Тормоз в училище – от страната на агресивното поведение

  • 23 092
  • 159
  •   1
Отговори
  • Мнения: 5
Здравейте! Синът ми (първи клас) е от агресивните деца- бие се, обижда, псува, тормози другите... Всеки ден ми се оплакват госпожите, родители ме зсплашват, имаме редовни срещи с психолога, а сега ме викат и при директорката... Допълнително го водя на психолог, непрекъснато разговаряме, карам се, наказвам, а ефектът понякога е точно обратен! Родителите са се настроили срещу него и се тревожа да не ни изключат...
Всички обвиняват мен, включително и аз самата, че съм ужасна майка и не се интересувам от поведението на детето ми... Отглеждам го сама, с баща му сме разделени от години, родителите ми са в провинцията и не могат да ми помагат (до колкото могат, дават продукти и някой лев от тяхното малко магазинче, където пазаруват главно с отложено плащане клети пенсионери, а ни е жал да им вземаме от и без това мизерната пенсия), живеем двамата на квартира в София, работя отскоро в офис и заплатата ми не е особено висока, но се старая да бъда добър родител, да му осигуря всичко, от което се нуждае, водя го на футбол, на разходки сред природата, на срещи с приятели, цялото ни свободно време сме заедно. Когато е вкъщи се държи много добре, помага ми, изчаква ме, много е мил, прекрасно дете! Аз не съм конфликтна личност и не обичам спорове, цинизми и насилие (заради което се разделих с баща му) и вкъщи не е виждал такова поведение, че да го копира в училище. Когато ми казват как се е държал, не мога да повярвам, че става въпрос за моето дете, даже изпитвам срам да чуя думите, които е употребил, а камо ли да обясня от къде ги знае... Работата с психолозите е с непостоянен резултат- понякога след срещите се държи много добре, друг път е още по-зле, а по-чести срещи, примерно 3 пъти седмично просто не мога да си позволя. Същият е и ефектът с книгите за възпитанието... В едно от елитните училища в София сме и се притеснявам какво ни очаква. Какво се случва с агресивните деца? Всички говорят за това как да се помогне на тормозените деца, но много малко информация има за тормозещите. Моля ако някоя мама знае нещо по въпроса, да сподели опит.
Извинявам се за прекрасно дългия пост, опитах се да съм максимално кратка. Благодаря на всички, които са имали търпението да се занимават с моите проблеми!

Последна редакция: сб, 10 мар 2018, 09:58 от Редактор*

# 1
  • Велико Търново
  • Мнения: 1 402
Аз нямам особен опит, но искам да питам защо коментирате финансовото си положение. Не мисля, че то има нещо общо с агресията. Тоест и да плувате пари, то детето пак може да я проявява и обратно. Това ми прави впечатление от разказа ви и се чудя какво е общото. Иначе според мен няма безпричинно агресия - има нещо, което я провокира. Със сигурност не сте лоша майка. Обмисляли сте вариант заедно да посетите психолог?

# 2
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Много неща се сещам.
На първо място, че му липсват, вероятно, положителни мъжки модели. Децата в училище разиграват алтернативни версии на своето аз. играят роли... В случая- той е виждал агресивни мъже и затова го играе агресивен...знае, че е мъж...

Запиши го на спорт, при треньор... от една страна ще изразходва многото енергия, от друга- ще има положителен модел на подражание...

Друго- внимавай какви филмчета гледа, защото явно търси модел...

И храната е важна...сладките неща, правят повечето деца свръхактивни и неконрулируеми

И още- някой мъж, дядо, трябва да му даде да разбере, че не одобрява поведението му и че правилата в училище трябва да се спазват...

# 3
  • София
  • Мнения: 1 062
Знам, че няма да Ви хареса съветът ми, но: преместете детето в друго училище. Веднъж настроят ли се децата, родителите и учителите, нещата ще стават по-зле. А щом казвате, че детето у вас е различно, то ако е така, значи причината за агресията се крие някъде в училището. Имам примери. Проблемите се решиха почти мигновено след преместването.
Това ако детето не е със здравословен проблем.

