Четене на приказки

  • 8 700
  • 55
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 11 747
Мари, Грузулак е на български.
Аз планирам да ѝ четем до 10-12-годишна, пък ще видим дали ще стане. От Юлия Спиридонова се вдъхнових, която казва, че на 15 още им чете. Впрочем нейната книжка 'Бъди ми приятел' силно мога да я препоръчам, но 4+. Другите ѝ не сме ги чели.
Мъжа ми чете редовно, дори повече от мен, защото във времето за четене аз често имам друга работа.

# 31
  • Мнения: 9 131
В началото дребното предпочиташе да му разказваме по картинките,но в последните месеци ги четем.Сам си избира книжките за лека нощ.Барабароните определено са му любими,защото винаги има книжка за тях. Определено трябва да са кратки - сега сме на приказки за една минута.

# 32
  • Мнения: 1 669
Pina, при нас започна да не достига времето и затова спрях да й чета. Просто тя се молеше да почете още 20 минути нейната си книжка и аз отстъпих. Сега само като е с температура й чета - "Петсън и Финдъс". 😊

Някой горе писа - когато има засечка и детето не се спира, заслушва, кротва до четящия и да се потопи:
1. Осигурете обстановката - изгасете тв, лаптоп, приглушете светлината, дайте знак, че следва нещо не хипер активно, а успокояващо, разпускащо. Четете на различни места - в детска палатка, на пода на големи възглавници, под масата, заметната в одеяла, взимайте книги навън - докато чакате на паркинг, за лекар, за влак. Купувайте книги за подарък на другите в присъствивто на детето.
2. Правете на живо каквото правят в приказката (където е възможно и разумно, разбира се). Готварска рецепта, смешно писмо, тайна карта - оживелите истории разпалват интереса повече.
3. Ако детето се дърпа - минете обратно на по-лесни книги, с повече илюстрации, сменете ги тематично - от еднорози до пирати, изненадващо, децата искат за всичко да чуят, а не само еднотипно "принцеси" или "пирати" , върнете назад една степен - може детето да се претоварва с инфото, нещо по-лесничко ще го спечели отново. Намалете таблета и телефона - на фона на игриъе там книгата бледнее, но едното те вкарва в хипер активност, а другото в режим на релакс.
4. След прочетена книга понякога показвайте и филм. Барбарони, Пипи, Карлсон, Маша, каквото прецените, но СЛЕД книгата.

# 33
  • София
  • Мнения: 1 340
Pina, при нас започна да не достига времето и затова спрях да й чета. Просто тя се молеше да почете още 20 минути нейната си книжка и аз отстъпих. Сега само като е с температура й чета - "Петсън и Финдъс". 😊

Някой горе писа - когато има засечка и детето не се спира, заслушва, кротва до четящия и да се потопи:
1. Осигурете обстановката - изгасете тв, лаптоп, приглушете светлината, дайте знак, че следва нещо не хипер активно, а успокояващо, разпускащо. Четете на различни места - в детска палатка, на пода на големи възглавници, под масата, заметната в одеяла, взимайте книги навън - докато чакате на паркинг, за лекар, за влак. Купувайте книги за подарък на другите в присъствивто на детето.
2. Правете на живо каквото правят в приказката (където е възможно и разумно, разбира се). Готварска рецепта, смешно писмо, тайна карта - оживелите истории разпалват интереса повече.
3. Ако детето се дърпа - минете обратно на по-лесни книги, с повече илюстрации, сменете ги тематично - от еднорози до пирати, изненадващо, децата искат за всичко да чуят, а не само еднотипно "принцеси" или "пирати" , върнете назад една степен - може детето да се претоварва с инфото, нещо по-лесничко ще го спечели отново. Намалете таблета и телефона - на фона на игриъе там книгата бледнее, но едното те вкарва в хипер активност, а другото в режим на релакс.
4. След прочетена книга понякога показвайте и филм. Барбарони, Пипи, Карлсон, Маша, каквото прецените, но СЛЕД книгата.

Аз не съм съгласна обаче с 4та точка. Мисля, че е хубаво, детето само да си направи представа за героите, обстановката и случващото се. По-хубаво е Simple Smile Но това е мое мнение.

