И пак за проговарянето...

Доказано е, че деца, които растат в мулти-езикова среда (на майката е майчин един език, на бащата друг, родителите разговарят помежду си на езика на бащата или на трети език) проговарят по-късно. В някои случаи това е комбинирано с ранно усвояване на два различни езика.

Не знам доколко има влияние излагане на чужд език от телевизор или песнички - според мен има влияние, но е незначително на фона на други фактори, сред които най-вече индивидуалното развитие на конкретното дете. Дори да се отрази малко, няма да е драматично и няма да има дългосрочни последици. Но естествено и не очаквайте да научи английски от песнички на телефона или руски от Маша и мечока

Ако е няколко пъти на ден не мисля, че има голямо значение, но гледайте да не привикне прекалено много с телефон, компютър, телевизор (доколкото е възможно), защото после нещата ескалират - някои родители купуват таблети от много ранна възраст, децата почват да играят игри и това може после да се отрази на образованието им, като са малки не могат да се контролират Наскоро световната здравна организация обяви геймърството за "психично отклонение" - много спорно решение, но със сигурност имат някакви аргументи в тази посока. Така че всичко с мярка - не е нужно да му спирате песничките и красивите анимации, дори да са на чужд език, но и не прекалявайте с тях. Има и на български добре анимирани песнички, макар че някои са преведени и изпълнени просто малоумно (като тази версия на паячето примерно).

С две думи - не го мислете толкова Не може да се каже, че е закъсняло нещо, особено ако Ви разбира за по-прости неща какво му казвате (примерно може да посочи познати животни или да имитира какви звуци издават, независимо колко зле имитира).

И тези твои разсъждения по въпроса за колко годишно дете са? Аз разбирам, че филмчетата и игрите на телефона са много готин начин детето да миряса поне половин час, но те влошават положението с едно непроговорило дете. Защо? Защото детето е пасивно, а всички тези зрителни дразнители са зарибяващи. Детето не общува.
Но в крайна сметка всеки си решава кое му е важно и как да постъпи.  Ако е моето дете просто спирам всякакви игрички, филмчета и прочие и минаваме на режим на общуване преди изобретяването на телевизията и интернета - живо, физическо общуване и много въвличане в истински, физически игри. Индивидуалното развитие може да се стимулира или да се забави от това какво правят възрастните със и около детето.

Имам близнаци на 2 години, които се родиха недоносени. Дъщеря ми, въпреки че се роди много мъничка, на 1 година ходеше много стабилно, синът ми проходи на година и два месеца и дълго време беше по-нестабилен от нея. Дъщеря ми беше още на 10 месеца, когато знаеше имената на всички играчки и предмети наоколо, след годинката започна да имитира животни, да казва мама и т.н. синът ми малко по-късно.
На година и половина и двамата знаеха да посочват над 70 животни в книжка и много други предмети и постоянно обикаляха с книги в ръка и настояваха да им казваш кое какво е отново и отново. После след като научиха всичко им омръзна и книгите бяха нагризани, разкъсани и остатъците пъхнати зад дивана от сина ми.

Дъщеря ми проговори и то доста сериозно мога да кажа от 1 месец насам.  Беше нещо като езикова експлозия. Оттогава насам не спира да говори и повтаря абсолютно всяка дума, която чуе, съставя изречения с по две - три думи, непрекъснато коментира неща, които я вълнуват и т.н. И всичко това стана много бързо и изведнъж, дотогава изговаряше по около 20-на думи само.

Синът ми все още казва само около 20-на думи, но разбира всичко, което му се говори. Любима песен му е за кокошката, на която винаги крещи ко-ко-ко и пи-пи-пи в тон. Чакаме го сега и него да избухне.

Иначе и двете деца знаят цветовете и числата от 1 до 10. Играят на таблети, но никога сами, а заедно с възрастните, така че е интерактивно. Всички игри са образователни тип подреждане на пъзели, подреждане по цветове, подреждане по големина и форма, броене от 1 до 3, кое животно/предмет издава този звук и т.н. Игрите ги водят от 2 до 5 години включително, но децата се справят с тях изключително добре като синът ми е по-сръчен и по-бърз.

