Времената са други сега, но въпреки, че и сега не е лесно, не искам да живея живота на бабите и прабабите ни.
- Публикувана: 16 фев. 2018, 14:32 ч.
- Последно мнение: 18 март 2021, 17:26 ч.
Уморява ли ви майчинството?
Има една поговорка: Трябва цяло село, за да се отгледа едно дете. Истината е, че дедите ни не са гледали децата си сами. Никой не е живял в четири-членно семейство, жените са били много и от няколко поколения. По-големите деца са помагали с по-малките и с домакинството. В днешно време сме по-сами от всякога. Да, имаме много удобства (слава богу), но те не заместват това някой да ти вземе детето за секунда-две, когато си на ръба на силите си и да го успокои вместо теб.
Аз също имам трудно дете - много емоционално, много плаче, все мрънка, не яде, буди се от най-малкия шум и пр. Да, трудно ми е и понякога са ми минавали мисли защо ми се падна това дете и т.н. Но в момента, в който се откъсна от нея за малко, осъзнавам колко я обичам. Мисля, че всяка майка минава през това. Дори и онези, които имат "лесни" деца. Макар че аз не съм чула досега някой да си мисли, че неговото дете е лесно. Всички се оплакват общо взето...
Аз също имам трудно дете - много емоционално, много плаче, все мрънка, не яде, буди се от най-малкия шум и пр. Да, трудно ми е и понякога са ми минавали мисли защо ми се падна това дете и т.н. Но в момента, в който се откъсна от нея за малко, осъзнавам колко я обичам. Мисля, че всяка майка минава през това. Дори и онези, които имат "лесни" деца. Макар че аз не съм чула досега някой да си мисли, че неговото дете е лесно. Всички се оплакват общо взето...
Майчинството е натоварващо и отговорно, може би най-отговорното нещо, което ми се е случвало.
Не съм чела цялата тема. Но прочетох поста на авторката и доколкото разбирам, голямото детенце ходи на градина, а малкото скоро ще тръгне на ясла. И по един път седмично се включват бабите. Което си е благодат и силно се надявам хората, имащи възможността да се възползват от желанието на бабите да помагат, да оценяват това. Защото моите впечатления са, че масово не се оценява. И не, далеч нямам предвид авторката.
Освен това работата на домакиня далеч не е за всеки. И аз, въпреки че съм домакиня вече 17 години и всъщност никога не съм ходила на работа, адмирирам желанието на някои жени почти веднага след раждането да се върнат на работа по собствено желание. Защото просто хората сме различни и това, че мен ме устройва да съм домакиня, не означава, че при всички е така. За да си добра майка, в най-общия смисъл на това понятие, трябва да си щастлива жена, щастлив човек. Иначе би било трудно.
Не съм чела цялата тема. Но прочетох поста на авторката и доколкото разбирам, голямото детенце ходи на градина, а малкото скоро ще тръгне на ясла. И по един път седмично се включват бабите. Което си е благодат и силно се надявам хората, имащи възможността да се възползват от желанието на бабите да помагат, да оценяват това. Защото моите впечатления са, че масово не се оценява. И не, далеч нямам предвид авторката.
Освен това работата на домакиня далеч не е за всеки. И аз, въпреки че съм домакиня вече 17 години и всъщност никога не съм ходила на работа, адмирирам желанието на някои жени почти веднага след раждането да се върнат на работа по собствено желание. Защото просто хората сме различни и това, че мен ме устройва да съм домакиня, не означава, че при всички е така. За да си добра майка, в най-общия смисъл на това понятие, трябва да си щастлива жена, щастлив човек. Иначе би било трудно.
В ония времена са се познавали и мъжете без жени и жените без мъже набързо са били сватосвани. Баба ми е продукт на такъв брак (вдовец с 2-3 деца и вдовица с 2-3 деца). Тя единственото им общо.
Майчинството уморява, но след края му далеч по-изморително е цялото тичане по задачи + майчинството, защото майката продължава да е такава. И времето на официалното майчинство започва неимоверно много да липсва. Тогава откриваш, че то не е било толкова натоварено, а едва ли не е било време на почивка.
