Момиче на 11г- интереси и поведение

  • 24 701
  • 130
  •   1
Отговори
# 120
  • Мнения: 17 402
пиша, когато имам какво да кажа. Възможно е моята история и преживяно да са много повече или поне толкова сложни, като твоята/вашата, с тази разлика, че съм направила и правя осъзнати избори, поради което не  занимавам хората със себе си.
Авторке, детето на мъжа  ти няма избор, така че устава си го скрий някъде.

# 121
  • Somewhere in the World
  • Мнения: 1 334
Е,аз съм на мнение ,че любовта не пита!
А за едно дете - да,винаги доброто поведение е избор.
Никого с нищо не притискам,няма устав и ултиматум.
Но пък и ма и друга страна - ако толкова обича баща си,
трябва да се радва на неговото щастие и да не му вгорчава живота.
Вярвам,че постигането на баланс е възможен винаги,когато има взаимно желание.
Когато всичко е на инат,е,няма как да стане.

# 122
  • София
  • Мнения: 19 143
Разликата между дете и възрастен е И в това, че децата невинаги са емпатични и съпреживяват чувствата на родителите си. Това е нормално, но не би трябвало да се вменява вина, че детето "не се радва" на връзката на баща си. А откъде знае дали и защо е щастлив? Ние се интересуваме от чувствата на децата си, но обратното - едва ли, не и на 11

# 123
  • Мнения: 15 223
Добре де, във всяко семейство има установени правила и те се спазват от децата в него. Дали децата ще са собствени или доведени, които пребивават в това семейство от време на време не би трябвало да има значение. Правилата трябва да се спазват. Когато се каже, че на масата се сяда, за да се вечеря и се забранява ползването на таблет, това означава ли, че това правило важи само за детето, което е и на двамата родители, но не важи за доведеното дете, което е там само за два дни или за седмица примерно? Не нали? Това правило важи за всички. Защо тогава авторката, която е домакинята в семейството да не може да изисква да се спазват установени В ДОМА Й правила? Тя не е там на гости - тя живее в този дом. Детето не би трябвало да се чувства на гости, а да знае, че в момента живее /дали за два дни или за седмица няма значение/ в този дом и това са правилата, с които трябва да се съобразява. И колкото по-рано се започне с установяването и спазването на тези правила, толкова по-добре. Сега - на 11 г., ако не ги спазва, какво ли ще стане, когато навлезе в сериозния пубертет.

# 124
  • Sofia
  • Мнения: 4 036
Съгласна съм, но е важно не само правилата да се спазват, а и какви точно са правилата, дали е взето общо решение за тях или се налагат, и най-важното според мен - с каква съпътстваща интонация, глас, атмосфера и чувство се съобщава и съблюдава за тяхното спазване.

# 125
  • София
  • Мнения: 17 591
Не разбрах за колко време стои момиченцето при вас. Аз лично не съм от много търпеливите и издържливите хора. Пък особено, ако става въпрос за дете, което да стои постоянно на телефона и да ми се цупи каквото и да предложа, при положение, че е в моята къща и аз не търпя подобно поведение. Съгласна съм с много от мненията по-нагоре. И за Фейсбука на тази възраст, и за прекаленото висене над телефона ... След като казваш, че предложенията ти и опитите ти за нещо по-различно и забавно от Фейсбук и Вайбър са били напразни, аз ти предлагам да се съберете и тримата със съпруга ти и да кажеш всичко, което мислиш пред тях. Детето само си създава тези навици и явно майката не му обръща достатъчно внимание и не му дава нужното елементарно възпитание. Тя трябва да знае, че ако пред майка си се държи по един начин и прави каквото на нея и се харесва, при вас е по-различно и ти трябва да си кажеш и пред двамата, че това поведение не ти е приятно. Най-малко, защото е неуважително да седне на масата с телефона. Независимо къде се намира! Всеки човек си има различни интереси и навици, но не е някое малко детенце, за да се цупи и да прави фасони на всичко. Редно е да помага за домакинските задължения. Предполагам не я карате да прави нещо много сложно за нея. В полза е дори да сгъне няколко салфетки, да нареди вилици и лъжици на масата, да пусне прахосмукачка и т.н.

