Проблеми с ученето в начален етап

  • 27 773
  • 115
  •   1
Отговори
  • Мнения: 15
Flowers HibiscusAnimal Hatched ChickЗдравейте, родители! Реших да отворя тази тема, тъй като напоследък забелязвам, че все повече родители споделят, че децата им срещат затруднения при усвояването на учебния материал в 1-4-ти клас. Да оставим настрани липсата на мотивация и лавинообразно нарастващия интерес към дигиталните системи още в начален етап на образование. Ще се радвам да споделите по кои учебни предмети се затрудняват децата ви и какво точно им е трудно. Като педагог, бих искала заедно да намерим начини да се справим с проблемите!
Благодаря на всички!:smiley:Hands ThumbsupFlowers Hibiscus

# 1
  • Мнения: 46 511
Прекалено много материал, това е единственият проблем. Няма време за упражнения, само ново и ново преподаване. Във 2 клас се усеща най-осезаемо. Учителката на дъщеря ми взимаше от часове като рисуване, музика и подобни, за да използва времето за задачи в/у материала. Но това инцидентно.

Резултатът е, че вместо в 4 клас да излязат грамотни и с основни познания по другите предмети, са назубрили много неща, но ги помнят за кратко. Това си е така от много години, не е проблем само на тази система, но сега се засили, защото свалиха още материал надолу.

Иначе не съм съгласна с родителите, които твърдят, че учебниците са написани неразбираемо. Поне тези, по които учеше моето дете (Просвета и Булвест) бяха ок. Единствено количеството на материала е голямо.

Другият проблем, за който се сещам е занималнята. За съжаление често срещна е конкуренцията м/у двамата преподаватели, което не е в полза на децата. Ще дам пример. Класната казва: "Утре ще имате контролно по математика. Няма да ви давам домашно, за да имате време да се подготвите, всеки да види кои задачи са му трудни и да наблегне на тях.", преподавателката от занималнята: "А, по математика нямате домашно! Рисувайте си Simple Smile".

# 2
  • Мнения: 15
   За занималнята съм съгласна. Много от учителите на занималня искат да бъдат начални учители, защото е въпрос на имидж, а и се работи по- леко и така се създава подмолен конфликт между колеги. Но това е много трудно да се проконтролира и децата страдат от това.
Относно уроците за нови знания , това създава прекомерно напрежение у децата, затова се чувстват напрегнати и уморени. Все пак те са деца и трябва да имат и време за детството си, а не само да препускат над уроците.
Многото материал идва оттам, че нови неща от горните класове слязоха надолу. По тази логика би трябвало материалът от 1-ви и 2-ри клас да слезе още по- надолу, за да няма натрупване, но това не се прави.
Според мен във всичко това има определена тенденция. А какво ще кажем за децата, които се справят по- трудно? А тези, които работят с по- бавен темп?
Какво ще кажем за тях?
Хайде, родители, споделяйте......

# 3
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 321
Кое като материал е слязло надолу?

# 4
  • Мнения: 12 011
Здравейте и от мен.
Както е видно и от подписа ми дъщеря ми е първи клас. За съжаление и тя е от децата, които се справят трудно и по-бавно. Има явни симптоми на дислексия, дисграфия, дискалкулия и диспраксия. Ходи на занималня. Там успява да напише по БЕ, по математика - вечер у дома. Един път седмично ходи на логопед в Асоциация дислексия, а от втория срок два пъти седмично с нея ще работят ресурсен и логопед в училище.
След първите два месеца не я притискам прекалено. Правим упражнения вкъщи предимно събота и неделя, не повече от половин час на ден. Гледам да й оставя достатъчно врем за разтоварване и игра. В училище се записа на спортни танци, а планирам и да я запиша на лека атлетика пролетта. Най-трудно е по математика. Все още не може да запомни (автоматизира) сборовете и разликите на числата до десет, разместителното свойство изобщо не й е ясно, задачи с неизвестно решават още от числото 3, съответно тя не се справя, не се справя и със сравненията на изрази (><=). Малко по-лесно й е да събира и изважда двуцифрени числа отвесно, а не хоризонтално (както е по програма) и отбелязвайки "1 на ум" и заетото с точки над единиците (визуализация). Ще се радвам на всякакви практически идеи и съвети относно:
- разместително свойство
- задачи с неизвестно
- преминаване
- сравняване на числови изрази

Райчун, по новата програма в 1 клас учат до 100 (сто), а не както беше до 20.
В момента са на текстови задачи с преминаване до 20.
По БЕЛ утре вземат цЦ. (По програма, ако съдя по текстовете Ч е трябвало да се учи за 8.03)
Пишат диктовки не само на срички и думи, а на изречения и текстове отпреди Нова година.
Учат по Булвест. Учебникът по математика ми е абсолютна мъгла. Вкъщи носи само сборника, той е хубав.

# 5
  • Мнения: 258
Синът ми е 1 ви клас. За сега не срещаме трудности в материала. Макар, че той не беше готвен предварително, не можеше да чете, никога не беше виждал ръкописните букви. Сега чете почти гладко непознати текстове. Записах го на библиотека. Интересно му беше и е горд, че е записан. Вече е прочел сам около 15 книжки.
Вкъщи не пише домашни, не упражняваме букви, понеже предпочита математиката. Нито аз, нито мъжът ми го караме да пише допълнително. Всичко, което е постигнал е благодарение на двете му учителки. На КМС имаше медал, сега на зимния кръг на Математика без граници пак е медалист. Така че аз нямам забележи към училището и системата като цяло. За сега съм доволна от всичко в нашето училище.

# 6
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 321
Mama Ru, мислиш ли, че темпото в училище ще е здравословно за твоето дете? На него му трябва повече време, за преодоляване на затрудненията и за формиране на умения, а доколкото ми става ясно, почти всеки час има нещо ново.

# 7
  • Мнения: 15
Здравейте отново! При децата, които срещат трудности в пресмятането, най- важното е да сравните часовниците си с учителите, тоест да разговаряте с тях и да установите еднакъв начин за извършване на действията. Ако вие вкъщи му показвате един вариант, а в училище учителката и ресурсният учител показват други, то в главата на детето ще стане пълна каша и нищо няма да разбере.
Относно събиране с преминаване, аз препоръчвам един лесен за употреба вариант, който може да се използва навсякъде, дори когато детето отива на магазина. но той не води до автоматизиране на събирането, защото се извършва механично, тоест с броене на пръстите.
Например, ако имате задачата 7+5, числото 7 се запомня или казваме на детето: ,,Седем е скрито в главичката.", 5 се показва на пръстите на ръката. След това се брои първо 7, което е в главичката и след това се продължава на пръстите: 8, 9, 10, 11, 12. Ето това е отговорът.
Не знам дали стана ясно. Пишете ми, ако не е и ще го обясня пак. Много важно е от домашната работа да не решавате всичко поред, а първо само задачите от събиране и после тези от изваждане. Така ще е по- лесно за детето и няма да се обърква.

# 8
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 321
Не е ли по-лесно като сбор от 5+5+2? Пет са пръстите на едната ръка. В седем са другите пет плюс още два.

# 9
  • Мнения: 46 511
Това ли е решението? Да обучите родителите как да преподават?
Ясно е, че трябва да следим и да помагаме при затруднения, но чак основите на материала не трябва ли да се усвои в училище? Намирам за объркващо за детето въвеждането на различни методи за смятане от тези на учителя му.
Ето и как лъсва проблемът - няма единна програма, всеки учител си измисля нещо, понякога идва заместник, той пък си кара по друга, и накрая потърпевши са децата.

С една дума - проблеми с ученето в начален етап не се крият в децата, а в липсата на адекватна система - обмислена, раздвижена по начин, който привлича вниманието, с достатъчно време за упражнения под формата на игра (във Финландия например играят бинго), постоянна и уеднаквена за всички училища. Всичко друго е работа на парче и допълнително натоварване на децата - губи се време веднъж в училище, втори път се преподава същото вкъщи. А и не всеки родител има време да бъде учител.

# 10
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 321
Аз мисля, че е още по-добре, ако детето има два варианта да си обясни нещо (един от учителя и един от родителя) и бъде насърчавано следващия път да измисли свой, за да улесни разбирането и запаметяването.

Тук от години се лашкаме в две крайности: от една страна, уеднаквяване на критерии и конкретен обем учебен материал за съответната степен, а от друга, прословутите индивидуални потребности на всяко дете, които отново не бива да остават незадоволени.

# 11
  • Мнения: 15
Аз не желая никого да обучавам как да бъде учител и не смятам, че това е добра идея. Не се сърди, човече, наистина съм тук, за да помагам с каквото мога и, както споменах преди, най- важно е начините на действие да се съчетаят с това, което прави учителя с детето в клас. Но нека не мислим, че учителите са магьосници. Понякога родителят може да открие по- лесен начин за работа с детето си и какво лошо има да го предложи на учителя. Всичко зависи по какъв начин ще се каже. Ако няма дипломатичност и разбиране и от двете страни, просто нищо няма да се получи.
Колкото до отделеното време за работа вкъщи, то това се налага предимно когато детето се затруднява и не непременно по всички учебни предмети. И аз не смятам, че родителят трябва да преподава наново материала вкъщи. В крайна сметка това е задължение на педагога. Но вкъщи /или в занималнята/ знанията се затвърдяват, доизчистват се неясноти, решават се допълнителни учебни задачи и т. н.
Колкото и да сме заети и да не ни се иска понякога, ние

родителите, също си имаме своята отговорност към детето. Не бива да я прехвърляме.
Но така се отклоняваме от основната тема. Кое толкова затруднява децата в училище?
Очаквам още отговори....

Рейчун, това е чудесна идея!  Да предложим на детето само да си избере начина за научаване, който му е най- удобен. Но, тъй като ставаше въпрос за дете с проблем, не съм убедена, че то ще може да усети и обясни кое му е най- лесно.
Може да пробваме различни варианти с него и сами да установим с кой от тях се справя най- добре. Всъщност подходът ни трябва да е индивидуален според самото дете.

Рейчун, относно събирането във вариант 5+5+2, това е добра идея, когато се получава 5+5, но ако задачата е например 7+6, тогава прибавянето до десетицата е трудно, защото трябва да вземе от едното число и да го прибави към другото, а след това да добави и остатъка. това са три последователни действия. Става сложно за изпълнение, още повече, че имаш отнемане и прибавяне.

Последна редакция: нд, 11 фев 2018, 16:58 от Не се сърди, човече

# 12
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 321
Разглеждах конкретно примера, който зададохте. Обяснението ми за 7+6 ще е друго. Колко му трябва на 7, за да стане 10? От колко тройки се състои 6? Да вземе една тройка от 6-тицата и да я дадем на седмицата, за да пресметнем по-лесно сбора.

Скрит текст:
Не нареждайте пост след пост, просто минете на редактиране и съберете всичко на едно място.

# 13
  • Мнения: 46 511
Аз не желая никого да обучавам как да бъде учител и не смятам, че това е добра идея. Не се сърди, човече, наистина съм тук, за да помагам с каквото мога и, както споменах преди, най- важно е начините на действие да се съчетаят с това, което прави учителя с детето в клас. Но нека не мислим, че учителите са магьосници. Понякога родителят може да открие по- лесен начин за работа с детето си и какво лошо има да го предложи на учителя. Всичко зависи по какъв начин ще се каже. Ако няма дипломатичност и разбиране и от двете страни, просто нищо няма да се получи...
Радвам се, че има учители, които променят програмата си по метод на родител, но това са единици, и пак опираме до работа на парче.
Вие нямате вина, извинявам се, ако съм била по-рязка, просто ми е криво, защото детето ми вече излиза и от средното, а не виждам никаква промяна. Същото сухо и скучно като по наше време. А после търсим причината за незаинтересоваността им в телефоните и др. незначителни неща. Няма дете, което да бяга от нещо, което му е интересно. Училището също може да е такова.

Аз мисля, че е още по-добре, ако детето има два варианта да си обясни нещо (един от учителя и един от родителя) и бъде насърчавано следващия път да измисли свой, за да улесни разбирането и запаметяването.
И аз така си мислех, но след като видях резултатите по четене в класа ни се убедих, че учителката е права. Децата, които не можеха да четат и не им се бъркаше никой, освен учителката, изпревариха онези, които се бяха учили с родител и уж почти може да четат, отивайки в клас.
По математика също съм се опитвала и не става (въпреки че моят метод е пъти по-лесен от този на учителката - това за по-горен клас, затова не конкретизирам).
Но са индивидуални нещата наистина, може би при някои деца действа.

