За разлика от теб aDream, още преди много години вътрешното ми аз ми нашепваше - няма да е лесно, не се мотай. Игнорирах го или тихичко си ревях в най-емоционално разбърканите моменти преди месечните цикли. Всички ни питаха, кога? - винаги отговарях с широка усмивка - има време -, а сърцето не спираше да кърви, защото знаех, че няма. Годините се изнизаха. Дискови хернии, напрежение, бели коси, следователно, всичко в мен бавно остаряваше, но аз и дума не обелвах. Това е решение, което двама освен да го искат от сърце, трябва и да го пожелаят с мисълта за отговорността, която поемат с това решение. След една стресова ситуация моят човек се реши. Разбрахме се да мине месец и ще говорим - мина, говорихме, все още искаше. Година след това (стресовите ситуации продължаваха да се нижат), започнахме опитите... Вече 3+ години, т.е. близо 2,5 години от първия път, от както бих могла да държа рожба. И тогава нямаше да е навреме, и сега няма да е, и утре също ще е късно спрямо мирогледа на всички около мен. И все пак, едва от известно време започвам да се чувствам истински достатъчно зряла за да поема тази отговорност. Винаги съм се държала загрижено, закрилнически и покровителствено към всички около мен, но щом погледнех майка с количка, не се разпознавах - с най-голямо удоволствие си играех и насърчавах чуждите деца, но... да отдам живота си на свое, все ми се струваше, че е рано.
Следя ви, стискам палци, не губя надежда за всички ни.
Не е късно, тъкмо на време е!
Следя ви, стискам палци, не губя надежда за всички ни.
Не е късно, тъкмо на време е!
((
)))
прегръщам те силно!
