Уморява ли ви майчинството?

  • 70 942
  • 908
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 3 480
Децата винаги изскват време и грижа, докато не станат самостоятелни.  Възпитание, домашни, храна и това нормално води до напрежение.
Моите и те се затварят в стаите си и като ги питам нещо отговарят едносрично, най-много с 1 дума.

# 16
  • София
  • Мнения: 9 532
Съвсем нормална майка си! Simple Smile Естествено, че ще се умориш с две малки деца, особено в период на майчинство когато колкото и да се стараеш да отделиш време за себе си, винаги на първо място в мисълта ти е грижата за  децата. Аз хем имам помощ от родителите ми с моето едно дете и пак откачах на моменти през майчинството, искаше ми се просто да изчезна на някое тихо местенце и да спя денонощно. Но така, както нямах търпение да свърши майчинството много бързо след това ми залипсва ежедневието, в което се отдавам изцяло на дъщеря си. На мен не ми липсваше времето за себе си, защото реално никога не съм била купонджийка. Домошар съм и ми е хубаво дса бъда вкъщи. Но ми липсваше да се отпусна на дивана, да почета книга, да погледам филм, да изпия чаша чай на спокойствие. То и сега ми липсва, нищо , че детето е на 4 г. И сега откачам понякога, защото след напрегнат работен ден ми се иска само да се наспя и да не се занимавам с нищо друго, но ясно осъзнавам, че в следващите години това няма как да се случи. В работата пък постоянно мечтая как довечера ще си гушна детенцето.
Но никога не съм съжалявала, че я родих. Тя е единственото, към което съм се стремяла в целия си съзнателен живот. Тя е единствената ми сбъдната мечта. Тя ми е двигателя каквото и да правя в този живот. Съжалявам само, че когато я създавах не подбрах достатъчно прецизно бащата и, че не се постарах преди това да имам осигурена хубава работа, а сега се налага да правя сложни сметки, за да закърпим месеца.

# 17
  • Варна
  • Мнения: 36 597
Голямото дете ходи на градина, а малкото мислим след 2-3 мес. да тръгне на ясла,офф знам че ще се наредят нещата, но на пук на нервността ми напоследък , все чувам коментари от сорта :аз не усетих зъбките, аз не усетих коликите, аз не разбрах че гледам малко дете, затова повдигнах темата, започвам да се самообвинявам много че съм кофти майка, но и осъзнавам че 5г, са много.

Oooo, аз съм точно от тези. Колики почти не усетихме, зъби изобщо. В добавка щерката на 3 месеца започна да спи по цяла нощ и край с будуването и ставането нощес, защото си отказа нощното хранене. Но, както писах, аз все пак изтрещях на деветия месец. Така че пропускай покрай ушите си какво казват другите. Всеки знае себе си.

В работата пък постоянно мечтая как довечера ще си гушна детенцето.

Но никога не съм съжалявала, че я родих. Тя ми е двигателя каквото и да правя в този живот.
Това все едно аз го написах...

# 18
  • Мнения: 10 993
Аз ходя на работа и така майчинството не ме уморява, но вкъщи като бях се бях смазала. Колкото повече порастват децата толкова по-лесно става. За мен не важи максимата малки деца - малки ядове. За мен малки деца е равно на големи ядове.
Сега се разболяха и двамата - големият две вечери с температура, пи парацетамол и се оправи. С малкия обиколихме три болници, дадохме 150лв. за изследвания и лекарства и още точи едни сополи с кървави жилки. Па пак кажете, че е по-лесно с малки деца.

# 19
  • Evil thoughts can hide, I'll help release the mind I'll peel away the skin, release the dark within.
  • Мнения: 1 326
За настинки е така. Дано не се убедиш в истинността на "големи деца, големи проблеми".