# 14
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
По темата - децата ми са вече големи, но не са имали трудности в началния етап. Никакви. Даже мина леко скучно.

По мненията - аз съм за различните обяснения, аз самата предпочитам да чуя, прочета различен подход/алгоритъм. Децата ми също възприемат по-добре така. Учениците ми, когато видя, че им е трудно, обяснявам с друг метод, с други думи, с други примери.

И накрая - във форума има функция за редакция на мненията, темата не е блог и последователните мнения не стоят добре.

# 15
  • Мнения: 15
Съгласна съм с това, което казвате. Малко са учителите, които ще направят урока толкова интересен, че децата да не ровят в телефоните си. А съм убедена, че има стотици начини да се привлече вниманието им. но на държавна работа е така.. нали знаете. съвестните хора по природа са твърде малко....

# 16
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 321
... Децата, които не можеха да четат и не им се бъркаше никой, освен учителката, изпревариха онези, които се бяха учили с родител и уж почти може да четат, отивайки в клас.
По математика също съм се опитвала и не става (въпреки че моят метод е пъти по-лесен от този на учителката - това за по-горен клас, затова не конкретизирам).
Но са индивидуални нещата наистина, може би при някои деца действа.
Не знам, това са някакви твои наблюдения, които са базирани отново на личен опит и са свързани с конкретно дете. Децата са различни и това, което не работи при твоето, може би работи при друго.

Относно четенето мога да кажа, че малко деца вникват в прочетеното. Гладкото четене не помага за възприемането на съдържанието (обмисляне, изграждане на логически връзки, запаметяване). Често прочетеното е забравено. Идеята за четене, за да се чете (= изграждане техника) в начален курс убива желанието за четене. Прочете ли го - да. Разкажи ми - забравих. Прочети го отново тогава - ох, пак ли Sad Четенето е досадно.

Последна редакция: нд, 11 фев 2018, 17:15 от Райчун

# 17
  • Мнения: 15
това за четенето определено е нещо, над което трябва да се замислим.... Упражняването в четене е необходимо, за да се усвои определена техника. Но да четеш до припадък едно и също определено си е отегчително. Може би повече от 2 пъти не трябва да се чете едно и също произведение, защото се загубва интереса. И ние, че сме големи хора,да ни накарат да прочетем 5 пъти един и същи абзац от даже интересна книга, ще кажем: оф.. пак ли! аз например карам моите ученици да прочетат малък откъс от текста и с пластелин да изобразят героят , за когото да прочели. Но по точния начин, както е описан в произведението. Така разбирам доколко са вникнали и разбрали прочетеното.

# 18
  • Мнения: 12 011
Аз също не съм имала затруднения в училище. Майка се опита да ме научи да чета преди първи клас, но не успя. В клас бързо схванах, но аз имах много силна и услужлива памет, а и моят начин на мислене е различен от този на детето ми. В конкретния случай детето има нужда да излезе от рамката на учителката, тъй като стандартното не винаги действа. А нашата учителка се придържа само към приетата методология (учелището е и базово).
Нинику, аз също й показах това броене на пръсти, но тъй като дискалкулията е сериозна, тя все още се бърка, понеже започва да брои от 1. Иначе от домашните правим само обикновени задачи със събиране и изваждане, но с помощни средства - линийка или стълбичка, нарисувана на корицата на тетрадката. Задачи с неизвестно или сравнение на изрази просто ги прескачаме и аз ги пиша после, за да няма непълно домашно. Считам за безсмислено да обяснявам всичко на куп преди да е схванала и затвърдила основните действия и пресмятания.
Тъй като темата е за затрудненията в начален етап изобщо и системата смятам, че много деца не усвояват добре материала не поради скучното преподаване, а поради препускане през материала. В гимназиален етап пропуските вече са големи и очебийни за всички. По мое време имаше сметало до вратата, всеки задължително носеше сметало и пръчици - т.е математиката се онагледяваше. Днес (поне в класа на дъщеря ми) от самото начало учат само абстрактно числата. Сметало и пръчици (нарисувани) видяха нарисувани в урока за десетиците!
Същото е ис ограмотяването по БЕЛ.
Райчун, детето не е за помощно училище (не е с умствено изоставане, а с затруднения поради факта, че мисли и възприема нестандартно, извън шаблоните). По системата, по която съм учила аз преди близо 40години, детето щеше да има много по-малки трудности. Лошото е, че има все повече деца с нейните проблеми, не си мислете че е изолиран случай. Замислете се колко от съучиниците ви са имали проблеми да разкажат урок, да направят литературен анализ, да научат стихотворение наизуст, колко от тях "не са обичали" да четат книги, пишат с доста грешки и ги определяме като "неграмотни", едва връзват тройки и четворки по математика... Хора, това са признаци на дислексия, дисграфия, дискалкулия, но тъй като не са били от най-тежките случаи са учили в масово училище и са имали добър или среден успех. Днес много от тях биха имали сериозни трудности с материала заради прословутото препускане. А дигитализацията, чрез визуализацията помага на такива деца, стига да им се покаже как правилно да използват възможностите за учене. По неофициални данни 18-20% от българите са с дислексия.

# 19
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 321
Винаги съм се учудвала на самочувствието на хора, които лесно намират обяснение на затрудненията на децата с изрази "нестандартно мислене" и "мислене извън шаблоните". Ти знаеш ли аз какво си мисля, доколко то е шаблонно, традиционно, унифицирано или в граници?

И преди е имало деца с обучителни затруднения. Откъде знаеш, че аз не съм била от тях, че не съм преодоляла трудности? Тогава никой не ги е подлагал на диагностика, а още по-малко им е внушавал, че това са трудни за тях неща. Заинтресованите родители помагаха вкъщи, за да се наваксат пропуските, незаинтересованите цакаха белота, а децата им растяха по улиците. Сега нещата не са се променили драстично. Просто върху училището е стоварена цялата отговорност. Представи си режимът на едно дете със СОП, обучавано в училище и подпомагано индивидуално вкъщи с родителя и на същото, което по неволя трябва да е на занималня с останалите деца и следобед.

# 20
  • Мнения: 46 511
...Децата са различни и това, което не работи при твоето, може би работи при друго...
Да. Същото написах и аз - нещата са индивидуални. Но като цяло равносметката за класа беше, че несмесването на модели имаше по-голям ефект. За моето дете е отделен въпрос, при нея мързелът е в по-сериозна степен, затова рядко съдя по нея за резултатите на масата Grinning

За четенето мога да кажа как е във Франция - не е едно за всички в класа, спрямо нивото на отделните деца им се поставят задачите за домашно и работа в клас. Формират се няколко групи, не за всичките 20+ деца отделно. Така тези, които четат по-добре не им се налага да повтарят едно и също и да се отегчават. Също им се дава текст с различна трудност спрямо нивото, съответно за по-лошо четящите е по-лесен и лесен за усвояване, което пък ги стимулира, защото успяват да се справят и отиват на следващо ниво. Не знам обясних ли го както трябва, но имах желание Flushed

Давам го за пример, защото резултатите са добри, да не кажете пак, че съм лично засегната заради моето дете. Не е имала проблеми с четенето, въпреки че книга чете само под заплаха.

# 21
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 321
Чудесно си го обяснила. Предвид факта, че във Франция нивото на билингвизма е доста завишено поради емигранстската вълна, а пък и асимилацията трябва също да върви, няма начин да отделят децата с майчин език, различен от френски, от останалите. Та, волю или неволю, ще си измислят различни начини за решаване на проблемите.

# 22
  • Мнения: 46 511
Едва ли са единствената страна с тази система. Хората просто търсят нещо, което е лесно, приятно и има резултат Simple Smile

# 23
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 321
Когато си свалил критерия, няма как да е трудно. В Англия учат таблицата години наред, но там не отчитат прогресивно затъпяване, защото аршинът, с който мерят, е друг.

Темата е на път да завие към образователните системи, а вече има такава във форума.

# 24
  • Мнения: 46 511
Критерият трябва да се движи според резултатите. Щом и учителите виждат, че има проблем, очевидно не е наред системата.
Извинявам се, ако примерите ми не са приложими, защото са от друга страна. Всъщност авторката на темата може би е права. Промяна скоро няма да има, така че наистина всеки трябва да се спасява сам със съвети от интернет Hands Plus1

# 25
  • София
  • Мнения: 62 595
Райчун, системата има много кусури в момента и хич не е благосклонна към децата с обучителни трудности. Аз самата ежедневно имам челен сблъсък с недомислиците и незрялото или закостеняло отношение на учителите. Те учат някаква методология, която прилагат целокупно и което дете схване - схване, а което не схване - да е схванало.
Да, навремето хич не са си правилли труда да диагностицират децата, направо са минавали в категорията мързеливи или направо са ги обявявали за умствено изостанали. А те наистина мислят различно, защото мозъците им преработват информацията различно. Не е някаква измишльотина, а невропсихология. Сега с новите методи като една камара скенери се правят много експерименти кои точно области работят и как работят по време на определени задачи като четене, разказване, смятане наум, броене и т.н. при обикновените хора и при хората с обучителни трудности. Черно на бяло, дето се вика, се вижда кое в мозъка свети и колко свети. Че и шарено свети. Wink Проучени са до голяма степен типовете невронни вериги, което е добре както за диагностиката, така и за терапията.

# 26
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 321
Каква промяна? От една страна, изтъкваш уеднаквяването на методите на преподаване, от друга, индивидуални задачи, съобразени с възможностите на децата, за подобряване на четивна техника.  Ако решим да обсъдим следващото ниво - четивната грамонтост, и там ще се окаже, че всеки родител има визия. Аз през цялото време казвам, че и преди е било така и нашите родители, може би не с огромна радост, но са ни помагали да напредваме в училище, защото са имали представа за обучението. А и то от своя страна е било ценност, а не просто образователна услуга или продукт.

Диагностицирането, което се прави днес, осветлява проблема, локализира го, сочи го, но не го решава. Рано или късно детето също преминава в етап на осъзнаване. Преди този етап беше съзнателно отлаган чрез допълнителна работа у дома с родителя в направленията, в които детето среща затруднения. Как преди са преодолявани въпросните затруднения или те са възникнали в наше време, за да ни е гадно само на нас?

Последна редакция: нд, 11 фев 2018, 18:58 от Райчун

# 27
  • Мнения: 46 511
Промяна в системата - към по-привличаща вниманието (по-малко сух материал, повече задачи под формата на игра), по-малко излишен материал.
На нито един мой познат родителите не са помагали, на мен също. Да се е случило няколко пъти да питам за някоя задача по математика. Въобще родителите ни нямаха идея какво учим, не се е и налагало да ровят, да търсят информация и т.н.
Но съвсем не хваля тогавашната, тя си беше откровено суха теория. Зубрене до откат. Просто беше по-малко материал и не изпитваха с тестове.

Ако темата не е за това, няма да спамя повече.

# 28
  • София
  • Мнения: 62 595
не е до четивна техника, защото има разстройство, при което четивната техника е перфектна, обаче четящият просто си чете, той не знае какво прави. Като се хванат учителите за това гладко четене, направо избеснявам вече! Четенето на ум и четенето на глас са съвсем различни неща, там се случват различни процеси, обаче учителите не, та не, трябва да четат на глас, иначе нямало да разберат какво четат! А то е точно обратното - по-качественото четене е четенето на ум, защото човек може да се върне колкото пъти иска, при това интуитивно го прави в част от четенето, за да върже смислово това, ккоето е прочел. При четенето на глас има едно дъра-бъра-дъра-бъра, и човек няма време да схване смисъла. Също като при ученето на чужд език - в началото е голяма мъка четенето с разбиране и по сто пъти се връщаме да прочетем няколко думи поред, защото не можем да схванем какво четем, и установяваме, че или сме объркали една буква, която променяя смисъла, или цяла дума и пак смисълът не не връзва.  Мен не ме интересува колко гладко чете едно дете, а дали правилно прочита думите и ги връзва. Тук и усещането, което си изгражда за граматиката играе голяма роля, обаче децата в началото, а особено тези с проблеми с четенето, толкова сили и ресурси хабят, че изобщо изключват това, което го имат вече развито, примерно граматиката. Нормално опитните четци не дочитат дори думата, защото вече от контекста са предвидили коя е, и горе-долу същото се опитват да правят и някои от децата, обаче не защото схващат контекста изцяло, а защото се надяват да улучат думата, мислейки си, че схващат контекста. Обаче нашенци са се вторачили в гладкото четене, че само това гледат, защото това е "витрината".
А като разбера, че учителката е казала задължително да препишат текст, направо се изприщвам. Тя си мисли, че детето ще разбере, ако преписва. Ми, няма да разбере, ако ще сто пъти да го препише! В общи линии кипи безсмислен труд. А родителите са на ръба на изтощението и нервната криза, защото ги обвиняват, че не работят с децата вкъщи. Какъв е смисълът детето да не разбира какво пише, обаче задължително да трябва да отиде с написано домашно? Обаче учителката казва, че детето трябва да има домашно и толкова! А вместо да си губи времето, и детето, и родителят могат да направят по-смислени и полезни неща по ученето. Едни папагали стават иначе децата -- пишат, пишат и накрая нищо, за единия подпис на учителката.

