Кое е това, което ви отвежда в театралния салон?

И трите дядо попе, и трите!
Защо няма опция за всички заедно?

И желанието за духовна храна, за разнообразие, скуката, любопитството.

От доста години насам няма нещо, което да е в състояние да ме вкара в български театрален салон. Дори два автомата "Калашников", опрени в гърба ми няма да могат. Ако обаче дойде тук една постановка на ББС, Шекспир например, ще вляза в залата на бегом. За сметка на това, съм виден разоряващ се вследствие закупуване на билети за концерти. Правя го заради емоцията на живото изпълнение. Перфектен студиен запис мога да слушам и от дивана с чаша вино в ръка, но живото изпълнение е нещо съвсем друго.

когато бях малка, мама ме водеше на куклен театър. Като ученичка ( много съм благодарна за което), учителката по история ни водеше много често. Така за мен театъра е като естествена част от живота. Обичам атмосферата там, хората, ентусиазма, с който съм заредена след постановката.
ПС - не мога да кажа същото за българските сериали/филми.

ПС2 - гласувах за третата опция - жанр. Бих отишла и ако приятел ми препоръча някоя постановка.

На български филм или театър с български актьори ще вляза само с насочен пистолет към мен.

Ясно е защо ходим на театър, но питането ми е по-скоро свързано с това как избираме на коя постановка да отидем.

Жанр, режисьор, актьори. Така избирам.

Тъй като не харесвам начина, по който играят българските актьори, единственият фактор, който има значение при мен, е горещата препоръка на приятел. И въпреки това ходя рядко, предпочитам да насочвам пари за друг вид интелектуална храна.

+1

Българските актьори, с много малко изключения, не играят. Те декламират.

   И трите опции избирам при анкетата.

   Обичам да посещавам обществени мероприятия. Харесвам да ходя на театър. Причината е любопитство и разнообразие. Посещението на театър е един вид "духовна храна". В театъра можеш да се запознаеш и с други хора. Който обича да ходи на театър, обясненията са излишни. Това е един вид копнеж и желание да изгледаш една хубава театрална постановка, както когато се чете една хубава книга. Любовта към театъра се заражда още в детската възраст. Обичам да ходя и на опера. Но установих, че много малко хора харесват операта. Имаше един цитат от филма "Хубава жена" - когато се отиде за първи път на опера "Или се влюбваш, или я намразваш завинаги!".


Жена

Мнения: 3 325
Jennifer_w
Re: Кое е това, което ви отвежда в театралния салон?
♥0 нд, 25 фев 2018, 13:00 #11
Цитирай Редактирай
Цитат на: BigCityNights в нд, 25 фев 2018, 11:26
Ясно е защо ходим на театър, но питането ми е по-скоро свързано с това как избираме на коя постановка да отидем.

   Избирам на коя театрална постановка да отида - първо, заглавието ме привлича внимание, второ се зачитам в афиша вече - кои актьори играят и в някои афиши има резюме на самата театрална постановка.

Обикновено препоръка на приятел (който споделя вкуса ми за постановки). Понякога препоръка на приятел може да ме откаже да отида на постановка.

Не пропускаме постановките на National Theatre Live в Cinema City. Не е същото като да гледаш актьорите на сцената пред теб, но играят великолепно и завладяващо. Съвсем откровено си признавам, че съм фен на английската школа - и за театър, и за опера, и за балет. Особено за опера и балет, разликата в режисурата е от земята до небето между Софийската опера и спектаклите на ROH.

ПС - ако мислите, че актьорите декламират, трябва да посетите някоя опера - усещането е, че все едно гледам концерт с декори. Няколко души стоят прави на сцената и пеят за някакви драматични емоции, но има невероятен дисонанс между израженията им и езика на тялото и либретото. Чудила съм се дали разбират какво пеят всъщност, сигурно да, но не им личи. Толкова ми беше скучно, че гледах оркестъра и диригента през половината време.