# 20
  • пловдив
  • Мнения: 208
мен също много ме уморяваше, хем че детето ми е беше кротко и спинкаше. нямах търпение да се върна на работа - чувствам си се много добре - да стана да се облека и гримирам - да заприличам на човек..., а вечер да се гушкаме и забавляваме. Събота да е моят ден за излизане с приятелки, пазаруване и т.н , а неделя да излизам с малката

# 21
  • Мнения: 1 630
  Такаааа, както се казва, винаги има и по- зле. От 7 години съм вкъщи, след като работодателят ми случайно разбра, че ще правя ин ивтро и ме освободи. Преди 5 години и нещо се роди голямата ни дъщеря от първи успешен опит, преди година и нещо- малката от 2ри опит. Съпругът ми работи в чужбина за по 4-5, понякога и 6-7 месеца. Баща ми почина, когато бях бременна с едната щерка. Мъжът ми го нямаше тогава. Не искам да обяснявам как се организира погребение, когато си сама, бременна, не- шофьор и гледаш още една дете с доста тежичък бебешки пубертет и си с диагноза плацента превия и предписание да лежиш. Другият дядо- отдавна починал. Майка ми- с деменция в старчески дом извън града, където живея, в едно селце. Автобуси почти няма, а доскоро не бях и шофьор. Свеки се държи, но и тя си има грижите (болна дъщеря) и болежките.
   И, да уморена съм, не толкова физически, а от това, че не мога да се да се изкъпя, хапна, вляза в тоалетната на спокойствие, изморената съм от мислите какво ще стане с децата, ако нещо ми се случи, изморена съм от безкрайното организиране, кой ще гледа за малко децата ако трябва да ида на зъболекар или гинеколог примерно, изморена съм от това, че не съм си слагала грим от има няма 7-8 години, изморена съм от липсата на театър, кино, книга, концерт, кафе с приятелка, библиотека, екскурзия, козметик, ресторант, изморена съм от болестите на децата (нормални настинки, нищо повече), изморена към от бутането на количка по кални, разбити улици, от катеренето на стъпала (всъщност като видя стъпала пред магазин или аптека вече ми се плаче), изморена съм от това, че всичките ангажименти и отговорности са на моя гръб, изморена съм от страхове да не се разболея, изморена съм от безкрайните часове висене вкъщи, когато вали, изморена съм от цял ден "стани- седни", изморена съм от прибиране на играчки, изморена съм от това, че не мога да сготвя, да изчистя, да простра без да ме дърпат непрекъснато, от това, че голямата не ме слуша, от всекидневните спорове за дрехи, миене на зъби и т.н. и т.н. И, да, съжалявала съм, че съм станала майка, въпреки, че децата са ин витро. И после съм съжалявала, че съм съжалявала.
  И все си казвам-  има и по- зле. Децата са здрави, мъжът ми ме подкрепя и ме обича, здрава съм, научих се дори да шофирам, за да мога да ходя при мама (трудно е на моите години, а движението в града ни е ужас). Не знам как издържат мамите да деца с парализи например, които ги гледат с ясното съзнание, че лечение няма, че един ден няма да могат вече да ги гледат и те ще останат на произвола на държавата. Пази Боже!
  На работа едва ли ще се върна, с тази работа на ММ е невъзможно. Или ще си търся занимание от къщи, или нещо на половин ден. Ще мисля като пуснем малкото на ясла.
  Според мен, в тълковния речник, срещу думата "майка", трябва да пише "вечна умора"...
Пребита съм до смърт................но знаете ли какво........ЩАСТЛИВА СЪМ!!!       

# 22
  • София
  • Мнения: 22 937
Браво, Елина. Възхищавам ти се, на твое място не знам дали щях да издържа. Flowers Hibiscus

# 23
  • София
  • Мнения: 7 990
Уморяваше ме, да. Изкарах 2 години вкъщи, живеехме в чужбина и нямаше кой да го поеме, за да се изкъпя. Беше като гербова марка.
После се прибрахме в БГ, аз тръгнах на работа, започна майка ми да помага, после и детегледачка и нещата се наредиха.
Майчинството уморява и това е най-нормалното нещо.

# 24
  • Мнения: 5 468
Има хора, които смятат, че не е нищо особено да гледаш малко дете. Обикновено това са мъже, жени без деца или жени, които отдавна са били в майчинство и са забравили много неща. Наистина е уморително. Всяка майка си знае какво й е. С едно двте е трудно, а си представям с две какво е.

При мен като че ли, до 1 годинка беше много изнервящо, защото бях решила да не искам помощ от баби и да се справям сама. ММ ми помагаше колкото може, но все пак работеше. Бях поела почти изцяло грижите за малката, но най-трудно ми беше нощното събуждане и кърменето цяла нощ. Бях все недоспала и ужасно изнервена. Като навърши годинка, реших, че трябва да променя нещата преди да откача. Отбих я( заради това, че беше пристрастена към нощното сукане), започнах да искам помощ от бабите, които вече често я гледат за по няколко часа и мога и аз да свърша нещо. Сега нещата са далеч по-добре, спокойна съм и се наслаждавам много повече на времето, прекарано с дъщеря ми. Така че е добре понякога и майките да помислят малко за себе си, защото децата ни много се влияят от нашето настроение и емоции. Това е изключително важно за да порастнат децата ни психически стабилни. Щастлива майка-щастливо дете!

