Прочетох различни книги на тази тема. Някои ме объркаха още повече, други предлагаха прекрасни идеи, но се оказа, че не дават резултат в нашия случай. Това, което ми помогна най-много ( и което срещах като съвет във всички книги) беше, че поработих върху това да се успокоя - в смисъл да се успокоя в цялостното си поведение, в ежедневието, а не само по време на конкретна ситуация с детето. Тогава започнах да възприемам нещата по-обективно, да се ядосвам по-малко на детето и да не се чудя каво пише в книгата да сторя в този момент, а просто да се вслушам какво ми подсказва интуицията, че е правилно да направя, съобразно особеностите на моето дете. Често реакцията ми е компилация от 2-3 предложени варианта за такава ситуация в различни книги. Случва се и да реагирам в пълен разрез с всичко прочетено, но да се окаже, че точно тази реакция води до добър резултат с моето дете.
Сега да не си помислиш, че се справям във всяка ситуация. Напротив. Детето ми е много своенравно и енергично, често ме поставя в ситуации, в които нямам идея как да постъпя (дори бабата, която е с над 30-годишен стаж като педагог и е отгледала 3 деца среща трудности с моето дете). Просто гледам да не мисля много-много за това как трябва да постъпя, защото тогава изпускам момента. Поне при мен е така. А как съм се справила ще разбера след години когато дъщеря ми сама вземе живота си в ръце.