Тормоз в училище – от страната на агресивното поведение

Случката със "сексуалният тормоз" беше следната - момиченце, което предишната година беше обявило на всеослушание, че е гадже с моят син си говори с други деца, че е много смела. Синът ми минава покрай тях и й казва - " като си толкова смела, целуни ме!" Детето отвръща "Гадно!" и с това се приключва. Но вечерта разказът пред родителите адвокати не е бил така поднесен.
А за психопат - едно от преувеличенията на родителите беше, че детето като тръгне между чиновете, всички се свивали, да не би те да са следващата жертва, като синът ми се прибра на три път бит, без да е започнал той конфликта. Той е едър и силен. Това не спира по-ниските деца да са агресивни с него. не че моето дете е "най-кроткото", но не той е агресорът.
Друг пример - синът ми посещаваше курс по БЕЛ заедно с момиченцето, което толкова смело седна до него и момченцето на въпросната майка, която донастрои родителите. Между двата часа учителката им позволява да ползват междучасие и синът ми си пуска музика на телефона. Реакцията на другото момченце е била - "Това е циганско!" / песента е техно с арабски припеви/, моят син отговорил - "ти си циганин" и започва препирня, която учителката много бързо прекратила с думите - "Ама как може моите най-добри деца да се карат така?!" и спорът е потушен. Но случката вечерта в родителската фейсбук група е поднесена от майката като сериозна разправия и дори накрая учителката със сълзи на очи я питала - "Нали той няма да се запише за следващият модул?" . А аз се срещнах след часа с учителката, тя беше усмихната, както винаги и потвърди, че е много доволна от децата.

Ох, бе хора, какви неща пишете? Страх ме хвана сега?

Много благодаря за отговорите, скъпи майки!
Синът ми посещава училищния психолог веднъж седмично и още веднъж го водя аз на частно. На футбол- 2 пъти и треньорът му е много доволен от него. С учебния материал се справя много добре- той е от малкото деца, които могат да четат гладко и да пишат, с математиката се  справя отлично, рисува много хубаво. Сред най-добрите ученици е. Класната, както и другата госпожа от занималнята са много свестни и не мисля, че са срещу него. Даже го защитават когато видят, че някои от децата го обвиняват незаслужено. И да... всички изкарват него виновен, казват на родителите си: Иво ме удари, обижда ме и край! Другите деца също го провокират понякога, но той не трябвало да отвръща. И понеже също е висок и по-здрав, излиза, че той пребива по-малките (които много често го закачат). По същия начин имаме една майка (тя е от родителския съвет), която настройва всички родители и ме заплаши, че ще направи всичко по силите си, за да спре тормозът в класа, като махне „това дете„. Да- за агресията в класа е виновно моето дете?!
Мнението на психолозите е, че му е трудна адаптацията, опитва се да се впише и това е най-лесният начин за доказване сред момчетата. Тъй като се справя бързо с уроците, после му е скучно и се чуди какво да прави(казала съм му да си рисува в скицника, да си пише допълнително в тетрадките, докато чака останалите деца, сложила съм му сборник със задачи да си решава). Също- че той е с изявени лидерски качества и иска винаги да е сред популярните деца. Той не иска да нарани никого (както се опитват да го изкарат), просто не си знае силата и не може да прецени кога да спре.
За мъжкия пример са ми го казвали вече психолозите, но ми е трудно да му го осигуря... С баща ми се виждат веднъж месечно, като си ходим, брат ми е Англия, работи почти денонощно за да издържа жена си и двете им малки деца, така че с него дори и не се чуваме често... На бащата на Иво не мога да разчитам- почти 1 година не го е вземал, рядко му звъни. Но и не искам да знае за тези проблеми, защото родителите му са „стари столичани”, хора с връзки и влияние и могат да ми навредят сериозно като например да подадат жалба срещу мен, че не се справям с отглеждането на детето и да искат да ми бъдат отнети родителските права. Много са настроени срещу мен. Все пак са от София и не искат да ми помагат с грижите за детето. Като съм се изнесла от дома на сина им и съм взела детето, сега да се справям сама... Както и да е... Това го написах, за да поясня, че не мога да разчитам на баща му или на семейството му. Така че с осигуряването на мъжкия пример ми е много трудно.
В градината пак е бил палав, но такива проблеми не сме имали.
Аз не искам да го местя в друго училище. Тук учителите са много добри, имат високи изисквания към учениците и децата наистина учат. Госпожите наистина ни подкрепят и съм сигурна, че искат да ни помогнат.
Предполагам, че ми предстои явяване на нещо като комисия, в която аз сама ще се изправя срещу директорката и заместничките ѝ, психолога, класната и знам ли още кой. Вероятно ще чуя тежки думи и ултиматуми... Не знам как ще се справя... Могат ли да изключат детето ми? Предполагам, че онази майка е направила вече подписка от родителите...