# 29
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 321
Това е характерно за началното образование, при което автоматизирането е на почит. После идва следващият левъл. В пети клас въобще не му трябва да пресмята 5 страници еднотипни задачи до 10 000 с преминаване, нито пък да чете гладко текст. Там се искат други неща.

Човече, съжалявам, че във вашето училище е толкова скучно. Не се ли разнообразявате с някой проект или практическа задача? Какви увлечения има твоето дете?

Последна редакция: нд, 11 фев 2018, 19:35 от Райчун

# 30
  • София
  • Мнения: 62 595
Автоматизиране е нужно за всяка дейност, но трябва автоматизиране с разбиране. С четенето е същото - трябва автоматизиране, също в математиката трябва автоматизиране. но не да се рецитира без грам мисъл. При четенето си правим собствен речник на думи и цели изрази, които разпознаваме с поглед, дори ни ни се струва, че е несъзнателно, а това означава, че е без целенасочено усилие. Това е резултат от автоматизиране - една и съща дума сме я срещали много пъти и в един момент сме я запомнили като картинка, а не я четем всеки път буква по буква или сричка по сричка.
За пример т.нар. Струп ефект - трябва да кажеш цвета на шрифта на думата. Обаче като си автоматизирал четенето не можеш да не прочетеш думата и казваш какво пише. Струва ти усилие да потиснаш четенето.



Един вариант при плоблеми с четенето е, че всеки път се връщат и четат вече четена дума така, все едно я виждат за пръв път. Та, автоматизирането е много важно, но като естествен процес за придобиване на умение, а не като самоцел. Не и като се каже да прочетат текста сто пъти, докато запонат да го четат гладко. Всъщност наакрая не го научават да го четат, а го запомнят наизуст.

# 31
  • Мнения: 46 511
Човече, съжалявам, че във вашето училище е толкова скучно. Не се ли разнообразявате с някой проект или практическа задача? Какви увлечения има твоето дете?
Не говоря за едно училище, а за впечатления на много родители от училищата на децата си. При това не само в един град, а от различни краища на България. Начинът на работа е приблизително еднакъв по отношение на сухотата.
На останалите въпроси, ако желаеш, може да говорим на ЛС, няма нужда да спамим темата.

# 32
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 321
Да, изобилие от сборници, предлагащи сходни упражнения за затвърждаване на наученото и за самооценка. Класни стаи с мултимедии и връзка с интернет, електронни учебници, презентации, образователни филми по различните учебни дисциплини, мисловни карти, формиращо оценяване, проекти, образователни приложения (е, те не са особено на почит тук, защото крадат от така ограниченото време, а и не винаги са забавни за децата, които предпочитат своя игра или социалните мрежи пред задачи на телефона). Едно от приложенията обещава чрез пресмятане да бъде построена ракета, с която да достигнеш звездите WOW. От подобна игра не биха се трогнали децата в детската градина. Наистина е голяма скука в българското училище.

# 33
  • Мнения: 19 296
Чудесна тема! Дано не се превърне в бойно поле.
Моето дете няма затруднения засега, но разказвателните предмети са й много скучни в 4-ти клас.

# 34
  • Мнения: 3 535
Много хубава тема! Но и аз като Пролетен дъждец се надявам да не се превърне в бойно поле.
Моето дете (първи клас) има огромни проблеми с ученето. Основно по БЕЛ, но също и по мат. Не се справя с четене, диктовки на текстове, каквито в момента правят. Голямо е препускането по материала. Имам буквара на същото издателство по старата програма. В новия има много повече думи, а и е наблегнато на струпаните съгласни.
Забелязвам, че с повторение, при нея не се подобряват уменията. Т.е. няма смисъл от 5- кратно прочитане на текст. Напоследък и давам да чете приказки от типа "Маша и Мечока" , е има желание да чете ( не може, но опитва да срича). Може да разкаже, какво е прочела.
Навремето аз сама съм се научила да чета на 5 год. Нямах никакви проблеми в училище.
За нея, отсега съм в безизходица.

# 35
  • Мнения: 258
В нашата класна стая госпожата разполага с принтер, всеки ден дава на децата различни задачи по математика. Оцветяват, режат, рисуват по БЕЛ също. Всеки си носи книжка от вкъщи и четат не само буквара. Тази седмица носим Лукчо 😊.
Миналата седмица правиха опит с кълнове на леща и боб. Вкъщи правихме същото. Интересно му беше много.
Отделно всяко дете от класа си е занесло по една настолна игра за класната стая и всички играят заедно. Не пишат по цял ден, забавляват се.
Но и аз виждам, че материалът е много, но детето за сега се справя.
От догодина ще го запиша на школа по БЕЛ и математика, за да не открием, че препускането по учебниците ни е изиграло лоша шега в четвърти клас.

# 36
  • Мнения: 15
Здравейте, много ми допадна идеята за Франция и начина на работа там. Макар че и той си има своите недостатъци. Представяте ли си ги нашенчетата как ще се обиждат помежду си и подиграват, че виждаш ли някой си е в грубата на слабаците, а друг е ,,зубър" и му дават ,,зубърски " задачи. Може би, ако бяха в отделни паралелки тези деца, щеше да им е по- леко. но наистина винаги ще има недоволни с това уеднаквено ниво. за добрите деца е поносимо, но какъв процент са те от масата? А какво да кажат средно справящите се или изоставащите? За тях училището е тежко бреме или скука.
Помислете само за безумието в 1-ви клас!!! Да решават задачи до 100! И освен да четат и пишат по БЕЛ, да размишляват върху рими, сравнения и т. н. За какъв процент от българските деца това ще е не само постижимо, но и интересно?

Gossips, имам въпрос към теб? какво ще кажеш за сайта ,,Уча се", в който по лесен и забавен начин представят информацията  на ученици от всякакви възрасти. Мислиш ли, че обучението през интернет би било ефективно и полезно за твоето дете. Освен това, със сигурност ще ти излезе по- евтино, ще спестиш време за водене, изчакване и прибиране вкъщи. детето ти ще си стои на топличко у дома по домашни дрехи и ще учи приятно и без притеснения от срещи с непознати хора.
Какво смятате за това, скъпи майки, намирате ли го за добра идея?
Интересно ми е да чуя и други мнения!...

Laurentin, чудесно е, че детето разбира прочетеното, техниката на четене е по- малкото зло.
Консултирала ли си се със специалист по въпроса? Например логопед!

Пролетен дъждец, винаги има начин как да се направят по- интересни нещата. По ЧО много информация е наблъскана в доста малки по обем текстове, затова запомнянето е трудно и досадно. Работата на учителя е да отсее най- важното от урока и да го предаде с картинков материал, филми, презентации, под формата на различни игри. Ако това не се прави в клас, естествено, че ще ѝ е скучно. Препоръчвам вкъщи да ѝ търсиш допълнителна информация през интернет, която да я заинтригува, или да ѝ разкажеш за местата, на които ти самата си ходила, твоите впечатления. За историческата част аз на моята дъщеря ѝ разказвах урока като приказка, но с емоционално- оценъчно отношение от моя страна. Като видят и чуят емоцията ти, децата много лесно се зарибяват и те слушат в захлас.

Последна редакция: вт, 13 фев 2018, 09:59 от Фран Ческа

# 37
  • Мнения: 258
Харесвам сайта и той го гледа, но все по-рядко. Но сайтът не може да замести добрата школа и помощта на учителя.

# 38
  • Мнения: 15
Gossips, rскаш да кажеш, живото общуване и възможността да се задават конкретни въпроси?

# 39
  • Мнения: 258
Просто няма как да разчитам на , който и да било сайт да образова детето ми. Аз честно си признавам нямам нужното време да се занимавам с него допълнително. Така, за нас школата е решение.

# 40
  • Мнения: 11 909
      Моето дете не е имало проблеми с усвояване на материала в начален етап, проблемите му са с огромната досада и нежелание да учи. Което си е личностен проблем. Но покрай това, започнах да си задавам въпросите защо едно иначе любознателно дете, което се интересува от толкова много неща, няма желание да седне и да учи?

Извън личния проблем- установих, че много малко се прави, ученето да е увлекателно/Да не се бърка със забавно, защото и по тази тема е писано/ . Например, по ЧО / история/ не помня какъв точно беше учебникът, но детето въобще не можеше да научи нещо."За улеснение", учителката беше събрала в три листа само дати , факти, имена.И трябваше да се научат. Ами, не става така. Тогава извадих един стар учебник по история на България, показах му доста по-семплии разбираеми карти, прочетох му коментар на събития с емоционален заряд/Например- Никифоровите войници как са казали и на птици да се обърнем, пак няма да прехвръкнем през прохода и т.н./

Не е много материалът, не е труден, лошо се поднася и изискванията да зубриш дати и имена не е най-доброто за децата. Датите и имена трябва да се учат естествено, като се включи и  отношението към събитието. А не като телефонен указател.


Друго- не хваля някогашната система, но това, към което ни подканяха учителите в начален етап е да обясним "със свои думички".Без да се очаква точното фиксирано определение. Отворете учебниците по история в раздела с "речниците"- ако не го "изплюеш " до запетая- не ти се признава на тест.А не става въпрос за чак толкова императивно фиксирани понятия.

Добавям ужасно грозните учебници по английски език на  Blue sky.

Добавям тъпотията на се пише преразказ или съчинение в точно фиксирано поле-ами те децата тепърва оформят почерк , ще обработва по- нататък. Дай му една празна тетрадка, а не графички, дай му възможност да обмисля изреченията си, а не да се старае дали ще ги събере или пък няма да запълни листа.

Освен това, добре, обща култура, но учебници по ТП и по рисуване ми идват в повече. Особено по-нататък, когато и там се "минава материал" и се правят тестове.

Липсата на часове за упражнения и затвърждаване, липсата на време за "смилане" на материала под други форми, също оказва негативно влияние върху усвояването му.Вярно, че училището не е ДГ, но рецитали, тържества, драматизации ако щете ще ги доближат много повече до познанието по родния език, история и др. области, отколкото време за минаване на тестове от типа:

Кой е написал "Отечество любезно?
А/Ив. Вазов
б/Л. Каравелов
б/ Хр. Ботев ......................

какъвто вид тестове ми се струват освен дълбоко непочтителни, но и абсолютно зорлем оглупяващи децата.





# 41
  • Мнения: 46 511
За френския метод - не е нужно да им се казва, че едните са на по-високо ниво, просто се уточнява, че за да е по-интересно се раздават различни неща за четене Simple Smile

Съгласна съм с другото, въпреки че не е толкова страшно точно до коя цифра ще стигнат, а как ще им бъде поднесено. Но като цяло не схващам защо е нужно това бързане. 1 клас както и да е, горе долу е ок според мен. Но 2-ри, особено по БЕЛ е струпано огромно количество информация, която касае основите на правописа и т.н.

Вие учителите защо не протестирате, гледам сега е модерно Simple Smile все пак сте хората, които са най-близо до децата и виждат ефекта от програмата. Ако се обедините може пък да ви чуят.
 
