Тормоз в училище – от страната на агресивното поведение

Роузи, права си в един идеален свят. Съгласна съм, в частта че детето трябва у нас да види респекта към училището, учителя и правилата, ама дотам. Средностатистическият учител гледа да реши възникнала ситуация по най-лекия и удобен него начин, който никога не съвпада с най-добрия и възпитателен начин за децата. Намесват се фактори като на кои родители да се угоди и т.н. Всъщност това ме впечатли в темата - споменаването на майки събиращи агитки и обсъждащи във фейсбук деца и случки от деня. И тук трябва да има граници някакви и то учителят трябва да ги слага. Децата на активистките като чуват и виждат какво става, дали не са насърчени за определено поведение.

А малкото просто нещо, което могат да правят учителите при малките е да пресичат формирането на отношение към дете на стадния принцип. Но от споделеното тук се виждат примери, че те даже могат да го стимулират.

Всеки случай си е сам за себе си и има много пластове.
Запитах се обаче, колко и как трябва да си убеден, че твоето е във всяка ситуация 100% безупречно, за да раздаваш правосъдие за другите деца ...

Децата са склонни да преувеличават,особенно в къщи,където се чувстват сигурни.Явно това е актуално сега,да се наговарят и да обвиняват избраната от тях жертва.Моят Ви съвет защитавайте детето си,обяснете му,че не е хубаво да бие и обижда други деца,ако не са му направили нищо,но ако са го  закачвали първи,нормално е да се защити.Може би просто трюбва да промени начини .Успех!

Солничке, така си е...

Много често наказвани са по- умните, надарени, но по- буйни и неизпълнителни деца....
Има различни видове зрялост и това да можеш да стоиш на едно място, да не занимаваш целия клас със себе си и да оставиш другите да учат, е много важно...

...нищо че всъщност детето е супер паметливо, говори много, и смята като елка... ако пречи, нарушава правилата...

Редно е, родителят на такова дете, колкото и да се гордее с природните му дадености, да приеме, че в училище се оценява по заслуги, не дадености и че има правила и никой не е изключение от тях.

Има нещо, което е много важно, и го казвам и като родител, и професионално - насочете енергията на детето  и своята в положителна посока чрез извънкласни занимания. Когато дететоо има положителни преживявания ии е оценено извън училище, то започва да има  по-добро самочувствие, самооценка и не се "връзва" толкова на провокациите в училище. Като родител винаги съм била на принципа, че животът на едно дете не е в училище, а извън училище. Училището е място, където трябва да пребивава, да учи математика, български и т.н., да не задълбава много в отношенията там,  а истинският живот е там и с хората, с които го събират общите интереси, положителните преживявания. Дали ще го запишете на спорт, някакво изкуство, може и някаква роботика или каквото там има сега за децата, поне избор колкото щеш, може и сценично изкуство, вече вие си решете според интересите на детето и това, което наблюдаваш като качества и потенциал. Не се вторачвайте повече в учителката, училището и съучениците, защото това ви прави още по-потиснати, притиснати в ъгъла, а когато човек е притиснат в ъгъла става като животните- или се свива, или хапе.

Роузи, родителят колкото и да говори на умното и паметливо дете как трябва да спазва правилата, голяма роля има учителят. Той е този, който познава класа и темпото на работа на всяко дете и трябва да осигури подходяща работа за всяко. Ако на всички се дават еднакъв обем и вид задачи съобразени с масата ще има деца, които успяват по-бързо и им остава неуплътнено време и такива, които не смогват / времето не им стига и се чувстват по-тъпи, неможещи, лузъри... И двата типа деца имат нужда от подкрепата на учителя за интегрирането им в класа, защото масата е склонна да изолира и тормози и отличника, и изоставащия и несправящ се.
Топката е изцяло в полето на учителя, който трябва да организира работата в час така, че всяко дете да е заето, но според възможностите си.

Така е, прави сте. Но когато родителя се държи зле с учителя, той как после да се отнася добре с детето. Не е робот все пак, човек е...  Но и често това поведение е насърчавано вкъщи...