Не, не могат. А според новите правила дори за наказание "Забележка", трябва да присъства задължително и социален работник. Не им се давай. Да не го дразнят. Не може да го дразнят, явно че ги е яд, че е по-добър от тях и го провокират, за да излезе после той виновен. Да спрат да го провокират, той има право да се защитава. Научи го при най-малкия повод да започне ди търси учителката и да се оплаква - удари ме, обиди ме, ощипа ме, бутна ме, взе ми това... Синът ти не е агресор, а жертва на тормоз. Така им заяви и ги питай каво ще направят, за да прекратят този тормоз. Това определено ще ги стресне. Наблегни на това, щом така стоят нещата - детето ти е дразнено и провокирано, т.е то е тормозеното и се защитава. А да се защитиш не е агресия, иначе се превръщаш в жертва. Но го научи да се оплаква. А не да го провокират, а да виждат него, когато отговаря. Естествено, че ще отговори - всеки си има праг на търпение. И повикай външния психолог с теб на срещата, това също ще покаже, че ти си отговорен и загрижен родител и ще прехвърли топката в тяхното поле. Един външен психолог може много да помогне, повярвай ми. Това респектира и срещата ще протече по съвсем друг начин. Говоря от горчив личен опит. Ако трябва повикаяй и треньора. Нека видят, че не си сама. И че и в класа има проблем, а не в детето ти. А учителката да му намира допълнителна работа, за да не скучае. Ако ходи на състезаниея и печели награди едва ли ще искат да го изпуснат. Кажи, че детето ти се чувства тормозено и обмисляш дали да не го преместиш, но все пак уважаваш доброто образование, което дават и искаш да им дадеш шанс... И не изпадай в самозащита и оправдания. Но задължително не ходи сама, а с гръб.

Не, защото в ЗПУО не присъства понятието " изключване".

Местенето не помага, внука е вече в трето училище, но и в трите е жертва.Само му се подиграват, носът му бил крив, прическата му била гадна, женчо бил.Всеки ден си идва някъде ударен.А не е малък.Страх ме е сега в пубертета да не му писне да е жертва и да стане обратното.Вчера как жално плака с глас,блъска се в гърдите с юмруци и вика хубав съм и в лицето съм хубав, и косата ми е хубава и тялото ми е хубаво, защо постъпват така с мен.Слаб ученик е, но не защото е тъп, а защото няма никакво желание да ходи на училище.Не иска да ходи, повръща, получава паник-атаки, корем го боли, всеки ден му е лошо в училището и вика майка си да го прибира.

Ужас, Тайна. Детето е жертва на тормоз. Предполагам ходи на психолог. А подавали ли сте жалба в училище срещу тормоза, на който е подложено детето? Ако не сте, подайте. А ако не вземат мерки и по-нагоре. Училищният психолог да влезе в класа и да наблюдава, а и да работи с останалите за взаимоотношенията и за тормоза.

В нито едно няма психолог.Ходи на психиатър, но той каза, че детето е много умно и възпитано, но му липсва баща, мъжка фигура.Плакал пред него,че всичките мъже, които са го обичали са починали(дядо му, и двамата пра-дядовци), казал всички губя.Ама мъжка фигура няма от къде да му вземем.Сина живее в Белгия, за една седмица като е тук, внука седи залепен до досаждане до него.Но една седмица не стига да запълни липсите му.

При мен за сега няма проблеми, защото децата ми са малки. Но, когато бях дете постоянно бях тормозена......но накрая чашата ми преля и аз започнах да се пазя. И доста често родителите ми бяха викани при директора, защото се биех, но не тормозех, а се пазех. Искам да кажа на родителите с този вид проблем да не се притесняват да отведат  детето си психолог и да му помогнат да не изявява агресия към децата. Аз никога не съм посягала на дете без причина, но понякога се налагаше да се пазя. Наистина тормоза е нещо ужасно, което с всеки изминал ден става все по - срещано.   

