Как се промениха отношенията с мъжа ви след раждането на детето?

Няма как да има никаква реална подкрепа, basila, ако не са поне частично взаимозаменяеми. Като се наака детето или трябва да яде, или трябва да бъде изкъпано или преоблечено или сочи и иска някоя играчка, с която по принцип си играе, или почне да се тръшка (да прави тантрум) - къде ги тогава тези "няколко часа"? Ще тръчка при майката през 5 минути защото просто НЕ ЗНАЕ КАК! И накрая хем ще има култовата фраза "гледах ти детето 3 часа", хем никаква почивка няма да е. Прекрасно ми е познато това усещане, когато няколко седмици едната баба идваше да "помага". Никаква помощ не беше, грам работа не свърших, само докато спеше детето следобед и вечерите и нощем.

Не се бъркам на никого как да си организира живота и домакинството, просто казвам. Както аз не очаквам съпругата ми да пипне каквото и да е по колата или по разни ремонтни дейности - не защото по принцип не е възможно, просто никога не съм ѝ показвал нищо от тези неща. Не става "само днес ще закараш колата на сервиз" като нито знаеш къде е сервиза, нито можеш да караш в трафик. Но пък на много други "мъжки" неща се научи в професията си, за които преди няколко години нямаше никакво самочувствие, че би могла да се справи, а сега им скрива шапката на всички понякога и си се чувства супер, защото покрай "мъжките" неща се увеличиха и творческите, които особено много я увличат

Бъркаш, че още си с този мъж. Много съжалявам за заболяването на дъщеричката ти, дано бързо оздравее, но то не е причината за неговото поведение.
Не ти трябва такъв човек, но предвид, че в момента преживяваш нещо много трудно по - добре концентрирай силите и енергията си да помогнеш на детето си, а таткото го остави да се оправя. Ако му дойде акъла - добре (макар че се съмнявам), ако ли не...работата ясна.

Класическо прасе. Пожелавам ти сърдечно детето ти да оздравее и по-добро бъдеще за двете ви.

Поли, поговорете си сериозно как ще я карате оттук нататък и си вземи решение как ще живеете и доколко те устройва този начин на живот.

Истина е че живота на детето ми е най-важен. Говорих няколко пъти, той каза че всичко било наред и ме е хванала след родилна депресия. Освен основателните ми притеснения за дъщеря ми, която е само с един бъбрек, в който има кисти, не си позволявам да съм в лошо настроение. Забелязчвам и че ме отбягва в интимен план. Не съм в предишната си форма, но не съм и качила чак толкова че да го отблъскам. Поне аз така си мислех ....

Полиии, ама как си нямате майки да ги послушате, че на 20 години не се заженвате с 40 годишен чичак!
Той те наказва за болестта на детето ви и те отблъсква без твоя вина за случилото се. Не променя живота си на ерген и при разговор ти слага диагноза депресия без някакво желание да ти помогне..
Не знам какво да ти кажа.

Уви така е. Грешката си е моя, разбирам я прекрасно. Ако детето не беше, хващам си багажа при подобно поведение, и нямаше и да се замислям. Но сега, сякаш съм станала по-слаба, искам детенцето ни да е здраво и ние да сме нормално семейство.

Поли, искрено ти пожелавам дъщеря ти да се оправи скоро. За съжаление поведението на съпруга ти е нещо, което често се случва при появата на болно дете. Психолозите са написали доста по темата защо се получава така. Общо взето той отработва притеснението и мъката си, търсейки лесни варианти. Ако имаш възможност посъветвай се с психолог. Успех още един път!

Бгтатко,  общо взето така отгледахме и нашето дете. Даже в някои дейности баща му беше по-добър от мен и това наистина ни направи по-добри партньори. Аз съм ходила само на две родителски срещи през живота си и то защото той не беше в България. Мъжете се справят по-добре с родителските срещи.

А това че мъж и жена вървели и мъжът бутал количката искрено ме учуди. А кой трябва да я бута? Не е ли по-силният  физически т.е. мъжът?  Срещам и жени с цигара в уста да бутат колички...

В някои ситуации се оказва, че бутането на количка си е мъжка работа. Онзи ден изведох малката с количката в снега, и се оказа доста трудна задача да бутам или дърпам количка върху непочистени, затрупани от сняг, улици. Зимната ни количка е много тежка, а като добавим и дете 11кг вътре, приключението беше пълно. Един татко би се справил по-добре. Затова вече смятам, че зимните разходки с количка трябва да се правят само от татковци.

Поли, дано дъщеричката ти се оправи бързо. Най-погрешното е да търсиш вина у себе си и да се стараеш да угодиш на мъжа ти. Фокусирай се върху детето си. Мъжът ти е този, който трябва да ти осигури опора и спокойствие.

Анонимната дама, не се притеснявай толкова. Нормално е да изпитваш притеснение как ще се промени животът ти, когато станеш майка. Никой не е подготвен за това какво го очаква като родител. Запомни какви мисли ти минават сега и се сети за тях, когато вече имаш дете. Тогава ще видиш нещата от друг ъгъл. Интересното е, че на много жени, които нямат все още деца, грижовните майки им изглеждат като роби на децата си. Но усетиш ли майчината любов, нещата придобиват съвсем друг смисъл. Да, не е лесно, но е прекрасно да си майка.

По повод татковците и бебетата, хубаво е колкото е възможно да се включват в отглеждането, защото така вникват в детайлите и са съпричастни към случващото се. Някои мъже сами не се сещат да вършат различни неща, свързани с бебетата, но работа на жените им е да ги подсещат и организират процеса. Жените сме лабилни в периода на майчинство и включването на татковците в ежедневните дейности(колкото е възможно, все пак ходят на работа), може много да ни помогне да се чувстваме добре. А когато жената е щастлива, цялото семейство е щастливо.

Happy,аз затова още не съм се усмелила да я изкарам на снега с количката.При нас има мноого сняг.

Ние бяхме така,откакто се роди малката преди 4 години.Станахме съквартиранти,после се разделихме.