Боледуване на децата ни - тема 61

със сигурност логопед, те работят над концентрацията. Моето също ходи, но защото не изговаря някои букви добре.
Не знам какво точно те притеснява, но може би във всекидневието не е оптимално напаснат и има нужда от повече движение

Защо смятате, че логопедът е по-компетентен при хиперактивност, отколкото психолога?   Според мен би трябвало да е обратното. Все още не съм се задълбавала в темата, проучвам ФГ, Диазепами и варицела, стигат ми засега  
Защо се съмнявам в хиперактивност - детето не само не се спира на едно място, той е като превъзбуден в 95% от будното си състояние. Той не върви, той препуска от стая в стая, като излизаме всеки ден, разбира се. До такава степен прелива от излишна енергия, че хаотично търси, размята ръце, блъска и удря с тях хора и предмети - не от желание да причини болка, а просто защото не знае какво да прави с тоя вътрешен кипеж в него. Говорим, обясняваме, че е лошо да се удря, няма никакъв ефект вече повече от година. Отделно от това не мога да го спра на едно място, за да се занимаваме с нещата, които се искат от връстниците му - рязане, лепене, апликиране, оцветяване. Просто не го свърта. Пъзели редим заедно, и за не повече от 5-10 минути. Абе, един постоянен вихър е, вкъщи е зверилник   От детската градина също споделят, че много трудно му привличат вниманието и не иска да учи с другите деца стихчета и песнички. Ставал от стола и си обикалял наоколо.

Защото това съм виждала аз-и в кабинета на частния логопед, и детето в групата ни. Работят с такива деца.
Психологът е твърде прехвалена фигура, според мен.

Mome, като те слушам - моят малкият, който през юни ще стане на 4, не е много по-различен. Вкъщи му казваме "битката" . Той не ходи, а препуска. Прави челни стойки и кълбета. Кара тротинетка между стаите и като играе, предимно е с оръжия. Имаме всички разновидности на дунапренените мечове и пластмасовите щитове от Джъмбо. В градината не са се оплаквали, но вкъщи е напаст безподобна. Пъзел да редим - абсурд. Веднъж реши един лабиринт и каза всички букви от азбуката, та се успокоих малко. Но това, че детето е по-буйно, не означава непременно, че ще има дефицит на вниманието. Да си концентриран и бърз при работа в училище, не върви задължително с това детето да е пасивно и мирно през останалото време. Големият ми син е много спокоен и решава всякакви логически задачи, няма забележки за дисциплината, но когато седне да решава, не е концентриран. А ето - спокоен е - дори е бавен като охлюв. Като ти казвам всичко това, не значи че и аз не трябва да заведа малкия на специалист, но просто засега не виждам нищо притеснително. Имам близка логопед, тя работи с деца, които имат болести като аутизъм, дислексия и др. Работят с хиперактивни деца, виждала съм задачите, които дават. Работят и с много малки деца (под 2-годишна възраст). Не че психолозите не са професионалисти - но на този етап, за такова малко дете бих направила консултация с логопед.

Моето дете също беше така, само дето не е размахвал с ръце. С времето се поукроти. Вкъщи обаче все още не ходи, а търчи из стаите.
Но и за мен е премного да изискват от три годишно да седи мирно и концентрирано дълго време.
Включи му спорт, ако спи през деня може да му идва множко съня.
В градината моето на тази възраст не сядаше на масата, другите се хранят той под масата събира трохи и яде или обикаля наоколо.
А днес ми каза, че си свалил якето. Топло му станало, явно се е изпотил, а навън въпреки слънцето беше 10°..думи нямам. После му било студено...Тръпна

Подкрепям, че трябва много да се внимава с диагнози като хиперактивност и дефицит на вниманието. Моята беше "под съмнение" на възраст 2,5 - 3 г. Консултации, наблюдение в детската (платени, разбира се), за да установим към 4-тата година при познат психолог, че детето просто скучаело

Моме,аз и в другата тема ти казах,че аз ако бях щях да си тръгна още като ми мине часа.Не може да искаш да преглеждаш дете и да ти отговаря на въпросите посред нощ.
Вкъщи и моето дете търчи,а не върви.Същото е и навънка.В градината госпожата сама каза,че явно му е скучно и затова имаше период,в който не искаше да прави каквото другите.Сега не знам как,но преди да се разболее и го спра веднъж я питах и каза,че не бил онова дете,което не можели да накарат да седне и прави каквото други,а бил коренно различен.Сега не е ходил от месец и половина и ще видим като го пусна как ще е.
Лино,дано не е настинал.Аз отсега само набивам в главата му да не прегръща децата като го пусна на градина,да не се съблича,ако е студено и така нататък,но кой и дали ме чува е отделен въпрос.
Аз покрай болестите на моето отдавна не бях го заглеждала много,но днеска видях,че лишея на челото е изчезнал,но сега се е появил същия на вратлето му,точно на тила отзад и е доста голямо петно.Напръсках го със спрейчето,което му бяха изписали за лицето,но местото се зачерви.Сега ще видя утре дали ще е червено още и как ще е и май пак ще трябва да се води по кожени лекари.