Иначе по темата. Започнах на 10 месеца с римувани книжки. Те са простички и даже повечето бях научила и й ги изигравах.
После дойдоха книжките за цветове, форми, животни и т.н.
Понякога четях книжки "зад сцената" на куклен театър, който сама играех.
След това включих някои прости приказки - около 2рата годинка.
3тата и 4тата годинка - вече по-дълги и завързани приказки. Моята дъщеря много обичаше и гатанки.
5тата и 6тата годинка - минаха в детски романи - свързани и несвързани глави, както и чуждестранни приказки - например японски, турски, индийски и т.н.
След месец прави 7. Продължаваме с романи и енциклопедии. Вече срича и има интерес за енциклопедиите сама да прочита някои неща.
Нещо, което "не ни тръгва" за четене, го оставям. Не насилвам да го чета. Например, харесва Пипи, но не харесва Емил от Льонеберя. Оставих го, колкото и да го обичам. Харесва български народни приказки, но не й хареса Патиланско царство. Не хареса мечо Пух. Не искам да я насилвам на всяка цена, защото аз така намразих някои книги, а те са класика.
В момента се е запалила по легенди. Търся простички легенди, които може да разбере. Както и да й разказвам за турското робство, за хановете.


# 34
  • Мнения: 1 487
Чета на моя син от много малко бебе. В началото беше важна не самата история, а моят глас. В периода между 1 и 2 години четяхме приказки в рими и разглеждахме от книжките с твърди корици. И това се случваше по няколко пъти на ден. Сега е на почти пет години и си имаме ритуал- всяка вечер след банята си обличаме пижамите и четем приказка. Това си е само нашето време, около нас е тихо и спокойно и се пренасяме изцяло в света на героите.
През останалото време той често си разглежда сам книжките. Има си негов шкаф и си избира от там. Купила съм му и няколко енциклопедии, които също са му много интересни и често разлистваме, разглеждаме картините и четем.
Но аз си мисля, че той обича книжките, защото самата аз чета много и често ме вижда с книга в ръка. И ми подражава.

# 35
  • Мнения: 1 669
Скрит текст:
Pina, при нас започна да не достига времето и затова спрях да й чета. Просто тя се молеше да почете още 20 минути нейната си книжка и аз отстъпих. Сега само като е с температура й чета - "Петсън и Финдъс". 😊

Някой горе писа - когато има засечка и детето не се спира, заслушва, кротва до четящия и да се потопи:
1. Осигурете обстановката - изгасете тв, лаптоп, приглушете светлината, дайте знак, че следва нещо не хипер активно, а успокояващо, разпускащо. Четете на различни места - в детска палатка, на пода на големи възглавници, под масата, заметната в одеяла, взимайте книги навън - докато чакате на паркинг, за лекар, за влак. Купувайте книги за подарък на другите в присъствивто на детето.
2. Правете на живо каквото правят в приказката (където е възможно и разумно, разбира се). Готварска рецепта, смешно писмо, тайна карта - оживелите истории разпалват интереса повече.
3. Ако детето се дърпа - минете обратно на по-лесни книги, с повече илюстрации, сменете ги тематично - от еднорози до пирати, изненадващо, децата искат за всичко да чуят, а не само еднотипно "принцеси" или "пирати" , върнете назад една степен - може детето да се претоварва с инфото, нещо по-лесничко ще го спечели отново. Намалете таблета и телефона - на фона на игриъе там книгата бледнее, но едното те вкарва в хипер активност, а другото в режим на релакс.
4. След прочетена книга понякога показвайте и филм. Барбарони, Пипи, Карлсон, Маша, каквото прецените, но СЛЕД книгата.

Аз не съм съгласна обаче с 4та точка. Мисля, че е хубаво, детето само да си направи представа за героите, обстановката и случващото се. По-хубаво е Simple Smile Но това е мое мнение.