Нищо.
Като дете ненавиждах постановките, като възрастен съм гледала реклами на различни, само като чуя интонацията ми минава интереса.

Да! Да! Да!

О, да, разликата между английската школа и нашата е с размерите на галактика. Същото е и с операта. Миналата година гледах запис на Метрополитън опера, несравнимо е. При някои се получава естествено и не усещаш, че играят до степен, в която грабват и теб в сюжета.

Редовно и с удоволствие ходя на театър, приятелите ми също. Питам за препоръки, но не всеки път. Някои постановки съм гледала повече от веднъж.
Но българско кино не гледам и няма сила, която да ме накара да отида на кино за такъв филм при все, че ходя средно 2-3 пъти месечно.

За мен в важно кой участва. Почитателка са съм на т.нар. Трите мечки (Вергов, Карамазов, Бахаров), които за съжаление вече не играят заедно.. Ходила съм и на трите им представления, даже повече от веднъж. Честно казано Юлиян Вергов ми е любимец, гледала съм го и в смешни роли, и в драматични. Сашо Кадиев също прави забавни образи. Смея се от сърце.
Не съм съгласна, че всички театрални актьори декламират. Била съм на постановки на никому неизвестни актьори от някой малък град и съм се забавлявала адски много. Била съм и на много прехвалени постановки и актьори и съм си тръгвала по средата - то е кич, то е простотия...
Като цяло съм голям фен на театъра, просто си почивам психически, нещо, което с киното няма как да се случи

Аз ходя на театър заради постановките, т.е. може и да няма чак любим актьор, но да ми е любопитно произведението или трактовката.
Често ходя и по препоръка на приятели.
Любим актьор трудно ще ме вкара в залата, ако преценя, че представлението е тъпо.

Случва ми се няколко пъти напоследък да присъствам на представления, където много хора са дошли само, защото ЗахариТО (или който и да било от популярните по тв лица) участва и изобщо не им е интересно - цъкат си на телефона, селфита си правят, не им е до постановката. Развалят ми кефа и на мен.

   Също бих отишла рядко да гледам български филм на кино. Не могат да изпипат тези български филми и това е. Както този сериал по Бтв, който се излъчва "Скъпи наследници", много постно са го направили.

Аз също ходя на театър заради постановките и по препоръка на прители.Водя и дъщеря ми,ако има нещо подходящо за деца.

нашите актьори НЕ СТАВАТ за филми, камо ли за кино. Гледах "Нокаут" на кино и не спрях да се проклинам ( "дъвка за балончета" има хубава идея) за грешката. Уж Яна Маринова в Холивуд отиде да се учи, а не ми прави впечатление на българска Анжелина Джоли

Аз не намирам Джоли за блестяща актриса, та Яна Маринова може да е Джоли - не възразявам.

аз визуалните прилики имах предвид. На мен ми е любима актриса, но не това е важното. Не виждам разлика в изграждането на ролите и преди и след обучението и в "Лий Страсбърг".

Ходя редовно и с удоволствие на театър, особено, ако пък участват любимите ми артисти. За мен сякаш това е главното. Не вярвам на чуждо мнение, всеки по различен начин разбира и оценява нещата. Искам аз да си преценя става или не става.
Попадам на добри постановки, водя и сина си , който гледа от малък и разпознава голяма част от артистите.
Не съм толкова критична, харесвам и подкрепям живото изкуство.
Виж на кино ходя рядко и с особено нежелание.
Не харесвам ефекти, не харесвам прехвалени продукции, обичам и обожавам да гледам изпълнения на живо! 

Последно гледах "Лъжата" с Асен Блатечки и Койна Русева.
Доволна съм , поздравявам ги за изпълнението и настроението с което ме заредиха.

По отношение на български театър и кино съм всеядна. Ходя и на двете с голямо удоволствие. И по телевизията много обичам да гледам стари бг филми и не чак дотам стари. Наскоро приключи Дървото на живота и още ми е мъчно за тази продукция.