Светкавица, много добре се сети за тестовата система. За мен тя цели да покаже какво НЕ знаят или какво НЕ могат да се сетят в момента децата, а не какво знаят. Често има такива въпроси, че да се чуди човек какво питат. И не на последно място, ученето за тест е някак по-накъсано, по-назубрящо, отколкото отговор на отворени въпроси.
По Математика помня, че при нас даваха на контролно примерно 2 текстови и няколко примера, сега тестовете са по 20+ задачи за същото време, съответно бързането води до разконцентриране, грешки, ниска оценка и загуба на интерес към предмета.

Не визирам моето дете, говоря по принцип.

# 42
  • Мнения: 15
Как да протестираме, Не се сърди, човече? Нали уж като започнаха да правят новия закон, пътуваха мобилни групи от МОН навсякъде из страната, за да проучат как стоят нещата. И какво? Идваха, ние говорихме, говорихме и накрая какво? Пак си направиха каквото си знаят... Тук играта се играе на много по- високо ниво и всичко е тенденциозно; тоест направено е така, защото така ТРЯБВА да бъде. Надявам се, че разбирате какво искам да кажа.
Нашето мнение е последното, което има значение в случая.

За мен тестовете се абсолютен насилствен вариант за оглупяване. дори и нищо да не си чел, ще оградиш там няколко отговора и все ще улучиш нещо. Затова и ученици със СОП, които почти не могат да четат, пък какво остава да осмислят нещо, на НВО се справят не по- зле от останалите съученици. Не че имам нещо против децата със СОП, но, моите извинения, такъв метод на проверка е напълно нереалистичен.

Последна редакция: пн, 12 фев 2018, 23:01 от Не се сърди, човече

# 43
  • Мнения: 46 511
Никакъв шанс за уцелване няма на тестовете, то е все едно да победиш казиното. А резултатите са добри, където може да се преписва.

За другото имам предвид, че все отнякъде трябва да се тръгне, и мисля, че най-голям ще има, ако учителите надигнат глава. Но наистина не вярвам да стане. Прекалено много хора вярват, че това е начинът, да се наблъска много материал, да се стиснат децата за ушите и ще сме номер 1 в света...

# 44
  • Мнения: 21 455
Niniku, мисля че някой вече те помоли да не пускаш последователни мнения, а да използваш възможността за редактиране, която форумът предоставя.
Опитвам се да следя темата, а подобна " верижка" от мнения на един потребител, освен че е натоварваща, е в разрез с правилата на форума, с които си се съгласила при регистрацията.

# 45
  • Мнения: 15
Дидева, извинявам се за начина ми на писане, но както може би виждаш, съм новак в писането тук и не съм сигурна как трябва да го направя. Понякога искам да отговоря на няколко човека и ако го напиша в един пост, едва ли ще е добре.
Можеш ли да ми обясниш как бих могла да отговоря на няколко човека едновременно, тъй като мамите подхващат различни теми.
Благодаря ти предварително!

# 46
  • Мнения: 21 455
Цитат - отговор
Цитат-отговор
....
Просто го направи в едно мнение. Иначе темата постоянно свети на тези, които я следят, а на практика се оказва, че са мнения на един и същ потребител.

# 47
  • Мнения: 46 511
С "Вмъкни цитат", след което изтривате ненужното и оставяте само тази част, на която отговаряте.
Или просто с ник, както сте направила, обръщайки се към Дидева. За по-отчетливо може да ползвате болд. Ето тук, например, както съм се обърнала към Светкавица.
За да не разводняваме темата - ако имате още въпроси можете да пишете винаги на мен или на друг модератор, както и в темата Въпроси към модераторите и администраторите.

# 48
  • София
  • Мнения: 62 595
Нинику, какво знаеш за децата със СОП, та така реши? не, не се справят или се справят дотолкова, доколкото са наизустили някакви неща и ако се паднат 0 паднат.И изобщо, каква е целта на темата?

# 49
  • Мнения: 7 159
Дидева, извинявам се за начина ми на писане, но както може би виждаш, съм новак в писането тук и не съм сигурна как трябва да го направя. Понякога искам да отговоря на няколко човека и ако го напиша в един пост, едва ли ще е добре.
Можеш ли да ми обясниш как бих могла да отговоря на няколко човека едновременно, тъй като мамите подхващат различни теми.
Благодаря ти предварително!

http://bg-mamma.com/?topic=1018938.msg36273304#msg36273304

# 50
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 280
Дъщеря ми е втори клас и до сега не е имала никакви трудности.Справя се отлично детето.И не само тя,има и още няколко деца в класа ,които не срещат затруднения.
Но дъщеря ми беше 2 години предучилищна група в училище .
Беше напълно адаптирана към училищната среда и много добре подготвена за първи клас.Вече имаше създадени навици да учи.
Заслугата е на госпожата в предучилищна група.




Трудностите са с много тежката чанта-6кг.Има прекалено много помагала.А пък разбрахме,че не били задължителни.
Физическо възпитание-не може да прави лицеви опори ,нито коремни преси.




# 51
  • Мнения: 11 909
      В темата стана въпрос и за математика.
Не мога да схвана каква е идеята да се решават задачи " за време". Когато аз бях ученичка, на контролни учителите винаги ни съветваха- "Прочети задачата поне два пъти, преди да започнеш решаването". И най- бавните имаха време за проверка и двукратно решаване на задачата.

Ясно, че не може една задача цял час, но нормално ли е по 18-20 задачи, често с подточки да се дават за по-малко от един учебен час.

# 52
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 321
Ти си ги чела и си изпълнявала задачата съобразно инструкциите на учителя. Сега все едно някой им е изпил акъла. Могат да пишат една задача цяла седмица. Царе са на отлагането.

# 53
  • Мнения: 46 511
За контролните ставаше дума.
За мен също, както писах по-напред не е нормално да се дават по 20 задачи за 1 учебен час. Това е по 2 мин. на задача, дори да приемем, че стига за 1 задача, то със сигурност няма време за проверка след това.
Знанията на едно дете могат да се проверят и с 10 задачи, не е нужно да се прави маратон.

П.П. Ние колко добри бяхме едно време, а пък сега какви са Joy това всяко поколение го казва за предното. Но не сме били кой знае колко по-различни, просто сега гледаме от друг ъгъл...

# 54
  • Мнения: 15
Светкавица, относно задачите за време, те са необходими, тъй като изискват развитие на бързината на мисленето. Освен това са един вид подготовка за НВО в 4-ти клас, когато се изисква решаването на задачи за определено време. Задачите за бързина са специфични. Не всички задачи са подходящи да се дават с показател време. Има и такива, върху които трябва да се разсъждава и там състезателният характер изобщо не се препоръчва. Задачи за бързина е имало винаги. Те идват от старата руска образователна школа.
Относно броя на задачите съм съгласна. По принцип има стандартизирани тестове, които се изработват от професори и разни светила, и те са съобразени с възрастта и възможностите на децата. Друг е въпросът, че много учители си правят техни тестове, които нямат нищо общо с нормите на педагогическата диагностика. А после резултатите са плачевни. Моята дъщеря наскоро се оплака, че госпожата закъсняла с 10 мин. за часа, а после им дала доста обемист тест и съответно не ѝ беше стигнало времето да реши всичко.
Veni, както на родителските срещи идват родителите на отличниците, така и тук пишат основно тези, чиито деца се справят. А къде са тези родители, чиито деца срещат трудности? Крушата не пада по- далече от дървото, нали?...
Относно раниците имаше някъде такава тема из сайта. И в моето училище го има този проблем и родителите неведнъж  са го поставяли на дневен ред. Поне помагалата може да се ограничат, но колегите учители споделят, че без помагалата децата нямало да бъдат достатъчно добре подготвени, защото именно там се правят така нужните упражнения, за които всички сме съгласни, че и без това са доста оскъдни.
П.п. Благодаря на онези, които ми съдействаха за начина на водене на темата тук!

Андариел, темата на разговора ни е какви трудности срещат децата при усвояването на учебния материал. И какво заедно бихме могли да ,,измъдрим", за да им помогнем. Ако желаеш,сподели нещо за твоето дете. Simple Smile

Последна редакция: вт, 13 фев 2018, 15:48 от Niniku

# 55
  • Мнения: 46 511
Тези за бързина им казват петминутки при нас. Съгласна съм за тях. Но и на контролни, класни, НВО (в които има и задачи, различни от тези за бързина) пак има прекалено много задачи в сравнение с нас за същото време. И ако не бъркам по материал, който ние сме учили в по-горен клас. Няма как да очакваме същите резултати като нашите. Все пак да не забравяме, че това е начално образование за всички деца, не за такива със заложби в математиката.

За раниците, не че на дъщеря ми е била много лека, но определено учителите са гъвкави при нас. В моите ученически години искаха една за работа в клас, една за домашно, някои и за контролни, за класно, за сборник, просто лудост.
Сега изпитванията са на листове, а всичко друго е в една, от едната страна за работа в клас, от другата - за домашно. Учебни тетрадки и сборници, по които се работи в клас стоят при учителите, ако имат задача за вкъщи и е само 1 я преписват, ако са повече, тогава си ги носят. Но и днешните времена е лесно, щракват с телефона страницата и готово.
По някои предмети имат и дигитални учебници. По други учителите преценяват, че няма да се работи по учебна тетрадка и не се носи или им казват кога да я носят и кога не.
Така че в тази посока има развитие (поне при някои учители).

# 56
  • Мнения: 12 011
Вени, похвално за госпожата, че е подготвила децата, но не всеки може да си позволи предучилищна група в училище, а и не е подходяща такава форма за всяко дете. Все пак не случайно децата тръгват на училище на 7г, а не на 5. Режимът в ДГ е друг и е съобразен с физиологичното и психично развитие на децата и техните потребности в съответната възраст. От сърце ти пожелавам твоето дете да се справя с лекота и занапред.

Нинику, повечето от родителите, чиито деца срещат трудности  не случайно не пишат тук - темата няма как да помогне на децата им. Те работят с децата си и им осигуряват нужната подкрепа. А това за крушата и дървото ще го подмина. Аз бях от децата, които с лекота се справяха с материала, четяха много, редовно посещаваха кино, театър, опера, изложби и музеи, но детето ми има дислексия, дисграфия, дискалкулия и поради този факт има трудности. В същото време познавам момиче, чиито родители са с доста скромни възможности (във всяко отношение), но то само, без курсове, уроци и някой да му виси на главата се справя отлично в езикова гимназия, която в челната стотица в страната.

# 57
  • Мнения: 46 511
Моето дете имаше трудности. Започнаха във 2 клас, когато им стовариха урок след урок без да могат да си поемат дъх, а в занималнята не знам как пишеха домашните, но нищо не се усвояваше.
Останах си да работя от вкъщи и едната ми работа реално я зарязах. Наложи ми се да го играя учител и да наваксаме доста. Но колко родители могат да си позволят това?

А това за крушата и дървото ще го подмина. Аз бях от децата, които с лекота се справяха с материала...
И аз, и баща ѝ сме се справяли сами и сме били отличници. Но и двамата признаваме, че ако сме били на тестовата система, на голям обем материал, нямаше да е така. И дъщеря ни сега на в по-горните класове лесно изкарва шестици на устно изпитване - като при нас - разкажеш последния урок, зададат 1 въпрос от предния и хайде 6. Ама на тест е друго, поне 10 урока и минимум 25 въпроса, сред които такива незначителни подробности, че чак не се сещам, че го е имало в учебника. Затова нека не сравняваме нас с тях...

# 58
  • Мнения: 12 011
Човече, не споря, защото не знам какви са им тестовете. Тези, които съм виждала в гимназиален етап за мен са лесни. Не твърдя, че мога да ги направя за 6, но за 5 със сигурност. (Обичам да се тествам на олимпиадите и на матурите всяка година като ги качат онлайн, е не по всички предмети) За мен тестовата система е по-лесният вариант, както и удобен за налучкване, подсказване и преписване, но за учениците може и да не е така. (Поне за амбициозните, другите изобщо не работят частта със свободните отговори).

# 59
  • Мнения: 46 511
Ами то само името му е тест, по математика са си задачи. Ето такива като тип бяха на дъщеря ми. Освен 2-ра задача, къде другаде ще налучкваш Simple Smile
Като преброиш примерите са 34 задачи за 40 мин. Е, не е имало подобно нещо при нас.