Всичко, което си изброила го правим. Колкото до английскити филмчета, той гледа песнички. Не знам има ли значение или не

Прохождането и проговарянето е много индивидуално и са нормални доста широки граници. На тази възраст не бих се притеснявала.
Иначе индивидуалният ни случай дотук със сина ми е, че проходи на година и 2 месеца и малко след това почна да казва думички, на година и 5 месеца вече вързваше по 2 думи в изречение и след това нещата започнаха да се развиват много бързо, на годинка и 9 вече си правеше изречения от по няколко думи, сега е на 2 години и месец и говори като голям човек направо. При него основен стимул бяха книгите (преследваше ме с книги и искаше да знае какво е всичко в тях), много си говорихме и общувахме с него с мъжа ми (работим от вкъщи и някак си го гледаме, а социалните му контакти са ежедневни в детски център или в хубаво време - по площадките навън), никога не е бил зомбиран пред екран, нямаме и телевизор, което мисля, че е само от полза за цялостното развитие. За майката, която е кръмила дълго и детето е проговорило късно, да споделя, че е бил на поискване, малко след годинка сам си редуцира кърменето до преди и след сън и досега е така, но това не му е попречило. Това, че директно почна да се храни като равнопоставен член на масата с нас, а не с каши и пюрета, също може да е изиграло положителна роля за проговарянето. Но отново, това са само хипотези и потенциални фактори, които са допринесли. Поне до към 2.5-3 години не бих се притеснявала от липсата на нещо повече от срички. Някои деца отведнъж почват да говорят по много, макар и по-късно, при други нещата почват от рано и се развиват бавно и постепенно, има всякакви варианти, важното е детето да разбира. Примерно като го питате къде е нещо, което знае къде се намира, да погледне към него. Това е за да се изключат проблеми със слуха най-вече. Иначе всичко друго си е индивидуално

Благодаря на бгтатко за линка и да се съглася с Андариел, макар че бих формулирала мнението си малко по-меко.
Важно е да се провокира активност в децата, а това става най-добре с жива комуникация и пример. Вместо да пускате клипчета, учете и пейте песничките заедно, измислете си танц примерно, направете си коронки или просто нарисувайте картинки /ако пеете за паячето - картинка на паяче и детето да си я закачи/. Има много варианти. Използвайте интернет като ресурс, не като занимание.

Иначе за половин-един час на ден - ок е да имат малките досег с технологията.

Госпожо... ако има някакво притеснение във вас, веднага заведете детето на специалист. Това е съвет от едно нещастно патило.
Внимавайте да не излезе от нищо - нещо! Не Ви го пожелавам.

Mrs. Green, имате ли желание да разкажете историята си?

Има някакво значение дали детето около годинката и след това вече дъвче или е на пасирана храна на две, че и на три годинки. Дъвкането има връзка с проговарянето.
Другото, което има връзка е късата юздичка под езика при някои деца. Ако имате съмнения може да се консултирате със стоматолог.
Когато дъщеря ми тръгна на логопед, част от терапията бяха упражнения за "развързване" на езика - например логопедката показва и детето се облизва като коте, или показва колко й е дълъг езикът. (Трябвало да може с език да си докосне брадичката. Аз пробвах - не мога, ама не съм имала проблем с проговарянето) и други подобни гимнастики на устната кухина. Друго важно е, че логопедката сядаше за занятието срещу детето, за да може да я наблюдава (очите на детето да са на нивото на устата на логопедката). Когато учите детето си да казва някоя дума, заставайте лице в лице с него и изговаряйте ясно и отчетливо думата.
Никога не използвайте бебешки език - млякото си е мляко, колата - кола и т.н. Много им се радваме и умиляваме на сладкия бебешки говор, който само мама разбира в повечето случаи, но той не помага за по-бързото проговаряне. Децата учат езика с неговите граматични норми слушайки ни как говорим. Както говорим ние, така ще говорят и децата ни.

Няма много за разказване, момченцето ми е на три, от аутистичния спектър...(моля ви, не искам да стряскам никого) не мога да кажа, че се забави с прохождането, но на годинка и десет месеца започнахме да забелязваме, че доста изостава с говора, а после и с типичното за възрастта поведение. Съгласна съм, подчертавам, че не бива да ги разглеждаме като от калъп, но и трябва да сме наблюдателни към специфичните неща за възрастта.
Слава Богу, с мъжът ми усетихме на време нещата, без да робуваме на съветите на роднините си, да го "оставим, ще проговори". Никой не иска да чуе нещо ужасно за детето си, но ако имаш дълбоки съмнения и нещо те тормози и гложди, не се колебай и посетете специалист, отколкото да съжаляваш някой ден, че си изпуснал момента.
Надявам се това да не е случая при детенцето на авторката... но хора като мен са доволни, ако поне накара някой, да се замисли.

