Тормоз в училище – от страната на агресивното поведение

Аз нямам особен опит, но искам да питам защо коментирате финансовото си положение. Не мисля, че то има нещо общо с агресията. Тоест и да плувате пари, то детето пак може да я проявява и обратно. Това ми прави впечатление от разказа ви и се чудя какво е общото. Иначе според мен няма безпричинно агресия - има нещо, което я провокира. Със сигурност не сте лоша майка. Обмисляли сте вариант заедно да посетите психолог?

Много неща се сещам.
На първо място, че му липсват, вероятно, положителни мъжки модели. Децата в училище разиграват алтернативни версии на своето аз. играят роли... В случая- той е виждал агресивни мъже и затова го играе агресивен...знае, че е мъж...

Запиши го на спорт, при треньор... от една страна ще изразходва многото енергия, от друга- ще има положителен модел на подражание...

Друго- внимавай какви филмчета гледа, защото явно търси модел...

И храната е важна...сладките неща, правят повечето деца свръхактивни и неконрулируеми

И още- някой мъж, дядо, трябва да му даде да разбере, че не одобрява поведението му и че правилата в училище трябва да се спазват...

Знам, че няма да Ви хареса съветът ми, но: преместете детето в друго училище. Веднъж настроят ли се децата, родителите и учителите, нещата ще стават по-зле. А щом казвате, че детето у вас е различно, то ако е така, значи причината за агресията се крие някъде в училището. Имам примери. Проблемите се решиха почти мигновено след преместването.
Това ако детето не е със здравословен проблем.

Влезли сте в омагьосан кръг, който труднво ще разкъсате. Детето ви се държи така, защото иска да го приемат, чувства се неприето от другите, изолирано - ново е, не го познават, а и сама казахте - елитно училище, което означава деца на родители с амбиции и възможности. Твърде вероятно е то също да е подложено на тормоз - неприемане от групата също е форма на тормоз. Може да е неприето, защото е ново, защото е от провинцията, защото не сте богати и не го вземате със скъпа кола, заради дрехите, говора / диалекта (наличен или отсъстващ),защото не се справя на тяхното ниво или е по-добър... Поводите може да са най-различни.
И един съвет от мен. На срещата при директора отидете заедно с психолога който работи с детето. Тойпе най-добрият му защитник. Поискаяйте и екип за подкрепа да му направят. Ако не се справя на нивото на класа може да получи от класната индивидуални консултации, а от училищния психолог или педагогически съветник, помощ за преодоляване на поведението. Създайте му среда, която да запълни липсата на приятели в класа. Идеята за спорт или някакво друго допълнително занимание в ОМД (безплатни са ) е вариант той да си намери приятели сред деца със сходни интереси.

Ясно е, че се опитва да се адаптира, майката пита, защо с агресия...

Моите момчета се се адаптират по два начина, малкият като се изолира и наблюдава отстрани, а после се вклюва, големият направо се бухва в тълпата и няма проблеми, справя се...но без агресия...

И въпреки, че двамата са нападани от агресивни деца, никога не са отговаряли с агресия...


Много е важен мъжкия модел. Наистина. Много е важен

И аз съм за местене и спорт. Също имам конкретни примери предвид. Какво като е елитно училище, щом има проблем. Проучи и намери свестен учител, а не елитно училище. Детето е малко, имате време да промените нещата.

Здравейте,
децата винаги копират поведение. Дори думите в речника им имат произход.
Когато моето хлапе изтърси нещо неблагопристойно, го питам със спокоен тон откъде знае тази дума (не му се карам) и то обикновено казва. Оказва се, че източникът почти винаги е друго дете...обръщам му внимание, че тази дума е много лоша и не я казваме. Разбира се, детето пак я изтърва понякога, но не среща толерантност и му е ясно , че е неправилно.
Но ако дете и обижда и се бие, има голяма вероятност това да е начинът за неговата самозащита. Често агресията е вид защита и опит да се привлече вниманието на възрастните. Такова дете има голяма нужда да му се казва, без караници, че го обичате, да го прегръщате повече, защото липсата на обич от баща и близки оставя празнина в него и майката трябва да компенсира недостига. Не толкова с повече време, колкото с това детето да усеща повече физически контакт. И диалог, да си говорите като приятели, да си споделяте.
Другият момент е детето да обясни защо се бие. Дразнят ли го, обиждат ли го другите...децата могат да бъдат много гадни и жестоки. А в 1 клас все още са си чужди, не се познават, чак към 2-3 стават приятели.
Също, не вярвайте само на казаното от другите, а направете среща с учителката, другите родители и пострадали деца и вашето и нека децата повторят пред всички кой какво е казал/направил там. Оказва се, че в такива моменти децата "сменят версията". Вкъщи много деца преувеличават , когато са само с мама и татко. Казват "той ме удари" за дете, което просто се е бутнало в тях, докато са се разминавали.
И накрая, родителят контролира ситуацията. Винаги има от какво да лиши провиненото дете, като форма на наказание. От телефон, таблет, футбол...и да му се каже-наказан си за период от време, докато спреш да говориш лоши думи....

...може още догодина детето да свикне с другите, особено ако има поне едно-две приятелчета и нещата да се оправят . Попитайте го, дали харесва някое дете от този или друг клас и се опитайте да ги закарате да играят заедно-у вас, или на футбол някъде. Сприятели ли се с тях, веднага ще формират група в класа и ще се защитават един друг.

Ако живеят до училището, може да няма вариант за местене някъде в друг квартал. А и да го преместят няма гаранция, че пак няма да се случи нещо. За да реагира така има причина и най-вероятно е провокиран от "добрите" деца. И то не защото останалите са добри и безпробремни, а защото по някаква причина са се настроили срещу него от начало. Има деца, които карат по-трудна адаптация и им трябва повече време. Нещо провокира това поведение в училище / клас. Отстранете причината или поне първо си я изяснете. Довършете си учебната година и през лятната ваканция обмислете какво да правите. Сега едва ли ще постигнете желания ефект с местенето. Ще трябва да се адаптира към нова среда, а вече има усещането че не се справя. И какво става - проблем - местене, задавате грешен модел на реакция. Първо проучете дали детето ви не е жертва на тормоз от другите и ако е така го защитете, но не го местете, защото е "проблемен" и не позволявайте да му лепят такива етикети, защото трудно ще намерите къде да го приемат с тях.

Това ли е кварталното училище? Там ли са децата с които с които  играе? Има ли приятели ?Едва ли си го гледала вкъщи- как се държеше в детската градина? Как  се справя в първи клас с материала и спрямо съучениците си? Има ли достатъчно време  за физическа активност?
Това са за мен по- важните въпроси от тези с магазинчето на вашите.

Децата имат нужда от стабилна среда, от група в която да се вписват. Синът ти има ли такава?

Най-важното (но и най-трудното) е да разберете защо го прави. Много е възможно и той самият да не знае или да не може да го формулира. Спомнете си кога започна това и какво се е случило във времето около началото. Има нещо, което го провокира. Обикновено причините са две - или се опитва да привлича внимание, защото му липсва такова  или го е страх от нещо и това е защитна реакция. Според мен първото е по-вероятно. До 7 год майката много успешно може да замести бащата. След 7 обаче момчетата все повече имат нужда от мъжко внимание. И колкото и да се старае майката, колкото и време да отделя на детето си, не може изцяло да замести нуждата му от мъжко общуване. Много е възможно детето да страда поради липсата на баща. И си е намерил начин да привлича внимание. Говорете много с него за баща му. Намерете му мъжки авторитети, с които да общува. Дядо, чичо, треньор, ваш приятел.... няма значение, важното е да общува с мъже, защото е момче и има нужда.

Да, с това трябва да се започне. Не с местенето, защото има опасност детето да стане постоянен гастрольор от едно училище в следващото. Мъжкият модел също е много важен. Да кажа на авторката, че не мисля, че е лоша майка, след като иска да коригира поведението на детето си. Просто да се огледа и хубавичко да помисли какво пропуска в картинката, защото поведението на детето няма как да е без причина. Ако открие причината, половината проблем ще се решен.

И моя съвет е да се премести детето в друго училище. НО след края на учебната година. За да може детето да започне на чисто с нови деца и нови учители. А лятото ще имате достатъчно време да се обърне внимание на детето от теб и от детски психолог. Ще има време да се успокои, да потренира нещо /задължително го запиши на спорт/ и да се настрои, че ще му се даде нов шанс да намери среда и приятели. Трябва много надълго и нашироко да му се обясни /постоянно повтаряне/, че ще има нови съученици, и ако иска да има приятели ще трябва да промени поведението си. Трите месеца през лятото не са никак малък период. Може да се постигне много, а и тогава детето ще е много по-спокойно.
п.п. Подозирам, че неговите действия са ответна реакция срещу дразнители в класа или срещу децата, които не го приемат и се опитват да го превърнат в аутсайдер. И детето се бори срещу това. Щом вкъщи е тихо и добро дете, то според мен това е неговия начин да се справя с проблемите в училище.