Иначе по темата. Започнах на 10 месеца с римувани книжки. Те са простички и даже повечето бях научила и й ги изигравах.
После дойдоха книжките за цветове, форми, животни и т.н.
Понякога четях книжки "зад сцената" на куклен театър, който сама играех.
След това включих някои прости приказки - около 2рата годинка.
3тата и 4тата годинка - вече по-дълги и завързани приказки. Моята дъщеря много обичаше и гатанки.
5тата и 6тата годинка - минаха в детски романи - свързани и несвързани глави, както и чуждестранни приказки - например японски, турски, индийски и т.н.
След месец прави 7. Продължаваме с романи и енциклопедии. Вече срича и има интерес за енциклопедиите сама да прочита някои неща.
Нещо, което "не ни тръгва" за четене, го оставям. Не насилвам да го чета. Например, харесва Пипи, но не харесва Емил от Льонеберя. Оставих го, колкото и да го обичам. Харесва български народни приказки, но не й хареса Патиланско царство. Не хареса мечо Пух. Не искам да я насилвам на всяка цена, защото аз така намразих някои книги, а те са класика.
В момента се е запалила по легенди. Търся простички легенди, които може да разбере. Както и да й разказвам за турското робство, за хановете.



Разбира се - всичко е според детето, реакциите му и желанието на родителя. Аз предлагам филм след книгата, защото за съжаление децата в класа не четат много. Изведнъж се оказа, че всички коментират Харои Потър в клас само по филма, а моето дете не можеше да се включи. Глътна книгата за много кратко време и после й взехме филма. С Пипи анимациите ги взехме тъй като са дублирани на български и ми беше важно да слуша поне, когато гледа тв (ние живеем извън България). Добрият Великан, Падингтън - първо четени, после филм. Чарли и шоколадовата фабрика - цяла тема за парти за РД даде - а музиката от филма слушаме в колата, много е jazzy. 😊 Книга за Джунглата - прочетена, а след това детето е водено да гледа представлението в Кукления театър в София, наскоро имаше и страхотен филм - така тройно виждаш силата на въображението: твоето собствено и на други 2 екипа режисьори и сценографи. Заведох я и на мюзикъла Матилда в Лондон, след като изгълта всичко от Роал Дал. Някакси тя ме вдъхновява да додам още лъжичка разкош към приказния свят на книгите, а и семейното ни време заедно е важно. Но всичко е индивидуално и трябва да се следва детето. Просто малко филми при нас държи огъня и ние измъквало от зацикляне. Таблетът и телефонът са на минимум. Hug

Последна редакция: ср, 21 фев 2018, 15:20 от AnMary

# 36
  • Мнения: 9 131
Наскоро научих,че в Читанка има нова секция (в менюто - горе) - "грамофонче" и там са качени много приказки,песни и радиотеатър,но от плочи.Качеството е доста добро.

# 37
  • Мнения: X
Здравейте, приказки още не "четем" (2г.) в смисъла, който поне аз бих вложил в четенето. Прелистваме книжки и гледаме/сочим картинки от много ранна възраст, но това не е четене на приказки. Напоследък детенцето се заслушва повече в едни римувани (не много добре римувани според мен, но и по-зле съм виждал) приказки и дори си иска четенето, а не просто да отгръща картинките - когато аз или съпругата ми спрем да четем, за да си кажем нещо примерно, дърпа главата на четящия, за да продължи.

Но всичко това при нас се води от детето. Не виждам никакъв смисъл да упорствате за една от многото възможни детски активности, само защото работите в книжарница и обичате книгите. Това е проектиране на някакви Ваши си амбиции върху детенцето. И аз харесвам математиката и я смятам за важна, но не седя в 90% от времето да му повтарям цифрите на детенце, да му ги рисувам и пиша или да се мъча да му набия в главичката концепцията за аритметика.

На 9 месеца бебенцето Ви категорично няма когнитивните езикови умения да разбере каквото и да било от приказката и всичко, което реално правите с четене, е нещо като "пеене" - слуша гласа Ви. Някои деца са по-кротки и може би подобно нещо ги забавлява или приспива. Някои деца не са такива. Примерно нашето не е - живо, активно детенце е, хич не се приспива от приказки или напевно говорене.

Според мен не налагайте някаква дейност, ако виждате, че детенцето иска да прави друго. На тази възраст почти всяко нещо е полезно за развитието на детето - лазене/изправяне/пипане на играчки е страшно полезно за развиващата се моторика; пъзели, легота, сортери са полезни за пространствена ориентация, фина моторика, всякакви висши когнитивни функции; говорене, четене, пеене, дори телевизия на български (в много умерени количества) развиват началните езикови умения; танцуване, музика, рисуване  (т.е. драскане на лист), всякакви игри навън като се постопли са полезни отново за моториката, координацията (на този етап тя е доста силно застъпена).