Дани, и какво ще постигнеш като си тръгнеш? Преглед от невролог трябва да се направи така или иначе. Друго титуловано име в града ни няма. Въпросният професор работи по този начин, днес кумицата ми имаха час при него, също са влезнали с 3 часа закъснение. Трябваше да записвам нов час, сигурно щяха да ми дадат след месец. А междувременно като се разболее и вдигне Т, кой щеше да ми каже как да процедирам? Понякога трябва да се избира по-малката от двете злини, винаги е най-лесно да си вдигнем парцалите и демонстративно да напуснем, но детето губи от това, на доктора познай през къде му минава....
За диагнозите и прекомерното им търсене - прави сте. Затова и не коментирам този въпрос нито с госпожите от ДГ, нито с майките на познатите ни деца - свържат ли определено дете с някой нашумял термин, после, дори и да се отхвърли, винаги отношението към него ще е различно. Но все пак досега си го обяснявах с възраст, темперамент, и т.н., но и баща ми подхвърля, че няма лошо да се консултираме с психолог, който да даде насоки как да му въздействаме по-лесно, и свекърва ми, цял живот работила с деца със СОП използва понятието "хиперактивен" (много я беше вбесил тогава  ). Наблюдавам го и във взаимодействието му с други деца, а и се притеснявам това да не му навлече затруднения в ученето в един по-късен етап. Т.е. ако има проблем, да го открием по-рано и да работим по него. И е хубаво да се задействам сега, преди да съм се върнала още на работа.
Аш, и неговият рожден ден е през юни, може да има нещо общо  

... нищо чудно

Моме, на такива деца преди им викаха палави, сега всяко второ е хиперактивно. И аз мисля, че майките научиха тази дума и постоянно я лепят на всяко по-палаво дете, а разни психолози, каквито се навъдиха много напоследък, гледат да са в унисон, че нали трябва и те да ядат. Моето мнение е, че детето може да е "хиперактивно", но е много умно. Помня едно клипче от преди доста време, на което казваше цялата азбука, което хич не ми се връзва с липса на концентрация. София е кротка, спокойна, а 4 реда за празника на мама не може да запомни. Не иска, не ме слуша внимателно или просто не е достатъчно умна, но пък други неща - реплики от детски например, ми цитира дословно. Ако намерите начин за по-добро изразходване на излишната енергия, може би ще бъде по-спокоен вкъщи и в градината. Най-добрия приятел на София е такова "перпетуум мобиле" - той само търчи, а тя припка след него. Балансират си енергиите Той не говори добре още и не знам как, но се разбират и постояно се търсят.
Вие пак си направете консултация с психолог, психиатър или какъвто специалист решите. Аз също бих го направила.

Моме аз пък почти със сигурност не бих си тръгнала. Чакала съм за час 3 часа и влязох в 21.30. За съжаление малко останаха добрите доктори и там наплива е страшен. Те са тези които обаче трябва да ограничат прегледите.
Иначе за хиперактивността. Моя е буен. Трудно се заседява. Става,  сяда по 100 пъти. Сега е втори клас. Ако знаех по-рано липсата на концентрация колко проблеми може да доведе със сигурност щях да го водя на психолог и логопед В училище трябва внимание ако искаме децата да научат нещо. Оправдания като скука или буйност хич не вървят. И за деца и за учители е трудно. А в днешно време родителите са склонни да обвиняват учителите че не могат да се справят. А учителите не са аниматори за да забавляват децата та да не им е скучно и да научат нещо. Иначе се надявам променливото време да не ни изиграе някоя шега. Моя все по тениска го намирам в двора на училището.

Чакането само по себе си не е кой знае какво. Редовно съм чакала при педиатъра по минимум 3 часа. Лудост е по тия късни часове да записват толкова малки деца, а и като цяло да преглежда. Че той в колко отваря сутрин? Лекарите тук отварят в 7:30- 8:00 и след 18 никой няма да намериш. Имаме един зъболекар в БГ и той така работи зъби до полунощ и на другия ден отива когато си иска. Никой не знае кога ще отвори кабинета и за да не чакат с часове уж хората се нареждат още в 7, а той пристига след 10...

Не мога да се съглася, че подобен час е удачен за преглед. На колко каза, че е детето? На 3??? Ти сама каза, че не си убедена в качеството на прегледа. Тогава за какво е било нужно да седиш и да преглеждат дете в такъв неподходящ час . Не съм съгласна и за светилото на светилата, като имам зор, записвам час и отивам в друг град, при лекар, преглеждащ вхадекватно време, особено щом ще хоставя диагноза на психо-емоционалното състояние на детето.
Аз психолозите много ги обичам. Работила съм много с такива, голямата съм я нодила пък заради емоционалност и чувствителност. От един такъв обаче зная, как на родителите им е по-лесно да чуят диагноза, от колкото да признаят, че имат труден характер в къщата си. За което психологът отново може да помогне, но някак свикнахме с това четене сами да си поставяме диагнозите. Дйщеря ми сега ходи на логопед, заради акцент, заради чуждия език. И с училищния психолог работи всяка седмица. Заради адаптацията и промяната. Рисуват, говорят си и така. Не знам защо е толкова срамно в България и защо масово се очаква диагноза, за да си поговориш с някой, който просто ще ти укроти демоните.

За съжаление, в който и град да идеш при някой известен лекар - навсякъде е така. За професора в Пловдив съм чела и други мнения за безумни часове, но това е положението. Работата е там, че тези хора работят и в болница, имат и други ангажименти и понякога е малко чудо да се вредиш с час. Ако ида с оплакване от хрема и кашлица много ясно, че няма да чакам часове, но в случай като този, в който трябва да се изясни състянието, риска и последваща терапия - ще чакам и още как. И аз съм чакала, и що път съм била с детето до София, хотели, комбинации... да не се налага. То в България читавите детски невролози са в София, а извън София е този професор, плюс още 1-2 най-много.
Моме, не се притеснявай, докторът е видял, каквото трябва. Ако имаш притеснение за хиперкативност и според мен логопед е за предпочитане. Те са по-практично насочени специалисти, а психолозите някак теоретично работят. Признавам, че не познавам работата на психолозите добре, но така ги усещам нещата.

Да де, ама доколко адекватно е заключението от преглед, направен посред нощите след часове чакане? Точно щото не диагностицираме хрема или някакво друго физиологично състояние.