# 25
  • Мнения: 2 699
Браво, Елина. Възхищавам ти се, на твое място не знам дали щях да издържа. Flowers Hibiscus
Естествено, че щеше. Като няма, на кого да хвърлиш децата, се мобилизираш и се справяш.
Аз гледам голяма кака и малки близнаци с татко в чужбина и без баби и дядовци. Много ми е тежко, но гледам да не си го мисля, а да се самонавивам, че ще се справя. Изпадала съм в ужасни ситуации. Момиченцето прави астматични пристъпи и искаха да влезем в болница, но ми казаха, че момченцето не може да лежи с нас. Обяснявам им, че само не може да се гледа, но на тях не им пука. Накрая подписах декларация и се прибрахме. Дадоха антибиотик за да са сигурни, че няма да се влоши. Ако беше в по-тежко състояние вероятно щях да отида в Токуда, където има индивидуални стаи арещу заплащане.
Колкото и да не си го признавам, явно съм уморена, защото в неделя си мисля, как утре е понеделник и ще отида на работа да си почина. А съм на нова работа и полагам много усилия да науча всичко и възможно най-бързо да вляза в час.

# 26
  • Мнения: X
Много ме уморява майчинството и ме изнервя и ме смазва вече 2 години и 4 месеца. Понякога вечер имам чувството, че ме е прегазил влак. И после се е върнал и ме е прегазил още веднъж. Избягвам да го споделям с някого обаче, тъй като обикновено се чуват критики и обяснения, че не е нищо особено да се гледа малко дете. Съвсем скоро и в тази тема ще дойдат редовните потребителки да го обяснят.
И аз съм съжалявала, че съм станала майка на моменти и съм се чувствала луда и съм изпитвала огромна вина, че го мисля.
Детето не съм го оставяла на никого на място, различно от вкъщи. Иначе е стояла с баща си или с баба си за да изляза, но за 2 - 3 часа. Вечер я гледа баща й за час - два докато заспи, но през останалото време е нон стоп с мен и изисква нон стоп внимание.

Признавам си, че с нетърпение чаках яслата, тя тръгна в началото на този месец, ходи 3 дни за по 2 часа и се разболя и вече две седмици се лекуваме вкъщи...

Не знам ако бяха и две деца...
Въпреки всичко искам второ дете, но след поне 2 години може би защото в момента имам огромна нужда от почивка и да превключа на вълна, различна от майчинство и бебешки истории...

Та, да - съвсем нормална майка си Simple Smile

# 27
  • Мнения: 668
Все едно аз съм пуснала темата, големият ми син е на 5г., почти не ходи на градина, защото много боледува, а малкия следващата събота става на 2г. Големия го родих в чужбина, до една седмица преди раждането работех от вкъщи, и една седмица след като родих, пак се захванах с работата. Там нямаше кой да ми помага, а мъжът ми работеше нон стоп. Прибрахме се в БГ, когато той беше на 2. Поседях малко вкъщи и започнах работа в офис. Беше ужас, постоянни болнични, недоволен работодател. Така се случи, че забременях с второто дете и ме освободиха. Сега не стига, че съм уморена, психически и физически, а трябва и да си търся нова работа......и аз на моменти се чудя в мен ли е проблема, защото майките около мен не се оплакват толкова

# 28
  • Мнения: 2 721
Разбира се, че ДА!
Обаче по-тежко и депресиращото за мен беше неходенето на работа първата година. Едно и също всеки ден, режим, излизане, Така и не намерих "разнообразие" в разхождането по градинки и ходенето до магазина.
Сега ходя на работа, детето на ясла. Парадоксално е, че въпреки боледуването и гимнастиките ежедневно, се чувствам в пъти по-добре. Изобщо не съжалявам за избора си, колкото и да срещам укорителни погледи и коментари "аууу, толкова малко дете на ясла, тцтцт" Simple Smile Не ми пука!

# 29
  • Варна
  • Мнения: 36 597
И аз го чувах това цъкане. Моята тръгна на ясла на година и три месеца.

Общи условия

Активация на акаунт