Детенцето си има предпочитания и с възрастта те динамично се променят. Като беше на 1 година се пробвах да му правя куклен театър с плюшките и хич не захапваше, но пък много обичаше да подрежда пъзели. Не упорствах с плюшките, прибрахме ги в един сандък, накупихме пъзели. В един момент му омръзнаха пъзелите и почна много да се забавлява с легото - увеличихме лего колекцията. Почна и да се забавлява от игри с плюшки и кукли и лего човечетата - завива ги, приспива ги, храни плюшеното зайче с пластмасов морков, измисля си самичка някакви ролеви игри в които тати от легото и мама от легото примерно се качват на някаква кола заедно и т.н. Някои месеци всяка вечер пускахме музика и танцувахме, сега съпругата ми си прави някакви каланетики и детенцето я имитира много смешно, но покрай играта има и полза - в някои ясли дори се правят, че учат децата на "бебешка йога", при нас си е игра.

Идеята ми е - не ограничавайте детето. Ако иска да прави нещо физическо - дайте му тази възможност. Така се развиват много повече функции отколкото сигурно си мислите. Насърчавайте игрите на детето, ще дойде и времето за четене. Между другото има едни книжки-пъзели (от по 6 или 9 парченца обикновено) с картинки и някакви истории с рими върху картинките. Идеални са за тази възраст според мен. Показвате му обектите на картинките - мечо, коте, куче, момиченце, момченце, баба, дядо и т.н., редите заедно пъзела, накрая може и да изчетете текста, ама и без него ще свиква лека полека с книжките Simple Smile Но поне до към 2г. картинките и обясненията какво има на картинките е на по-преден план Simple Smile

# 38
  • Мнения: X
Аз не виждам как може да налагаш нещо на дете под две години. Щом то седи и не роптае, къде е проблема? Толкова много думи, а нещата са съвсем простички.

# 39
  • Мнения: X
Естествено, че родителят му налага всичко под две години. Кога и какво да яде, с какво и къде да си играе (с най-елементарното решение какви неща да купи и да остави в стаята), дори кога да почне да го мъчи на куку и кога да му сменя памперса, ако е с памперс.

А детето под две не може да "роптае", "роптае" примерно някой потребител, на когото не му се чете дълъг текст и всичко над 30 думи му бие естетиката. Детето реве, крещи, мрънка и ги прави тези неща редовно (от там и безбройните теми с въпроси как да се оправят хората с мрънкащото/тръшкащото се 1-2годишно), защото не може да прецени какво е нужно в някаква ситуация, за разлика от родителя - примерно, когато трябва да се смени наакания памперс, пък на детето явно не му пречи, че е наакано и иска да си играе. Wink

Ако детето не е виждало през живота си смартфон, телевизор, лего, кукла, плюшка, пъзел, количка, топка, балон, музикална играчка и още 100 неща, а само книги и то без картинки - ще седи и още как, дори ще му е кеф, както им е кеф сигурно на децата на амишите.

Изобщо не са простички нещата, щом можем да сме на диаметрално различни мнения по отношение на толкова конкретни неща като "Аз не виждам как може да налагаш нещо на дете под две години"

# 40
  • Мнения: X
В голяма грешка си, ако останал с впечатлението, че на дете под две годинки можеш да се налагаш лесно. Нито за храната ми се е отдавало да го правя, нито за разходките, обличането, песните и приказките. Децата ми не са го позволявали, а е безумно да се налагам за такива неща, с цената на рев, тръшкане и нерви. И представи си, има деца, които не мрънкат и не реват, защото не им е в характера, а не защото тати благо ги е възпитал.

По принцип е добре да не гледаш само под носа си, а да се оглеждаш около теб, преди да пишеш миродавни текстове, с дължината на научен труд, хеле за простите неща като четенето на приказки!

# 41
  • Мнения: X
По принцип е добре да не гледаш само под носа си, а да се оглеждаш около теб, преди да пишеш миродавни текстове, с дължината на научен труд, хеле за простите неща като четенето на приказки!
За дължината на текстовете ми се обърнете към администрацията на форума, която не е предвидила техническа опция да блокирате потребител, чиито текстове Ви дразнят заради дължината си. С най-голямо удоволствие бих Ви улеснил да не ме виждате, ако имаше подобна опция.