Пожелавам ви успех и много ще се радвам мнението ми да е било полезно!


Глупости.
Как ще караш чуждо дете да ти прислужва!!

Нямам желание да възпитавам чуждо дете - просто помолих бащата да изиска от дъщеря си прилично поведение.
В моят дом - моите правила . Ако има възражения ,ще си стои при мама а ще се виждат с баща си само за да хапнат ,кино или нещо такова . Изборът е неин!


Домът ТВОЙ ли е, или все пак общ?
Не само като формална собственост...
Взела си мъж с "багаж" - нямаш избор, ще се съобразяваш с "багажа".
Не бъди толкова сигурна, че би те избрал пред дъщеря си, ако поставиш въпроса по този начин...



В друга тема се жалваш пак от детето.
Защо започвате връзка с такива мъже?!
Той това дете какво да го направи, според теб?
Като толкоз го искаш, но не приемаш децата му, можеш и да Не живееш с него.
Спри да занимаваш хората с простотиите си, лошото е че много жени са като теб.
Доколкото си спомням,това е форум и Вие имате избор какво да четете,а аз какво да пиша.
Не виждам защо трябва да сте толкова груба.
Вероятно никога не сте била в такава позиция и не Ви го пожелавам - да,всеки прави избор в живота си,а аз не съм човек който се отказва.
Детето също има избор - да се държи добре и да има позитиви и за нея,или да се държи зле и да бере само негативи.На почти 12г  вече трябва да прави разлика.
Желая Ви успех в начинанията и делата !



Детето те мрази. В нейните очи ти си тази, която е развалила семейството й - дори и да не е така, дори и да са се развели години по-рано, за нея е така и това е положението. Мрази те и ревнува.
Нейното оправдание е, че е на 11.
Твоето какво е? Ти се държиш по същия инфантилен начин в случая.
Абсолютно НИЩО не можеш да изискваш от детето на мъжа си - добре де, да не чупи умишлено вещите ТИ. И толкоз. Ти СИ длъжна да имаш положително и възпитано отношение към нея, тя към теб - НЕ е. Може би, след години, ако го ЗАСЛУЖИШ. Не като отнемеш баща й, това НЕ се брои за заслуга пред детето, и гарантирано НЕ като се опитваш да се разпореждаш. Общо взето, с огромно търпение и приемане - такава, каквато е и въпреки омразата й. Това е положението - ти си възрастният човек в случая, налага се да започнеш да се държиш като такъв.

Последна редакция: пн, 09 юли 2018, 02:27 от katiABV

# 126
  • Somewhere in the World
  • Мнения: 1 334
katiABV нямам никакво желание да карам който и да е да ми прислужва - но на 11 е нормално да има някакви елементарни навици - дори и само да премести чинията си от масата,след като се е нахранила.И да,в моята къща е,буквално.
И не,не съм длъжна на едно разглезено дете - аз се държа добре заради баща и и заради моето добро възпитание. 
Ясно е, че е сложно, но няма как да я оставя да ми се налага - лека,полека баща и поставя граници и там вече няма мърдане.
А дали някога ще заслужа да ме харесва, изобщо не ми е преоритет тя да ме харесва,а по-скоро дапостигнем някаква взаимна търпимост когато тя порасне и си даде сметка за ситуацията,

# 127
  • Мнения: 17 402
Едва ли ще постигнеш търпимост, по-скоро непоносимост.
Не заради баща й, а заради нея е адекватното поведение, но човек като не му иде отвътре....стиска зъби и трупа гняв.

