Проблеми с ученето в начален етап

това е много и неефективно, обаче сега и учителите нямат избор, защото ги гонят за външното оценяване, а на него, включително при седмокласниците, е много бързо много задачи. А всъщност такъв тип тестове са в ущърб на децата, защото "системата" се претоварва и от бързане внимаието не работи добре и децата бъркат и неща, които знаят. Ако аз трябваше сега да съм ученичка, ме бройте с четворки - просто не бих се справила. Затова трудно-лесно, се помага вкъщи на детето и това е, иначе как ще дръпне.

Да, учителката явно се е престарала. За 30 минути това е много голям обем. Втората половина задачи искат замисляне, съответно им трябва повече време, за разлика от примерите, при които явно се търси автоматизация. Преди да въведат това с тестовете, а идо преди няколко години колежките в гимназията даваха обикновено на класна и контролно 4 задачи, като първата е достатъчна за 3, ако решат и втората - 4 , а третата и четвъртата - за тези, които се борят за 5 и 6. Чувала съм от възрастни колежки математици, че на писмено изпитване (5-8 клас) учителят трябва да може да реши задачите за 7-8 минути, същите задачи които дава на учениците за 45 минути! За мен това е правилният начин. Наскоро млада колежка по БЕЛ ме попита какво е дислексия! Говорим за жена под 30години, която сега излиза от университета и не беше чувала, че има и обучителни затруднения. Работи в гимназиален етап.
Човече, наистина моят поглед (и интерес) е по-скоро в гимназиален етап върху предмети като БЕЛ, Руски, История, География, където доста (посредствените) ученици просто гледат колко точки им трябват за 3 и коя задача им ги дава, често без да съобразяват, че по-лесните задачи са в по-голям обем, защото носят по-малко точки и се хвърлят на най-трудната, защото там се вземат най-много точки и естествено не успяват да се справят.
Още в малките класове децата трябва да бъдат учени да не решават последователно, а да започват от това, което им е най-лесно и най-бързо ще се справят, след което да се върнат към задачите, които искат мислене и да пробват да ги решат, но и да не губят време над някоя, която ги затруднява. Т.е към една задача могат да се връщат няколко пъти, ако времето позволява. Но днес сякаш това не се прави. В резултат в гимназията вече започват от първа задача и се отказават или зациклят над нея и пропускат възможността да направят следващите или накрая се справят, но времето е свършило и не успяват да довършат.
Този конкретен тест е просто безумен за дете във втори клас. И единственото, което може да провери е дали детето е автоматизирало събиране/ изваждане, умножение и деление. Да не говорим колко стресиращо е за децата да видят такъв обем задачи (особено ако се борят и за висока оценка). За деца със затруднения или по-бавен темп на работа да не говорим - моето дете с дискалкулията просто ще се изгуби в листите. Текстовите задачи също са прекалено много за това време и децата трябва не само много бързо да могат да четат, но и светкавично да обработват информацията и да дават решение надпреварвайки се с времето. До голяма степен такъв тип тестове залагат само на бърза и услежлива памет (с каквато не всеки е надарен) и автоматизиране (папагалско повтаряне),  без реално да се провери дали детето може да мисли, да разсъждава, да намира решение. За това и все повече деца ще са функционално неграмотни на изхода на системата, и ризултатите ще са все по-лоши нагори по стълбичката - 4-7-12 клас,защото материалът се усложнява и вече не е достатъчно папагалстването, а е нужно и да се помисли, и да се потърси решение, и да се разсъждава, и да се изрази мнение. Затова и задачите с отворен отговор се избягват от много ученици.

Аз като майка на дете с училищни затруднения не мога да подмина изказването за крушката и дървото, написано от педагог. Мога само да гадая какво му е в душата на моето дете, докато е било на детска градина, или в училище. Или пък изказването за децата със СОП, каквото е моето.
И да, с какво тази тема ще помогне на мен и моето дете?

О, да. Затова казвам, че системата трябва да се промени. Не са виновни учителите, те следват програмата и гледат да направят каквото могат.

Според мен тя обърка изразите, искаше да каже, че "крушката си има опашка", т.е. че за този проблем си има причина. Като с това визира родителите, които не ходят на родителски срещи и не се интересуват какво се случва с децата им, не им помагат и т.н.
С което не мога да се съглася. Не може да се обобщава така, защото има и други причини.
А родителските срещи са пълна загуба на време, едни празни приказки и събиране на пари за нещо. Съжалявам, че пак ще дам пример с чужбина, но там срещата е родител-учител (и евентуално дете). Обсъждат се проблемите на конкретния ученик - за учене, дисциплина и т.н., а не да слушам по час и нещо за едни и същи проблеми деца на всяка родителска среща, пък за другите да се каже по 1 изречение "Много добро дете, малко само да учи повече". Е, за какво да ходя? Това си го знам и аз. Така се казва де, не че не ходим хич с мъжа ми, но се случва на няколко веднъж умишлено да пропуснем по горните причини.

Аз ходя на родителските срещи и смятам,че има полза от това.
Но явно зависи от госпожата.
Например ние на вчерашната родителска среща обсъждахме четенето и преразказването,читателските дневници.Защото някои деца срещаха затруднения там.Госпожата държи да се четат книги над 100страници и с малко картинки.Тя смята,че четенето обогатява речника и детето лесно ще се научи да разказва.Но всяко дете си избира книга,която му е интересна.Книгите се носят и в училище.И се обсъждат.
Като във всеки клас и в нашия има две деца-не са със СОП,които имат проблем с дисциплината и само техните майки липсваха.