# 60
  • София
  • Мнения: 62 595
това е много и неефективно, обаче сега и учителите нямат избор, защото ги гонят за външното оценяване, а на него, включително при седмокласниците, е много бързо много задачи. А всъщност такъв тип тестове са в ущърб на децата, защото "системата" се претоварва и от бързане внимаието не работи добре и децата бъркат и неща, които знаят. Ако аз трябваше сега да съм ученичка, ме бройте с четворки - просто не бих се справила. Затова трудно-лесно, се помага вкъщи на детето и това е, иначе как ще дръпне.

# 61
  • Мнения: 12 011
Да, учителката явно се е престарала. За 30 минути това е много голям обем. Втората половина задачи искат замисляне, съответно им трябва повече време, за разлика от примерите, при които явно се търси автоматизация. Преди да въведат това с тестовете, а идо преди няколко години колежките в гимназията даваха обикновено на класна и контролно 4 задачи, като първата е достатъчна за 3, ако решат и втората - 4 , а третата и четвъртата - за тези, които се борят за 5 и 6. Чувала съм от възрастни колежки математици, че на писмено изпитване (5-8 клас) учителят трябва да може да реши задачите за 7-8 минути, същите задачи които дава на учениците за 45 минути! За мен това е правилният начин. Наскоро млада колежка по БЕЛ ме попита какво е дислексия! Говорим за жена под 30години, която сега излиза от университета и не беше чувала, че има и обучителни затруднения. Работи в гимназиален етап.
Човече, наистина моят поглед (и интерес) е по-скоро в гимназиален етап върху предмети като БЕЛ, Руски, История, География, където доста (посредствените) ученици просто гледат колко точки им трябват за 3 и коя задача им ги дава, често без да съобразяват, че по-лесните задачи са в по-голям обем, защото носят по-малко точки и се хвърлят на най-трудната, защото там се вземат най-много точки и естествено не успяват да се справят.
Още в малките класове децата трябва да бъдат учени да не решават последователно, а да започват от това, което им е най-лесно и най-бързо ще се справят, след което да се върнат към задачите, които искат мислене и да пробват да ги решат, но и да не губят време над някоя, която ги затруднява. Т.е към една задача могат да се връщат няколко пъти, ако времето позволява. Но днес сякаш това не се прави. В резултат в гимназията вече започват от първа задача и се отказават или зациклят над нея и пропускат възможността да направят следващите или накрая се справят, но времето е свършило и не успяват да довършат.
Този конкретен тест е просто безумен за дете във втори клас. И единственото, което може да провери е дали детето е автоматизирало събиране/ изваждане, умножение и деление. Да не говорим колко стресиращо е за децата да видят такъв обем задачи (особено ако се борят и за висока оценка). За деца със затруднения или по-бавен темп на работа да не говорим - моето дете с дискалкулията просто ще се изгуби в листите. Текстовите задачи също са прекалено много за това време и децата трябва не само много бързо да могат да четат, но и светкавично да обработват информацията и да дават решение надпреварвайки се с времето. До голяма степен такъв тип тестове залагат само на бърза и услежлива памет (с каквато не всеки е надарен) и автоматизиране (папагалско повтаряне),  без реално да се провери дали детето може да мисли, да разсъждава, да намира решение. За това и все повече деца ще са функционално неграмотни на изхода на системата, и ризултатите ще са все по-лоши нагори по стълбичката - 4-7-12 клас,защото материалът се усложнява и вече не е достатъчно папагалстването, а е нужно и да се помисли, и да се потърси решение, и да се разсъждава, и да се изрази мнение. Затова и задачите с отворен отговор се избягват от много ученици.

Последна редакция: ср, 14 фев 2018, 06:40 от Mama Ru

# 62
  • Мнения: 3 535
Аз като майка на дете с училищни затруднения не мога да подмина изказването за крушката и дървото, написано от педагог. Мога само да гадая какво му е в душата на моето дете, докато е било на детска градина, или в училище. Или пък изказването за децата със СОП, каквото е моето.
И да, с какво тази тема ще помогне на мен и моето дете?

# 63
  • Мнения: 46 511
това е много и неефективно, обаче сега и учителите нямат избор, защото ги гонят за външното оценяване...
О, да. Затова казвам, че системата трябва да се промени. Не са виновни учителите, те следват програмата и гледат да направят каквото могат.

Аз като майка на дете с училищни затруднения не мога да подмина изказването за крушката и дървото, написано от педагог.
Според мен тя обърка изразите, искаше да каже, че "крушката си има опашка", т.е. че за този проблем си има причина. Като с това визира родителите, които не ходят на родителски срещи и не се интересуват какво се случва с децата им, не им помагат и т.н.
С което не мога да се съглася. Не може да се обобщава така, защото има и други причини.
А родителските срещи са пълна загуба на време, едни празни приказки и събиране на пари за нещо. Съжалявам, че пак ще дам пример с чужбина, но там срещата е родител-учител (и евентуално дете). Обсъждат се проблемите на конкретния ученик - за учене, дисциплина и т.н., а не да слушам по час и нещо за едни и същи проблеми деца на всяка родителска среща, пък за другите да се каже по 1 изречение "Много добро дете, малко само да учи повече". Е, за какво да ходя? Това си го знам и аз. Така се казва де, не че не ходим хич с мъжа ми, но се случва на няколко веднъж умишлено да пропуснем по горните причини.

# 64
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 280
Аз ходя на родителските срещи и смятам,че има полза от това.
Но явно зависи от госпожата.
Например ние на вчерашната родителска среща обсъждахме четенето и преразказването,читателските дневници.Защото някои деца срещаха затруднения там.Госпожата държи да се четат книги над 100страници и с малко картинки.Тя смята,че четенето обогатява речника и детето лесно ще се научи да разказва.Но всяко дете си избира книга,която му е интересна.Книгите се носят и в училище.И се обсъждат.
Като във всеки клас и в нашия има две деца-не са със СОП,които имат проблем с дисциплината и само техните майки липсваха.

# 65
  • Мнения: 15
Като изключим математиката, тестовете по другите предмети са точно на принципа проба- грешка. Да не говорим, че по- големите са се изхитрили. Класът, който има първи час тест за деня, снима теста и го праща на останалите. Така отличниците решават теста на половината випуск и готово! Не е като да седнеш, да мислиш, да го напишеш със свои думи.
МамаРу, родителите на децата с проблеми са отговорни в повечето случаи, защото това което преживяват, ги прави неизбежно отговорни. Но аз имах предвид една друга група деца, които нямат нито здравословен проблем, нито са в по- особено състояние. Деца, които просто поради липсата на високи възможности, срещат затруднения. Имам предвид, че говорех за деца, които не са със специални потребности. Те обикновено са незаинтересовани към учебния материал, но не защото не го разбират, а защото нямат подкрепата на родителите и учителите си и не са изградили основни умения за учене. Тези деца, които често остават на консултации в училище, и въпреки това продължават до края на училищния период да носят прозвището ,, изоставащи". Чудя се къде ли са родителите на тези деца?....

# 66
  • Мнения: 46 511
Те обикновено са незаинтересовани към учебния материал, но не защото не го разбират, а защото нямат подкрепата на родителите и учителите си и не са изградили основни умения за учене...
Не всеки има подход на преподавател. Предполагам познавате хора, които са добри, даже перфектни в нещо, но стигне ли са да го предадат на друг, не успяват. По тази причина разчитат на педагози. А и прибирайки се след работа в 19 ч., например, не всеки има сили, включително децата, за да се съсредоточат и да изграждат умения за учене. Помощ, да, някое въпросче, нещо неясно, но ако ще изграждаме всичко, още от основите, защо да ги пускаме на училище?

Като изключим математиката, тестовете по другите предмети са точно на принципа проба- грешка.
При нас тези с налучкването са малко и не стигат и за тройка. Повечето са, например: попълни пропуснатата дума (текст с описание на нещо и 4-5 празни места), свържи по двойки (поне 6 варианта), напиши годините на еди кои си събития, подреди хронологично, 1 напълно отворен въпрос за свободен отговор и т.н.

Класът, който има първи час тест за деня, снима теста и го праща на останалите.
Днешните деца са много боси в преписването, с 2 леви са, включително за снимане. Много рядко излиза нещо, и то докато го пратят останали 5 мин, та никаква работа не им върши. Така че в това отношение трябва да сме спокойни Joy

И една хитрост за тестовете по математика, кажете на децата си да започват от последната към първата задача. Повечето точки са в последните, така ако не успеят с времето или изпушат, ще е при първите примери, които са с малки точки. Учител ми го каза и върши добра работа Grinning

# 67
  • Мнения: 12 011
Човече не съм съгласна. Задачите с по-малко точки са по-лесни/ достъпни и са за 3. Със всяка следваща задача трудността нараства, съответно носи повече точки. Поне това е правилното структуриране на тест/ контролно - задача за 3, задача за 4, задача/ и за 5 и 6. Така, ако детето започне от последната задача, която носи най-много точки, защото е най-труднаррискува да се оплете и да не се справию а вече няма да има време за по-лесните или просто ще ги пропусне, разчитайки, че задачата му стига за три и съответно ще получи - 2 ( Лично изпробвано и наблюдавано при много ученици). Правилното е детето да прегледа теста/ контролното и да започне от тази задача, която на него му е най-лесна, след това да премине към следващата и т.н. Когато срещне задача, която го затруднява тя се прескача и се минава на следващата и така до края. След като се стигне до края и има остнало време се връща пак отначало към недоотговорените/ недорешени задачи и мисли върху тях. Така се събира максимално възможен за детето сбор точки и се постига оптимална оценка.

# 68
  • Мнения: 21 455
Правилното е детето да прегледа теста/ контролното и да започне от тази задача, която на него му е най-лесна, след това да премине към следващата и т.н. Когато срещне задача, която го затруднява тя се прескача и се минава на следващата и така до края. След като се стигне до края и има остнало време се връща пак отначало към недоотговорените/ недорешени задачи и мисли върху тях.
Това е правилният начин и според мен.
Лесните задачи се отмятат бързо. Решаваш, проверяваш, избираш отговор ( изписваш числовия такъв или решението, ако е необходимо), забравяш за тази задача и продължаваш нататък. Цялото спестено време използваш за тези, които са те затруднили или изискват повече мислене.

# 69
  • Мнения: 46 511
Правилното е детето да прегледа теста/ контролното и да започне от тази задача, която на него му е най-лесна, след това да премине към следващата и т.н.
Ако питаш дъщеря ми, всички са много лесни Joy за съжаление резултатите не показват същото Smiling Imp

Има логика в това, което казваш, но не действа при нея, затова съм благодарна на тази учителка, която каза другата тактика. Обикновено последните задачи изискват най-голяма концентрация, а на нея вече ѝ е омръзнало или се притеснява, че няма да стигне времето. Определено има резултат при нас Simple Smile

# 70
  • Мнения: 15
И двете тактики са добри според детето. Мисля, че ако детето е по- будно, е добре да започне от по- трудните, защото вероятността да се справи с тях е по- голяма и тогава ще му остане и време за по- лесните задачи в края на часа, когато е изморено. Ако детето е на едно средно ниво, по- добре да върви поред. Когато види, че някоя задача го затруднява, по- добре да я прескочи, за да не губи време, а накрая да се върне на нерешените. така то прилага принципа от лесното към трудното.
Аз като дете винаги работех по втория вариант и определено ми вършеше работа.
Много важно е учителят да обясни тези неща на учениците, защото по- малките обикновено зациклят на една задача и така си стоят до края на часа, без да се сетят, че могат да продължат нататък.
Не се сърди, човече, има много учители, които,честно казано, се чудя как са попаднали в училище...Затова смятам, че трябва да има някакви входни тестове- става ли от това дърво свирка, или не става. Учителската професия за мен е отговорна почти колкото и лекарската, с тази разлика, че това, което майсториш в съзнанието на децата, е невидимо за човешките очи.
Те обикновено са незаинтересовани към учебния материал, но не защото не го разбират, а защото нямат подкрепата на родителите и учителите си и не са изградили основни умения за учене...
Не всеки има подход на преподавател. Предполагам познавате хора, които са добри, даже перфектни в нещо, но стигне ли са да го предадат на друг, не успяват. По тази причина разчитат на педагози. А и прибирайки се след работа в 19 ч., например, не всеки има сили, включително децата, за да се съсредоточат и да изграждат умения за учене. Помощ, да, някое въпросче, нещо неясно, но ако ще изграждаме всичко, още от основите, защо да ги пускаме на училище?

