Четене на приказки

Ами чети му вече, защо не. Даже му давай да разглежда сам бебешки книжки, докато ти четеш истинска:))

Голямата ми дъщеря предпочиташе сама да си разглежда книжките. Дърпаше ми ги от ръката и се отделяше някъде да си ги гледа "на спокойствие". На около 3 започна да се заслушва.
Малкият сега е на 2. Също предпочита сам да си разглежда. Догодина вече мисля че ще извадим книжките с приказки на кака му. Той и сега достъп до тях. Кака му имаше мерак да му чете, но удари на камък.
Голямата много обича да чете. За малкият - ще поживеем, ще видим

Не си спомням кога започнах да и чета, но помня кога започна да ме слуша с интерес:) и то беше доста късно-около 3 годишна възраст.Преди това бързо и омръзваше и ми дърпаше книжката от ръцете.

Мисля, че е рано да очакваш да те слуша с интерес, докато му четеш. Което не означава, че не може да му четеш или да му разказваш ти самата неща, а когато започне да задържа вниманието си за по-дълго и да му четеш.
Аз разказвам приказки на сина си от много малък също, но все пак мисля, че беше по-голям от 9м, когато започнах. В началото бяха много кратки и простички историйки от по няколко изречения, които постепенно удължавах. Използвах ги и за да го подготвя за различни неща от сорта как еди кой си (да кажем Мечо Пух или друг герой) ходи на гости при баба, после дълго време му "промивах мозъка" с истории за това как Мечо Пух ходи на градина, какво прави и как му харесва там - това беше около 1г9м и все още не четях, а разказвах адаптирани истории. После постепенно започнах да вкарвам приказки, които ставаха все по-дълги и сложни. Силно вярвам, че това много помогна за речника му, както и за това да разбира и научава много неща. Но, както казах, всичко с времето си.

Още като се роди започнах да му чета, купувах римувани приказки с картинки. На 3-4 месеца вече се заглеждаше и в картинки, а когато трябваше да свърша нещо, той много ревеше, затова рецитирах приказки и така се успокоявяше поне за кратко.

На тази възраст предпочитат пеенето (ако ти можеш да пееш) или детски песнички на запис. В четене се заслушват обикновено около 2 г.
Това не значи, че не можеш да купиш от т.нар. "първи книжки" - меки за бебета, или пък с твърди страници от картон, картинки и 1-2 реда текст, който да му казваш, когато разглеждате заедно.
Иначе при по-големи деца добре работи личният пример, но що корици на книги (мои) ми е скъсала, докато беше бебе

До колкото разбрах, в 1ва група в градината им четат приказки преди да заспят децата. Аз вкъщи още не съм започнала тази практика. Като беше на две, обаче, сме му разказвали приказки по памет и му харесваха. Мисля, че 1-ва група е най-подходящ старт за приказките. Моето преди да навърши 3 годинки от театър разбираше само "музикалната част", друго не го интересуваше. Сега на 3 вече се интересува от герои, обича да преразказва какво е чул, дори се сравнява с някои герои. Героите от Дисни ги знае, да посочва и назовава, още от 1 годишен. Четенето на приказки добива смисъл от 3+ години, според моя опит.

Много ви благодаря момичета.Събрах полезни идеи

На тази възраст четях детски стихотворения, които дори да не разбира, се увлича от ритъма на римите. Обаче кратички. Сигурно ги знаеш книжките със събрани класически детски стихчета на Дора Габе, Леда Милева, Цанко Лалев, Биньо Иванов и така нататък. Те са илюстрирани, така че хем има какво да разглежда, хем ти ще четеш, по някое време ще ги научиш наизуст, за да може книжката да е в неговите ръце. Късат ги, да. Аз купувах тънички, за по 1,50 и съм ги купувала по 3 пъти, една поредица от 4 книжки, понеже все ги накъсваше. Даже от скъсани парчета съм чела, харесваше ѝ.
От по- ранна възраст, даже, сама измислях разни римушки (тази дума в яслата я научих) - стихчета от 4-5-6 редчета, възможно най- наивни, като всички бяха посветени на някаква играчка. Имам на две дрънкалки и едно плющено лъвче в джобен размер. Хем разигравах играчката с ръка, хем припявам - да измислях и монотонна, досадна мелодийка. По някое време ги зарязах и след 7-8 месеца, не помня точно, тя намери една от играчките искаше да ѝ пея и така затанцува... (е, тъпчеше на място с крачета), не можах да повярвам, оказа се, че помни!

