Случи ми се нещо странно XVII

  • 133 200
  • 738
  •   1
Отговори
# 225
  • Варна
  • Мнения: 25 236
Аз пък не разбрах какви са тези домашни любимци в човешки тела.

# 226
  • Мнения: 5 544
Аз пък не разбрах какви са тези домашни любимци в човешки тела.
Това също не ми беше ясно. 😂

# 227
  • Мнения: 440
Четох за прераждането, че едни и същи души, които са имали силна връзка, пак се срещат в следващи животи и пак са заедно. Да речем, ако в един живот са били съпрузи, в следващият може да са майка и дете, братя или сестри.... Явно зависи от създадената връзка, а може и други фактори да има, кой знае. Това обаче може да се разбере по време на регресия, в смисъл, не се помни в настоящ живот.
Преди няколко години с една приятелка имахме проблеми с тогавашните ни гаджета и така се бяхме филмирали, че ходехме по гледачки  Rolling Eyes та една гледачка й казваше, че с бившия й (тогава все още не й беше биеш) са били заедно в предишния живот, но тя е била мъж, а той е бил жена и тя го карала да страда (тя като мъж в предишния им живот), а сега той й го "връщал"... Е, към днешна дата тя има семейство с друг мъж, а той с друга жена. 

# 228
  • Мнения: 8 803
Чела съм, че животинските души са си животински, човешките - човешки. Не се преминава от животно в човек и обратно. Кой знае дали е така...

Какво разбираш под това:не се преминава от животно в човек и обратно?
Може би, че не можеш да се преродиш в животно, след като веднъж си влизал в тяло на човек? Това ли е най-голямата тревога и дилема? Laughing
Тъй като се преражда съзнание, а не душа, то:
Има животински съзнания, които са в тяло на хора сега, викат им домашни любимци. Има и тела, в които няма нито човешко, нито животинско съзнание. Викат им ОП. Нещо трябва да запълва все пак все по-многобройните тела, които се раждат на Земята.
Как така има същества без съзнание?! Ако е вярно, това обяснява защо така се изроди човечеството напоследък.
За душите - бях чела, че душа, била в човешко тяло, не може да се прероди в животно. Пак казвам, до колко е вярно, не знам...

Всички имат човешко съзнание. Това, което ни ръководи в настоящия ни живот. Ние знаем какво е. Има и свръхсъзнание, носител на цялата информация за нас като път, развитие, перспективи. Откъде идваме и накъде вървим. Хората по правило не знаят какво е това нещо, то е скрито от нас. Който успее да се добере до него, разбира какво велико нещо сме всъщност. Свръхсъзнанието се преражда, а преди това извлича от съзнанието ни всяка информация от този живот, която е нужно да бъде съхранена и преработена.

Цитат
Аз пък не разбрах какви са тези домашни любимци в човешки тела.
Хората често отглеждат животни за домашни любимци и понякога ги обичат така, както членовете на собственото си семейство. Домашните животинки също се привързват към стопаните си, а понякога ги намразват, ако ги тормозят, но се създават връзки между тях, както е при хората. Това позволява на някои такива животински съзнания, макар че са кошерни, да се заселят в човешки тела. Някои успяват да израснат толкова много, че в някой момент получават индивидуално съзнание и започват пътя си като души, които се развиват непрекъснато. Други се връщат там, откъдето са дошли, в общото кошерно съзнание на своя вид.

# 229
  • Мнения: 620
Ън: Всичко се запазва, не е само някаква част, която си мислим/ят че е необходима. Абсолютно всичко се запазва, мисли, емоции, действия, независимо че може да ни се струват маловажни, те все пак се запазват. И както правилно отбеляза се сортират и прочие Simple Smile.

 

Paloma87: Това ми мирише на кармично изчистване, което след като е приключило те са се разделили и са продължили напред по собствените си съдби. Това, че в даден момент са били гаджета и т.н. още не означава че до края на живота им ще са заедно.

# 230
  • София
  • Мнения: 9 534
Относно животните. Преди 4 г почина тогавашния ни домашен любимец - котарак.  В семейството често сме си говорили, че ако е възможно човек да се прероди в тяло на животно, то най-вероятно този котарак е бил човек в предишния си живот.Беше много умен. Например понякога както стоим и си говорим за нещо, което го засяга, без дори да назоваваме името му, той реагираше съвсем уместно, сякаш разбира какво си говорим.
Той се появи в живота ни само няколко месеца преди да почине дядо  ми когото гледахме болен на легло. Същият този дядо изобщо не обичаше котки, но се привърза много към това конкретно коте. Често сме си казвали, че котето сякаш ни беше изпратено, за да  преодолеем по-леко смъртта на дядо и стресиращите обстоятелства, които я предхождаха.
Така внезапно, както котето се появи в живота ни,  го и напусна когато се роди дъщеря ми. А беше още млад котарак, здрав (изведнъж излезе наяве вродено заболяване, което ветовете са пропуснали и той почина за броени месеци). Сякаш наистина някаква сила ни го изпрати когато имахме нужда от него и си го взе когато вече имахме друга душичка в дома ни, за която да се грижим и да ни радва. Но преди да ни напусне той се увери, че се грижим достатъчно добре за бебето. Накзаваше ни с шамарчета по краката когато й сменяме памперса и тя се съдира от рев. А ако не чуем, че е будна и плаче, той ни намираше в големия апартамент и с мяукане ни завеждаше към стаята й.
Гледали сме котки и преди този котарак, но никога не ни е боляло толкова много от загубата им. За него още жалим като за човешко същество.
Незнам доколко е възможно изобщо подобен тип прераждане. Чувала съм от жена, гледаща на кафе, карти таро и на длан, че котките са нисши същества и не им е позволено да се прераждат. Но пък аз самата имам слабост към този биологичен вид и  ми се иска да не е права.