Като изключим математиката, тестовете по другите предмети са точно на принципа проба- грешка.
При нас тези с налучкването са малко и не стигат и за тройка. Повечето са, например: попълни пропуснатата дума (текст с описание на нещо и 4-5 празни места), свържи по двойки (поне 6 варианта), напиши годините на еди кои си събития, подреди хронологично, 1 напълно отворен въпрос за свободен отговор и т.н.

Класът, който има първи час тест за деня, снима теста и го праща на останалите.
Днешните деца са много боси в преписването, с 2 леви са, включително за снимане. Много рядко излиза нещо, и то докато го пратят останали 5 мин, та никаква работа не им върши. Така че в това отношение трябва да сме спокойни Joy

И една хитрост за тестовете по математика, кажете на децата си да започват от последната към първата задача. Повечето точки са в последните, така ако не успеят с времето или изпушат, ще е при първите примери, които са с малки точки. Учител ми го каза и върши добра работа Grinning
За преписването категорично не съм съгласна. Днешните деца може да са разсеяни, мързеливи, невъздържани, безотговорни и всякакви, но не и технически неграмотни, не и лишени от адаптивност и гъвкавост.
 Само да уточня, че имах предвид по- големите деца, а не тези до 4-ти клас.

Последна редакция: ср, 14 фев 2018, 23:10 от Niniku

# 71
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 321
Ако питаш дъщеря ми, всички са много лесни
Лесни са, защото си е попълнила всички квадратчета. Ама и така е сто пъти по-добре, отколкото "трудно ми е, не мога, не знам как - прочете ли задачата? - ами, не". Все някога ще се научи.

# 72
  • Мнения: 15
Heart ExlМомичета, имам един въпрос към вас! Ако имаше възможност да слушате безплатна лекция във връзка с обучението на вашите деца и изобщо училището, какво бихте си пожелали да чуете? Thinking

# 73
  • Мнения: 21 455
Темата сериозно започва да ми прилича на своеобразен въпросник от страна на авторката. Дали за дипломна работа, дали с някаква друга цел, но не и като тема за взаимопомощ.

Последна редакция: ср, 14 фев 2018, 23:29 от Дидева

# 74
  • Мнения: 46 511
Лесни са, защото си е попълнила всички квадратчета. Ама и така е сто пъти по-добре, отколкото "трудно ми е, не мога, не знам как - прочете ли задачата? - ами, не". Все някога ще се научи.
Не разбрах за кои квадратчета става дума Flushed

# 75
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 321
Квадратчета, редове, стрелки, таблички, чертежи и всичко останало, което се иска в задачите.

# 76
  • София
  • Мнения: 62 595
Мен отдавна авторката ме съмнява, затова я попитах за какво всъщност е темата.  Първо ми приличаше на желание да си споделикакво й тажи. После някой написа, че била учител. Започна се и с даване на съвети, някои от които тотално грешни (като това будното дете да започне с трудната задача за най-много точки). Сега започва дапита за лекции.
Кажи, булка, курсова работа ли пишеш, нямаш какво да правиш или си пуснала темата по бизнес? Никакво доверие не ми вдъхваш, нещо си ми мътна, от теб лъха некомпетентност като на журналист. Очевидно темата не е за това, което си описала.

# 77
  • Мнения: 2 352
Прекалено много материал, това е единственият проблем. Няма време за упражнения, само ново и ново преподаване. Във 2 клас се усеща най-осезаемо. Учителката на дъщеря ми взимаше от часове като рисуване, музика и подобни, за да използва времето за задачи в/у материала. Но това инцидентно.

Резултатът е, че вместо в 4 клас да излязат грамотни и с основни познания по другите предмети, са назубрили много неща, но ги помнят за кратко. Това си е така от много години, не е проблем само на тази система, но сега се засили, защото свалиха още материал надолу.

Иначе не съм съгласна с родителите, които твърдят, че учебниците са написани неразбираемо. Поне тези, по които учеше моето дете (Просвета и Булвест) бяха ок. Единствено количеството на материала е голямо.

Другият проблем, за който се сещам е занималнята. За съжаление често срещна е конкуренцията м/у двамата преподаватели, което не е в полза на децата. Ще дам пример. Класната казва: "Утре ще имате контролно по математика. Няма да ви давам домашно, за да имате време да се подготвите, всеки да види кои задачи са му трудни и да наблегне на тях.", преподавателката от занималнята: "А, по математика нямате домашно! Рисувайте си Simple Smile".
Аз наблюдавам точно обратното във втори клас. Голям айляк е.
Моето наблюдение е друго. Родителите рязко решават /или решаваме/, че децата вече са достатъчно големи и извънкласния живот става много активен. Повечето деца са забити да учат на по 30-40 минути от домовете си и се извозват с автомобили, което е свързано и с много по-ранно ставане, но и с по-късно прибиране. Гроги са милите. 

# 78
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 321
И в тази тема не можем да избягаме от шаблона. На лице е преподавател, а ние като родители не се сещаме какво да го попитаме. Все едно и също - "вие там ги учете, ние сме родители и не щем", без да си даваме сметката, че вече достатъчно сме ги научили под една или друго форма, а това понякога не им помага в училищната среда.

Как да мотивираме детето да бъде самостоятелно. В 3 клас е и пише само в присъствието на възрастен. След занималня, в която уж трябва да пише, се прибира с ненаписани домашни. Буквално трябва да има някой над главата му, за да свърши нещо. Защо се получава така?

# 79
  • Мнения: 12 011
Защото е дете и има нужда от игра. От първи клас, че и от предучилщна някои ги емват на школи и уроци, предучилищна в училище, после същинският първи клас. Нашите от първите месеци почнаха диктовките на текстове. То още трябва да се учи да свързва звук с графема, да декодира звуците, а те - диктовки и състезания. И децата изведнъж скъсват с детството, без да са психически готови за това. Такива като моето изглеждат незрели на фона на останалите и от там изоставащи, че и "фатално" според класната още след първия месец. А тя си върви в норма (ама при системата отпреди 30-40 години), когато беше изключение някой да чете предварително в клас от 30-35 деца, когато в края на март имахме тържество за буквите, когато до черната дъска имаше дъска с редове с пластмасови букви и сметало. Когато другарката ни учеше да смятаме със сметало, а ние с кеф излизахме на дъската да отброим големите дървени топчета 3+5=8, когато имахме специални папки с букви и редяхме срички, думи, за да стигнем до изречения. Тогава другарката проверяваше всеки как се е справил, след което пишеше на дъската, а ние преписвахме в тетрадката, това, което първо сме набрали с буквите. Визуализация в час, игри през междучасието и училището беше удоволствие, а не бреме. Сега имат толкова задължения, че нямат право на игра. Отнето им е основното човешко право за тази възраст и в резултат намразват, това, заради което им е отнето. Превръщаме ги в малки възрастни. А те са деца.

# 80
  • София
  • Мнения: 62 595
Какво стана, някой здраво е пуснал метлата! Тъкмо потребителката-учителка се показа в цялата си прелест, и някой е изтрил бисерите й! А беше толкова хубав пример, тъкмо си виках, че имаме попадение, че и искаше да и консултира, нетърпейки възражения. Последният й пост беше невероятен - оббяснява и защо в Дг бият и крещят по децата - ми, то, родителите са виновни, неблагодарни и каква мъка са за учителките. Язък!

# 81
  • София
  • Мнения: 17 592

Освен доста абсурдните понякога учебници за друг проблем с материала не се сещам.

# 82
  • Мнения: X
И на моята дъщеря материала й беше труден, неразбираем затова направих абонамент в уча си, и така по-лесно усвояваше. Госпожата не провеждаше часовете по рисуване, физическо и музика, за да правят диктовки и да четат да смятат, беше пълен ужас, отделно ходеше на частни уроци по математика, български и английски....В 4клас нещата се поуспокоиха, но пак си беше неразбираем материала, дори аз някои неща не можех да й обясня.
На занималня не е ходила, защото учехме вкъщи след като си дойде на обяд от училище.
НВО изкара с отлични оценки, само математиката беше 4.50 хич не й върви.

# 83
  • Мнения: 4 204
ми, то, родителите са виновни, неблагодарни и каква мъка са за учителките. Язък!
А, това си го знаем отдавна, многократно сме го чували- и във форума, и на живо!
Пропуснала съм го в темата, само съм изненадана, че е било изтрито- обикновено подобни изръсени бисери стоят вовеки, та да се срамуват свинете, за които се отнася.
Проблемите с ученето почват от началния етап и си карат в същия стил и дух до края.
Наскоро рових и разчиствах на тавана и намерих мои учебници от трети клас- щерката беше лани трети клас, та ми беше интересно да сравня. Преди близо 40 г сме учили ПО-СЛОЖЕН материал от сегашния в трети клас! Задачи с числа по десетки хиляди, задачи с думи, път/скорост/време, делене на многоцифрено на многоцифрено. Все слушаме как се сваля материал надолу, а всъщност се оказва, че не е вярно. Даже се изненадах. И сме се справяли, и на занималня никой почти не ходеше, на уроци също, особено пък в малките класове. Надали децата са станали някакви други, по-трудно разбиращи или нещо друго. Значи проблемът не е във вида на материала, а някъде другаде.
Според мен- в начина на поднасяне, в начина на писане на учебниците и в изискванията за преподаване и оценяване- системата с тестове за мен е безумна. Пределно ми е ясно, че учителите нямат особено поле за действие- всичко им е спуснато в много тесни рамки - както свири музиката, така и играят- нямат избор. Трудностите са заложени в самите устои, в самите принципи на сегашната система за образование. Направи го сложно, обясни го зле, принуди учителят да не може да си позволи да го обясни добре, наблегни на дървото, не търси гората, накарай децата да се чувстват несправящи се и да се откажат да се опитват да разберат каквото и да е. И да, отвори място за много частна инициатива- пълно е с обяви търся/давам уроци на деца още в начален курс.



Последна редакция: ср, 29 авг 2018, 20:47 от ra2

# 84
  • Мнения: 344
Не е чак толкова зле положението,доста деца се справят добре и то на международни състезания.И преди и сега децата до 4 клас си имат затруднения ,защото са малки ,тепърва свикват с ученето.На този етап трябва помощ от родител.

# 85
  • Мнения: 1 495
Изведнъж във втори клас се оказа, че моят син пише безобразно, грозно, много драска, изпуска звукове, допуска много правописни грешки. Класната ни насочи към логопед и то към логопеда в училището, където щеше да минава комисия и да прави "обследване". Моят съпруг беше категорично против и се обърнахме към  частен логопед. Около половин година се занимава жената с него. По принцип каза, че тези неща се израстват. Моят съпруг казва както и за всичко останало, че прекалено се притеснявам. Цяло лято правим диктовки и въпреки, че на моменти пише по-красиво, виждам все още много да изпуска гласни звукове, допуска още много правописни грешки, задраскване където може да не говорим. Отчайвам се направо Sad . Пак ще правя консултация с логопед, но много се притеснявам как ще му се отразява това занапред в горните класове. Доколкото съм чела за дислексията и съм говорила със специалистите в неговия случай не става дума за това, но не му е правено и специално изследване.

# 86
  • Мнения: X
В 1клас нашата класна ме извика и казва детето е с дислексия, питам я как е достигнала до този извод / като има предвид, че съм наясно, защото съм завършила психология и логопедия/ и тя казва ами не пише в час .......
Моята ми беше казала, че не иска да пише, защото й е по-интересно да слуша учителката. Та изводите на учителите /моите уважения разбира се/, са доста крайни и решаващи, без да са наясно какво е дислексия, дисграфия и т.н.
Във втори клас детето започна да си пише, отдадох го на това, че средата в у-ще е различна от тази в дг, просто й е било интересно да слуша госпожата. Вие си направете разбира се консултация има тестове, които ще покажат ако има нещо.

# 87
  • Мнения: 46 511
Да напомня и този септември, при проблеми успоредно с другите специалисти, посетете и очен лекар. Ние допуснахме тази грешка и имаше доста изоставане за наваксване. Оказа се, че няма никакъв друг проблем...

