На 16.09.2017г.ме оперираха от рак на долната лява челюст.Сложиха ми инплант,с който би трябвало да се храня нормално,а аз дори не мога да говоря нормално.На 63години съм и работех като охранител...Всичко,което имах отиде за този инплант 2400лв...Сега,..аз съм сам,плащам наем,а пари за лекарства от никъде.Да не говоря за храната...Срам ме е да пиша всичко това, но началото на февруари 2018г.от всичкото напрежение,болки,мизерия,получих инфаркт..Е,спасиха ме,благодаря на медиците,но се питам....трябваше ли да ме спасят?Да,ще кажете-длъжни са....изписаха ми толкова лекарства,че по-добре.....Не зная как,не зная,а човек на 63г.да не знае,е срамно за една страна.Взимам болнични 112лв.лекарствата струват 128лв...кажете....как?Още 3м.и ще ме изпратят на телк...ура,сигурно ще станат 220лв..А днес,....имах стотинки,но за хляб не стигат....Срам ме е...срам ме е от мен,срам ме е от държавата ни,....и започвам да се срамувам от човечността ни....Простете,ако съм отнел от времето Ви....Пишете..ще се радвам...това ни остана....надеждата в чудесата...snit_abv@abv.bg