,  но не всичко. Те обаче не са ми точно приятели. За да ми бъде приятел един човек трябва да сваля кажи речи всички бариери, а пред мъж не го правя. Твърде е лесно нещата да станат нещо повече от приятелство, защото за да бъдем толкова близки значи аз харесвам супер много неща у него, а той у мен. Това е сериозна предпоставка връзката да не остане на ниво приятели.

# 43
  • Мнения: 3 647
Аз бих искала някой да дефинира какво значи приятелство. Как решавате че някой ви е приятел. Защото това е много важно. Даването на съвети, на пари или нещо друго.

# 44
  • Варна
  • Мнения: 36 471
Приятел за мен е човек, когото чувствам буквално като другото си аз. Затова може би имам само 2-3 и то все жени. С тях нямам теми табу, знам, че мога да разчитам на тях винаги.

Общи условия

Активация на акаунт