Проверете и отношението на учителката към детето. Преместих синът си в трети клас от едно учиище в друго, защото в предишното му лепнаха етикет на "водач" на палавите деца. И от "трън та на глог". Отиде в нов клас с по-малко деца и учителка , за която чувах само суперлативи. Запознах и учителката за проблемното поведение на детето и с нейното обещание, че заедно ще работим над проблемите детето започна трети клас в новото училище. Но, вместо да се оправи поведението на детето и да го приемат децата, нещата тръгнаха на по-зле. Синът ми не е агресивен, но не зачита личното пространство - обичаше да гушка децата и това водеше до конфликти. Тръгна на психолог, но процеса по изграждане на задържащи механизми започна да работи едва сега - той е вече 6 клас. Преминахме през доста перипетии - сменихме 3 училища, сега сме в 4-то и той вече наистина се чувства добре. Освен това психологът характеризираше неговото поведение като поведение на жертва, а това предизвиква на подсъзнателно ниво агресивно поведение от околните.
Класната ръководителка в трети и четвърти клас много се влияеше от мнението на родителите и се стремеше да угоди на всички. В началото слагаше на две седмици синът ми да седи с различно дете, за да го приеме класът, но започнаха обаждания от родители, които не искат детето им да седи на един чин с моето. Той не е проявявал агресия или неуважение към учебният процес по време на занятие. Почти нямаше ден , в който да няма оплаквания - днес не си е носел химикал, а е писал с молив. Не си е написал домашното и следва обаждане по телефона по време на час, пред целият клас, за да ми обясни, че е без домашно, естествено по нареждане на учителката / по наредба по време на час е забранена употребата на телефони, а това да унижиш дете по този начин не помага за внедряването му в класа/. В поледствие учителката, притисната от оплакващи се родители премести синът ми на последен чин, сам. Специално за него изнесоха 11-ти чин от мазето /децата в класа бяха 20/ и това беше обявено на всеослушание пред деца и родители, защото той е проблемен. На родителите, които й се обаждаха вечер за да недоволстват,  се оправдаваше с думите "Ами понеже детето всеки ден има проблеми и аз всеи час се занимавам с него, губим на ден средно около час и децата изостават, а понеже той е умен, напредва" - с други думи: "вашите деца са тъпи, но виждаш ли той, който е "проблемен", е умен и затова напредва, а вашите изостават!". Това естествено настрои родителите и те решиха да направят подписка срещу детето за неговото изгонване. Имайте предвид, че дете до 4-ти клас нямат право да накажат с преместване в друго училище по наредба. Най-много могат да го преместят в друга паралелка. В последният момент родителите са сменили подписката от искане за изгонване до молба да се помогне на детето - изпратиха го до общината, до "Закрила на детето" и до директорката. Преди това наредиха така нещата от училището, че детето мина на педагогически съвет и беше наказан с административно наказание "забележка". Поводите за наказанието бяха два - на екскурзия е ощипал дете от класа по лицето, защото го е дразнело и е занесъл в училище една лента за захващане на панталон, при каране на колело (метална шина, която е обвита с плат или ПВЦ материя, и която може да се навие като пружина около глезена), която съученик се е опитал да му изтръгне от ръцете и съответно се е порязал. Това беше "носене на хладно оръжие".
Самият педагогически съвет протече като народен съд - 50 учители под ръководството на директорката срещу нас като родители и детето ни, изправени за да се чувстваме виновни. Една майка дойде за да помогне в защита на детето, при което след гласуване беше допусната да се изкаже, но всичко беше решено предварително. Към детето се изсипаха всякакви, дори и абсурдни обвинения, а ние бяхме виновни с мъжа ми, че го защитаваме - нагли родители.
Същият ден се проведе родителска среща, на която присъстваха директорката и двете заместник директорки, едната от които е и педагогическият съветник. Водеше се протокол. Родители и директорки ни обвиниха, че ние нищо не правим за нашето дете - аз напуснах работа, за да гледам детето, водим го на психолог и ежедневно поддържах връзка с класната и водех разговори с детето. Оказа се, че нито една институция не може да ни помогне. Детето се стараеше, но срещаше отпор от другите деца, а колко му трябва на едно дете за да бъде наранено. Родителите ни поставиха срок в който трябваше да решим да сменим училището.
Забравих да кажа, че сериозният тормоз започна, защото поискахме много кратно от класната детето да бъде на чин с друго дете и да не е на последният чин, защото е късоглед. Учителката отказваше с думите, че никое дете не искало да седи с него, а той бил твърде висок, за да го премести по-напред. Пак повтарям, детето никога не е пречело по време на часовете. Стигна се до там, че учителката му беше направила очен тест и беше обявила, че вижда - " Ето, виждаш. Няма да те местя напред за да пречиш на останалите!" . Това ни накара да поговорим с учителката пред директорката. Трябваше да докажем с медицински преглед, че детето е късогледо, а директорката нареди на учителката да го сложи да седне с едно момиченце от класа, негова приятелка. След срещата с директорката, учителката бясна е влязла в класа и е задала въпроса : "Някой иска ли да седне с него?" съответно целият клас си мълчал, но въпросното момиченце вдигнало ръка и така седна сис синът ми. В следващите междучасия всички деца от класа се изредили за да й кажат, че е луда да седи с него. Много други глупости се сътвориха тогава - опитаха се да го изкарат и сексуален насилник и психопат. Огъня подклаждаше и една майка, която трудно приемаше, че синът ми е отличник, а нейният - не. Тя организира родителите и дори тези, които нямаха никакви лоши впечатления към синът ми подписаха подписката с идеята, че помагат на детето. Искаше на синът ми да му бъде осигурен ресурсен учител, училището да го обяви за дете със СОП.
Единственият ни вариант да спре този тормоз, беше да се обърнем към Комисия за защита от дискриминация. Пуснахме молба, но те действат доста бавно , а кампанията срещу нас и детето се разрази за две седмици.
Накрая училището взе правилно решение - назначи Комисия за деца със СОП и противосоциални прояви. Наеха външен психолог за медиатор. И нещата се поукротиха. Още повече, когато ние се явихме на заседанието на комисията с адвокат - това ги стресна много.
Моят съвет е - изяснете си ситуацията, не винаги преместването помага. Трябва да се работи и с вашето дете и с класа. Но трябва да сте сигурни, че и класната помага, а не вреди. Не се поддавайте на тормоз, ако трябва събирайте писмени и други доказателства, посъветвайте се с адвокат - от КЗД не отказват разговор, но за жалба ще витрябва адвокат. И родителите, и учителите, а и децата възприемат самотните майки и техните деца а жертви и се гаврят с тях. В същото това училище изгониха чрез тормоз дете сирак - имаше същото поведение като вашето дете. На детето трябва да се помогне, а не а се слага етикет. А местенето не винаги помага.

Това са много, много тежки обвинения към едно дете. На всичко отгоре, са били подкрепени от всички родители. Защо така? Какви бяха основанията им?

Случката със "сексуалният тормоз" беше следната - момиченце, което предишната година беше обявило на всеослушание, че е гадже с моят син си говори с други деца, че е много смела. Синът ми минава покрай тях и й казва - " като си толкова смела, целуни ме!" Детето отвръща "Гадно!" и с това се приключва. Но вечерта разказът пред родителите адвокати не е бил така поднесен.
А за психопат - едно от преувеличенията на родителите беше, че детето като тръгне между чиновете, всички се свивали, да не би те да са следващата жертва, като синът ми се прибра на три път бит, без да е започнал той конфликта. Той е едър и силен. Това не спира по-ниските деца да са агресивни с него. не че моето дете е "най-кроткото", но не той е агресорът.
Друг пример - синът ми посещаваше курс по БЕЛ заедно с момиченцето, което толкова смело седна до него и момченцето на въпросната майка, която донастрои родителите. Между двата часа учителката им позволява да ползват междучасие и синът ми си пуска музика на телефона. Реакцията на другото момченце е била - "Това е циганско!" / песента е техно с арабски припеви/, моят син отговорил - "ти си циганин" и започва препирня, която учителката много бързо прекратила с думите - "Ама как може моите най-добри деца да се карат така?!" и спорът е потушен. Но случката вечерта в родителската фейсбук група е поднесена от майката като сериозна разправия и дори накрая учителката със сълзи на очи я питала - "Нали той няма да се запише за следващият модул?" . А аз се срещнах след часа с учителката, тя беше усмихната, както винаги и потвърди, че е много доволна от децата.

Ох, бе хора, какви неща пишете? Страх ме хвана сега?