Да чета книжки опитах на 8-9м - нулев успех. Сега е на 1г. вечер за приспиване му казвам две, които знам наизуст, те са в рими и са лесни за научаване, едната я знам от дете. С тях си заспива, мисля че напевното звучене на римите го унася.
Има интерес към книжките като предмети, има доста бебешки, разглежда ги често, ако му дам обаче книжки с тънки страници, ги къса, такава му е радостта.
Мисля, че четенето на книжки не трябва да е на всяка цена "сядай тука сега да ти чета", а най-добре, ако детето се загледа в някоя книжка да му се разказват картинките от нея (кое какво е, какво прави и т.н.) или да се чете от друга книжка. Естествено, когато е малко - кратки приказки, стихчета, за да не му омръзва.
Може би след 3-4 годишна възраст е реалистично да се очаква по-осъзнат интерес към приказките. Но нищо не пречи да се правят опити и преди това.
Важно е родителите да четат също, защото малките имитират.

Здравейте, минавам да споделя и моя опит. Моя син е на 3 годинки сега, започна да се заслушва съвсем на скоро, преди това и той предпочиташе сам да си ги разглежда и той да "чете". Иначе сме опитвали на няколко пъти да внедрим четенето във вечерния режим, но без кой знае какъв успех. Но самото четене на детето от много ранна възраст според мен е важно, дори и само за да слуша и да трупа реч за по-късно. Както се казва - важно е на детето да му се говори много още от бебенце. Това го развива и според мен помага и за проговаряне и изобщо за развитие.

Да, чак на 3-4 започва истинското книжкочетене. Преди това е само пусти родителски мерак

Здравейте. Първият досег с книгите на моето дете беше още като бях бременна. От петия месец четях на глас- " Властелинът нс пръстените". От новороден му разказвам приказки, които знам от баба. После беше на около годинка му пусках да слъша от ютуб- приказки с Джиджи. От там усвоих интонация и артистизъм. Слушаше ги докато заспиваше. После слеф втората година започна да си иска за лека нощ- Клан, недоклан може да слуша по 100 пъти, даже я разказваме двамата. Има си предпочитания детето. Но всяко дете е индивидуално и различно. Иначе книжки с картинки и ние хледахме много- различни животни. Учехме се как казват. Сега, когато е на 3 год и 7 месеца сам ми носи книжка, но харесва с картинки и купувам малки с по една две приказки вътре- големите томове без картинки си ги  чета аз за удоволствие. Може да си мислите, че като са по- малки не ви слушат и се въртят- не е вярно запомнят всичко и ще ви го покажат, когато най- малко очаквате.

Ама какво като се върти, като на две ме поправяше, ако объркам някоя дума или променя словореда, защото ги знаех наизуст някои? И сега ме поправя, нищо че се върти и си мисля, че не слуша.

Точно на две годинки започна да се заслушва в книжките моят син, започнах с „Житената питка” 'и „Червената шапчица”, стари мои издания, които вече са унищожени . Преди това му пеех и декламирах приказки от рода на „Лече буболече”. Сега малкото не иска да му пея и декламирам, но обожава да разглежда книжки. Няма търпение обаче да слуша, та „разказвам” по картинки. Ще стане на две другия месец, но май ще мине време, докато благоволи да изчака двете изречения текст.

На внучката ми и четем приказки от много малка-беше на месеци. Сега е на 2г.и2м. и вече сама разказва доста от приказките. Има си естествено любими. В момента любимата и е Зайовата къщичка. Мисля, че е от руски автор.

Аз бях много амбицирана за възпитанието и живеех с илюзията, че едва ли не ще чета още на дъщеря си още на съвсем невръстна възраст. Да, ама не. Първо, тя ревеше почти постоянно и за нещо хленчеше, а като стана на 1г. дори за миг не можех да й задържа вниманието. На 2, 2 и нещо вече започна да сяда до мен и да се заслушва. И изведнъж на 2,5г. започна освен да слуша, ами даже да се опитва да ги преразказва. А книжките в рими направо ги научава наизуст. Изумих се на този бърз напредък, но явно всяко нещо с времето си. А преди не даваше и да й се разказва приказка.

Гледайте и за съвременна детска литература. Има много и прекрасна. Особено издателство Рибка имат много книжи с огромни, красиви илюстрации и доста малко текст, за съжаление на също толкова прекрасни цени. Но има и на други издателства по нещо, които не са чак толкова скъпи. Много сладки и свежи историйки. Напоследък много се наиздаде и български и световни преведени, от най популярните автори.