Това го казвам от позицията на майка на 4 деца. С първите 2 влязох буквално от едното майчинство в другото и ми се струваше много дълго, тежко и натоварващо. Бабите бяха още млади и работещи. Третото дете беше много желано, чакано и трудно постигнато, заради което финансите ни бяха сериозно намалели и се наложи още в края на първата година да се включа в семейния бизнес. Беше ми като глътка свеж въздух, защото след тежка бременност и посвещаване изцяло вече на 3 деца, имах нужда да работя. Едните баба и дядо вече бяха на разположение, а другите се включваха през уикендите. И досега помагат, за което ще съм им вечно благодарна, защото всички грижи бяха поделени.
Най-хубавото ми майчинство беше последното. Изкарах отново 1 г. вкъщи, но с помощта на 2 броя баби, 2-ма дядовци и 3 вече големи и разумни дъщери, които ми помагаха за всичко. За съжаление, с 4 деца не можехме да си позволим да остана по-дълго само с малкия. Сега е на 3 г. и за него се грижи бавачка през деня. През 2019 и през 2020 г. ще имаме абитуриентки + гимназистка. Няма по-голямо щастие. Много е трудно, защото имаме много разходи, чистене, готвене, пране, нон-стоп някой отнякъде вика "Мамооо", но не заменям нищо за това. И да са ни живи и здрави бабите и дядовците, защото редовно наглеждат децата, за да имаме време и ние със съпруга ми един за друг. Не искам и да мисля за времето, когато ще останем само двамата, а децата ще поемат пътя си.
Това го казвам от позицията на майка на 4 деца. С първите 2 влязох буквално от едното майчинство в другото и ми се струваше много дълго, тежко и натоварващо. Бабите бяха още млади и работещи. Третото дете беше много желано, чакано и трудно постигнато, заради което финансите ни бяха сериозно намалели и се наложи още в края на първата година да се включа в семейния бизнес. Беше ми като глътка свеж въздух, защото след тежка бременност и посвещаване изцяло вече на 3 деца, имах нужда да работя. Едните баба и дядо вече бяха на разположение, а другите се включваха през уикендите. И досега помагат, за което ще съм им вечно благодарна, защото всички грижи бяха поделени.
Най-хубавото ми майчинство беше последното. Изкарах отново 1 г. вкъщи, но с помощта на 2 броя баби, 2-ма дядовци и 3 вече големи и разумни дъщери, които ми помагаха за всичко. За съжаление, с 4 деца не можехме да си позволим да остана по-дълго само с малкия. Сега е на 3 г. и за него се грижи бавачка през деня. През 2019 и през 2020 г. ще имаме абитуриентки + гимназистка. Няма по-голямо щастие. Много е трудно, защото имаме много разходи, чистене, готвене, пране, нон-стоп някой отнякъде вика "Мамооо", но не заменям нищо за това. И да са ни живи и здрави бабите и дядовците, защото редовно наглеждат децата, за да имаме време и ние със съпруга ми един за друг. Не искам и да мисля за времето, когато ще останем само двамата, а децата ще поемат пътя си.
Не, не си луда, който каже, че не е имал такива моменти просто ще реша, че ги е забравил 
.
.Майчинството уморява, но след края му далеч по-изморително е цялото тичане по задачи + майчинството, защото майката продължава да е такава. И времето на официалното майчинство започва неимоверно много да липсва. Тогава откриваш, че то не е било толкова натоварено, а едва ли не е било време на почивка.
Това го казвам от позицията на майка на 4 деца. С първите 2 влязох буквално от едното майчинство в другото и ми се струваше много дълго, тежко и натоварващо. Бабите бяха още млади и работещи. Третото дете беше много желано, чакано и трудно постигнато, заради което финансите ни бяха сериозно намалели и се наложи още в края на първата година да се включа в семейния бизнес. Беше ми като глътка свеж въздух, защото след тежка бременност и посвещаване изцяло вече на 3 деца, имах нужда да работя. Едните баба и дядо вече бяха на разположение, а другите се включваха през уикендите. И досега помагат, за което ще съм им вечно благодарна, защото всички грижи бяха поделени.
Най-хубавото ми майчинство беше последното. Изкарах отново 1 г. вкъщи, но с помощта на 2 броя баби, 2-ма дядовци и 3 вече големи и разумни дъщери, които ми помагаха за всичко. За съжаление, с 4 деца не можехме да си позволим да остана по-дълго само с малкия. Сега е на 3 г. и за него се грижи бавачка през деня. През 2019 и през 2020 г. ще имаме абитуриентки + гимназистка. Няма по-голямо щастие. Много е трудно, защото имаме много разходи, чистене, готвене, пране, нон-стоп някой отнякъде вика "Мамооо", но не заменям нищо за това. И да са ни живи и здрави бабите и дядовците, защото редовно наглеждат децата, за да имаме време и ние със съпруга ми един за друг. Не искам и да мисля за времето, когато ще останем само двамата, а децата ще поемат пътя си.