Много благодаря за отговорите, скъпи майки!
Синът ми посещава училищния психолог веднъж седмично и още веднъж го водя аз на частно. На футбол- 2 пъти и треньорът му е много доволен от него. С учебния материал се справя много добре- той е от малкото деца, които могат да четат гладко и да пишат, с математиката се  справя отлично, рисува много хубаво. Сред най-добрите ученици е. Класната, както и другата госпожа от занималнята са много свестни и не мисля, че са срещу него. Даже го защитават когато видят, че някои от децата го обвиняват незаслужено. И да... всички изкарват него виновен, казват на родителите си: Иво ме удари, обижда ме и край! Другите деца също го провокират понякога, но той не трябвало да отвръща. И понеже също е висок и по-здрав, излиза, че той пребива по-малките (които много често го закачат). По същия начин имаме една майка (тя е от родителския съвет), която настройва всички родители и ме заплаши, че ще направи всичко по силите си, за да спре тормозът в класа, като махне „това дете„. Да- за агресията в класа е виновно моето дете?!
Мнението на психолозите е, че му е трудна адаптацията, опитва се да се впише и това е най-лесният начин за доказване сред момчетата. Тъй като се справя бързо с уроците, после му е скучно и се чуди какво да прави(казала съм му да си рисува в скицника, да си пише допълнително в тетрадките, докато чака останалите деца, сложила съм му сборник със задачи да си решава). Също- че той е с изявени лидерски качества и иска винаги да е сред популярните деца. Той не иска да нарани никого (както се опитват да го изкарат), просто не си знае силата и не може да прецени кога да спре.
За мъжкия пример са ми го казвали вече психолозите, но ми е трудно да му го осигуря... С баща ми се виждат веднъж месечно, като си ходим, брат ми е Англия, работи почти денонощно за да издържа жена си и двете им малки деца, така че с него дори и не се чуваме често... На бащата на Иво не мога да разчитам- почти 1 година не го е вземал, рядко му звъни. Но и не искам да знае за тези проблеми, защото родителите му са „стари столичани”, хора с връзки и влияние и могат да ми навредят сериозно като например да подадат жалба срещу мен, че не се справям с отглеждането на детето и да искат да ми бъдат отнети родителските права. Много са настроени срещу мен. Все пак са от София и не искат да ми помагат с грижите за детето. Като съм се изнесла от дома на сина им и съм взела детето, сега да се справям сама... Както и да е... Това го написах, за да поясня, че не мога да разчитам на баща му или на семейството му. Така че с осигуряването на мъжкия пример ми е много трудно.
В градината пак е бил палав, но такива проблеми не сме имали.
Аз не искам да го местя в друго училище. Тук учителите са много добри, имат високи изисквания към учениците и децата наистина учат. Госпожите наистина ни подкрепят и съм сигурна, че искат да ни помогнат.
Предполагам, че ми предстои явяване на нещо като комисия, в която аз сама ще се изправя срещу директорката и заместничките ѝ, психолога, класната и знам ли още кой. Вероятно ще чуя тежки думи и ултиматуми... Не знам как ще се справя... Могат ли да изключат детето ми? Предполагам, че онази майка е направила вече подписка от родителите...

Не, не могат. А според новите правила дори за наказание "Забележка", трябва да присъства задължително и социален работник. Не им се давай. Да не го дразнят. Не може да го дразнят, явно че ги е яд, че е по-добър от тях и го провокират, за да излезе после той виновен. Да спрат да го провокират, той има право да се защитава. Научи го при най-малкия повод да започне ди търси учителката и да се оплаква - удари ме, обиди ме, ощипа ме, бутна ме, взе ми това... Синът ти не е агресор, а жертва на тормоз. Така им заяви и ги питай каво ще направят, за да прекратят този тормоз. Това определено ще ги стресне. Наблегни на това, щом така стоят нещата - детето ти е дразнено и провокирано, т.е то е тормозеното и се защитава. А да се защитиш не е агресия, иначе се превръщаш в жертва. Но го научи да се оплаква. А не да го провокират, а да виждат него, когато отговаря. Естествено, че ще отговори - всеки си има праг на търпение. И повикай външния психолог с теб на срещата, това също ще покаже, че ти си отговорен и загрижен родител и ще прехвърли топката в тяхното поле. Един външен психолог може много да помогне, повярвай ми. Това респектира и срещата ще протече по съвсем друг начин. Говоря от горчив личен опит. Ако трябва повикаяй и треньора. Нека видят, че не си сама. И че и в класа има проблем, а не в детето ти. А учителката да му намира допълнителна работа, за да не скучае. Ако ходи на състезаниея и печели награди едва ли ще искат да го изпуснат. Кажи, че детето ти се чувства тормозено и обмисляш дали да не го преместиш, но все пак уважаваш доброто образование, което дават и искаш да им дадеш шанс... И не изпадай в самозащита и оправдания. Но задължително не ходи сама, а с гръб.

Не, защото в ЗПУО не присъства понятието " изключване".

Местенето не помага, внука е вече в трето училище, но и в трите е жертва.Само му се подиграват, носът му бил крив, прическата му била гадна, женчо бил.Всеки ден си идва някъде ударен.А не е малък.Страх ме е сега в пубертета да не му писне да е жертва и да стане обратното.Вчера как жално плака с глас,блъска се в гърдите с юмруци и вика хубав съм и в лицето съм хубав, и косата ми е хубава и тялото ми е хубаво, защо постъпват така с мен.Слаб ученик е, но не защото е тъп, а защото няма никакво желание да ходи на училище.Не иска да ходи, повръща, получава паник-атаки, корем го боли, всеки ден му е лошо в училището и вика майка си да го прибира.

Ужас, Тайна. Детето е жертва на тормоз. Предполагам ходи на психолог. А подавали ли сте жалба в училище срещу тормоза, на който е подложено детето? Ако не сте, подайте. А ако не вземат мерки и по-нагоре. Училищният психолог да влезе в класа и да наблюдава, а и да работи с останалите за взаимоотношенията и за тормоза.

В нито едно няма психолог.Ходи на психиатър, но той каза, че детето е много умно и възпитано, но му липсва баща, мъжка фигура.Плакал пред него,че всичките мъже, които са го обичали са починали(дядо му, и двамата пра-дядовци), казал всички губя.Ама мъжка фигура няма от къде да му вземем.Сина живее в Белгия, за една седмица като е тук, внука седи залепен до досаждане до него.Но една седмица не стига да запълни липсите му.

При мен за сега няма проблеми, защото децата ми са малки. Но, когато бях дете постоянно бях тормозена......но накрая чашата ми преля и аз започнах да се пазя. И доста често родителите ми бяха викани при директора, защото се биех, но не тормозех, а се пазех. Искам да кажа на родителите с този вид проблем да не се притесняват да отведат  детето си психолог и да му помогнат да не изявява агресия към децата. Аз никога не съм посягала на дете без причина, но понякога се налагаше да се пазя. Наистина тормоза е нещо ужасно, което с всеки изминал ден става все по - срещано.   

Не мисля, че проблемът е в детето ти или в липсата на мъжко присъствие около него (за да упражнява някакъв контрол, то може и от майката да се упражнява контрол), а в средата - училището. Ако смениш средата това ще определено ще повлияе на детето. То реагира така, защото има някакви дразнители в училището. И учителките обикновено имат голяма вина, защото не са се образовали достатъчно, за да имат подход в такива ситуации и да знаят как да постъпят. В 99 процента от случаите изкарват детето проблемно, почват да съветват родителите да го пращат по психолози, а не дай Боже да е от семейство с разделени родители, много обичат учителките да сочат за причина това, че детето е с проблеми, ала-бала. Имам опит с различни учители, различни училища, включително и от детството си спомням много примери, както и от средното училище и университета. Не попаднеш ли на добри учители, които да имат подход към детето ти, доста ще патиш, а и то покрай тях. Намери добри учители. Те могат да окажат огромно влияние над детето, ако просто подходят както трябва.
Детето ти няма никакъв проблем, дори не е за психолози, не знам защо си прибързала да го водиш при психолози. Довери се на собствената си преценка и постъпи както ти смяташ за необходимо. Недопустимо е други родители да те заплашват - в такива случаи се търси решение - събират се децата заедно, организират се игри и общи занимания с децата, които имат конфликти помежду си - това е инициатива на учителите преди всичко, защото децата са целодневно в училище. Ама е много лесно за учителка да прати детето по психолози, щото е абсолютно неспособна, да не кажа некадърна да се справи с такава ситуация.
Съжалявам, но нямам добро отношение към повечето учители, защото лесно изкарват децата проблемни от чист мързел и нежелание да се занимават. Затова и не приемам вечните мрънкания на учителките, че семейната среда била виновна за проблемното дете - ами не е така в повечето случаи и е отговорност на училището на подходи към такива деца спрямо методите, които се прилагат. Все пак затова са в училище и затова им се плаща - да възпитават и обучават децата, а не да ги пращат на психолози.
Пример с дете на познато семейство, същият случай, майката го премести в друга среда и то просто коренно се промени. Всичко е в средата от училището. Колкото и да е елитно, моят съвет е да го преместиш в друго училище, иначе учителките ще ти съсипят детето психически, не говоря и за децата.

Тайна, такова дете е добре да се запише на спорт като бойно изкуство в малък клуб. Там ще получи модела на мъжко поведение, който му липсва - по-обрано емоции и да не приема толкова лично всичко.

Също така може да го запишете на разни спортове/китара и т.н, където ще има време, което ще прекарва в компанията с мъж насаме.