# 231
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 258
Коткта на баба ми, която приютихме след смъртта й, изчезна внезапно около рождената дата на баба. Котката е домшна, не изизс навън и един ден просто изчезна и не се появи. Не намерихме нито тяло, нито някакви следи.

# 232
  • Мнения: 440
Paloma87: Това ми мирише на кармично изчистване, което след като е приключило те са се разделили и са продължили напред по собствените си съдби. Това, че в даден момент са били гаджета и т.н. още не означава че до края на живота им ще са заедно.
Да, и гледачката така казваше.

 Не знам доколко е по темата, но преди 11 г. имахме едно куче, което отгледахме от мъничко кутре. Не съм гледала много животни, тогава съм била и малка - на 18 г. и не съм запозната с поведението на кучетата, но това куче беше малко егоист - на съседското ако подметнехме дори и трохичка, то отиваше да му я вземе и го биеше. Имаше и едно женско куче, на което не обръщаше особено внимание, но няколко месеца преди да почине, когато се бяха разгонили, се грижеше страшно много за женската - носеше й храна и я пазеше от другите кучета. Тълкувам го така, че може би е искало да остави поколение след себе си. Не знам, за мен беше странно, но пак казвам - не съм запозната с поведението на кучетата.

# 233
  • София
  • Мнения: 39 758
Като заговорихте за котки...

Имах котарак като студентка. Падна от 8мият етаж. (Беше на 4г).
Когато щерката беше на 2г съседи я попитаха дали иска коте. Тя естествено каза "Да". Аз бях малко скептична.
Но се навих. Взех котето на Ивановден. Вечерта преди да отида за котето сънувах старият си котарак. Вървейки към къщата си мислех, че сънят ми е глупав и едва ли имат такова коте.
Първо ми показаха едно рижо коте, а след това изнесоха моят Харо. Пълно копие на старият ми котарак.
Дъщеря ми е виждала снимки на старият ми котарак и винаги пита "ама това Харо ли е и къде си го снимала".

# 234
  • Мнения: 21
Здравейте. Снощи у дома се случи нещо странно. Имаме една табличка , като поднос , на който слагам лакомствата на децата ми- пръчици, бисквити,солети,вафли и такива неща. Към 1:30 след полунощ тази табла падна от шкафчето без никой да пипа. Всичко се разпиля. Имаме 2 котки но изключвам да са те, защото по това време бяха в стаята при вуйчо ми и той потвърди,че са спали при него. Той стана и събра нещата,а аз цяла нощ не спах от страх. Днес питах майка и тя ми каза че най-вероятно е имало земетресение и уж е чула за него,но мисля че ми го каза,за да ме успокои. Никой друг не е чул да е имало земетресение. Та.... Не искам да си внушавам.. но изплаших се. Нямаме наскоро починали близки... Някой може ли да ми даде някакво логично обяснение???

# 235
  • Мнения: 189
Може да е била сложена на ръба на повърхността, табличката, там където е стояла. Може сладкишите да са натежали във външния край и от това да е паднала. Сигурно има разумно обяснение, не си вменявай страх за нищо.

# 236
  • Мнения: 2 024
Може да е била сложена на ръба на повърхността, табличката, там където е стояла. Може сладкишите да са натежали във външния край и от това да е паднала. Сигурно има разумно обяснение, не си вменявай страх за нищо.

И най-малката вибрация в сградата по причина, за която едва ли се сещаш, може да изкара от крехкия баланс всеки предмет. Но и не казвам, че и пара-нормални сили не може да са причина също.
Hands V

# 237
  • Мнения: 5 544
На мен миналия ден ми се счупи стъклената поставка под огледалото в банята, където бяхме наредили всякакви тоалетни принадлежности и си седи така от 5-6 години. Просто, както си лежах в спалнята, изведнъж чух силен грохот от банята, станах и видях дезодоранти и т.н. пръснати на пода. Подозирам, че просто си й е дошло времето, надали има забъркани свръх естествени сили. Simple Smile

# 238
  • варна
  • Мнения: 677
И на мен ми се срутиха три стъклени рафта пълни с чаши от години.През лятото беше,около 2-3ч.посред нощ,прозорците отворени... чак съседите се събудиха от трясъка Joy Joy Joy
Не се страхувай!Сигурно ,това,че наскоро са починали твой близки те вкарва във филми.

# 239
  • Варна
  • Мнения: 2 263
Понеже се разговорихте да котки да споделя и аз.Преди доста години съвсем непланирано се сдобихме малко рижаво коте, мъжко, много слабо и страхливо.Трябваше да иде на село при дядо ми, чиято котка беше починала.Аз бях на около 12г. тогава и се заинатих, че котарака остава у дома.Така и стана.Оказа се невероятно умно животно, рядко съм виждала такава котка, а след него и други котки съм имала.Дори в момента имам котарак на 14г..Изключително интелигентно животно, буквално общуваше с нас и разбираше всичко.За съжаление живя само две години.Разболя се и 5 месеца се борехме за живота му, дори ветеринаря много се привърза към него, та спря и да приема пари за прегледите, манипулациите, операциите.Беше искрено впечатлен от котаракът ни.За съжаление той не можа да се оправи и се наложи да го приспим.Случи се преди около 20 години почти, а още жалим за него.Такава следа остави в сърцата ни.Иска ми се да вярвам, че ако душите се прераждат, то той е бил или ще бъде човек.Не се е случило нищо странно, но определено съм убедена за себе си, че има животни, които носят много повече в себе си и ни дават повече.

Общи условия

Активация на акаунт