А аз дадох за пример само началото със старите ми книжки, иначе отдавна четем само нови.

Чета на детето откакто беше новородена. Тя много се засшлушваше и заглеждаше от бебе, но разбира се не става дума за четене повече от 3-4-10 минути. От 6-месечна си има и нейни книги, изцяло с картинки от американската серия Indestructibles: книжки, които не могат да бъдат унищожени по никакъв начин въпреки малките ръчички и зъбки Сега, на 3 години и малко, седи буквално с часове и носи книга след книга, има любими, знае историите. Стига на вас да ви е приятно и да имате реалистични очаквания, за начален старт на четенето няма граници. На мен четенето ми е най-голямото хоби и това ми е винаги била най-приятната част от грижите за детето.

На 1 г. 3 м. му чета малки с твърди корици, в стихчета, те са бебешките, пише над 18 м. Много му е интересно, също песнички, които са в книжка написани. Интересни са му, а аз го храня в това време Бебетата обичат стихове, песни и жовотните

Имамe доста бебешки книжки, но досега никоя не се е опряла на децата и са им видели сметката по един или друг начин.Та ми станаха интересни тези неразрушими книжки, но вече е късно да ги тествам !

https://www.workman.com/brands/indestructibles

https://www.workman.com/brands/indestructibles#video

Просто са направени от такава материя, която най-много малко да се намачка, но може и да се изглади след това.

Гарантирано неразрушими, има ги в американския Амазон всичките, за евройпейските не знам.

Голяма слабост ми е тази тема!
Като човек, работещ с малки деца, ще кажа: Четете от възможно най-ранна възраст. От ден 1. Ползите са огромни: развива речник, въображение, но и успокоява (редовно четене преди лягане развива усещането за спокойствие, за потапяне в хубав свят, а това помага много после на изпити), близост между родител и дете, съпреживяване на момента, търпение, проучаване на детето към родителя и обратно, развива разбирането, концентрацията и умението да слуша.
Като майка:
На 7-8 месеца книга за докосване (с различни материи по страничките). Първата книжка винаги се накъсва на парченца - така детенцето имитира родителят, който разгръща страниците.
На годинка - стихчета със звуци от животни, нашата беше "Мили свири на тромпет". Ферма. Ежедневие - книги за домашния режим, за разходка в парка, зоопарка, джунглата.
На 1г. 5м. - всяка нощ едни и същи "Гладната гъсеница", "Мили зоопарк" и "Грузотак" (на български май е така?). Прилошаваше ни с баща й, но докато не ги изчетем, не заспиваше. Започваш изречението и спираш преди последната дума, нека детето я каже или цели фрази от книгата (нещо повтарящо се, лесно и ясно).
На 2 годинки - Ежко Бежко, Косе Босе, бях намерила с хубави илюстрации.
На 2,5 г. дойде една съседка да пита каква е тази радопрограма, дето сме пускали всяка вечер по едно и също време. Радиопрограмата бях аз - но как се четат репликите на Вълка, ако не с груб, лош глас? Панорамни книжки, класически приказки, но подбрано за най-малките.
На 3,5г. открихме "Петсън и Финдъс" - легенда в дома ни. Плюс всичко за Франклин, Гората, Зайчето Феликс. Това бяха златни години за приказки и всяка вечер пазарлъци да прочета още малко.
На 5г. училище, но аз й четох до 7-8 годинки. Първо тя ми чете книжката си от училище (урока, ако говорим за България), после аз на нея. Какво ли не сме чели, само да е с илюстрации и смислен текст. Библиотеката ни е огромна.
На 6 - влюбена в Пипи и Карлсон (аз й чета). Препрочитаме всичко любимо. Тя ме чака строена в леглото с избраните от нея книжки за вечерта.
На 7-8 постепенно спрях да й чета, защото тя започна силно да си чете сама. Много ми липсват тия години!
Резултатът от така стимулирано с четене дете е фантастично ниво по четене в клас, пише хубави истории по литература, изграден навик да си почете преди лягане, Хари Потър фен на 9 години и нито една Коледа не минава без да е помолила да й купим и по някоя книжка, която е набелязала. Давайте смело и вие, от възможно най-ранния ден. 😊

Четенето на детски книжки за лека нощ е много вълнуващо за децата. Без значение на каква възраст са, но всяка разказана или прочетена история изгражда въображението им.