Това го казвам от позицията на майка на 4 деца. С първите 2 влязох буквално от едното майчинство в другото и ми се струваше много дълго, тежко и натоварващо. Бабите бяха още млади и работещи. Третото дете беше много желано, чакано и трудно постигнато, заради което финансите ни бяха сериозно намалели и се наложи още в края на първата година да се включа в семейния бизнес. Беше ми като глътка свеж въздух, защото след тежка бременност и посвещаване изцяло вече на 3 деца, имах нужда да работя. Едните баба и дядо вече бяха на разположение, а другите се включваха през уикендите. И досега помагат, за което ще съм им вечно благодарна, защото всички грижи бяха поделени.
Най-хубавото ми майчинство беше последното. Изкарах отново 1 г. вкъщи, но с помощта на 2 броя баби, 2-ма дядовци и 3 вече големи и разумни дъщери, които ми помагаха за всичко. За съжаление, с 4 деца не можехме да си позволим да остана по-дълго само с малкия. Сега е на 3 г. и за него се грижи бавачка през деня. През 2019 и през 2020 г. ще имаме абитуриентки + гимназистка. Няма по-голямо щастие. Много е трудно, защото имаме много разходи, чистене, готвене, пране, нон-стоп някой отнякъде вика "Мамооо", но не заменям нищо за това. И да са ни живи и здрави бабите и дядовците, защото редовно наглеждат децата, за да имаме време и ние със съпруга ми един за друг. Не искам и да мисля за времето, когато ще останем само двамата, а децата ще поемат пътя си.
Да са ви живи и здрави и много радости да носят!
tofi_fi има различни хора, различно усещат. Това ни го казаха още на курсовете за раждане , това може да ти го каже всеки зъболекар ... важи и за майките. Познавам една майка ... с 5 деца. По-спокоен човек от нея не съм виждала. Когато аз и една приятелка бяхме от качили ... аз с 2 , а тя с едно , то тази майка пристигаше с 5 те с такова спокойствие и излъчване ... невероятно. Та всеки възриема различно, чувства различно и има различен праг на поносимост.
Първите 2 години бяха много изморителни, наистина. От както детето е на градина, а аз се върнах на работа, доста ми поолекна. Около мен само ме наговарят за второ - е, не, мерси, въобще не ми е до второ в момента. Време е да се опитам да направя нещо за себе си. С бебе това е невъзможно.
Карай таткото да те замества през уикендите. Това, че работи и носи пари не е оправдание и не се равнява на изгубеното ти здраве.
Карай таткото да те замества през уикендите. Това, че работи и носи пари не е оправдание и не се равнява на изгубеното ти здраве.
Айде сега, да не генерализираме така. Тези, които се оплакваме, същото си гледаме децата, не е дошла Неволята да ни ги отглежда. Просто на моменти наистина човек има нужда да си оплаче душата.
Другото, което трябва да отчетем, е, че от дете до дете разликата е от небето до земята. И моят Тайфун не е лесен, но като гледам момченцето на най- близката ми приятелка, ми се реве за нея. Първата една година само рева, втората реве и прави бели, живо чудо. Други приятелки пък имат бебета, които не вадят от количките, спокойни дечица, които не изискват чак такива усилия.
Та късмет, а след време и както го научиш.
Другото, което трябва да отчетем, е, че от дете до дете разликата е от небето до земята. И моят Тайфун не е лесен, но като гледам момченцето на най- близката ми приятелка, ми се реве за нея. Първата една година само рева, втората реве и прави бели, живо чудо. Други приятелки пък имат бебета, които не вадят от количките, спокойни дечица, които не изискват чак такива усилия.
Та късмет, а след време и както го научиш.
Нямам време да се замисля дали съм уморена или не. Децата ми са на 9 и 2 годинки. Живея на 3000 км от България. Нямам никаква помощ от роднини и работя на пълнен работен ден. И да, справям се и никога не съм съжалила за миг че имам деца. Не разбирам защо толкова много се оплакват майките в България че им е трудно при положение че майчинството трае години и в повечето случаи роднините помагат. За справка, майчинството във Франция е 4 месеца а в някои държави и толкова няма.