# 4
  • Мнения: 11 876
Влезли сте в омагьосан кръг, който труднво ще разкъсате. Детето ви се държи така, защото иска да го приемат, чувства се неприето от другите, изолирано - ново е, не го познават, а и сама казахте - елитно училище, което означава деца на родители с амбиции и възможности. Твърде вероятно е то също да е подложено на тормоз - неприемане от групата също е форма на тормоз. Може да е неприето, защото е ново, защото е от провинцията, защото не сте богати и не го вземате със скъпа кола, заради дрехите, говора / диалекта (наличен или отсъстващ),защото не се справя на тяхното ниво или е по-добър... Поводите може да са най-различни.
И един съвет от мен. На срещата при директора отидете заедно с психолога който работи с детето. Тойпе най-добрият му защитник. Поискаяйте и екип за подкрепа да му направят. Ако не се справя на нивото на класа може да получи от класната индивидуални консултации, а от училищния психолог или педагогически съветник, помощ за преодоляване на поведението. Създайте му среда, която да запълни липсата на приятели в класа. Идеята за спорт или някакво друго допълнително занимание в ОМД (безплатни са ) е вариант той да си намери приятели сред деца със сходни интереси.

# 5
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Ясно е, че се опитва да се адаптира, майката пита, защо с агресия...

Моите момчета се се адаптират по два начина, малкият като се изолира и наблюдава отстрани, а после се вклюва, големият направо се бухва в тълпата и няма проблеми, справя се...но без агресия...

И въпреки, че двамата са нападани от агресивни деца, никога не са отговаряли с агресия...


Много е важен мъжкия модел. Наистина. Много е важен

# 6
  • Мнения: 47 956
И аз съм за местене и спорт. Също имам конкретни примери предвид. Какво като е елитно училище, щом има проблем. Проучи и намери свестен учител, а не елитно училище. Детето е малко, имате време да промените нещата.

# 7
  • Sofiq
  • Мнения: 719
Здравейте,
децата винаги копират поведение. Дори думите в речника им имат произход.
Когато моето хлапе изтърси нещо неблагопристойно, го питам със спокоен тон откъде знае тази дума (не му се карам) и то обикновено казва. Оказва се, че източникът почти винаги е друго дете...обръщам му внимание, че тази дума е много лоша и не я казваме. Разбира се, детето пак я изтърва понякога, но не среща толерантност и му е ясно , че е неправилно.
Но ако дете и обижда и се бие, има голяма вероятност това да е начинът за неговата самозащита. Често агресията е вид защита и опит да се привлече вниманието на възрастните. Такова дете има голяма нужда да му се казва, без караници, че го обичате, да го прегръщате повече, защото липсата на обич от баща и близки оставя празнина в него и майката трябва да компенсира недостига. Не толкова с повече време, колкото с това детето да усеща повече физически контакт. И диалог, да си говорите като приятели, да си споделяте.
Другият момент е детето да обясни защо се бие. Дразнят ли го, обиждат ли го другите...децата могат да бъдат много гадни и жестоки. А в 1 клас все още са си чужди, не се познават, чак към 2-3 стават приятели.
Също, не вярвайте само на казаното от другите, а направете среща с учителката, другите родители и пострадали деца и вашето и нека децата повторят пред всички кой какво е казал/направил там. Оказва се, че в такива моменти децата "сменят версията". Вкъщи много деца преувеличават , когато са само с мама и татко. Казват "той ме удари" за дете, което просто се е бутнало в тях, докато са се разминавали.
И накрая, родителят контролира ситуацията. Винаги има от какво да лиши провиненото дете, като форма на наказание. От телефон, таблет, футбол...и да му се каже-наказан си за период от време, докато спреш да говориш лоши думи....