Давайте и на таткото да чете приказки.

За пример може да дадете  ето тези татковци от рубриката "Как четат бащите?":
http://detskiknigi.com/zona-za-vyzrastni/bashtite/

Същото е и при нас. Вечер, докато люлям кошарата, й чета приказки. Така прави и таткото 😃Надявам се по този начин да събудя инереса към книгите отрано. Засега просто се успокоява като чува гласовете ни😊 Малката е на 3 месеца и половина.

Започнах с така наречените приказки в картини. Разглеждаме и преразказвам, кой къде е и какво прави. Кратко и ясно. Има и хубави книжки с животни, твърди корици.

O, татко му така чете приказките, че не мога да ги позная, обаче детето се забавлява. Като беше по-малък аз не четях 'лошите' думички и като се случеше баща му да му прочете същата приказка, обаче нецензурирана и детето се оплакваше, че не я чете правилно.

И аз от бебе й четях, но по едно време спря да й е интересно... Сега е на 2 години и обича да разказваме по картинките и да посочваме различни неща, но не и да четем. Започна ли да чета - губи интерес моментално...

Мари, Грузулак е на български.
Аз планирам да ѝ четем до 10-12-годишна, пък ще видим дали ще стане. От Юлия Спиридонова се вдъхнових, която казва, че на 15 още им чете. Впрочем нейната книжка 'Бъди ми приятел' силно мога да я препоръчам, но 4+. Другите ѝ не сме ги чели.
Мъжа ми чете редовно, дори повече от мен, защото във времето за четене аз често имам друга работа.

В началото дребното предпочиташе да му разказваме по картинките,но в последните месеци ги четем.Сам си избира книжките за лека нощ.Барабароните определено са му любими,защото винаги има книжка за тях. Определено трябва да са кратки - сега сме на приказки за една минута.

Pina, при нас започна да не достига времето и затова спрях да й чета. Просто тя се молеше да почете още 20 минути нейната си книжка и аз отстъпих. Сега само като е с температура й чета - "Петсън и Финдъс". 😊

Някой горе писа - когато има засечка и детето не се спира, заслушва, кротва до четящия и да се потопи:
1. Осигурете обстановката - изгасете тв, лаптоп, приглушете светлината, дайте знак, че следва нещо не хипер активно, а успокояващо, разпускащо. Четете на различни места - в детска палатка, на пода на големи възглавници, под масата, заметната в одеяла, взимайте книги навън - докато чакате на паркинг, за лекар, за влак. Купувайте книги за подарък на другите в присъствивто на детето.
2. Правете на живо каквото правят в приказката (където е възможно и разумно, разбира се). Готварска рецепта, смешно писмо, тайна карта - оживелите истории разпалват интереса повече.
3. Ако детето се дърпа - минете обратно на по-лесни книги, с повече илюстрации, сменете ги тематично - от еднорози до пирати, изненадващо, децата искат за всичко да чуят, а не само еднотипно "принцеси" или "пирати" , върнете назад една степен - може детето да се претоварва с инфото, нещо по-лесничко ще го спечели отново. Намалете таблета и телефона - на фона на игриъе там книгата бледнее, но едното те вкарва в хипер активност, а другото в режим на релакс.
4. След прочетена книга понякога показвайте и филм. Барбарони, Пипи, Карлсон, Маша, каквото прецените, но СЛЕД книгата.

Аз не съм съгласна обаче с 4та точка. Мисля, че е хубаво, детето само да си направи представа за героите, обстановката и случващото се. По-хубаво е Но това е мое мнение.

Иначе по темата. Започнах на 10 месеца с римувани книжки. Те са простички и даже повечето бях научила и й ги изигравах.
После дойдоха книжките за цветове, форми, животни и т.н.
Понякога четях книжки "зад сцената" на куклен театър, който сама играех.
След това включих някои прости приказки - около 2рата годинка.
3тата и 4тата годинка - вече по-дълги и завързани приказки. Моята дъщеря много обичаше и гатанки.
5тата и 6тата годинка - минаха в детски романи - свързани и несвързани глави, както и чуждестранни приказки - например японски, турски, индийски и т.н.
След месец прави 7. Продължаваме с романи и енциклопедии. Вече срича и има интерес за енциклопедиите сама да прочита някои неща.
Нещо, което "не ни тръгва" за четене, го оставям. Не насилвам да го чета. Например, харесва Пипи, но не харесва Емил от Льонеберя. Оставих го, колкото и да го обичам. Харесва български народни приказки, но не й хареса Патиланско царство. Не хареса мечо Пух. Не искам да я насилвам на всяка цена, защото аз така намразих някои книги, а те са класика.
В момента се е запалила по легенди. Търся простички легенди, които може да разбере. Както и да й разказвам за турското робство, за хановете.