Според мен е добре психолог да поговори малко с детето, за да разграничава подигравките от реалността. Но и вие му обяснете, че когато се подиграват на някого хората не казват нещата каквото са, а каквито виждат, че ще го наранят. И не винаги са истина. Когато спре да им обръща внимание ще започнат да тормозят друг. Пък е добре и да го научите как да отвръща и как да се защитава и вербално и физически. Покажете му, че хората не обръщат вснимание на думите на всеки и трябва да казват от сърце "А бе, я майната ти " и да не им пука кой какво казал и направил. Но така или иначе това, което вие му кажете я бъде чуто, я не. А ако посети мъж психолог няколко пъти и си говорят "по мъжки" ще навири носле      

Работа на педагога /класният ръководител/ е да помогне на детето да се приобщи в класа, както и на училищният психолог. По закон и по наредба в училище отговорност за децата носят първо класните им ръководители, след това директорите и така по стълбичката до министъра на образованието.
В първото училище бях стигнала до положението да забраня на сина си да става от мястото си, освен ако нетрябва да отиде до тоалетната или ако класната не му каже. Класната беше много доволна само пътрвият ден. На вторият пет или шест деца му се хвърлили отгоре и се беше стигнало до това той да лежи на земята и да го ритат.
От втори и трети клас прочете всички книги за Хари Потър. След това за да няма проблеми в междучасията продължи да чете, но тогава няма как да се научи да общува.
Ако родителят се е изправял лично пред вас, за да ви напада или има преки свидетели, които могат да го потвърдят - първо писмо към диреторката, че детето е подложено на психически и физически тормоз, с копие до РУО и КЗД. Това ще стрестне всички по редичката. А родителят може и лично да предупредите, че смятате да заведете дело за тормоз и дискриминация. Вълшебните думи в случая са "Тормоз" и "дискриминация" . Според закона за дискриминация :
Чл. 29.
(2) Ръководителят на обучаваща институция предприема ефективни мерки за предотвратяване на всички форми на дискриминация на учебното място от страна на лице от педагогическия или непедагогическия персонал или от учащ се.
Чл. 31. Ръководителят на обучаваща институция, получил оплакване от учащ се, който се смята за подложен на тормоз от лице от педагогическия или непедагогическия персонал или от друг учащ се, е длъжен незабавно да извърши проверка и да предприеме мерки за прекратяване на тормоза, както и за налагане на дисциплинарна отговорност.
Чл. 33. (1) При поискване ръководителят на обучаващата институция предоставя информация на лицето, което твърди, че са нарушени правата му по този раздел.
(2) Информацията по ал. 1 съдържа основанието за взетото от ръководителя или преподавателя решение, както и други относими данни.
Чл. 34. При неизпълнение на задължението по чл. 29, ал. 2 ръководителят на обучаваща институция носи отговорност по този закон за дискриминация на учебното място от страна на служител в администрацията, преподавател или учащ се.
§ 1. По смисъла на този закон:
1. (доп. - ДВ, бр. 58 от 2012 г., в сила от 01.08.2012 г.) "Тормоз" е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда.

А след като осъзнавате,че детето няма откъде да е попило модела на поведение,попитахте ли го от къде/кой е чул въпросните псувни?

Няма проблемни деца - има проблемни ( в уменията си) учители! Колкото и да се опитват да настройват обществото срещу родителите на "проблемни" деца, това няма да се промени! ... Взели са дипломи за педагогика; имат повече познания по психлогия от който и да е родител извън тая сфера! Справянето с проблемни ситуации им влиза и в квалификацията и в задълженията!  
... Според мен, при проблеми на детето в училището, ако родителят вижда, че учителите не се справят ( по какъвто и да е начин вкл. и при всякакво съдействие от негова страна) единственото правилно решение е смяна на учителите  - т.е. на училището.  Смяната на паралелката обикновено не работи, защото учителите в едно училище си се подкрепят срещу "общия враг" - родителите.... Закони, наредби и пр. нормативи дори да ви защитават полза няма, защото когато няма капацитет, добра воля и стремеж за справяне с проблема от страна на училището, детето няма да е добре! Нищо насила не е на добре!
И аз минах по тоя път. Преместих детето си в друго училище и нещата доста се поуспокоиха! В предишния клас (от "елитно" училище) класната стигна до там, че тотално го игнорира от класа - все виждаше неговите реакции като начало на агресия, без да отчита вербалния тормоз на съучениците като първопричина за конфликтите... Не веднъж лично съм била свидетел как някой подмята обида просто ей така. Просто, защото никой не му е обяснил, че това е тормоз! Например, в междучасие  синът ми се опитва да разчете разкривен ръкопиен текст, поради което срича на глас,  и негов съученик специално идва до него да го коментира: "Леле, колко си тъп - сричаш като първолак!" Учител нямаше (практика е в междучасията децата да са сами)..., кой ще спре избухването на конфликта? ... Попитах коментиращия "Защо обиждаш сина ми?" А той не се и замисли какво да отговори - "Ама той е лош! Най-лошия в нашия клас - питайте госпожата!"... И ясно ми стана кой прави класацията по лошотия в класа, и защо най-лошите седят игнорирано на чиновете най-отзад ( не само моя син - очевидна практика в работата на учителката!)... Друга ситуация - викат ме да ми покажат на камерите как синът ми блъскал и ритал врата на класна стая - той в коридра, а отвътре някой държи бравата и не го пуска! Казвам, че съм съгласна, че не е редно да опитва да влезе в клас на сила, дори и да закъснява за час, но къде е учителят, да отстрани тези, които му пречат да отвори вратата?  Не ми показват записа от камерата вътре! В последствие деца-свидетели отвътре ми казаха, че и госпожата е била в стаята по това време! Е, ..., закони ли да чакам да защитават детето ми? Преместих го в квартално неелитно училище, справящо се много по-добре с конфликтни ситуации между децата!

Сгромолясването в образователната ни система е в геометрична прогресия! Все по-зле образовани излизат от там, и все по-зле образовани влизат в клас като учители!

Тайне, сърцето ми скъса. Ако мога с нещо да съм в помощ - насреща съм.

За мен, един от основните проблеми е, че майката категорично отказва да приеме, че синът ѝ ( с дъщерите проблемите са други), има проблеми и обвинява за тях учителите и всички останали...

Системата наистина изглежда, че има ужасяващи дефекти, но помислете си, че все пак 90 процента от децата се справят някак и без да се бият и да правят проблеми... въпреки че всички са да кажем настроени срещу тях...

Психологът  от професионална  етика няма право да посъветва един родител неща, които иначе като родител би казал на приятелка.
Да го кажем така - ако трябва кръстосай шпага с учителката да излезе от порочния кръг вечно да се оплаква от детето, иначе ще започнеш ти да се оплакваш от нея. детето  вече е нарочено и това е много удобно и за учителката, и за децата, и за родителите им - имаме си едно жертвено агне и ние изглеждаме по-добри. До края на годината останаха няколко месеца - ако не се оправят нещата, премествай детето. Колкото и да е елитно училището, не си заслужава да стоите там.

О, да! Определено! Даже мога да подчертая от къде призлиза тая категоричност:

А, не. Че има много проблемни в уменията си учители, спор няма. Но да се твърди, че няма проблемни деца, е прекалено. Има проблемни деца. И нещо повече, голяма част от проблемните деца имат и проблемни родители, които не само нищо не правят, за да подобрят поведението на децата си, но дори не признават наличието на възможността точно тяхното мамино златно да създава проблеми.

Под "проблемни деца" в първото си изречение визирам "проблемни за справяне от страна на учителите". Не е добре, когато учителите не получават подкрепа и съдействие от родителите, но никой не си избира родителите, нито пък ( е редно) един учител да си избира децата... Един истински професионалист не сочи с пръст родителите, дори и когато те затрудняват успеха в работата му.

Не става въпрос за конкретната потребителка, а по принцип...

Когато родителят, с цел да защити детето, застава на негова страна, тогава вместо да помогне, още повече срива авторитета на учителя в очите на детето си и тогава детето вместо да се поправи, решава че е право, а че всички останали са лоши ....

Taйна,и моя син расте така,баща ми почина когато той бе първи клас,при все,че последните три години от живо ота си той лежа неподвижен,общуваха с малкия и когато си отиде,детето тъгуваше дълго..Това бе единствения модел на мъжко поведение което бе имал,и до днес сме сами..Дори нямаме вуйчо/чичо в Белгия или баба,която да дава и тя малко обич..Не,майка ми си отиде малко преди баща ми да падне на легло..И тва малкото бе 4 годишно,аз без работа останах,..и той израстна "проблемно дете",с времето се поуспокоиха нещата,но още е трудно и още се боря да поправям нещата..Горе главата,тва ми е мисълта,вашето момченце,поне получава обич и грижи от повече от един човек..И това не е никак малко..

Ми да щото масата учители застават или се разграничават от децата,а не от действията им и това е същинския проблем

Не да се порицава самото дете,а действието което е свършило,но тази тънка граница,мнозина не я улавят..
На детето класния 100 пъти ми повтаряше,как ако с някое дете се случи нещо,той щял да иде в затвора..На амнайстия път ми писна,и казах,че всяка професия  си има отговорности,и щом му е тежко да сменя попрището,но да спре да върти една и съща плоча,защото на мен хич не ми пука,ако той в своята некадърност влезне в затвора,но виж,какво се случва с децата и здравето им,това ми е важно.