...може още догодина детето да свикне с другите, особено ако има поне едно-две приятелчета и нещата да се оправят . Попитайте го, дали харесва някое дете от този или друг клас и се опитайте да ги закарате да играят заедно-у вас, или на футбол някъде. Сприятели ли се с тях, веднага ще формират група в класа и ще се защитават един друг.

# 8
  • Мнения: 11 876
Ако живеят до училището, може да няма вариант за местене някъде в друг квартал. А и да го преместят няма гаранция, че пак няма да се случи нещо. За да реагира така има причина и най-вероятно е провокиран от "добрите" деца. И то не защото останалите са добри и безпробремни, а защото по някаква причина са се настроили срещу него от начало. Има деца, които карат по-трудна адаптация и им трябва повече време. Нещо провокира това поведение в училище / клас. Отстранете причината или поне първо си я изяснете. Довършете си учебната година и през лятната ваканция обмислете какво да правите. Сега едва ли ще постигнете желания ефект с местенето. Ще трябва да се адаптира към нова среда, а вече има усещането че не се справя. И какво става - проблем - местене, задавате грешен модел на реакция. Първо проучете дали детето ви не е жертва на тормоз от другите и ако е така го защитете, но не го местете, защото е "проблемен" и не позволявайте да му лепят такива етикети, защото трудно ще намерите къде да го приемат с тях.

# 9
  • Мнения: 883
Това ли е кварталното училище? Там ли са децата с които с които  играе? Има ли приятели ?Едва ли си го гледала вкъщи- как се държеше в детската градина? Как  се справя в първи клас с материала и спрямо съучениците си? Има ли достатъчно време  за физическа активност?
Това са за мен по- важните въпроси от тези с магазинчето на вашите.

Децата имат нужда от стабилна среда, от група в която да се вписват. Синът ти има ли такава?

# 10
  • Sofia
  • Мнения: 9 789
Най-важното (но и най-трудното) е да разберете защо го прави. Много е възможно и той самият да не знае или да не може да го формулира. Спомнете си кога започна това и какво се е случило във времето около началото. Има нещо, което го провокира. Обикновено причините са две - или се опитва да привлича внимание, защото му липсва такова  или го е страх от нещо и това е защитна реакция. Според мен първото е по-вероятно. До 7 год майката много успешно може да замести бащата. След 7 обаче момчетата все повече имат нужда от мъжко внимание. И колкото и да се старае майката, колкото и време да отделя на детето си, не може изцяло да замести нуждата му от мъжко общуване. Много е възможно детето да страда поради липсата на баща. И си е намерил начин да привлича внимание. Говорете много с него за баща му. Намерете му мъжки авторитети, с които да общува. Дядо, чичо, треньор, ваш приятел.... няма значение, важното е да общува с мъже, защото е момче и има нужда.

# 11
  • Мнения: X
Най-важното (но и най-трудното) е да разберете защо го прави.
Да, с това трябва да се започне. Не с местенето, защото има опасност детето да стане постоянен гастрольор от едно училище в следващото. Мъжкият модел също е много важен. Да кажа на авторката, че не мисля, че е лоша майка, след като иска да коригира поведението на детето си. Просто да се огледа и хубавичко да помисли какво пропуска в картинката, защото поведението на детето няма как да е без причина. Ако открие причината, половината проблем ще се решен.

# 12
  • Мнения: 15 431
И моя съвет е да се премести детето в друго училище. НО след края на учебната година. За да може детето да започне на чисто с нови деца и нови учители. А лятото ще имате достатъчно време да се обърне внимание на детето от теб и от детски психолог. Ще има време да се успокои, да потренира нещо /задължително го запиши на спорт/ и да се настрои, че ще му се даде нов шанс да намери среда и приятели. Трябва много надълго и нашироко да му се обясни /постоянно повтаряне/, че ще има нови съученици, и ако иска да има приятели ще трябва да промени поведението си. Трите месеца през лятото не са никак малък период. Може да се постигне много, а и тогава детето ще е много по-спокойно.
п.п. Подозирам, че неговите действия са ответна реакция срещу дразнители в класа или срещу децата, които не го приемат и се опитват да го превърнат в аутсайдер. И детето се бори срещу това. Щом вкъщи е тихо и добро дете, то според мен това е неговия начин да се справя с проблемите в училище.