Чета на моя син от много малко бебе. В началото беше важна не самата история, а моят глас. В периода между 1 и 2 години четяхме приказки в рими и разглеждахме от книжките с твърди корици. И това се случваше по няколко пъти на ден. Сега е на почти пет години и си имаме ритуал- всяка вечер след банята си обличаме пижамите и четем приказка. Това си е само нашето време, около нас е тихо и спокойно и се пренасяме изцяло в света на героите.
През останалото време той често си разглежда сам книжките. Има си негов шкаф и си избира от там. Купила съм му и няколко енциклопедии, които също са му много интересни и често разлистваме, разглеждаме картините и четем.
Но аз си мисля, че той обича книжките, защото самата аз чета много и често ме вижда с книга в ръка. И ми подражава.

Разбира се - всичко е според детето, реакциите му и желанието на родителя. Аз предлагам филм след книгата, защото за съжаление децата в класа не четат много. Изведнъж се оказа, че всички коментират Харои Потър в клас само по филма, а моето дете не можеше да се включи. Глътна книгата за много кратко време и после й взехме филма. С Пипи анимациите ги взехме тъй като са дублирани на български и ми беше важно да слуша поне, когато гледа тв (ние живеем извън България). Добрият Великан, Падингтън - първо четени, после филм. Чарли и шоколадовата фабрика - цяла тема за парти за РД даде - а музиката от филма слушаме в колата, много е jazzy. 😊 Книга за Джунглата - прочетена, а след това детето е водено да гледа представлението в Кукления театър в София, наскоро имаше и страхотен филм - така тройно виждаш силата на въображението: твоето собствено и на други 2 екипа режисьори и сценографи. Заведох я и на мюзикъла Матилда в Лондон, след като изгълта всичко от Роал Дал. Някакси тя ме вдъхновява да додам още лъжичка разкош към приказния свят на книгите, а и семейното ни време заедно е важно. Но всичко е индивидуално и трябва да се следва детето. Просто малко филми при нас държи огъня и ние измъквало от зацикляне. Таблетът и телефонът са на минимум.

Наскоро научих,че в Читанка има нова секция (в менюто - горе) - "грамофонче" и там са качени много приказки,песни и радиотеатър,но от плочи.Качеството е доста добро.

Здравейте, приказки още не "четем" (2г.) в смисъла, който поне аз бих вложил в четенето. Прелистваме книжки и гледаме/сочим картинки от много ранна възраст, но това не е четене на приказки. Напоследък детенцето се заслушва повече в едни римувани (не много добре римувани според мен, но и по-зле съм виждал) приказки и дори си иска четенето, а не просто да отгръща картинките - когато аз или съпругата ми спрем да четем, за да си кажем нещо примерно, дърпа главата на четящия, за да продължи.

Но всичко това при нас се води от детето. Не виждам никакъв смисъл да упорствате за една от многото възможни детски активности, само защото работите в книжарница и обичате книгите. Това е проектиране на някакви Ваши си амбиции върху детенцето. И аз харесвам математиката и я смятам за важна, но не седя в 90% от времето да му повтарям цифрите на детенце, да му ги рисувам и пиша или да се мъча да му набия в главичката концепцията за аритметика.

На 9 месеца бебенцето Ви категорично няма когнитивните езикови умения да разбере каквото и да било от приказката и всичко, което реално правите с четене, е нещо като "пеене" - слуша гласа Ви. Някои деца са по-кротки и може би подобно нещо ги забавлява или приспива. Някои деца не са такива. Примерно нашето не е - живо, активно детенце е, хич не се приспива от приказки или напевно говорене.

Според мен не налагайте някаква дейност, ако виждате, че детенцето иска да прави друго. На тази възраст почти всяко нещо е полезно за развитието на детето - лазене/изправяне/пипане на играчки е страшно полезно за развиващата се моторика; пъзели, легота, сортери са полезни за пространствена ориентация, фина моторика, всякакви висши когнитивни функции; говорене, четене, пеене, дори телевизия на български (в много умерени количества) развиват началните езикови умения; танцуване, музика, рисуване  (т.е. драскане на лист), всякакви игри навън като се постопли са полезни отново за моториката, координацията (на този етап тя е доста силно застъпена).