Но това играе лоша услуга- детето се чувства като жертва и започва да се държи още по- зле... Той, горкият, срещу всички останали....  Лоша стратегия. Вкрайна сметка в училище не оценяват по личностни качества, оценяват други неща... Способности за ипълнение ...

И аз така мисля.
Има проблемни деца и проблемни родители има. Ако проблема се отрича ,положението става по-лошо.

Е, именно,че училището оценява действия,а не характер.
.
Всяко дете прави глупави неща.Това значи ли,че детето е глупаво/личностно качество?

Когато родителите мълчат и не вземат отношение,децата стават жертви,да.


А когато един класен е некадърен,лепи етикети на детето ,а не действието което е извършило детето,и така нещата само се задълбочават.


И не ме разбирайте погрешно.Знам,че процесът е двустранен,но масово положението си е зле  на никой не му дреме за децата .Познавам и свестни учители,някои са ми приятели и често обсъждаме тези неща..Едната се шегуваше,че нали знаеш "Пращате ни ги различно умни,а нашата задача е да ви ги върнем еднакво тъпи".

Не... но дори да е глупаво, то не е виновно за това... нито пък някой наказва, заради глупост...
Наказва се заради неизпълнение на задача. Нарушаване на правила, които преди това са ясно заявени. Удряне или блъскане на друго дете, независимо от причината...няма основателна причина да удряш някого, това трябва да им е ясно... разрушаване на училищна собственост или неуважително отношение към учител...


Ако детето ти знае какво отношение имаш към класния, не се учудвай, че се държи зле...
Ако детето ти вижда, че ти уважаваш правилата в училище, независимо какви са, те са за всички деца, не само за твоето, ще започне да ги спазва... дори в началото да не иска

Всяко наказание има значение как е наложено.

Масово се уронва достойнството на децата.

Това е проблемът.Не дали да има правила и наказания,а как да става налагането им.
Дано сега вече разбереш за какво говоря.

Наказанието не би трябвало да унижава или да причинява болка, но със сигурност носи неприятна емоция и е с отрицателен знак... и детето трябва да разбере, че докато не спазва правилата, ще бъде наказвано....
Така е и в обществото. ...
...ако сега не се научи да спазва тези правила, излизайки в големия свят ще му е трудно да разбере спазването на закона....
престъпник идва от престъпващ правилата...

Учителите не ти пишат оценки за това колко си глупав или умен, нямат право да оценяват неща, за които нямаш заслуга... това са природни дадености.
Оценява се колко си стриктен и старателен, дисциплиниран, как общуваш с децата около теб.... дали си научил урока, написал домашното, дали тичаш в класната стая, дали пазиш тишина, и дали удряш децата при конфликт или се разбираш с думи ...

И от родителя много зависи и поведението на детето... ако не уважавате класната му, преместете го.

Вашият син е прекрасен и е различен от другите деца, защото е нестандартен и не се слива с масата. Такива хора успяват да се реализират в живота. Не се тревожете, всичко е наред

Роузи, права си в един идеален свят. Съгласна съм, в частта че детето трябва у нас да види респекта към училището, учителя и правилата, ама дотам. Средностатистическият учител гледа да реши възникнала ситуация по най-лекия и удобен него начин, който никога не съвпада с най-добрия и възпитателен начин за децата. Намесват се фактори като на кои родители да се угоди и т.н. Всъщност това ме впечатли в темата - споменаването на майки събиращи агитки и обсъждащи във фейсбук деца и случки от деня. И тук трябва да има граници някакви и то учителят трябва да ги слага. Децата на активистките като чуват и виждат какво става, дали не са насърчени за определено поведение.

А малкото просто нещо, което могат да правят учителите при малките е да пресичат формирането на отношение към дете на стадния принцип. Но от споделеното тук се виждат примери, че те даже могат да го стимулират.

Всеки случай си е сам за себе си и има много пластове.
Запитах се обаче, колко и как трябва да си убеден, че твоето е във всяка ситуация 100% безупречно, за да раздаваш правосъдие за другите деца ...

Децата са склонни да преувеличават,особенно в къщи,където се чувстват сигурни.Явно това е актуално сега,да се наговарят и да обвиняват избраната от тях жертва.Моят Ви съвет защитавайте детето си,обяснете му,че не е хубаво да бие и обижда други деца,ако не са му направили нищо,но ако са го  закачвали първи,нормално е да се защити.Може би просто трюбва да промени начини .Успех!

Солничке, така си е...

Много често наказвани са по- умните, надарени, но по- буйни и неизпълнителни деца....
Има различни видове зрялост и това да можеш да стоиш на едно място, да не занимаваш целия клас със себе си и да оставиш другите да учат, е много важно...

...нищо че всъщност детето е супер паметливо, говори много, и смята като елка... ако пречи, нарушава правилата...

Редно е, родителят на такова дете, колкото и да се гордее с природните му дадености, да приеме, че в училище се оценява по заслуги, не дадености и че има правила и никой не е изключение от тях.

Има нещо, което е много важно, и го казвам и като родител, и професионално - насочете енергията на детето  и своята в положителна посока чрез извънкласни занимания. Когато дететоо има положителни преживявания ии е оценено извън училище, то започва да има  по-добро самочувствие, самооценка и не се "връзва" толкова на провокациите в училище. Като родител винаги съм била на принципа, че животът на едно дете не е в училище, а извън училище. Училището е място, където трябва да пребивава, да учи математика, български и т.н., да не задълбава много в отношенията там,  а истинският живот е там и с хората, с които го събират общите интереси, положителните преживявания. Дали ще го запишете на спорт, някакво изкуство, може и някаква роботика или каквото там има сега за децата, поне избор колкото щеш, може и сценично изкуство, вече вие си решете според интересите на детето и това, което наблюдаваш като качества и потенциал. Не се вторачвайте повече в учителката, училището и съучениците, защото това ви прави още по-потиснати, притиснати в ъгъла, а когато човек е притиснат в ъгъла става като животните- или се свива, или хапе.

Роузи, родителят колкото и да говори на умното и паметливо дете как трябва да спазва правилата, голяма роля има учителят. Той е този, който познава класа и темпото на работа на всяко дете и трябва да осигури подходяща работа за всяко. Ако на всички се дават еднакъв обем и вид задачи съобразени с масата ще има деца, които успяват по-бързо и им остава неуплътнено време и такива, които не смогват / времето не им стига и се чувстват по-тъпи, неможещи, лузъри... И двата типа деца имат нужда от подкрепата на учителя за интегрирането им в класа, защото масата е склонна да изолира и тормози и отличника, и изоставащия и несправящ се.
Топката е изцяло в полето на учителя, който трябва да организира работата в час така, че всяко дете да е заето, но според възможностите си.

Така е, прави сте. Но когато родителя се държи зле с учителя, той как после да се отнася добре с детето. Не е робот все пак, човек е...  Но и често това поведение е насърчавано вкъщи...

Проблемът е, че учителите изолират деца, които бавно или по-трудно се справят с материала, изостават или имат поведенчески проблеми. И бързат веднага да лепят етикети на такива деца. Всеки може да обучава отличници. Учителите много обичат да се оправдават с обясненията, че имали много деца в класа, не можели да обърнат вниманиие, айде моля ви се. Банални оправдания от неквалифицирани учителки неспособни да обучават децата. Та за какво са учили педагогика изобщо ?! Все мрънкат и се оправдават на родителски срещи, че децата проблемни, а неспособните са те. От първи клас щом детето влезе в час, учителката е там да го мотивира, обучава и помага. Без значение колко деца в клас има. Едно време бях в клас от 30 деца, имаше всякакви. Учителите по бг, история и математика бяха страхотни - успяваха да задържат вниманието на децата. Дори нямахме нужда от частни уроци, подготовката беше отлична. Сега доста учители са гола-вода. И не децата, нито родителите са виновни.

Едно време учителят можеше да пердаши и го правеше...а родителите имаха респект и никога не са наричали учител неспособен, въпреки че някои налагаха дисциплината по скучните си предмети с бой....помня добре ...много ме беше яд  на родителите на едно дете, които никога не го защитаваха...и все идваха с наведени глави...и още нещо-
Изолират се тези, които се въртят и не работят, а не по- глупавите...

Тук не съм съгласна. Детето отива на училище с домашния багаж. Както го подготви родителят, така отива и то там. Сега се е започнало с мантрата "забавлявай се". Почти никой родител не казва на детето си сутрин "внимавай в час, случай учителката и си изпълнявай задачите". А същият този родител изпълнява всички тези неща на работа, но не ги казва на детето си сутрин. Ако детето отива с идеята за забавление, а не за вършене на работа, ако ще Господ да слезе на мястото на учителя, няма да направи нищо. Много деца в клас са тихи при еин учител, защото се страхуват от него, а не защото са мотивирани положително. Та, не бъркайте двата щата. Първо е родителят, и чак после е учителят. Децата не са в училище като в увеселителен парк, нито учителят е клоун, който на всяка цена трябва да им прави хубавото. Училището е работа, тъй както родителите ходят на работа и си изпълняват задълженията, а не ходят да човъркат копютрите на колегите си, нито да обясняват на шефа как той е виновен, че тях ги мързи да работят, защото никой не иска да си подритва трудовата книжка.