 Меко, меко, колко да е по-меко? Винаги е едно и също - един родител се усъмнява, че нещо не е съвсем както трябва, други родители започват да го успокояват, че всичко е ок. Естествено, първият родител се успокоява на принципа  -ето, всичко е наред, нали ми го казват, нищо не е нужно да правя.
Много добре разбирам защо е тази съпротива, особено що се отнася до спирането на телевизии, филмчета, прословутия английски и бейбитиви и т.н. - защото изведнъж родителят се лишава от едно много удобно средство, заместващо го самия него - посаждаш детето пред филмчето,  то се радва, ти си свободен и после се хвалиш колко е научило английски повече от българския и как първите му думи са на английски, а не на български, значи всичко е наред. А когато се спрат тези занимавки, и изведнъж се оказва, че родителят трябва да се размърда и да направо не просто нещо, не да отиде при специалист да фикснат детето или да го успокоят, а да започне тежък и упорит труд, който описах - физически игри (които са изморителни физически и за родителя), пеене на песнички и четене на книжки с детето в скута (защщото това е изморително психически за родителя), активно общуване и въвличане на детето в домашни дейности (което не оставя почти никакво свободно време на родителя). към физическите упражнения и труд е и артикулационната гимнастика, която Мама Ру описа, но това пак иска постоянство от страна на родителя - може да са десет минути на ден, но трябва да се правят, а отделно при общуването родителят да гледа детето в очите и да му помага да опита да изговори някоя дума като подтиква детето да подражава. Кой ще е хепи от всичко това? Защото аз не бих била хепи и бих се съпротивлявала по естествен път. Е, да, ама не! Всичко става с работа. Физическото развитие, занимававено, общуването подпомагат интелектуалното и езиковото развитие. Това е сериозен родителски труд. Звучи рязко и неприятно? Да, рязко и неприятно е, но е живата истина. Който ви говори друго, най-безочливо ви лъже заради някакви свои иннтереси или просто за да изглежда добър в очиите ви, но в действителност не му дреме особено. Отприщването изведнъж и без нищо да праввим е много успокояваща мантра, но е като да играеш на "тука има-тука нема" - може да се отприщи отведнъж, ама може и да не се отприщи - всеки си решава. Преди да тръгнете да се консултирате, първо свършете това, което можете да свършите, и то съвсем безплатно - само от вас зависи.

Без да налагам мнение - какъв е зорът да проговаря по-рано, че чак трябва да му се спират филмчета? 😯 Освен спокойствието на майката с какво помага това на детето?
Имам две деца, еднакво са гледали телевизия. Първият говореше със сложни изречения на 2г, вторият не проговори до 2г8м, затова пък сега не можеш да му затвориш устата, а от телевизия и youtube проговори и на английски до степен, в която води свободно разговори и има дни, в които настоява да говорим само на английски по цял ден.
Тезата ми е, че децата са различни. Естествено подкрепям, че трябва да им се четат книжки и да им се обръща внимание. И разбира се подкрепям, че при съмнение е добре да се посети специалист.

И какво мислиш, че ще каже специалистът? ето, аз съм специалист и пиша, при това съвсем безплатно и на добра воля какво трябва да се направи и без да се дават едни 40 лева за консултация. не че някой ще я върне от вратата на кабинета и няма да й вземе парите. Но въпросът е дали човек е готов да се хване и да направи нещо или да лежи на ухото на постове като твоя как едното дете така, пък другото онака, ама не можеш да му затвориш устата. Не подвеждайте майката с такива постове, защото вашият опит с вашите деца по никакъв начин не може да се копира или да служи за пътеводна звезда при друго дете и други родители. А ако на някого са му толкова важни филмчетата и игрите на таблета за малко дете, тогава и сто специалисти да посети, ефектът ще е  нулев, защото възрастният е този, който взема решенията кое е важно и кое не, дали да прави нещо или да не прави нищо. Аз вече изброих какво може да направи потребителката, щом вече веднъж е пуснала тема. Освен ако не я е пуснала, за да прочете двайсет-трийсет успокояващи поста от типа на твоя. Както се казва в една поговорка - можеш да заведеш коня до реката, но не можеш да го накараш да пие вода.

Синът ми гледа песнички единствено докато е на стола за хранене! Какъв проблем изкарахте от това?! 😐 Едва ли ни, че си зомбирам детето!

Няма нужда да заставаш в защитна позиция. Какво искаш от темата - успокоение или да разбереш какво можеш да направиш, за да подпомогнеш детето? Ако е първото - няма  смисъл да четеш нататък постовете ми, защото те не са с функция да успокояват или да галят самолюбието. Ако искаш да направиш нещо за подпомагане на детето - тогава можеш да продължиш с четенето.

Песничките затова се казват ппеснички, а не "гледички" или "ядички" - защото се пеят. И не само песничките се пеят, а и е силно препоръчително да са на български и докато се пеят, да се изиграват с жестове. Песничките не са измислени, за да ги ползваме за занимавка, за да нахраним детето на столчето и да му напъхаме в устата поредната лъжица пюре, докато е разсеято и по грешка отвори уста. Песните се пеят, а за тази цел устата трябва да е свободна.