Детенцето си има предпочитания и с възрастта те динамично се променят. Като беше на 1 година се пробвах да му правя куклен театър с плюшките и хич не захапваше, но пък много обичаше да подрежда пъзели. Не упорствах с плюшките, прибрахме ги в един сандък, накупихме пъзели. В един момент му омръзнаха пъзелите и почна много да се забавлява с легото - увеличихме лего колекцията. Почна и да се забавлява от игри с плюшки и кукли и лего човечетата - завива ги, приспива ги, храни плюшеното зайче с пластмасов морков, измисля си самичка някакви ролеви игри в които тати от легото и мама от легото примерно се качват на някаква кола заедно и т.н. Някои месеци всяка вечер пускахме музика и танцувахме, сега съпругата ми си прави някакви каланетики и детенцето я имитира много смешно, но покрай играта има и полза - в някои ясли дори се правят, че учат децата на "бебешка йога", при нас си е игра.

Идеята ми е - не ограничавайте детето. Ако иска да прави нещо физическо - дайте му тази възможност. Така се развиват много повече функции отколкото сигурно си мислите. Насърчавайте игрите на детето, ще дойде и времето за четене. Между другото има едни книжки-пъзели (от по 6 или 9 парченца обикновено) с картинки и някакви истории с рими върху картинките. Идеални са за тази възраст според мен. Показвате му обектите на картинките - мечо, коте, куче, момиченце, момченце, баба, дядо и т.н., редите заедно пъзела, накрая може и да изчетете текста, ама и без него ще свиква лека полека с книжките Но поне до към 2г. картинките и обясненията какво има на картинките е на по-преден план

Аз не виждам как може да налагаш нещо на дете под две години. Щом то седи и не роптае, къде е проблема? Толкова много думи, а нещата са съвсем простички.

Естествено, че родителят му налага всичко под две години. Кога и какво да яде, с какво и къде да си играе (с най-елементарното решение какви неща да купи и да остави в стаята), дори кога да почне да го мъчи на куку и кога да му сменя памперса, ако е с памперс.

А детето под две не може да "роптае", "роптае" примерно някой потребител, на когото не му се чете дълъг текст и всичко над 30 думи му бие естетиката. Детето реве, крещи, мрънка и ги прави тези неща редовно (от там и безбройните теми с въпроси как да се оправят хората с мрънкащото/тръшкащото се 1-2годишно), защото не може да прецени какво е нужно в някаква ситуация, за разлика от родителя - примерно, когато трябва да се смени наакания памперс, пък на детето явно не му пречи, че е наакано и иска да си играе.

Ако детето не е виждало през живота си смартфон, телевизор, лего, кукла, плюшка, пъзел, количка, топка, балон, музикална играчка и още 100 неща, а само книги и то без картинки - ще седи и още как, дори ще му е кеф, както им е кеф сигурно на децата на амишите.

Изобщо не са простички нещата, щом можем да сме на диаметрално различни мнения по отношение на толкова конкретни неща като "Аз не виждам как може да налагаш нещо на дете под две години"

В голяма грешка си, ако останал с впечатлението, че на дете под две годинки можеш да се налагаш лесно. Нито за храната ми се е отдавало да го правя, нито за разходките, обличането, песните и приказките. Децата ми не са го позволявали, а е безумно да се налагам за такива неща, с цената на рев, тръшкане и нерви. И представи си, има деца, които не мрънкат и не реват, защото не им е в характера, а не защото тати благо ги е възпитал.

По принцип е добре да не гледаш само под носа си, а да се оглеждаш около теб, преди да пишеш миродавни текстове, с дължината на научен труд, хеле за простите неща като четенето на приказки!

За дължината на текстовете ми се обърнете към администрацията на форума, която не е предвидила техническа опция да блокирате потребител, чиито текстове Ви дразнят заради дължината си. С най-голямо удоволствие бих Ви улеснил да не ме виждате, ако имаше подобна опция.

Но не си мислете, че след като не можете да се наложите над две годишните си деца какво да правят и какво да не правят, ще успеете да ми наложите на мен в какъв обем да пиша. Обемът на написаното от мен не нарушава нито едно форумно правило, за разлика от последните Ви постове, които нарушават поне няколко (търсене на конфликт, офтопик и т.н.).