Задайте си въпроса, дали можете да наложите дисциплина вкъщи. Когато накарате детето да свърши нещо, то прави ли го или се мотае, мрънка и се измъква... Ако вие не можете да наложите дисциплина, не очаквайте и учителят да може....Забелязала съм връзка... Родители, които сами не могат да контролират децата си, обвиняват за това учителя... Щом е толкова добро, защо не изпълнява в училище това, което сте му заръчали...ето, то не слуша и вас...

"...да искат да ми бъдат отнети родителските права". Родителски права не се отнемат така лесно и със сигурност не се отнемат, заради това че дете е ударило някого в училище, иначе хиляди деца да са останали без майки.
За да отнемат родителските права от майка, трябва тя да е или наркоманка, или алкохоличка, или в затвора, или в лудницата. В краен случай за малтретиране на дете с тежки телесни повреди.  Майка, която гледа дете и ходи на работа и води детето си всеки ден на училище и то е отличник, пък е образец.  А щом при проблем сте осигурили и психологична помощ, вече никой за нищо не може да претендира. Ако за училищни скандали отнемаха родителски права, досега хиляди деца да са без майки. Но законът защитава майките в България в този случай.
Някой явно ви е наплашил, че връзки или пари може да променят това. Не, не могат. Няма съд, който да вземе дете от майка без причина.
Затова, ако са читави хора, другите баба и дядо не само че няма как да навредят, но могат и да помогнат. Ако обичат внучето , си заслужава да се помислите да се свържете с тях.  Не да искате помощ, а за контакт с детето.

Не е до това дали ще пердаши учителят учениците или не, за да го уважават. Уважение в клас се постига не с бой или други подобни методи. Имала съм всякакви учители, включително и един, който си имаше възпитателна пръчка в чекмеджето и я ползваше от време на време с по-буйните момчета в класа. Доколко ефективен е боят, не знам, само ще кажа, че и с бой момчетата продължаваха да се държат по същия начин, явно друга е причината.
Но не мисля, че за успехът, респективно провалът на едно дете в училище е виновна семейната среда. Защото ако детето има успехи в училище,заслуги имат учителите, а ако не се справя и има проблеми, почват да сочат родителите за виновни, което просто не е така.
За мен по отношението на мотивацията за учене и поведението в клас и в училище винаги първо е учителят и после родителят. Дисциплина не се постига с бой нито учениците уважават такива учители, които прилагат подобни методи в училище. И това няма да ги накара нито да учат повече, нито да заобичат предмета и училището по принцип.

Това за мотивацията не е вярно и го казвам и професионално, не само като родител. Ще кажа за "едно време", но си спомням много добре времето, когато бяхме деца и първото и основно, на което ни учеха вкъщи преди отиването на училище беше, че трябва да спазваме дисциплина. И най-страшното за едно дете тогава беше не че ще му пишат двойка, а че ако не спазва дисциплина, първо ще му напишат в бележника забележка, която трябваше да бъде подписана на следващия ден, а и че ще си отиде вкъщи с бележка родителят да се яви в училище на следващия ден. И никой родител не си позволяваше да обяснява как учиттелката е длъжна да мотивира децата. Първо моттивацията е от къщи, включително с класическата заръка от едно време - слушай в час, защото ако слушаш, научаваш половината урок още там.
Професионално също виждам как са нещата, нищо че не съм учител - терапията дори при най-тежките деца, с много проблеми, върви положително, когато първо родителят е мотивиран и е наясно, че трябва да се правят домашните и да се правят упражненията, колкото и да не са забавни. Ако родителят си мисли, че терапията е само забавна и трябва да се извършва в кабинета, а  вкъщи все няма време, ама е трудно да го накарам да седне..., то нищо не се получава, колкото и лек да е случаят и нещо, което може да се оправи при стегната работа вкъщи, започва да става тегаво и неефективно, защото вкъщи е по-лесно нищо да не се прави, отколкото да се седне и да се свърши работа.

Андариел, не съм съвсем съгласна. Да важно е как говорим за училището и правилата на детето вкъщи, но само това не е достатъчно. Много важно е как учителят ще посрещне дете, особено дете с някакъв проблем. В класа на дъщеря ми учителката (с много препоръки за прекрасен учител и класен), притисна пет-шест деца да "догонят" болшинството, които явно бяха дошли предварително подготвени с материала за първи клас и още първият месец започна да ме притиска, че детето ми "изостава фатално" и да отправя явни намеци, че детето не е за това училище. А после защо имало проблеми с дисциплината? Ами като е изолирано и с чувството, че не се справя? И когато й обясних ситуацията още първия месец отговорът й беше:"Аз и да я приема, класът няма да я приеме." Т.е изолазията се подава като сигнал и модел на поведение от учителя към останалите деца от класа. По думите на учителката, губи време в час с моето дете и не да го обучава, а да разрешава спорове, заради "лошото" й поведение. А по думите на уч.психолог, която често присъства в часовете, и заради друго дете, моето дете стои кротко, старае се, работи с желание според възможностите си и не създава проблеми. В междучасията и занималнята е друго. И въпреки, че в занималнята се случва да създава проблеми, учителката там прояви много повече човечност, разбиране и търпение към детето и му помага, а не го изолира. Та ролята на учителя за овладяване на ситуацията е огромна. Както и за създаване на климат на толерантност и взаимопомощ, а не делене на класа на "желани" (отличници, деца на богати семейства, на родители с полезни връзки) и "нежелани" ( деца, които не са на нивото на останалите, идват от непълноценни семейства, имат минало, родителите не карат луксозна кола/ изобщо нямат кола, не печелят четирицифрени суми, децата са с различен произход...)

Напълно съм съгласна, но не писах за това, защото това е вторият компонент. В ролята си на родител съм на принципа, че първо аз трябва да си свърша моята работа - да изпратя детето на училище подготвено и мотивирано за това, че там се учи и се спазват правила. Така че аз изпращам на учителката едно дете с много конкретни заръки и подготовка. Нататък тя е на ход и тя трябва да свърши своята работа. Повечето деца в клас са съвсем обикновени - без обучителни или психологически проблеми, без тежко минало, затова и в поста си наблегнах за това как родителят си изпраща детето на училище (то не е само в училище, важи и за ДГ), и в едно 90 процента от случаите първо нещата идват - или по0скоро не идват - от къщи, и то чисто дисциплинарно и мотивационно. Учителката трябва да си свършисвоята работа, и това как ще домотивира вече е надграждане. Децата с трудности са друга бира, а и тее са изключения - в клас от 30 деца има максимум 4 деца със СОП, защото ако помня добре, нормативът е такъв. А останалите 26 са си напълно в норма и не е като да не могат да си седнат на чина и да слушат учителката и да си правят задачите.

Жалко е, че учителите се слагат под общ знаменател. Да, има всякакви. Но, ако сега има некадърни, то представете си как ще бъде след години, след като никой млад човек не иска да учи педагогика. Знаете ли, че в тези специалности се влиза и с тройки? И то само, за да е студент детето, да не остане, не че иска да работи това в бъдеще. Е, щом този човек едва е вързал тройката, как тогава ще учи другите, като самият той нищо не знае? Опорочи се тази хуманна професия.

Всъщност, всички са виновни. Голяма част от учителите са некомпетентни и мързеливи. Голяма част от родителите на проблемни деца са по-проблемни и от децата, възпитавайки нагли лигльовци. И омагьосаният кръг се завърта.

Да, всеки може да стане родител,а учител се става след много подготовка. Точно защото учителят работи с всякакви деца, или поне трябва. И да наложи дисциплина,да преподава, да мотивира, да развива и да се държи като професионалист.

В университета подготвят учители за справяне с всякакви ситуации, с всякакви деца. Ако това липсва, значи е пропуск на образователната система за учителите, но съвсем не смятам, че нещо им липсва в педагогическото образование. Учителят трябва да е по-подготвен за справяне отколкото родителят, защото за учител се учи, но за родител - не.
Това, че масово влизаха едно време да учат педагогика, защото за друго не ги приемаха, е друг въпрос, от което им произлиза и мотивацията да образоват и да учат децата - при такива учители за никаква мотивация не може да става въпрос и не може и да се очаква да образоват деца, ако не са по призвание такива. При нас имаше такива учители и веднага разбирахме, че не им бе по сърце материята - масово претупваха материала и имаше голямо текучество по някои дисциплини.
Не мисля, че има нормални родители, които да не учат децата си, че е важно да се спазва дисциплина в училище и да слушат учителите. Ако има случаи на разглезени деца или такива родители, които си позволяват на говорят лошо за учителите пред децата, това е също друг въпрос. Аз говоря по принцип, в общия случай, когато мотивацията за учене трябва да се създава основно от учителите включително и дисциплината в клас и справянето с 20+ деца в клас, с каквито и да било проблеми. Защото децата прекарват в учене много повече в училище, отколкото у дома.