Успех на всички през новата учебна година! Simple Smile

# 88
  • Мнения: 8 529
gingerina, нормално е детето да прави правописни грешки, грозното писане също не е болка за умиране /някой деца не са толкова старателни/. Казваш, че задрасква. Защо? Обяснете, че грешните неща се слагат в скоби! Това че изпуска звукове е по- притеснително, но може да има нужда да работи с по- бавни темпове. Добре е да минете очен лекар и логопед , който е компетентен и разпознава дислекция и дисграфия. Детето ходи ли на занималня? Как се справя с математиката и четенето? Възможно е да преживява и стрес в училище и да не се чувства комфортно. Причините може да са много.
 
   Тази тема може да ви бъде полезна :
http://www.bg-mamma.com/?topic=957532




   

# 89
  • Мнения: 1 495
Вита, благодаря за съветите. Били сме при трима логопеди, двама от които казват,  че има проблеми,  които не са сериозни, но препоръчват работа със специалист. В училището така наизуст без да погледнат за кое дете става въпрос ми казаха, че е за ресурсен. Притесняват ме освен изпускането на звукове, бавно,  трудно писане, четене и също така се оплаква, че не може да чете  на английски. Много трудно се научи да чете срички също. Ще ходим пак при едната логопедка да прецени как напредва. Мен ме притеснява,  че с целия труд това лято (правим диктовки почти всеки Ден),почти не виждам напредък. Единствено пише малко по-красиво,  но пак трудно се чете. Не му е приятно да чете,  Най-интересната му книга я чете два месеца с подканване. Мисля,  че наистина му е трудно да чете. Математиката му е приятна

Да допълня в отговор на vita. Имаше стрес в първи клас, две деца го тормозеха него и други и напрягаха обстановката. Във втори клас му беше значително по-спокойно,  донякъде и защото почна в частна занималня вместо държавната.

Последна редакция: вт, 04 сеп 2018, 20:13 от gingerina

# 90
  • Мнения: X
Вита, благодаря за съветите. Били сме при трима логопеди, двама от които казват,  че има проблеми,  които не са сериозни, но препоръчват работа със специалист. В училището така наизуст без да погледнат за кое дете става въпрос ми казаха, че е за ресурсен. Притесняват ме освен изпускането на звукове, бавно,  трудно писане, четене и също така се оплаква, че не може да чете  на английски. Много трудно се научи да чете срички също. Ще ходим пак при едната логопедка да прецени как напредва. Мен ме притеснява,  че с целия труд това лято (правим диктовки почти всеки Ден),почти не виждам напредък. Единствено пише малко по-красиво,  но пак трудно се чете. Не му е приятно да чете,  Най-интересната му книга я чете два месеца с подканване. Мисля,  че наистина му е трудно да чете. Математиката му е приятна.
Ако детенцето чете по-трудно на български и/или има говорни нарушения, според мен не е подходящо да се започва с чужд език.

# 91
  • Мнения: 12 011
Здравейте. Съветвам Ви да направите консултация с логопед-специалист по дислексия. Потърсете координати на Асоциация Дислексия. Или такъв специалист във Вашия град.
За София може да направите консултация в детска психиатрия Св Никола на Александровската болница, но се чака доста за час.
За Русе:
http://www.dyslexia-bg.org/
За Варна:
http://dyslexia-center.eu/content/view/14/16/lang,bg/
Ако дислексията се потвърди, имайте предвид, че не се препоръчва детето да учи западен език до четвърти клас. В такъв случай имате два варианта - да преместите детето в клас с първи чужд руски или да се договорите с учителката по английски детето да не учи езика в начален курс.

# 92
  • Мнения: 1 495
Благодаря ви много за информацията и съветите. Друго, което ме тревожи е, че съпругът ми смята, че е излишна работата със специалисти, не вижда повод за притеснение, а това че класната ни учителка ни насочи, оправдава с други извинения. С две думи нямам неговата подкрепа.

# 93
  • Мнения: 47 981
Моето дете посещаваше училищният логопед 4 години. При това в началото го бях записала и на частно. Но учителката и логопеда ми обясниха, че така е по-зле и останахме само на училищния, по препоръка на класната. Също нямаше изявен проблем като дислексия, но имаше затруднения със звукове и т.н. Много съм доволна, но двете дами работеха в екип и бяха отлични професионалисти. И нашият баща имаше някакви негови си разбирания, но това не ме е притеснявало. При нас това проработи добре, може би все пак да опиташ и ти?

# 94
  • софия
  • Мнения: 284
Вземете светкавични мерки. Не изгради ли детето навици за учене до 3 клас, то започва да учи нередовно уроците си, учителите се опитват до го вкарат в ''правия път'', но и те са безсилни. Когато порасне ще има проблеми още първата година в горен курс и ще го закъса здравата.
Давам пример с един съученик на дъщеря ми. Той още в 3 клас е скъсал с ученето (поне така тя казваше), но в 5 клас дошла така наречената ''чистка''. Учителите го нарочили, той не учел и за капак си позволявал да се гаври с учителите. Но накрая на годината те му върнали. При годишния преговор той изръсил куп глупости и го оставил на поправителен. Той така и не взел.
Моят съвет е да направите един сериозен разговор, да го следите, и ако има проблеми, да помагате.

# 95
  • Мнения: 19 296
Не знам в коя тема да попитам.  Ако учител е забелязал някакъв проблем в дете, към кого може да насочи родителите на детето за диагностика и помощи?
Учителят не е специалист, но предполага аутизъм. Детето не е социално контактно. Води го бабата, която го изчаква в училище. Родителите според думите й са алкохолици. Нямам информация дали тя е настойник, ако това има значение.
Социално-слаби са и ако успеят да го диагностицират, сигурно ще има право на безплатни посещения при логопед и др. Според учителя детето има потенциал, но училището е много мизерно и никой не обръща внимание.
Ако може да ме насочите към тема или да прочетем някъде каква е процедурата в такива случаи.

# 96
  • Мнения: 12 011
Диктовка на дете във втори клас с дислексия и дисграфия! Учителката без да провери поставя "Незадоволителен" в електронния дневник.

# 97
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 321
С детето работи ли ресурсен учител?

Напълно нормално е да посочи "незадоволителен" в електронния дневник, ако той не предоставя алтернативи за деца с дислексия и ако диктовките се представят все в този вид и не се забелязва развитие на графизма или подобряване на правописа. Ако вашият дневник е достатъчно гъвкав, може да се постави и коментар към оценката, но се съмнявам това да е възможно. В тетрадката не виждам санкциониращ или плашещ коментар. Просто са отчетени грешките. Какво точно не е проверила учителката?

Последна редакция: ср, 10 окт 2018, 10:22 от Вяра

# 98
  • Мнения: 12 011
Детето работи с логопед-специалист по дислексия, външен. Работата й изобщо не беше проверена. Поправката на грешките с черно е направена от мен, не от учителката. Учителката просто е наредила "Поправи!" , подписала се е и е залепила текста, за да го препише. Така правеше в първи клас, когато диктовките не се четяха(нямаше смислени думи). Т.е заявява:"Това не се чете, не мога да го проверя."

# 99
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 321
Детето работи с логопед-специалист по дислексия, външен. Работата й изобщо не беше проверена. Поправката на грешките с черно е направена от мен, не от учителката. Учителката просто е наредила "Поправи!" , подписала се е и е залепила текста, за да го препише. Така правеше в първи клас, когато диктовките не се четяха(нямаше смислени думи). Т.е заявява:"Това не се чете, не мога да го проверя."
Вие защо решихте, че не е нужно да проведете още веднъж диктовката? Не виждам смисъл от това, което сте направили. Написала "Поправи!" на детето, а Вие (не детето) сте поправили само грешките в диктовката с черно. Като някаква подигравка ми е това. "Искаш поправка - нА ти някаква. Доволна ли си най-после?".

Твърде е възможно да е усетила, че сте докачлива и умишлено да не е минала с червеното. На някои родители и деца това действа много стресиращо.

# 100
  • Мнения: 12 011
    Не съм докачлива, даже хич. И, да, на децата с дислексия е препоръчително да се отбелязват грешките с друг цвят, а не с червено. И някъде да съм писала, че детето не е направило поправка? Само, че поправката се прави като се напише наново. И тя след логопеда си го преписа чинно. Но не може да върнеш на детето непоправена работа, с неотбелязани грешки и да искаш от него да направи поправка. Ами то как да види, че е сбъркало?  Логичният въпрос при малко по-големите би бил:"Защо да правя поправка като нямам грешки?"
    Смисълът да поправя аз грешките беше да види детето, че е допуснало грешки - къде, какви, да види как е правилно. Защо с черно? Ами такова имах. С червено беше работа на учителката да провери. На практика аз свърших нейната работа.

    # 101
    • Мнения: 1 495
    Тотално съм отчаяна. След като класната учителка ни обърна внимание преди една година, синът ми посещава 6 месеца логопед. Лятото му правих често диктовки. Водих го при две логопедки есента,  първата не може да го поеме, втората не можа нещо да се сработи и дори не можа да го накара да пише. Говори ми за емоционален проблем и психолог.
    Днес получих резултат от входното по български. Оценка три и плачевна работа.  Дори грешки , които не е допускал цяло лято е почнал да прави: сега е започнал да разделя думи на части, например "отива", "ме" вместо "отиваме". Не знам към кого да се обърна вече, към кой специалист. Втората я избрах от форума. Никоя от трите не споменава дислексия,  с математиката е добре. Пише много бавно, грозно, с много правописни грешки. Изпуска понякога звуци. Говорът му също е малко накъсан. Чудя се дали да не го спра от занималня и да се занимавам колкото мога с него. Много ми е трудно да го мотивиран. Мъжът ми казва какво толкоз. Родителите ми също. Все едно  проблемът е само в моята глава Sad
    Моля  препоръчате ми специалист, с който сте постигнали напредък!

    # 102
    • Мнения: 12 011
    Доведете го в Русе, Асоциация Дислексия. http://www.dyslexia-bg.org/index.php?option=com_content&view … mid=9&lang=bg Там ще поработят с детето, ще видят какъв е проблемът и ще дадат насоки за работа. Ако можете да останете няколко дни ще е още по-добре. После периодично ще ходите за нови насоки.

    # 103
    • волно калдъръмче
    • Мнения: 6 321
    И тя след логопеда си го преписа чинно.
    В момента просто си говорите заради спорта. За дете с дислексия във втори клас едва ли е най-важното да си отчете грешките. За него е важно да се упражнява в писане, за да свикне да не изпуска или размества букви. Това в началото става бавно и под наблюдение на възрастен. Защо логопедът не Ви напътства при писането? Нека Ви обясни нужни ли са диктовките и защо. Ако има смисъл от тях, нека проведе една диктовка пред вас с детето, за да видите как да му помагате вкъщи.

    Недоволството срещу редови учител, който не е специалист в областта дислексия, е безумно глупаво и с нищо не помага. Очевидно е, че с детето Ви трябва да се работи допълнително. Какъв е проблемът да поговорите с учителката, да разберете мотивите ѝ, да обясните състоянието на детето и да намерите компромисен вариант.

    Доколкото виждам, детето пише разкривено, но чисто и му се чете почти всяка дума. Предвид данните, които дадохте в темата, че в началото са били криволици, сега се забелязва доста сериозен напредък. Знам, че Вие, а не учителката, сте поставили тези основи, но и така е редно. Тя няма идея от дислексия и не ѝ е работа да има.

    # 104
    • Мнения: 11 909
    . Тя няма идея от дислексия и не ѝ е работа да има.



     На един педагог не му е работа, а на майката и е работа? Ами ако и майката е неграмотна, ако цял ден работи в тежко производство, ако е липсваща? Тогава детето да затъне ли?

    На мен ми се вижда доста надменен този подход- Поправка! и никакво отразяване на грешки.

     Mama Ru, а учителката няма ли часове за консултации? Нека детето да ходи, да се упражнява.Но наистина, по-добре говори с нея, като сама не разбира за какво става въпрос, в интерес на детето ще е.

    # 105
    • волно калдъръмче
    • Мнения: 6 321
    На един педагог не му е работа, а на майката и е работа? Ами ако и майката е неграмотна, ако цял ден работи в тежко производство, ако е липсваща? Тогава детето да затъне ли?

    На мен ми се вижда доста надменен този подход- Поправка! и никакво отразяване на грешки.

     Mama Ru, а учителката няма ли часове за консултации? Нека детето да ходи, да се упражнява.Но наистина, по-добре говори с нея, като сама не разбира за какво става въпрос, в интерес на детето ще е.
    Ако мислиш, че това може да стане с 40 минутна консултация седмично - опитай. Най много по ОПЛР да отпуснат още максимум 2 учебни часа, което пак не е достатъчно, ако детето с големи усилия започва да пише. Само в кандърми отива половината време. Не може/ не иска в училище - продължава вкъщи, така става обикновено.