Гласувах за участието на любим актьор. Това е първото нещо, което ме привлича в рекламата на дадена постановка.
Аз съм от по-малък град и когато идва гостуващ спектакъл с известни актьори, гледам да отида.
Може би в големите градове, където предполагам ежедневно има представления и голям избор, хората залагат на любим жанр или препоръка, защото няма как да отидеш на всичи постановки.
На второ място е препоръката на приятел - ако дадено представление ми е непознато и се изпълнява от неизвестни актьор, но ми го препоръча някой, бих отишла. Както и обратното ми се е случвало - бях се наканила да отида на една постановка, но нещо друго ми изникна и не успях. Свекърва ми обаче ходи и беше разочарована от представлението и се отказах да ходя, когато го повтаряха.

Конкретна постановка ме отвежда на театър благодарение на актьори и режисьор. Избирам и по интуиция понякога. Има актьори, които избягвам и по-скоро не бих направила компромис да гледам (вече).

Друг въпрос ми хрумва. Битува консенсус според който родните актьори декламират и играят фалшиво. По този повод - как разбираме, че един актьор декламира и играе фалшиво? С какво го сравняваме за да кажем "Актьорът Х се справя ужасно". Говорим за театър.

С префърцунено крещящо дърво

За мен декламиране е изговаряне на един текст без никаква емоция, независимо дали е смешно или тъжно. Също така много преиграват някои, едни гримаси, едно врякане от безсилие. Направило ми е впечатление и че в слаби постановки с некадърни актьори се залага на дебилен смях. Понякога това напъване може да продължи и до 5 минути с надеждата публиката да се разсмее на „смешния смях”, а на мене ми се плаче в такива случаи..

Аз нямам конкретен отговор, може би по-малко и от трите. Чета описанието на постановката и ме грабне, ако съм чула отзиви ги взимам под внимание, ако участват харесвани актьори също.
Гледам основно да залагам на постановки с познати образи, защото съм имала и злополучен опит с непознати за мен лица.
Също така, не смятам, че театралните ни актьори са слаби.
На сцената е имало и такива, които ме дразнят, но заради цялостно впечатление, не само заради по-слаба игра. Не е окей да слагаме всички под общ знаменател.

Имаме много добри и кадърни актьори. Но киното и телевизията  им лепват кофти етикет без да го заслужават. Слабите филми почти никога не са такива заради актьорите. Те имат най-малка вина.

С Холивуд и с английската театрална школа. Това е примерът в България.
Аз пък не бих обобщавала, че българската театрална школа не става. Има добри и не толкова добри актьори, постановки, филми. Като навсякъде. Не приемам за обосновано задължителното и по дифолт оплюване на родното и чуждопоклонничеството, което в БГ продължава да е популярно и да се ползва с одобрение.
Загледайте някоя суперпродукция да видите как преиграват някои прехвалени актриси. А що се отнася до англичаните и там има примери на недобра игра. Един Колин Фърт, ако и да е секссимвол, играе винаги едно и също навсякъде - сериозна физиономия на човек с киселини. Ето ви пример за недобър английски актьор, а има още много.

На въпроса - ходя на български театър заради жанра, заради препоръки, а понякога и сама си набелязвам нещо и така.
Сега станах фен на семейните постановки в ЦКТ. Имаме прекрасни актьори от куклената сцена, а кукленият театър не винаги е само за деца. Препоръчвам "Продаденият смях" например, вчера го гледахме.
Българско съвременно кино и сериали гледам рядко, предпочитам театъра. Дразни ме и веднага ме отказва участието на псевдозвезди, които не са актьори като обучение и призвание. Яна Маринова например трябваше да си остане каскадьорка, кикбоксьорка или каквато там беше преди да реши да се прави на актриса.
Виж, старите български филми ги обожавам.