Гарантирам, ти, че никой нормален родител не прави съзнателно настройване на детето си срещу учителите! Никой не насъсква детето си и не го праща в училището като на фронта! Обаче, родителите забелязващи проблемите, идващи от учителите често изказват неодобрението си и пред децата. Това е в ущърб на учителския авторитет, но много родители не са склонни да премълчават това . В случая, те нямат вина за грешките на учителите. Нямат вина и че не премълчават истината за това от децата си! ... Децата не са глупави и усещат неизказаните истини и когато това го правят родителите им, това може да компрометира доверието от децата към тях. В подобни ситуации родителят трябва да избере дали с думи и действия да подкрепи училището и авторитета му с цената на премълчани истини, но да подкопае доверието на детето си към самия него! Решението никак не е лесно, и никой не е сигурен кой е по-добрия път към успеха!

Ще ти кажа аз как насърчавах отношението на сина ми към класната им - казвах му, че тя е като майка по заместване за всяко дете от класа. Обича ги, грижи се за тях, отговорна е за тях, като всяка майка. Аз го предавам на нея за през деня и й имам доверие, че ще се грижи за него както аз го правя! И затова той трябва да я уважава и да прави каквото иска от него! ... Всяка сутрин откакто е влязал в училищния живот му казвам да мисли, да не бърза и да се пази от провокации, да не влиза в конфликти.... В последствие при възникване на проблеми и разговори с учителката и при присъствието на детето винаги съм подкрепяла мнението й - винаги съм взимала нейната страна за да подсиля авторитета й пред него и въпреки това тя не успява да го получи в достатъчна степен. Защото детето е умно и забелязва несправедливите й реакции и действия при решаване на дадени проблеми - в масата случаи определя един виновник, а приносът на останалите замесени в конфликта се неглижират. Викат се родителите само на основния виновник - този, които промерно най-остро е проявил реакция, без значение колко остро е бил провокиран или заставен да реагира някак... На конфликтите не се гледа като на равноразмерен проблем за всички замесени в него, като на проблем в един отбор (екип). Децата не се насърчават да залагат на екипни отношения и взаимоуважения за постигане на обща цел. Вместо това те биват конкурирани едно с друго; сравнявани кой е "по" и кой е "най"...
Факт е, че въпреки моята подкрепа за учителката, тя изолира детето както изолира и децата на други родители, за които не съм сигурна до колко я подкрепят или не я подкрепят! Тя ползваше еднакъв модел на отхвърляне за проблемни за нея деца!
Между другото, отчитам вероятнен принос на моята подкрепа за учителките при прояви на близост на детето към тях - на какво друго да го отдам? :  Първата госпожа, която "вдигна ръце от сина ми" и поиска да бъде изключен от занималнята (или поне преместен в друга група) се разплака, когато последния ден на раздяла синът ми импулсивно я прегърна и й каза "Довиждане, госпожа! Обичам ви!" Мисля, че в тоя момент пролича осъзнаването й, че тя се е провалила като педагог!...
Съвсем подобна ситуация в края на първи клас, когато на тържеството класната раздаваше Удостоверенията на всяко дете. Мина повечето клас докато дойде ред и на моето дете. Когато тя го извика, той пак така импулсивно я прегърна и кажа " Благорадя Ви, госпожо!" Всички родители избухнаха в ръкопляскания, а децата след моя син поеха идеята и също запрегръщаха класната. ... Само месец преди това същата класна ме помоли да помисля да сменим училището от следващата година... Та така... Ева ли съм единственият родител, подкрепящ и с ръце и с крака учителите в трудната им работа, ама има неща, (много основни, при това), които просто не зависят от нас!

Фокусираме се върху граничния случай - дете с проблемно поведение и майка, която твърди че нейното е злато, а другите са виновни.

Може и да има такива, но в 99,9% от случаите не е толкова просто.

Както да правят "нормалните родители", както каза spiderwoman, които учат децата, че е важно да спазват дисциплината, да слушат учителите и т.н., когато се сблъскат, с това, за което разказва Mama Ru?

Не искам да слагам етикет на учителите. Сред тях има достатъчно читави и даже страхотни, обаче често и където няма изразен проблем, те могат да го създадат или най-малкото да отравят средата в класа с техните етикети и неадекватни реакции в ситуации. Леко съм се втрещявала от разказани случки от детето (и такива, в които не е участник) и при това с учителката, която харесваме и двамата и се радвам, че детето срещна. Не става въпрос за конфликтни ситуации някакви, а за дребни случки, уж незначителни, но отразяващи се, според мен на поведението на децата. Дяволът е в детайлите. Мотивацията за учене даже е съвсем друг въпрос и измества акцента.

За последно се опитвам да ти обясня за какво иде реч,ако не вдяваш какво казва другия,поне не извъртай и не преиначавай думите му,както стори с авторката на темата и заяви,че тя отричала проблема,а като ти навряха нейни цитати които напълно опровергават празнодумието ти,тогава обяви,че по принцип си говориш..Айде без тези грозни прийоми,ако обичаш.

Не съм казала,че не трябва да има наказание! Напротив,казах,че трябва да има такива,но е важен начинът по който те се налагат.

Едно е да кажеш на детето  'Ти направи нещо лошо "и за това заслужаваш наказание,а друго е да му кажеш "Ти си лош" и за това ще бъдеш наказан.



Нали не е едно и също "Да мина да те взема" и "Да взема да те мина"?


В това число всички,не слагам децата.Родители,общество,учители..Да.
Но за един първолак да говорим за 'вина'?
Вина за какво?Че не се справя и не понася тежката семейна ситуация,че се назлобява и става агресивно,че расте с липси,а обществото постоянно гледа да му напомни,за всичко това?
Тези деца влизат в един омагьосан кръг а ние като общество сме стените на този кръг.Това е грозната истина.

От близък, истински учител, сме получили съвета винаги пред учителя да си застанем до детето. Това да не се чете, като да казваме нашето никога не е виновно, да не го накажем после вкъщи, да разговаряме и всичко което трябва. Просто да не й пригласяме повече от нужното, защото за нея после то става, детето дето и майка му знае, що за стока е и е най-лесно в него да е проблема.

И сигурно на всички тук се е случвало да разкаже детето нелепа случка и да се чудят как да обяснят ситуацията, без да кажат че учителката е била неадекватна и е сбъркала, защото искат тя да е авторитет за детето. Е да, ама децата не са глупави и като вземем да мажем, те разбират всичко.

Прав е учителя.
Детето ако не чувства подкрепата/дори когато порицавайки го,то трябва да усеща родителска подкрепа/още повече се назлобява,в това число и към родителя

Хич не го уча да се кланя на глупаци,само защото били авторитети.
Днес лиже задника на даскалицата,щото нали..авторитет,утре ще се превива пред шефа,щото и той авторитет..

Уча го да уважава хората заради личните им качества,а не заради това кой кви връзки на обуквите има и на ква работа се е уредил..

И ако даскала е тъп,сори..Няма да си карам детето да го уважава,а ще му обясня,че просто лицемерно трябва да мълчи,защото в такова общество живеем и дори учителя на дъската да говори пълни тъпотии,му казвам мълчиш и толкоз.Ама не викам слушай,маме,слушай..Кво да слуша,че водата в морето е солена,щото някой е метнал варел с готварска сол в него?
 

Е, тук говорим за 1-2 клас. Учителят трябва, според мен, да е нещо специално за детето.

В 5 клас вече му е обяснено, че учителите са там, за да ги учат, а не да ги възпитават и звероукротяват и конфликтите ги затормозяват и участващите деца ги подразват заради създаваните главоболия. Та да не очаква те да са справедливи съдии на случките. Отделно и те са хора, всеки си има проблеми някакви и дори да искат, не винаги имат нерви да мислят кой крив, кой прав.

В детската градина, обаче, и първи и втори клас учителите трябва да имат нерви за тези неща, дори повече отколкото за учебния процес. Всички се научават да четат и пишат. Ако това се получава, нагоре вече ще налага по-малко.

Не, не мисля, че възпитaнието спирa до мaлките клaсове. То е нужно до 18 години!  Зaтовa хорaтa кaзвaт " Мaлки децa - мaлки ядове, големи децa - големи ядове!". Мaсa учители нa по-големи децa се измъквaт с тaковa снижение нa грaницaтa. Те, големите много добре знaят прaвилaтa - не е нужно дa ги учaт кaто мaлките. Нужно е възпитaние дa ги спaзвaт , дa се отстрaнявaт причините зa неспaзвaнето!

Не става въпрос да спира възпитаването. Ама те от детската градина живеят в джунгла. С правото на по-силния и приемането на агресията, за неизбежна част от ежедневието, после не до 18, ами до 38 не успяват да се възпитат. Ако някои неща не им се покажат като неприемливи и недопустими в детската градина, то вече всичко е изтървано. Не казвам, че няма какво да се възпитава и в по-големите деца, но така или иначе без А,Б-то за него не остава време.