А преди да пиша мЕродавни текстове и съм гледал, и съм се интересувал как стоят нещата при другите родители в обкръжението ни и при децата, които виждам всекидневно по площадки, на яслата и т.н. Не виждам Вие с какво сте гледали или мислили повече от мен - може би това, че пишете кратки, но категорични глупости доказва колко сте по-вряла и кипяла по всички въпроси? Аз за себе си мисля, че е по-добре човек да изложи подробно тезата си, така интелигентният събеседник ще може да си прецени с кое е съгласен, с кое не. Възпитаният събеседник пък ще подмине "дългия" текст, ако не му се чете (колкото и смешно да звучи това за дългия текст и много думи в тема за това дали да четем на деца 9 месеца). За събеседници, които не притежават нито една от тези две прекрасни характеристики, не се вълнувам особено преча ли им, дразня ли ги - отново, обърнете се към някой друг, не към мен по тези въпроси и не в тази тема, ако обичате.

И аз така си мислех. Ама не стана.
Нямаше смартфони по наше време, нито таблети, телефони имаше, но обикновени и не са представлявали интерес. Никога не е имала любима играчка като дете, не я впечатляваха, заиграваше се с по-обикновени предмети от бита. Телевизорът ѝ беше скучен и го гасеше, даже ние като гледаме нещо обаче книги не обичаше и приказки не търпеше, въртеше се, играеше си с ръцете, с краката, с чаршафите, с възглавниците, коса, каквото докопа. Като порасна и ѝ кажа да кротува - изпълняваше, не шава, лежи, викам си, ей, заслуша се най-сетне, но не, само ме дебнеше да си поема въздух и започваше да пита съвсем далечни неща, които нямат никаква връзка с приказката. Т.е. лежи си и не слуша, а си мисли за някакви дивотии (нищо общо с играчки, по-скоро за разходки насам натам, ама не виждам как можеш да лишиш едно дете от всичко, включително от излизане, абсурдно е).
Майка ми е детска учителка, и тя прилага какви ли не методи, неуспешно.

Така че човек трябва да се примири в един момент, че детето му не е идеално и не всичко е като в учебниците.

 

Някога живеех с грешната представа, че хора, които не четат книги, не са достатъчно умни. Ами не е така, познавам хора, с добри професии, добри в професията, но не обичат да четат, затова пък имат други хобита.

По-скоро бих казал, че си е идеално такова каквото си е, а човек трябва да се примири, че не върви точно по калъпа, по който му се ще Може аз да си мечтая някой ден тати да присъства на церемония за връчване на нобелова награда, а пък детенцето да е родено за балетистка или баскетболистка или пък музикантка. Или да не блести в нито едно отношение - пак ще си я обичам прекраснишоната, само тя да е щастлива с това, което прави.

В този смисъл писах, че насърчавам всичко, към което прояви какъвто и да било интерес, дори примерно мен лично да не ме интересува (както е със споменатите примери по-горе). И давам възможност да проявява интерес към различни неща - всичко за което се сетя. Само момче не бих пуснал да тренира футбол като тийнеджър (доколкото мога да го спра на тази възраст вече), защото е много кофти футболната среда у нас, а и не само у нас и забие ли се веднъж по агитките, само кофти неща могат да произлязат от това... 

И според мен е така.
И не пречи в училище. Тръгна без да може да чете, научи се и беше една от най-добрите в класа на непознат текст, учителката ѝ беше казала - Ти сигурно много четеш, затова си толкова добра! - много се смяхме вкъщи. Сега нагоре е мъка с повечето предмети, уж учи, но все не личи в оценките единственият предмет, по който не учи, а само маркира е БЕЛ и има само 5 и 6. Грамотност - отлична. Всичките ми заплахи, че ще ѝ се отрази увиснаха във въздуха...
Аз като дете също не обичах да чета, като минах 30 си наваксах, сега не мога да си представя да остана без книга, всеки ден чета. Баща ѝ обратното - като малък много е чел, за която книга го закача от преди, всичко е изчел. Сега много рядко го прави.

Затова - четете им, ако им харесва - чудесно! Но ако видите, че отсреща няма интерес, не се шашкайте

И аз бях голяма мераклийка с четенето, у нас винаги се е четяло, книги бол, викам си айде и бебето ще облъча.
На 15 месеца е освен песнички, друго не отбелязва. Вършее из къщи, къса, пипа, изледва, ама да седна и да му чета, пълен абсурд.
За мен, реалистично четене с разбиране е на 3 годишна възраст.

Някои деца и на 3 не искат, но да, там някъде реално е възможно.

