Четене на приказки

И според мен е така.
И не пречи в училище. Тръгна без да може да чете, научи се и беше една от най-добрите в класа на непознат текст, учителката ѝ беше казала - Ти сигурно много четеш, затова си толкова добра! - много се смяхме вкъщи. Сега нагоре е мъка с повечето предмети, уж учи, но все не личи в оценките единственият предмет, по който не учи, а само маркира е БЕЛ и има само 5 и 6. Грамотност - отлична. Всичките ми заплахи, че ще ѝ се отрази увиснаха във въздуха...
Аз като дете също не обичах да чета, като минах 30 си наваксах, сега не мога да си представя да остана без книга, всеки ден чета. Баща ѝ обратното - като малък много е чел, за която книга го закача от преди, всичко е изчел. Сега много рядко го прави.

Затова - четете им, ако им харесва - чудесно! Но ако видите, че отсреща няма интерес, не се шашкайте

И аз бях голяма мераклийка с четенето, у нас винаги се е четяло, книги бол, викам си айде и бебето ще облъча.
На 15 месеца е освен песнички, друго не отбелязва. Вършее из къщи, къса, пипа, изледва, ама да седна и да му чета, пълен абсурд.
За мен, реалистично четене с разбиране е на 3 годишна възраст.

Някои деца и на 3 не искат, но да, там някъде реално е възможно.

Децата ни копират. Ако съм нс лаптопа, той иска песнички на телефона. Че четем отрано четем, но си направих експетимент. Напоследък, когато имсм време- вместо клюките във фейса сядам с книгата- резултатът е, че и той започна да си носи книжките да чвтем повече- не само наобяд преди зяспиване!

Чета всеки ден, книгата ми е нон стоп подръка и имам ли свободна минута все съм с нея.
ФБ нямам.
Резултат вече 14-та година - няма

И аз така. Майка ми, баща ми и по- голямата ми сестра се скъсваха да четат, при мен резултат нямаше

Не е само до това, ти да четеш на детето, а да те вижда, че и ти четеш. Щом обичаш книгите, това няма да остане незабелязано. Преди да родя четях много, денонощно от художествена, до научна литература. Аз съм и докторант и така или иначе имам да чета много неща, от родилното още съм с книга в ръка, започнах да му чета много рано, но не с цел да изчетем някоя книга, той сам ми показваше кога и колко му е интересно. Като навърши годинката някъде започнах да му чета "истински" книги. Детските книжки са за гледане и разгръщане, минахме през периода да дърпа книгите, за да ги разглежда. После започна да слуша, но аз подбирах книги без картинки. Бебешките книжки са за игра и обучени, за четене взимам детски книжки. Той толкова обича да му чета преди да заспи следобед( понякога и вечер, но не обича светло и минавам на разказвателен режим), че сам ми носи книжка( скоро става на 2). Чета му от рода на Малкия принц, Братя Грим( на английски), Приказки за теб, Индийски приказки, Гръцки митове и легенди, Питър Пан, даже му изчетох Интелектът на растенията и се е случвало да му чета Стругацки. За него няма особено значение, важното книгата да предразполага различни интонации. Опитах се да му чета български стихове на Ботев, Вапцаров и др, но с такъв патос, че се стресна малко..хахах. Ходим до  книжарницата поне 1-2 пъти на месец и купуваме няколко книги, те си го познават там, той знае къде какви книги има, оставям го да си избере сам и купуваме няколко неща. В библиотеката съм го водила още като беше на няколко месеца.....
Не ми е болна амбиция, просто видях, че му харесва да му чета. Наблюдавай, детето само ще ти каже кога е готово и како му харесва.
Не мога да се съглася с някои постове, че няма полза от четенето. В някои професии далеч не се изисква да знаеш голям обем от информация, за да си добър, но четенето обогатява, дава един много по-богат речник. Дори безцелното изчитане на няколко тома Висша квантова физика може да обогати човек, без да е запомнил съдържанието. Да си интелигентен по природа и да си умен са малко различни неща, да си хитър и гъвкав също. Важното е на детето да му харесва. Всичко е индивидуално, понякога е нужен точни момент, с точната книга...
Един родител ако реши може да се опита да се наложи и над 18 годишно дете,  дали ще има резултат и какъв-това е друга тема.
Малко в страни от основната тема, но се чувствам провокирана от последните постове: от раждането оставих дето да ме води и до ден днешен се опитвам да го слушам и разбирам. Не съм се налагала, освен ако не е опасно за здравето или живота, още от раждането кърменето беше на поискване, спането също, не съм определяла нито темпо, нито режими. Не съм вкарвала стереотипи с цветове на дрехи и играчки и тяхната употреба. За това на 1.5 имах едно самостоятелно дете, което много ясно знае какво иска да яде, кога е гладно, кога му се спи, кога иска на разходка иска ли да му чета, сам ли ще играе, с децата ли ще играе. Малко е странен "дългия" пост, в който се говори едновременно за налагане и за водене от детето...и дете под две може да роптае ако от ден първи е отглеждано не като робот по книга, а като самостоятелен и пълноценен индивид.

Искате ли да си направим отделна тема, в която да си препоръчваме детски книжки? Както има такава за деца над 7г. Последните две години книжарниците са заляти от безброй нови издания, от красиви по- красиви, от интересни по- интересни, има какво да се покаже, препоръча, обсъди.

С най-голямо удоволствие е се включа в тема за книги до 7 години. Постоянно купувам нови и винаги търся нещо по-интересно. Започнах обаче и от по-голямата възрастова категория да вземам.

Направо направи темата и пусни линка тук!

Готово! Заповядайте!

http://www.bg-mamma.com/?topic=1032298.new#new

Аз ще се включа със сигурност имам много какво да споделя.