# 128
  • София
  • Мнения: 17 591
katiABV нямам никакво желание да карам който и да е да ми прислужва - но на 11 е нормално да има някакви елементарни навици - дори и само да премести чинията си от масата,след като се е нахранила.И да,в моята къща е,буквално.
И не,не съм длъжна на едно разглезено дете - аз се държа добре заради баща и и заради моето добро възпитание.  
Ясно е, че е сложно, но няма как да я оставя да ми се налага - лека,полека баща и поставя граници и там вече няма мърдане.
А дали някога ще заслужа да ме харесва, изобщо не ми е преоритет тя да ме харесва,а по-скоро дапостигнем някаква взаимна търпимост когато тя порасне и си даде сметка за ситуацията,


Както вече казах... нейното оправдание е, че е на 11 и че си й отнела бащата.
Твоето оправдание за недопустимото ти поведение какво е?
В момента ни тропаш тук с краче и удряш с разплакани юмручета по вратата ... и няма пък, няма пък, тя ще ми се подчини, ти дай си ми парцалкитеееее

Тя е на гости. Проумей го. При това гостува не по свое желание. Ще й вдигаш чинията, както го правиш за всичките си гости - или, ако не ти се прави, ще поискаш - докато сте насеме! - от баща й той да го прави.
Или, ако ти стиска, ще му кажеш, че няма право да кани дъщеря си в ТВОЯ дом. На него ще го кажеш, не на детето. И... ще се молиш да остане в твоя дом, а не да си хване той парцалките и дори и да не се върне при бившата, да си потърси СВОЕ жилище, в което да може да кани дъщеря си когато и както си поиска... и в което, повярвай ми, никак няма да си добре дошла.

Никой не те е бил по главата да се обвързваш със семеен мъж (и да, дъщеря му му е семейство - дори  и ако вече е имал развод с майката). Направила си го - съобразяваш се с решението си на възрастен, не почваш да се държиш като капризна пуберка.


Още нещо. Ме знам възможно ли е наистина да не го проумяваш, или просто се правиш на сляпа... а може би го разбираш на някакво ниво и точно затова така реагираш като ощипана.
Детето не ти се налага.
ИГНОРИРА те.
Мрази те и се преструва, доколкото й е възможно, че не си там.
Нейната реакция е нормална, обаче. Твоята - не. Понеже ти си възрастен човек - и, в нейните очи, "победител". Тя е малка и жестоко наранена. РАЗБИРА се, че ще използва всяка възможност да се бунтува или да те нарани по някакъв начин - какъвто и да е, колкото може.
ПРИМИРИ се, приеми го.
Или се откажи.
От мъжа - ведно с детето.
Ако не ти стиска да се справяш със сложната ситуация, която сама си избрала... остави ги поне те да се оправят някак.

# 129
  • Мнения: 7 325
Да бе на гости била. Да си вдигне чинията от масата е на гости, ама да рови във вещите на домакинята и да я гони от леглото и не е на гости.
Пак си разляла един драматизъм, един патос, .... а нещата изобщо не са такива каквито ги описваш. Във всеки дом си има норми и те се спазват. От всички. Да се дават привилегии на детето, което не живее там постоянно е не само глупаво, ами и доста вредно. То не е центъра на вселената, а родителите му и партньорите им не са му слугинаж. На 11 отдавна трябва да го е разбрало. На собствените си деца набивам в главите, че поведението определя отношението. Ако се държат като животни няма как да очакват другите да се държат с тях като с хора. И работи.
Бих могла да се съглася, че в случая бащата трябва да слага границите, а не авторката, но такива със сигурност такива трябва да има. В противен случай нещата излизат от контрол, което няма да донесе нищо добро нито на възрастните нито на родителите.

# 130
  • Мнения: 1 710
Интересно и обещаващо заглавие на тема, но съдържанието - пълно разочарование.
Както в много други теми, така и в тази е пълно със злостни коментари, невъздържани нападки и неуместни порицания. Кому е нужна толкова много жлъч?

Общи условия

Активация на акаунт