Децата ни копират. Ако съм нс лаптопа, той иска песнички на телефона. Че четем отрано четем, но си направих експетимент. Напоследък, когато имсм време- вместо клюките във фейса сядам с книгата- резултатът е, че и той започна да си носи книжките да чвтем повече- не само наобяд преди зяспиване!

Чета всеки ден, книгата ми е нон стоп подръка и имам ли свободна минута все съм с нея.
ФБ нямам.
Резултат вече 14-та година - няма

И аз така. Майка ми, баща ми и по- голямата ми сестра се скъсваха да четат, при мен резултат нямаше

Не е само до това, ти да четеш на детето, а да те вижда, че и ти четеш. Щом обичаш книгите, това няма да остане незабелязано. Преди да родя четях много, денонощно от художествена, до научна литература. Аз съм и докторант и така или иначе имам да чета много неща, от родилното още съм с книга в ръка, започнах да му чета много рано, но не с цел да изчетем някоя книга, той сам ми показваше кога и колко му е интересно. Като навърши годинката някъде започнах да му чета "истински" книги. Детските книжки са за гледане и разгръщане, минахме през периода да дърпа книгите, за да ги разглежда. После започна да слуша, но аз подбирах книги без картинки. Бебешките книжки са за игра и обучени, за четене взимам детски книжки. Той толкова обича да му чета преди да заспи следобед( понякога и вечер, но не обича светло и минавам на разказвателен режим), че сам ми носи книжка( скоро става на 2). Чета му от рода на Малкия принц, Братя Грим( на английски), Приказки за теб, Индийски приказки, Гръцки митове и легенди, Питър Пан, даже му изчетох Интелектът на растенията и се е случвало да му чета Стругацки. За него няма особено значение, важното книгата да предразполага различни интонации. Опитах се да му чета български стихове на Ботев, Вапцаров и др, но с такъв патос, че се стресна малко..хахах. Ходим до  книжарницата поне 1-2 пъти на месец и купуваме няколко книги, те си го познават там, той знае къде какви книги има, оставям го да си избере сам и купуваме няколко неща. В библиотеката съм го водила още като беше на няколко месеца.....
Не ми е болна амбиция, просто видях, че му харесва да му чета. Наблюдавай, детето само ще ти каже кога е готово и како му харесва.
Не мога да се съглася с някои постове, че няма полза от четенето. В някои професии далеч не се изисква да знаеш голям обем от информация, за да си добър, но четенето обогатява, дава един много по-богат речник. Дори безцелното изчитане на няколко тома Висша квантова физика може да обогати човек, без да е запомнил съдържанието. Да си интелигентен по природа и да си умен са малко различни неща, да си хитър и гъвкав също. Важното е на детето да му харесва. Всичко е индивидуално, понякога е нужен точни момент, с точната книга...
Един родител ако реши може да се опита да се наложи и над 18 годишно дете,  дали ще има резултат и какъв-това е друга тема.
Малко в страни от основната тема, но се чувствам провокирана от последните постове: от раждането оставих дето да ме води и до ден днешен се опитвам да го слушам и разбирам. Не съм се налагала, освен ако не е опасно за здравето или живота, още от раждането кърменето беше на поискване, спането също, не съм определяла нито темпо, нито режими. Не съм вкарвала стереотипи с цветове на дрехи и играчки и тяхната употреба. За това на 1.5 имах едно самостоятелно дете, което много ясно знае какво иска да яде, кога е гладно, кога му се спи, кога иска на разходка иска ли да му чета, сам ли ще играе, с децата ли ще играе. Малко е странен "дългия" пост, в който се говори едновременно за налагане и за водене от детето...и дете под две може да роптае ако от ден първи е отглеждано не като робот по книга, а като самостоятелен и пълноценен индивид.

Искате ли да си направим отделна тема, в която да си препоръчваме детски книжки? Както има такава за деца над 7г. Последните две години книжарниците са заляти от безброй нови издания, от красиви по- красиви, от интересни по- интересни, има какво да се покаже, препоръча, обсъди.

С най-голямо удоволствие е се включа в тема за книги до 7 години. Постоянно купувам нови и винаги търся нещо по-интересно. Започнах обаче и от по-голямата възрастова категория да вземам.

Направо направи темата и пусни линка тук!

Готово! Заповядайте!

http://www.bg-mamma.com/?topic=1032298.new#new

Аз ще се включа със сигурност имам много какво да споделя.