Проблемът е, че учителите изолират деца, които бавно или по-трудно се справят с материала, изостават или имат поведенчески проблеми. И бързат веднага да лепят етикети на такива деца. Всеки може да обучава отличници. Учителите много обичат да се оправдават с обясненията, че имали много деца в класа, не можели да обърнат вниманиие, айде моля ви се. Банални оправдания от неквалифицирани учителки неспособни да обучават децата. Та за какво са учили педагогика изобщо ?! Все мрънкат и се оправдават на родителски срещи, че децата проблемни, а неспособните са те. От първи клас щом детето влезе в час, учителката е там да го мотивира, обучава и помага. Без значение колко деца в клас има. Едно време бях в клас от 30 деца, имаше всякакви. Учителите по бг, история и математика бяха страхотни - успяваха да задържат вниманието на децата. Дори нямахме нужда от частни уроци, подготовката беше отлична. Сега доста учители са гола-вода. И не децата, нито родителите са виновни.

Едно време учителят можеше да пердаши и го правеше...а родителите имаха респект и никога не са наричали учител неспособен, въпреки че някои налагаха дисциплината по скучните си предмети с бой....помня добре ...много ме беше яд  на родителите на едно дете, които никога не го защитаваха...и все идваха с наведени глави...и още нещо-
Изолират се тези, които се въртят и не работят, а не по- глупавите...

Тук не съм съгласна. Детето отива на училище с домашния багаж. Както го подготви родителят, така отива и то там. Сега се е започнало с мантрата "забавлявай се". Почти никой родител не казва на детето си сутрин "внимавай в час, случай учителката и си изпълнявай задачите". А същият този родител изпълнява всички тези неща на работа, но не ги казва на детето си сутрин. Ако детето отива с идеята за забавление, а не за вършене на работа, ако ще Господ да слезе на мястото на учителя, няма да направи нищо. Много деца в клас са тихи при еин учител, защото се страхуват от него, а не защото са мотивирани положително. Та, не бъркайте двата щата. Първо е родителят, и чак после е учителят. Децата не са в училище като в увеселителен парк, нито учителят е клоун, който на всяка цена трябва да им прави хубавото. Училището е работа, тъй както родителите ходят на работа и си изпълняват задълженията, а не ходят да човъркат копютрите на колегите си, нито да обясняват на шефа как той е виновен, че тях ги мързи да работят, защото никой не иска да си подритва трудовата книжка.

Задайте си въпроса, дали можете да наложите дисциплина вкъщи. Когато накарате детето да свърши нещо, то прави ли го или се мотае, мрънка и се измъква... Ако вие не можете да наложите дисциплина, не очаквайте и учителят да може....Забелязала съм връзка... Родители, които сами не могат да контролират децата си, обвиняват за това учителя... Щом е толкова добро, защо не изпълнява в училище това, което сте му заръчали...ето, то не слуша и вас...

"...да искат да ми бъдат отнети родителските права". Родителски права не се отнемат така лесно и със сигурност не се отнемат, заради това че дете е ударило някого в училище, иначе хиляди деца да са останали без майки.
За да отнемат родителските права от майка, трябва тя да е или наркоманка, или алкохоличка, или в затвора, или в лудницата. В краен случай за малтретиране на дете с тежки телесни повреди.  Майка, която гледа дете и ходи на работа и води детето си всеки ден на училище и то е отличник, пък е образец.  А щом при проблем сте осигурили и психологична помощ, вече никой за нищо не може да претендира. Ако за училищни скандали отнемаха родителски права, досега хиляди деца да са без майки. Но законът защитава майките в България в този случай.
Някой явно ви е наплашил, че връзки или пари може да променят това. Не, не могат. Няма съд, който да вземе дете от майка без причина.
Затова, ако са читави хора, другите баба и дядо не само че няма как да навредят, но могат и да помогнат. Ако обичат внучето , си заслужава да се помислите да се свържете с тях.  Не да искате помощ, а за контакт с детето.

Не е до това дали ще пердаши учителят учениците или не, за да го уважават. Уважение в клас се постига не с бой или други подобни методи. Имала съм всякакви учители, включително и един, който си имаше възпитателна пръчка в чекмеджето и я ползваше от време на време с по-буйните момчета в класа. Доколко ефективен е боят, не знам, само ще кажа, че и с бой момчетата продължаваха да се държат по същия начин, явно друга е причината.
Но не мисля, че за успехът, респективно провалът на едно дете в училище е виновна семейната среда. Защото ако детето има успехи в училище,заслуги имат учителите, а ако не се справя и има проблеми, почват да сочат родителите за виновни, което просто не е така.
За мен по отношението на мотивацията за учене и поведението в клас и в училище винаги първо е учителят и после родителят. Дисциплина не се постига с бой нито учениците уважават такива учители, които прилагат подобни методи в училище. И това няма да ги накара нито да учат повече, нито да заобичат предмета и училището по принцип.