Не мисля, че проблемът е в детето ти или в липсата на мъжко присъствие около него (за да упражнява някакъв контрол, то може и от майката да се упражнява контрол), а в средата - училището. Ако смениш средата това ще определено ще повлияе на детето. То реагира така, защото има някакви дразнители в училището. И учителките обикновено имат голяма вина, защото не са се образовали достатъчно, за да имат подход в такива ситуации и да знаят как да постъпят. В 99 процента от случаите изкарват детето проблемно, почват да съветват родителите да го пращат по психолози, а не дай Боже да е от семейство с разделени родители, много обичат учителките да сочат за причина това, че детето е с проблеми, ала-бала. Имам опит с различни учители, различни училища, включително и от детството си спомням много примери, както и от средното училище и университета. Не попаднеш ли на добри учители, които да имат подход към детето ти, доста ще патиш, а и то покрай тях. Намери добри учители. Те могат да окажат огромно влияние над детето, ако просто подходят както трябва.
Детето ти няма никакъв проблем, дори не е за психолози, не знам защо си прибързала да го водиш при психолози. Довери се на собствената си преценка и постъпи както ти смяташ за необходимо. Недопустимо е други родители да те заплашват - в такива случаи се търси решение - събират се децата заедно, организират се игри и общи занимания с децата, които имат конфликти помежду си - това е инициатива на учителите преди всичко, защото децата са целодневно в училище. Ама е много лесно за учителка да прати детето по психолози, щото е абсолютно неспособна, да не кажа некадърна да се справи с такава ситуация.
Съжалявам, но нямам добро отношение към повечето учители, защото лесно изкарват децата проблемни от чист мързел и нежелание да се занимават. Затова и не приемам вечните мрънкания на учителките, че семейната среда била виновна за проблемното дете - ами не е така в повечето случаи и е отговорност на училището на подходи към такива деца спрямо методите, които се прилагат. Все пак затова са в училище и затова им се плаща - да възпитават и обучават децата, а не да ги пращат на психолози.
Пример с дете на познато семейство, същият случай, майката го премести в друга среда и то просто коренно се промени. Всичко е в средата от училището. Колкото и да е елитно, моят съвет е да го преместиш в друго училище, иначе учителките ще ти съсипят детето психически, не говоря и за децата.

Тайна, такова дете е добре да се запише на спорт като бойно изкуство в малък клуб. Там ще получи модела на мъжко поведение, който му липсва - по-обрано емоции и да не приема толкова лично всичко.

Също така може да го запишете на разни спортове/китара и т.н, където ще има време, което ще прекарва в компанията с мъж насаме.

Според мен е добре психолог да поговори малко с детето, за да разграничава подигравките от реалността. Но и вие му обяснете, че когато се подиграват на някого хората не казват нещата каквото са, а каквито виждат, че ще го наранят. И не винаги са истина. Когато спре да им обръща внимание ще започнат да тормозят друг. Пък е добре и да го научите как да отвръща и как да се защитава и вербално и физически. Покажете му, че хората не обръщат вснимание на думите на всеки и трябва да казват от сърце "А бе, я майната ти " и да не им пука кой какво казал и направил. Но така или иначе това, което вие му кажете я бъде чуто, я не. А ако посети мъж психолог няколко пъти и си говорят "по мъжки" ще навири носле      