# 13
  • София
  • Мнения: 922
Проверете и отношението на учителката към детето. Преместих синът си в трети клас от едно учиище в друго, защото в предишното му лепнаха етикет на "водач" на палавите деца. И от "трън та на глог". Отиде в нов клас с по-малко деца и учителка , за която чувах само суперлативи. Запознах и учителката за проблемното поведение на детето и с нейното обещание, че заедно ще работим над проблемите детето започна трети клас в новото училище. Но, вместо да се оправи поведението на детето и да го приемат децата, нещата тръгнаха на по-зле. Синът ми не е агресивен, но не зачита личното пространство - обичаше да гушка децата и това водеше до конфликти. Тръгна на психолог, но процеса по изграждане на задържащи механизми започна да работи едва сега - той е вече 6 клас. Преминахме през доста перипетии - сменихме 3 училища, сега сме в 4-то и той вече наистина се чувства добре. Освен това психологът характеризираше неговото поведение като поведение на жертва, а това предизвиква на подсъзнателно ниво агресивно поведение от околните.
Класната ръководителка в трети и четвърти клас много се влияеше от мнението на родителите и се стремеше да угоди на всички. В началото слагаше на две седмици синът ми да седи с различно дете, за да го приеме класът, но започнаха обаждания от родители, които не искат детето им да седи на един чин с моето. Той не е проявявал агресия или неуважение към учебният процес по време на занятие. Почти нямаше ден , в който да няма оплаквания - днес не си е носел химикал, а е писал с молив. Не си е написал домашното и следва обаждане по телефона по време на час, пред целият клас, за да ми обясни, че е без домашно, естествено по нареждане на учителката / по наредба по време на час е забранена употребата на телефони, а това да унижиш дете по този начин не помага за внедряването му в класа/. В поледствие учителката, притисната от оплакващи се родители премести синът ми на последен чин, сам. Специално за него изнесоха 11-ти чин от мазето /децата в класа бяха 20/ и това беше обявено на всеослушание пред деца и родители, защото той е проблемен. На родителите, които й се обаждаха вечер за да недоволстват,  се оправдаваше с думите "Ами понеже детето всеки ден има проблеми и аз всеи час се занимавам с него, губим на ден средно около час и децата изостават, а понеже той е умен, напредва" - с други думи: "вашите деца са тъпи, но виждаш ли той, който е "проблемен", е умен и затова напредва, а вашите изостават!". Това естествено настрои родителите и те решиха да направят подписка срещу детето за неговото изгонване. Имайте предвид, че дете до 4-ти клас нямат право да накажат с преместване в друго училище по наредба. Най-много могат да го преместят в друга паралелка. В последният момент родителите са сменили подписката от искане за изгонване до молба да се помогне на детето - изпратиха го до общината, до "Закрила на детето" и до директорката. Преди това наредиха така нещата от училището, че детето мина на педагогически съвет и беше наказан с административно наказание "забележка". Поводите за наказанието бяха два - на екскурзия е ощипал дете от класа по лицето, защото го е дразнело и е занесъл в училище една лента за захващане на панталон, при каране на колело (метална шина, която е обвита с плат или ПВЦ материя, и която може да се навие като пружина около глезена), която съученик се е опитал да му изтръгне от ръцете и съответно се е порязал. Това беше "носене на хладно оръжие".
Самият педагогически съвет протече като народен съд - 50 учители под ръководството на директорката срещу нас като родители и детето ни, изправени за да се чувстваме виновни. Една майка дойде за да помогне в защита на детето, при което след гласуване беше допусната да се изкаже, но всичко беше решено предварително. Към детето се изсипаха всякакви, дори и абсурдни обвинения, а ние бяхме виновни с мъжа ми, че го защитаваме - нагли родители.