Това за мотивацията не е вярно и го казвам и професионално, не само като родител. Ще кажа за "едно време", но си спомням много добре времето, когато бяхме деца и първото и основно, на което ни учеха вкъщи преди отиването на училище беше, че трябва да спазваме дисциплина. И най-страшното за едно дете тогава беше не че ще му пишат двойка, а че ако не спазва дисциплина, първо ще му напишат в бележника забележка, която трябваше да бъде подписана на следващия ден, а и че ще си отиде вкъщи с бележка родителят да се яви в училище на следващия ден. И никой родител не си позволяваше да обяснява как учиттелката е длъжна да мотивира децата. Първо моттивацията е от къщи, включително с класическата заръка от едно време - слушай в час, защото ако слушаш, научаваш половината урок още там.
Професионално също виждам как са нещата, нищо че не съм учител - терапията дори при най-тежките деца, с много проблеми, върви положително, когато първо родителят е мотивиран и е наясно, че трябва да се правят домашните и да се правят упражненията, колкото и да не са забавни. Ако родителят си мисли, че терапията е само забавна и трябва да се извършва в кабинета, а  вкъщи все няма време, ама е трудно да го накарам да седне..., то нищо не се получава, колкото и лек да е случаят и нещо, което може да се оправи при стегната работа вкъщи, започва да става тегаво и неефективно, защото вкъщи е по-лесно нищо да не се прави, отколкото да се седне и да се свърши работа.

Андариел, не съм съвсем съгласна. Да важно е как говорим за училището и правилата на детето вкъщи, но само това не е достатъчно. Много важно е как учителят ще посрещне дете, особено дете с някакъв проблем. В класа на дъщеря ми учителката (с много препоръки за прекрасен учител и класен), притисна пет-шест деца да "догонят" болшинството, които явно бяха дошли предварително подготвени с материала за първи клас и още първият месец започна да ме притиска, че детето ми "изостава фатално" и да отправя явни намеци, че детето не е за това училище. А после защо имало проблеми с дисциплината? Ами като е изолирано и с чувството, че не се справя? И когато й обясних ситуацията още първия месец отговорът й беше:"Аз и да я приема, класът няма да я приеме." Т.е изолазията се подава като сигнал и модел на поведение от учителя към останалите деца от класа. По думите на учителката, губи време в час с моето дете и не да го обучава, а да разрешава спорове, заради "лошото" й поведение. А по думите на уч.психолог, която често присъства в часовете, и заради друго дете, моето дете стои кротко, старае се, работи с желание според възможностите си и не създава проблеми. В междучасията и занималнята е друго. И въпреки, че в занималнята се случва да създава проблеми, учителката там прояви много повече човечност, разбиране и търпение към детето и му помага, а не го изолира. Та ролята на учителя за овладяване на ситуацията е огромна. Както и за създаване на климат на толерантност и взаимопомощ, а не делене на класа на "желани" (отличници, деца на богати семейства, на родители с полезни връзки) и "нежелани" ( деца, които не са на нивото на останалите, идват от непълноценни семейства, имат минало, родителите не карат луксозна кола/ изобщо нямат кола, не печелят четирицифрени суми, децата са с различен произход...)

Напълно съм съгласна, но не писах за това, защото това е вторият компонент. В ролята си на родител съм на принципа, че първо аз трябва да си свърша моята работа - да изпратя детето на училище подготвено и мотивирано за това, че там се учи и се спазват правила. Така че аз изпращам на учителката едно дете с много конкретни заръки и подготовка. Нататък тя е на ход и тя трябва да свърши своята работа. Повечето деца в клас са съвсем обикновени - без обучителни или психологически проблеми, без тежко минало, затова и в поста си наблегнах за това как родителят си изпраща детето на училище (то не е само в училище, важи и за ДГ), и в едно 90 процента от случаите първо нещата идват - или по0скоро не идват - от къщи, и то чисто дисциплинарно и мотивационно. Учителката трябва да си свършисвоята работа, и това как ще домотивира вече е надграждане. Децата с трудности са друга бира, а и тее са изключения - в клас от 30 деца има максимум 4 деца със СОП, защото ако помня добре, нормативът е такъв. А останалите 26 са си напълно в норма и не е като да не могат да си седнат на чина и да слушат учителката и да си правят задачите.