Различно и е въпрос на усещане - ако се изгубя в постановката и светът около мен изчезне, значи постановката е добра. Ако през цялото време умът ми блуждае и се чудя Рени Врангова защо толкова вика и как още не е прегракнала, защо Владо Карамазов държи винаги да ходи разгърден и дали пък не забравих да купя мляко от супера, значи нещо в постановката куца.

Аз бих била ужасен актьор и далеч нямам самочувствието на изкуствовед. Просто съм... консуматор, някои от постановките са ми приятни, други - далеч не. Фалшивата игра за мен е неубедителната игра, тогава, когато актьорът прекалено буквално изразява някаква емоция - например скръбта обезателно ще е придружена от гръмогласен рев, гневът - от тряскане, викове и псувни, радостта - насилен и изкуствен смях.

Впрочем, не мисля, че проблемът е в актьорите, за мен режисурата е много определяща, както и публиката. Наблюденията ми са, че масово се посещават и харесват леко недодялани комедии тип скечове от Комиците, с дървен, семпъл хумор и актьорска игра. Случвало се е да гледам една постановка повече от веднъж и със съжаление съм забелязвала, че обикновено еволюира в посока повече кръчмарски хумор и псувни, добавят се разни... скатологични елементи, които не са били част от оригиналния сценарий и които очевидно са добавени, за да задоволят вкуса на публиката.

Различният подход личи най-добре при гледане на една и съща постановка от различни режисьори и трупи. Примерно Хамлет в Театър Барбикан и Хамлет в Народния театър са много, много различни и за мен сравнението далеч не е в полза на българския прочит на пиесата.

ПС - била съм и на добри бългрски постановки. Не ми е за цел да оплюя целия роден театър, много близки до мен хора си изкарват хляба като актьори и режисьори впрочем. Факт е обаче, че театърът ми допадаше много повече, преди да попътувам и да гледам театър и извън България.

Има нещо много характерно и често срещано в нашите театри, а именно - актьорите да крещят като обезумели и да играят почти постоянно на ръба на истерията. Кому е нужно аз не зная, но се наблюдава често и при стари, и при млади актьори, колкото по-силно вика, толкоз по-актьор...

Но аз не мога да сравня с театър (гледан на живо) в САЩ или Великобритания. Гледала съм Хамлет с Къмбърбач - зашеметяващо просто, но все пак на екран, не на живо.

Гледала съм хърватски и словенски театър на живо.
Хърватската постановка беше глупава комедия направена по много успешен техен ситком, актьорите се правеха на идиоти, общо взето, почувствах се като у дома си.
Словенската (Илиада) беше много хубава, удивиха ме всички актьори, които играеха, пееха и свиреха на музикални инструменти. Имаше и провокативни моменти, но съвсем премерено.

Обичам театъра от малка, като дете живеехме близо до Музикалния театър в София, редовно ходехме на постановките, може би съм изгледала почти всички.....на опера също, в Театъра "Българска армия" и в Народния.....удоволствие ми достави операта на открито в София, пред бившия мавзолей - Аида......специално си отидох за нея......! В момента живея в Бургас, ходя доста по рядко на театър и основно на гостуващи столични постановки......при нас някак си не се получават нещата!

Ходила съм на театър единствено в България с български актьори. Досега не съм била разочарована. Подбирам си пиесата главно според постановката, независимо от жанра и актьорите, които участват, макар че и те са фактори, които понякога накланят везните в една или друга посока.  Ако заглавието не ми е познато от художествената литература, се ръководя от анотацията. Хареса ли ми анотацията, отивам. В театралния салон усещам особена енергия. Харесва ми. Зареждам се с доза култура. За жалост все по-рядко успявам да отделя финанси и време за това преживяване.

И аз се чувствам особено там, някак празнично ми е и се разтоварвам страхотно! Много постановки изгледах покрай щерката, те ходят масово от Литературния клуб, в който членува и аз намазвам с билети на по ниски цени!Другото предимство на тези ходения е, че обикновено след постановката имат среща с актьорите.....чудесно е!