Работа на педагога /класният ръководител/ е да помогне на детето да се приобщи в класа, както и на училищният психолог. По закон и по наредба в училище отговорност за децата носят първо класните им ръководители, след това директорите и така по стълбичката до министъра на образованието.
В първото училище бях стигнала до положението да забраня на сина си да става от мястото си, освен ако нетрябва да отиде до тоалетната или ако класната не му каже. Класната беше много доволна само пътрвият ден. На вторият пет или шест деца му се хвърлили отгоре и се беше стигнало до това той да лежи на земята и да го ритат.
От втори и трети клас прочете всички книги за Хари Потър. След това за да няма проблеми в междучасията продължи да чете, но тогава няма как да се научи да общува.
Ако родителят се е изправял лично пред вас, за да ви напада или има преки свидетели, които могат да го потвърдят - първо писмо към диреторката, че детето е подложено на психически и физически тормоз, с копие до РУО и КЗД. Това ще стрестне всички по редичката. А родителят може и лично да предупредите, че смятате да заведете дело за тормоз и дискриминация. Вълшебните думи в случая са "Тормоз" и "дискриминация" . Според закона за дискриминация :
Чл. 29.
(2) Ръководителят на обучаваща институция предприема ефективни мерки за предотвратяване на всички форми на дискриминация на учебното място от страна на лице от педагогическия или непедагогическия персонал или от учащ се.
Чл. 31. Ръководителят на обучаваща институция, получил оплакване от учащ се, който се смята за подложен на тормоз от лице от педагогическия или непедагогическия персонал или от друг учащ се, е длъжен незабавно да извърши проверка и да предприеме мерки за прекратяване на тормоза, както и за налагане на дисциплинарна отговорност.
Чл. 33. (1) При поискване ръководителят на обучаващата институция предоставя информация на лицето, което твърди, че са нарушени правата му по този раздел.
(2) Информацията по ал. 1 съдържа основанието за взетото от ръководителя или преподавателя решение, както и други относими данни.
Чл. 34. При неизпълнение на задължението по чл. 29, ал. 2 ръководителят на обучаваща институция носи отговорност по този закон за дискриминация на учебното място от страна на служител в администрацията, преподавател или учащ се.
§ 1. По смисъла на този закон:
1. (доп. - ДВ, бр. 58 от 2012 г., в сила от 01.08.2012 г.) "Тормоз" е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда.

А след като осъзнавате,че детето няма откъде да е попило модела на поведение,попитахте ли го от къде/кой е чул въпросните псувни?

Няма проблемни деца - има проблемни ( в уменията си) учители! Колкото и да се опитват да настройват обществото срещу родителите на "проблемни" деца, това няма да се промени! ... Взели са дипломи за педагогика; имат повече познания по психлогия от който и да е родител извън тая сфера! Справянето с проблемни ситуации им влиза и в квалификацията и в задълженията!  
... Според мен, при проблеми на детето в училището, ако родителят вижда, че учителите не се справят ( по какъвто и да е начин вкл. и при всякакво съдействие от негова страна) единственото правилно решение е смяна на учителите  - т.е. на училището.  Смяната на паралелката обикновено не работи, защото учителите в едно училище си се подкрепят срещу "общия враг" - родителите.... Закони, наредби и пр. нормативи дори да ви защитават полза няма, защото когато няма капацитет, добра воля и стремеж за справяне с проблема от страна на училището, детето няма да е добре! Нищо насила не е на добре!
И аз минах по тоя път. Преместих детето си в друго училище и нещата доста се поуспокоиха! В предишния клас (от "елитно" училище) класната стигна до там, че тотално го игнорира от класа - все виждаше неговите реакции като начало на агресия, без да отчита вербалния тормоз на съучениците като първопричина за конфликтите... Не веднъж лично съм била свидетел как някой подмята обида просто ей така. Просто, защото никой не му е обяснил, че това е тормоз! Например, в междучасие  синът ми се опитва да разчете разкривен ръкопиен текст, поради което срича на глас,  и негов съученик специално идва до него да го коментира: "Леле, колко си тъп - сричаш като първолак!" Учител нямаше (практика е в междучасията децата да са сами)..., кой ще спре избухването на конфликта? ... Попитах коментиращия "Защо обиждаш сина ми?" А той не се и замисли какво да отговори - "Ама той е лош! Най-лошия в нашия клас - питайте госпожата!"... И ясно ми стана кой прави класацията по лошотия в класа, и защо най-лошите седят игнорирано на чиновете най-отзад ( не само моя син - очевидна практика в работата на учителката!)... Друга ситуация - викат ме да ми покажат на камерите как синът ми блъскал и ритал врата на класна стая - той в коридра, а отвътре някой държи бравата и не го пуска! Казвам, че съм съгласна, че не е редно да опитва да влезе в клас на сила, дори и да закъснява за час, но къде е учителят, да отстрани тези, които му пречат да отвори вратата?  Не ми показват записа от камерата вътре! В последствие деца-свидетели отвътре ми казаха, че и госпожата е била в стаята по това време! Е, ..., закони ли да чакам да защитават детето ми? Преместих го в квартално неелитно училище, справящо се много по-добре с конфликтни ситуации между децата!

Сгромолясването в образователната ни система е в геометрична прогресия! Все по-зле образовани излизат от там, и все по-зле образовани влизат в клас като учители!

Тайне, сърцето ми скъса. Ако мога с нещо да съм в помощ - насреща съм.