Като изключим математиката, тестовете по другите предмети са точно на принципа проба- грешка. Да не говорим, че по- големите са се изхитрили. Класът, който има първи час тест за деня, снима теста и го праща на останалите. Така отличниците решават теста на половината випуск и готово! Не е като да седнеш, да мислиш, да го напишеш със свои думи.
МамаРу, родителите на децата с проблеми са отговорни в повечето случаи, защото това което преживяват, ги прави неизбежно отговорни. Но аз имах предвид една друга група деца, които нямат нито здравословен проблем, нито са в по- особено състояние. Деца, които просто поради липсата на високи възможности, срещат затруднения. Имам предвид, че говорех за деца, които не са със специални потребности. Те обикновено са незаинтересовани към учебния материал, но не защото не го разбират, а защото нямат подкрепата на родителите и учителите си и не са изградили основни умения за учене. Тези деца, които често остават на консултации в училище, и въпреки това продължават до края на училищния период да носят прозвището ,, изоставащи". Чудя се къде ли са родителите на тези деца?....

Не всеки има подход на преподавател. Предполагам познавате хора, които са добри, даже перфектни в нещо, но стигне ли са да го предадат на друг, не успяват. По тази причина разчитат на педагози. А и прибирайки се след работа в 19 ч., например, не всеки има сили, включително децата, за да се съсредоточат и да изграждат умения за учене. Помощ, да, някое въпросче, нещо неясно, но ако ще изграждаме всичко, още от основите, защо да ги пускаме на училище?

При нас тези с налучкването са малко и не стигат и за тройка. Повечето са, например: попълни пропуснатата дума (текст с описание на нещо и 4-5 празни места), свържи по двойки (поне 6 варианта), напиши годините на еди кои си събития, подреди хронологично, 1 напълно отворен въпрос за свободен отговор и т.н.

Днешните деца са много боси в преписването, с 2 леви са, включително за снимане. Много рядко излиза нещо, и то докато го пратят останали 5 мин, та никаква работа не им върши. Така че в това отношение трябва да сме спокойни

И една хитрост за тестовете по математика, кажете на децата си да започват от последната към първата задача. Повечето точки са в последните, така ако не успеят с времето или изпушат, ще е при първите примери, които са с малки точки. Учител ми го каза и върши добра работа

Човече не съм съгласна. Задачите с по-малко точки са по-лесни/ достъпни и са за 3. Със всяка следваща задача трудността нараства, съответно носи повече точки. Поне това е правилното структуриране на тест/ контролно - задача за 3, задача за 4, задача/ и за 5 и 6. Така, ако детето започне от последната задача, която носи най-много точки, защото е най-труднаррискува да се оплете и да не се справию а вече няма да има време за по-лесните или просто ще ги пропусне, разчитайки, че задачата му стига за три и съответно ще получи - 2 ( Лично изпробвано и наблюдавано при много ученици). Правилното е детето да прегледа теста/ контролното и да започне от тази задача, която на него му е най-лесна, след това да премине към следващата и т.н. Когато срещне задача, която го затруднява тя се прескача и се минава на следващата и така до края. След като се стигне до края и има остнало време се връща пак отначало към недоотговорените/ недорешени задачи и мисли върху тях. Така се събира максимално възможен за детето сбор точки и се постига оптимална оценка.

Това е правилният начин и според мен.
Лесните задачи се отмятат бързо. Решаваш, проверяваш, избираш отговор ( изписваш числовия такъв или решението, ако е необходимо), забравяш за тази задача и продължаваш нататък. Цялото спестено време използваш за тези, които са те затруднили или изискват повече мислене.

Ако питаш дъщеря ми, всички са много лесни за съжаление резултатите не показват същото

Има логика в това, което казваш, но не действа при нея, затова съм благодарна на тази учителка, която каза другата тактика. Обикновено последните задачи изискват най-голяма концентрация, а на нея вече ѝ е омръзнало или се притеснява, че няма да стигне времето. Определено има резултат при нас

И двете тактики са добри според детето. Мисля, че ако детето е по- будно, е добре да започне от по- трудните, защото вероятността да се справи с тях е по- голяма и тогава ще му остане и време за по- лесните задачи в края на часа, когато е изморено. Ако детето е на едно средно ниво, по- добре да върви поред. Когато види, че някоя задача го затруднява, по- добре да я прескочи, за да не губи време, а накрая да се върне на нерешените. така то прилага принципа от лесното към трудното.
Аз като дете винаги работех по втория вариант и определено ми вършеше работа.
Много важно е учителят да обясни тези неща на учениците, защото по- малките обикновено зациклят на една задача и така си стоят до края на часа, без да се сетят, че могат да продължат нататък.
Не се сърди, човече, има много учители, които,честно казано, се чудя как са попаднали в училище...Затова смятам, че трябва да има някакви входни тестове- става ли от това дърво свирка, или не става. Учителската професия за мен е отговорна почти колкото и лекарската, с тази разлика, че това, което майсториш в съзнанието на децата, е невидимо за човешките очи.
За преписването категорично не съм съгласна. Днешните деца може да са разсеяни, мързеливи, невъздържани, безотговорни и всякакви, но не и технически неграмотни, не и лишени от адаптивност и гъвкавост.
 Само да уточня, че имах предвид по- големите деца, а не тези до 4-ти клас.

Лесни са, защото си е попълнила всички квадратчета. Ама и така е сто пъти по-добре, отколкото "трудно ми е, не мога, не знам как - прочете ли задачата? - ами, не". Все някога ще се научи.

Момичета, имам един въпрос към вас! Ако имаше възможност да слушате безплатна лекция във връзка с обучението на вашите деца и изобщо училището, какво бихте си пожелали да чуете?

Темата сериозно започва да ми прилича на своеобразен въпросник от страна на авторката. Дали за дипломна работа, дали с някаква друга цел, но не и като тема за взаимопомощ.

Не разбрах за кои квадратчета става дума