Същият ден се проведе родителска среща, на която присъстваха директорката и двете заместник директорки, едната от които е и педагогическият съветник. Водеше се протокол. Родители и директорки ни обвиниха, че ние нищо не правим за нашето дете - аз напуснах работа, за да гледам детето, водим го на психолог и ежедневно поддържах връзка с класната и водех разговори с детето. Оказа се, че нито една институция не може да ни помогне. Детето се стараеше, но срещаше отпор от другите деца, а колко му трябва на едно дете за да бъде наранено. Родителите ни поставиха срок в който трябваше да решим да сменим училището.
Забравих да кажа, че сериозният тормоз започна, защото поискахме много кратно от класната детето да бъде на чин с друго дете и да не е на последният чин, защото е късоглед. Учителката отказваше с думите, че никое дете не искало да седи с него, а той бил твърде висок, за да го премести по-напред. Пак повтарям, детето никога не е пречело по време на часовете. Стигна се до там, че учителката му беше направила очен тест и беше обявила, че вижда - " Ето, виждаш. Няма да те местя напред за да пречиш на останалите!" . Това ни накара да поговорим с учителката пред директорката. Трябваше да докажем с медицински преглед, че детето е късогледо, а директорката нареди на учителката да го сложи да седне с едно момиченце от класа, негова приятелка. След срещата с директорката, учителката бясна е влязла в класа и е задала въпроса : "Някой иска ли да седне с него?" съответно целият клас си мълчал, но въпросното момиченце вдигнало ръка и така седна сис синът ми. В следващите междучасия всички деца от класа се изредили за да й кажат, че е луда да седи с него. Много други глупости се сътвориха тогава - опитаха се да го изкарат и сексуален насилник и психопат. Огъня подклаждаше и една майка, която трудно приемаше, че синът ми е отличник, а нейният - не. Тя организира родителите и дори тези, които нямаха никакви лоши впечатления към синът ми подписаха подписката с идеята, че помагат на детето. Искаше на синът ми да му бъде осигурен ресурсен учител, училището да го обяви за дете със СОП.
Единственият ни вариант да спре този тормоз, беше да се обърнем към Комисия за защита от дискриминация. Пуснахме молба, но те действат доста бавно , а кампанията срещу нас и детето се разрази за две седмици.
Накрая училището взе правилно решение - назначи Комисия за деца със СОП и противосоциални прояви. Наеха външен психолог за медиатор. И нещата се поукротиха. Още повече, когато ние се явихме на заседанието на комисията с адвокат - това ги стресна много.
Моят съвет е - изяснете си ситуацията, не винаги преместването помага. Трябва да се работи и с вашето дете и с класа. Но трябва да сте сигурни, че и класната помага, а не вреди. Не се поддавайте на тормоз, ако трябва събирайте писмени и други доказателства, посъветвайте се с адвокат - от КЗД не отказват разговор, но за жалба ще витрябва адвокат. И родителите, и учителите, а и децата възприемат самотните майки и техните деца а жертви и се гаврят с тях. В същото това училище изгониха чрез тормоз дете сирак - имаше същото поведение като вашето дете. На детето трябва да се помогне, а не а се слага етикет. А местенето не винаги помага.

Последна редакция: сб, 10 мар 2018, 13:06 от selena6

# 14
  • Мнения: X
опитаха се да го изкарат и сексуален насилник и психопат

Това са много, много тежки обвинения към едно дете. На всичко отгоре, са били подкрепени от всички родители. Защо така? Какви бяха основанията им?

Общи условия

Активация на акаунт