Но не си мислете, че след като не можете да се наложите над две годишните си деца какво да правят и какво да не правят, ще успеете да ми наложите на мен в какъв обем да пиша. Обемът на написаното от мен не нарушава нито едно форумно правило, за разлика от последните Ви постове, които нарушават поне няколко (търсене на конфликт, офтопик и т.н.).

А преди да пиша мЕродавни текстове и съм гледал, и съм се интересувал как стоят нещата при другите родители в обкръжението ни и при децата, които виждам всекидневно по площадки, на яслата и т.н. Не виждам Вие с какво сте гледали или мислили повече от мен - може би това, че пишете кратки, но категорични глупости доказва колко сте по-вряла и кипяла по всички въпроси? Аз за себе си мисля, че е по-добре човек да изложи подробно тезата си, така интелигентният събеседник ще може да си прецени с кое е съгласен, с кое не. Възпитаният събеседник пък ще подмине "дългия" текст, ако не му се чете (колкото и смешно да звучи това за дългия текст и много думи в тема за това дали да четем на деца 9 месеца). За събеседници, които не притежават нито една от тези две прекрасни характеристики, не се вълнувам особено преча ли им, дразня ли ги - отново, обърнете се към някой друг, не към мен по тези въпроси и не в тази тема, ако обичате.

# 42
  • Мнения: 46 434
Ако детето не е виждало през живота си смартфон, телевизор, лего, кукла, плюшка, пъзел, количка, топка, балон, музикална играчка и още 100 неща, а само книги и то без картинки - ще седи и още как, дори ще му е кеф, както им е кеф сигурно на децата на амишите.
И аз така си мислех. Ама не стана.
Нямаше смартфони по наше време, нито таблети, телефони имаше, но обикновени и не са представлявали интерес. Никога не е имала любима играчка като дете, не я впечатляваха, заиграваше се с по-обикновени предмети от бита. Телевизорът ѝ беше скучен и го гасеше, даже ние като гледаме нещо Smiling Imp обаче книги не обичаше и приказки не търпеше, въртеше се, играеше си с ръцете, с краката, с чаршафите, с възглавниците, коса, каквото докопа. Като порасна и ѝ кажа да кротува - изпълняваше, не шава, лежи, викам си, ей, заслуша се най-сетне, но не, само ме дебнеше да си поема въздух и започваше да пита съвсем далечни неща, които нямат никаква връзка с приказката. Т.е. лежи си и не слуша, а си мисли за някакви дивотии (нищо общо с играчки, по-скоро за разходки насам натам, ама не виждам как можеш да лишиш едно дете от всичко, включително от излизане, абсурдно е).
Майка ми е детска учителка, и тя прилага какви ли не методи, неуспешно.

Така че човек трябва да се примири в един момент, че детето му не е идеално и не всичко е като в учебниците.

 

Последна редакция: пт, 23 фев 2018, 13:48 от Не се сърди, човече

# 43
  • Мнения: 14 989
Някога живеех с грешната представа, че хора, които не четат книги, не са достатъчно умни. Ами не е така, познавам хора, с добри професии, добри в професията, но не обичат да четат, затова пък имат други хобита.

# 44
  • Мнения: X
Така че човек трябва да се примири в един момент, че детето му не е идеално и не всичко е като в учебниците.
По-скоро бих казал, че си е идеално такова каквото си е, а човек трябва да се примири, че не върви точно по калъпа, по който му се ще Simple Smile Може аз да си мечтая някой ден тати да присъства на церемония за връчване на нобелова награда, а пък детенцето да е родено за балетистка или баскетболистка или пък музикантка. Или да не блести в нито едно отношение - пак ще си я обичам прекраснишоната, само тя да е щастлива с това, което прави. Simple Smile

В този смисъл писах, че насърчавам всичко, към което прояви какъвто и да било интерес, дори примерно мен лично да не ме интересува (както е със споменатите примери по-горе). И давам възможност да проявява интерес към различни неща - всичко за което се сетя. Само момче не бих пуснал да тренира футбол като тийнеджър (доколкото мога да го спра на тази възраст вече), защото е много кофти футболната среда у нас, а и не само у нас и забие ли се веднъж по агитките, само кофти неща могат да произлязат от това... 

Общи условия

Активация на акаунт