    Не мога да си обясня как като знаеш, че детето ти е с проблем, си готов да го метнеш на учителите и ти е голям зор да му правиш диктовки в спокойна домашна обстановка, да го похвалиш, че се старае и да му вдъхнеш увереност, че може да се справи и само, ако повече внимава в час.

    # 106
    • Мнения: 11 909


    Не мога да си обясня как като знаеш, че детето ти е с проблем, си готов да го метнеш на учителите и ти е голям зор да му правиш диктовки в спокойна домашна обстановка, да го похвалиш, че се старае и да му вдъхнеш увереност, че може да се справи и само, ако повече внимава в час.

    Тя не е казала,че и е зор да прави диктовки. А аз казах, че е възможно да има майки, които да не са в състояние и това също трябва да се отчете от учителя. А не просто да хвърли тетрадката с "поправка" и толкова. Можеше да се отбележат грешките, да се напишат две-три изречения, включително и насърчителни.

    # 107
    • Мнения: 266
    Майките не могат да обърнат внимание на децата си, а учителките са длъжни да знаят за проблемите на всички деца и да се отзовават? Тая нагласа ми е много странна.
    Учителката може да не искала да черви тетрадката, защото и това може да се сметне за демотивиращо.

    # 108
    • Мнения: 12 011
    Изобщо не ми е зор да й правя диктовките и ги правя, кой мислите я научи да пише? Не и учителката, която още първия месец обяви за изоставащи всички, които са тръгнали в първи клас без да могат да четат. Та на мен не ми е зор, ама на друг явно му е зор да провери и отбележи грешките както на всяко едно дете. И да го похвали, когато заслужава. А тази диктовка определено не е за две. Ощи по-малко се поставя оценка на работа, която не е проверена. Че как ще оцениш нещо като не си си направил труда да го прочетеш? Колкото до консултации - тръгна, след като аз попитах и поисках. И та логопед си я водя, и си плащам. И съм обяснила за проблема още миналата година и как да се подходи. Отговорът:"Ама какво ще кажат другите, не е честно?" Или "Ама какво ще каже инспектората?". Но това го разбира само човек, който е в обувките на другия. Тя в моите не е, само че аз СЪМ в нейните, щото и аз преподавам, само че в горен курс! Да не си мислите, че всички са ученолюбиви, кротки, възпитани, без дислексия, без ДЦП, без аутизъм, без тумор...?

    # 109
    • Мнения: 4 761
    Малко встрани от темата, но не мога да се въздържа.

    От години с МамаРу пишем в едни и същи теми и като цяло съм запозната с проблемите на детето. В действителност може да има майки, които не обръщат внимание на децата си и разчитат изцяло на училището, но категорично мога да кажа, че МамаРу (без да я познавам лично, дори на лични никога не сме си писали) не е сред тях, така че преди да скоквате срещу нея като ужилени, позаинтересувайте се малко за какво иде реч. Хубаво е човек да изразява мнение, но то трябва да бъде аргументирано и изразено по начин, който не поставя квалификации на другия, особено когато не познавате другия и не знаете какво му се пече на дупето.

    А за диктовката - гледайки броя грешки и вида грешки, не мисля, че е за двойка, ако под ''незадоволително'' се има предвид двойка. Останалото няма да коментирам, защото отдавна съм излязла от българската образователна система и я познавам само доколкото синът ми ходи на неделно българско училище в страната, в която живеем.

    # 110
    • Мнения: 11 909
    Майките не могат да обърнат внимание на децата си, а учителките са длъжни да знаят за проблемите на всички деца и да се отзовават? Тая нагласа ми е много странна.
    Учителката може да не искала да черви тетрадката, защото и това може да се сметне за демотивиращо.




     Аз говоря за друго, но явно не можем да се разберем.
    В най-близкото ми обкръжение, най- близките роднини- жени са учителки/ като почна от майка, леля и т.н./ и  ми е някак непримиримо да виждам как една наистина някога благородна професия днес се опорочава и изражда.

    Затова, не мога да си представя, че учител, особено на дете в начален етап ще неглижира проблем, няма да подаде ръка, . И да кажем, добре е майката да помага. Но ако тази майка е неграмотна, но дава всичко за да се изучи детето и, ако работи  на смени и взема повече нощни смени, ако е починала или болна или чужденка- ред възможности- трябва ли да се прехвърля върху нея отговорността за образованието на детето.
    Мен лично ме плаши тази тенденция на неглижиране на децата, чиито родители са с по-скромни възможности. Майка ми е имала блестящи ученици с родители, които са били с основно образование, семпли професии, но децата им са показвали невероятни резултати. Аз също съм имала такива съученици- от скромни семейства, с необразовани родители, но самите те, вдъхновени и подпомогнати от учителите си, днес са реализирани в едни от най-желаните професии.

    И към конкретния случай- какво и струва на учителката да поправи грешките, да напише нещо от рода- "Пишеш чисто, но бъде по-внимателна с правописа.!" или нещо друго, което ще заостри вниманието на детето , но и ще го мотивира да се постарае. Какво и струва да даде малко стимул, малко жар.


     Имам ученик, имам представа от образователната система, но все пак, става въпрос за малки деца. Ако в начален етап училището се превърне в неприветливо място за тях, какво остава за по-нататък.

    # 111
    • Мнения: 19 296
    Мен това, което ми направи най-голямо впечатление, е липсата на похвала. Явно е нямало и устна похвала, иначе детето щеше да сподели.
    Дори за справящи се деца поощрението е много важно в началото. А за деца с трудности си представям как всяко нещо идва с много труд и накрая пак нищо, защото другите деца са по-напред.
    Ми, трябва да има някакъв друг аршин за тях. Все си мисля, че учителката може да каже имаш голям напредък в почерка. Много четливо си писала, пишеш по-вярно от миналата година. На тази диктовка тези и тези са грешки, защото...Дали време няма, дали желание, но е кофти за деца в такова положение.

    Светкавица, абсолютно е така. Моите баба и дядо са били учители на един много известен в момента българин и на братята и сестрите му. Толкова бедни и много деца са били, че някои от децата са живеели в някакъв център. Родителите са били необразовани. Всички деца се изучват със сериозни и успешни професии. До последно поддържаха връзка с баба ми преди да почине. Едно от децата ни свърза с лекари, като беше болна, и са споделяли на майка ми колко благодарни са за подкрепата, която са им оказвали навремето като учители, как са им давали книги, съвети и т.н.

    # 112
    • Мнения: 4 761
    Майките не могат да обърнат внимание на децата си, а учителките са длъжни да знаят за проблемите на всички деца и да се отзовават? Тая нагласа ми е много странна.
    Учителката може да не искала да черви тетрадката, защото и това може да се сметне за демотивиращо.
    Аз говоря за друго, но явно не можем да се разберем.
    В най-близкото ми обкръжение, най- близките роднини- жени са учителки/ като почна от майка, леля и т.н./ и  ми е някак непримиримо да виждам как една наистина някога благородна професия днес се опорочава и изражда.

    Затова, не мога да си представя, че учител, особено на дете в начален етап ще неглижира проблем, няма да подаде ръка, . И да кажем, добре е майката да помага. Но ако тази майка е неграмотна, но дава всичко за да се изучи детето и, ако работи  на смени и взема повече нощни смени, ако е починала или болна или чужденка- ред възможности- трябва ли да се прехвърля върху нея отговорността за образованието на детето.
    Мен лично ме плаши тази тенденция на неглижиране на децата, чиито родители са с по-скромни възможности. Майка ми е имала блестящи ученици с родители, които са били с основно образование, семпли професии, но децата им са показвали невероятни резултати. Аз също съм имала такива съученици- от скромни семейства, с необразовани родители, но самите те, вдъхновени и подпомогнати от учителите си, днес са реализирани в едни от най-желаните професии.

    И към конкретния случай- какво и струва на учителката да поправи грешките, да напише нещо от рода- "Пишеш чисто, но бъде по-внимателна с правописа.!" или нещо друго, което ще заостри вниманието на детето , но и ще го мотивира да се постарае. Какво и струва да даде малко стимул, малко жар.

     Имам ученик, имам представа от образователната система, но все пак, става въпрос за малки деца. Ако в начален етап училището се превърне в неприветливо място за тях, какво остава за по-нататък.

    Подкрепям на 100 %. Както и мнението на Дъждец.

    # 113
    • волно калдъръмче
    • Мнения: 6 321
    Тя не е казала,че и е зор да прави диктовки. А аз казах, че е възможно да има майки...
    Не е необходимо да се носят от девет дерета вода, за да се доказва нещо неоспоримо. В момента обсъждаме конкретен случай, в който родителят е с определени нагласи и очаквания. Съвсем не съм скачала срещу Мама Ру, даже напротив. Казах, че за напредъка на детето основен принос има самата тя. И няма как да е иначе за родител, чието дете има проблеми от такъв характер. Децата от едновремето ви бяха изпълнителни или поне се стараеха да създадат подобно впечатление. Сега кажат ли "не искам да пиша", нищо не е в състояние да ги разубеди. gingerina вече сподели, че логопед, който работи с него индивидуално, не може да го накара да пише, та какво остава за учител, който едва ли не трябва да кандърдисва цял клас.

    Ако за Мама Ру е важно да разбере мотивите на учителката, нека поговори с нея. Но предвид изказването "Изобщо не ми е зор да й правя диктовките и ги правя, кой мислите я научи да пише? Не и учителката, която още първия месец обяви за изоставащи всички, които са тръгнали в първи клас без да могат да четат.", смятам, че подробни сведения не са ѝ нужни. Тя си е навила нещо на пръста и ще си го върти, докато сама не разбере, че подобни отношения не помагат на никого.

    # 114
    • Мнения: 12 011
    Вяра, имам 18 години стаж като учител 5-12 клас. И то не елитни, а деца от малцинствата, болни и т.н. На подкрепа и работа от страна на родителите не съм разчитала. И съм се старала на всяко дете да дам колкото мога. И не ми представлява трудност като набирам тест/ контролно да направя шрифт и междуредие, улесняващи ученици с признаци на дислексия (двама в класа). Това по никакъв начин не ощетява останалите. Винаги поправям грешките, отчитам значимите и игнорирам при оценяването тези, които не пречат на разбирането... Елементарно. Когато четейки ученикът обърка (те трудно се осмеляват да четат на глас), го спирам и заострям вниманието, за да прочете правилно. В момента имам ИФО ученик с аутизъм. Да не мислите, че някой ме е обучавал? Уча в движение, интересувам се, нагаждам се... И не мисля какво ще каже инспекторът. Но когато един учител прави всичко възможно да се отърве от едно дете ми е било винаги много грозно, защото и преди да бъда засегната лично съм се поставяла на мястото на детето и родителите. И да, обидно ми е, когато детето ми среща подобно отношение.
    А това е тема за обсъждане за проблемите в ученето в начален етап. Ето ви реален проблем - дете, което среща трудности и отношението към такива деца от страна на други учители/ родители. Както и това какво може да направи един учител в часа, за да помогне на детето да научи, без да ощетява останалите - тестът да е с подходящ шрифт и междуредие, задачите да са подредени - в отделни колони събиране/ изваждане/ неизвестно... Допускане на помощни средства като сметало/ пръчици... Работа в екип в някои часове, използване на визуални средства при преподаването, перефразиране на въпроса, тока че да е понятен да детето и то да отговори... Изписване на дъската/ подчертаване в условието в теста с друг цвят/ болднано/ маркирано с текст маркер на същественото... Нищо от това няма да ощети останалите, но ще помогне на дете, срещащо подобни обучителни трудности. За добрата дума едва ли трябва да се припомня. Отношението на началния учител е от изключителна важност за детето.

    Последна редакция: чт, 11 окт 2018, 16:18 от Mama Ru

    # 115
    • волно калдъръмче
    • Мнения: 6 321
    Вашето е в елитно училище и в елитна паралелка. Така ли да разбирам изказването?

    Нищо против нагласите, които имате, ако е така. Чака ви доста работа. Моето не е било със затруднения и бая зор видях, докато премине НВО 7 клас.

    Общи условия

    Активация на акаунт