Бяха тези времена..Ама те и учителите бяха други някак...

Възпитанието на един човек е процес който трае през целия му живот,кво остава да го сведем само до първи клас..Тц.

Какво?, да съгласна съм с корекцията- децата не може и не бива да се мерят с аршин като за възрастни.

За протокола, никъде не твърдя, че възпитанието свършва в 1-2 клас. Отбелязах колко са деликатни първите години в училище и колко неадекватността на учителите може да стане източник и начало на проблем в този момент. В 5-6-7 клас е доста по-трудно дете да се настрои срещу съученик, защото учителката е изпляскала някаква глупост по негов адрес, отколкото в 1-2 клас, когато това ще се случи дори неосъзнато от детето. В 5-6-7 клас учител и да каже на дете, че не справя, уместно или не, това няма да го докара до такива състояния, както едно първолаче и т.н.

Вижте, пиша от позицията на родител, преживял катарзис и осъзнал, че отношението на детето му към училището не идва нито от лошите учители, които не могат да го оценят, нито от кофти средата, нито от остарялата и архаична система и материална база, нито от останалите деца...а  от моето отношение към училището...
...
аз дори го бях записала една година на самостоятелна форма, извън училище, да си учим вкъщи ...

Системата е кофти, но всичко тръгва от самият родител...всичко

Верно ли?

Кво съвпадение,всички мислим така..

Виждам го, чрез второто ми дете, което е много по- спокойно, изпълнително и щастливо в училище, тъкмо заради мен

А всичките ми терзания с първото, защото нали всеки иска най- доброто за детето си, му излязоха през носа...и то на него, не на мен...той е там

Е,и?

Някой да твърди,че родителя няма отговорност за детето си и неговото развитие?
Тъкмо наопаки..Всички изказваме това мнение.В едно с мнението,обаче,че нещата са двустранни и ,че учителят също е фактор за детската психика.
Но на теб ти е трудно да проумееш,че има хора които твърдейки,че съществува А,съвсем не отричат наличието на Б,а напротив,и за това се чудиш как да въртиш палачинката,защото не разбираш какво казват другите.
Но не е зле,когато някой е не доразбрал,да попита,а не да си служи с инсинуации.

Моят опит, пък е точно обратния!
Каката беше и е перфектното дете в клас за учителката! Вечно за пример я дава, все с нея почва всяка похвала, понякога даже ми е било неудобно, че с това свръх-приятно отношение игнорира успехите на останалите в класа. ....Малкия от 3-та група в д.г. е замечтал за училището, до там, че броеше дните последното лято! Идея си нямаш с какво желание тръгна на 15.09 при същата госпожа, класната на сестра му!. И след месец - на 15.10. почна натискът да го спирам от занималнята, в началото, после и лавинообразно до към края на 2-ри клас да получа съвет да му сменя училището! Пример да искаш за отношение към училището... И аз на прехвърлила бая възраст пак уча и то с желание - това и подсъзнателно улавят и децата ми за отношение към учението... ... Ама лесните деца са мечта за учителите, а трудните - "няма дете, няма проблем!"

Роузи,е преживяла катарзис и е осъзнала,че носи отговорност за отношението на детето си към заобикалящата го среда..
Да се надяваме да преживее и втори такъв и да осъзнае,че и заобикалящата среда/градина,даскало,улица ако щете/ също има много голямо значение.

не заслужавате никакво внимание ... или поне моето... доста сте елементарни, заради което страдат горките ви деца, несъмнено...

Що,ти с какво си "по -комплицирана"?
Да не би мозъкът ти е разположен в петите или някаква друга билогична особеност те прави така сложно устроена,спрямо нас - "елементарните"?

И спокойно можеш да спреш да ни удостояваш с вниманието си в темата,а ние дружно ще разплетем ръкавите на елечетата с които си обличаме "горките деца"..Така де..времето се стопли вече

Нещата са си закономерни... когато се опитваш да помогнеш на някого, а той си упражнява човеконенавистническата елементарна реторика върху теб, то този човек не заслужава никаква помощ и всъщност мястото, където е и проблемите, които си има, са си абсолютно заслужени и обясними... Успех!

Ама ти нали щеше да ни лишаваш от присъствието си,какво стана?
Пусто викаш,сърби клавиатурата,не се трае,а?  

Роузи не са много родителите ,които биха си признали,че вината е в тях.
Ти си осъзнала,че  проблема е в теб, взела си някакви мерки и в твоя случай това е помогнало.

+1. Моите адмирации, Роузи.

Здравейте, скъпи майки!
Послушах съвета да не ходя сама на „кръстосан разпит”, ноооо... Ще се наложи- утре сутринта психоложката, при която го водя, няма да може да дойде, треньорът му по футбол едва ли не не ми се изсмя на молбата- първо не можа да се сети за сина ми, а после ми заяви, че школата е частна и няма отношение към училището му, не може да се ангажира с поведението му в клас, а само по време на тренировки... Тоест, подтекстът е „какво ме занимаваш с проблемите си”. Много ми стана неудобно, чувствам се разочарована...
Искам да обясня защо споменах финансовата част- защото просто не мога да си позволя да го водя по-често на срещи с психолог (препоръчаха ми учителките да го запиша). В училищата се гледа на по-заможните родители с друго око, а в неговото знаят, че аз съм сама, с финансите се справям сама, от провинцията, тоест... не съм на същото ниво както другите родителите, а може би и детето ми не е на същото ниво като другите. Все пак живеем на Балканите и тук не се гледа с добри очи на „самотните майки” (винаги ме е притеснявало това определение). Разбрах, че не могат да изключат деца в първи клас, освен ако няма подадена молба от родителите на другите деца, че „проблемното дете” застрашава живота и здравето на останалите. А аз предполагам, че тази майка, която ме заплашваше, си е предвидила полезните ходове и най-вероятно има вече готова молба. Други родители  също са ходили да се оплакват направо при директорката, защото едва ли не класната не взема мерки. Класната и госпожата от занималнята са прекрасни жени, както казах и не искам да ги сменяме, детето ми също не иска. Той си харесва и госпожите, и децата и определено не иска да се премести в друго училище. Така, че моята цел е да убедя директорката да го остави тук.
Много говорихме със сина ми... Мисля, че успя да осъзнае сериозността на ситуацията. Много се надявам още утре да има промяна...
И аз да се включа в дискусията за нагласата: както аз, така и всеки друг родител, сигурна съм, че обяснява на детето си какво трябва да прави в училище и как трябва да се държи... не съм съгласна с мнението, че щом не слуша в училище, значи не слуша мен?! Това за мен е абсурдно! Сякаш ние не сме били деца някога и не помним как когато сме били с другите сме се държали по 1 начин, а в къщи по друг?! Децата ни не са роботи да им зададем режим и да го следват денонощно. В средата с другите деца е съвсем различно- сблъсък на характери, стремеж към надмощие и изява, борба за внимание и т.н. С това децата ни трябва да се справят сами, с насоки от нас като родители и от учителите, но тези социални умения се учат и възпитават с времето. Не можем да очакваме от деца на 7 години да имат нашите зрялост и мъдрост. Ние трябва да зададем правилните норми за познание къде са границите на добро и лошо, какво може и какво не и да имаме търпението те да си научат уроците по-бързо.
Да, аз осъзнавам, че детето ми има проблем, както и аз. Баща му няма проблем, защото той не влиза в картинката. Старая се да работя върху проблемите НИ и се надявам резултатите да не закъсняват.
Даже мисля това да кажа утре на директорката...

Аз пак ще попитам.
Детето откъде трупа негативния модел?Питахте ли го?

С риск да прозвучи глупаво, защото наистина не съм запозната с процедурите в подобна ситуация, но, Macurrela, има ли вариант дякой друг да дойде с теб, допустимо ли е? Приятелка, колежка, съседка... Освен теб, има ли друг близък, различен от учител, психолог или треньор, възрастен, с който детето общува повече? Разбрах, че от бащата и семейството му не може да получиш помощ, твоето семейство е далеч, но все пак някой друг?

вместо на психолог запиши детето на още нещо, което му харесва, а треньорът... нямам думи, представям си какво му е отношението. Положителните преживявания и успехи извън училище ще повлияят положително върху поведението в училище.

За втори път - няма такова нещо като изключване. Вероятно ще се опитат да те убедят сама да преместиш детето.
Чл. 199. (1) За неизпълнение на задълженията, определени в този закон, в нормативните актове по неговото прилагане и в правилника за дейността на училището, след изчерпване на останалите механизми за въздействие върху вътрешната мотивация и за преодоляване на проблемното поведение на учениците може да се налагат следните санкции:
1. забележка;
2. преместване в друга паралелка в същото училище;
3. предупреждение за преместване в друго училище;
4. преместване в друго училище;
5. преместване от дневна форма в самостоятелна форма на обучение.
(3) Мерките по чл. 199, ал. 2 и 3, както и санкциите "предупреждение за преместване в друго училище" и "преместване в друго училище" не се налагат на учениците в класовете от началния етап.