Дете, което лъже

  • 8 742
  • 27
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • Всички
  • Мнения: 2
Здравейте. Синът ми е на 13, т.е. - 7 кл. Проблемите му в училище са огромни, но това, което най-много ме плаши е, че постоянно лъже и е готов на всичко за да постигне своето. А своето, да уточним, не са някакви дългосрочни цели или придобивки, а продукт на чист моментен инат. В момента е с ограничен интернет защото си играе онлайн в час. Първият ден имаше ефект (пролича си по тетрадката), на втория вече не, оказа се, че си дърпа wi fi от съученик и така си решава проблема. Лъже за всичко, от това дали е ял до това какво е времето на вън. Вечер след училище отива у свой съученик, който живее в другата част на града и не си вдига телефона. Страшно ми се иска поне една вечер да не ми се налага да го търся там, ставам смешна и ми е обидно. Иска ми се веднъж да го оставя навън, но съм сама и ме е страх да не изчезне. Вероятно притеснението много ми личи, вероятно това го забавлява. Не знам. Страх ме е, той е в специализирано училище и имат кандидатстване след седми клас и като едното нищо ще изхвърчи, а тогава ... не ми се мисли. Не мога да говоря с него, защото лъже, обещава и не изпълнява, после се кае, и така по три пъти на ден (обикновено го прави без да съм искала такова нещо от него). Не мога да говоря с роднини, защото само ме обвиняват, че ... какво ли не, преди всичко колко съм виновна и нищо конструктивно.
Иска ми се да осъзнае какво ще се случи ако не си седне на задника и не си гледа учебните задължения. Обаче не знам как. Почвам да се чудя има ли смисъл цялата работа.

# 1
  • Мнения: 3 214
В случая сядането на задника (учебните задължения) му е последният проблем. Изпуснали сте влака май. Варианти се намират, но зависи и от характера на детето. Налагате наказания с условие. Ако ти не..., аз няма да... Примерно.
Да не забравяме, че детето може да се обърне и да каже да си гледате работата. Зависи от много фактори...
П.п. Темата не е за тук

# 2
  • Мнения: 10 993
вие сама ли го гледате? Предполагам ако е така - детето страда по някакъв начин от липсата на баща и търси мъжка компания при другото дете. Аз също имах много проблеми с моят син - най-вече с учението,  но ние си учим заедно всяка вечер и мога да кажа, че много се сближиха. Но моето дете е по-малко - този месец става на 11 г. Дали тази тенденция ще се запази в бъдеще не знам. При всички положения е добре да помолите бащата за помощ. Дори и да не се разбирате - е добре да свалите егото и да му признаете, че имате проблем, дори и с цената на това да обвинява вас. За лъженето - моето не ме лъже или поне не съм го хващали - общо взето не му се карам, за да не го е страх от мен и да ми сподели ако има проблем.

# 3
  • Мнения: 7 325

Иска ми се да осъзнае какво ще се случи ако не си седне на задника и не си гледа учебните задължения. Обаче не знам как. Почвам да се чудя има ли смисъл цялата работа.
оф, оф, оф, все едно мен си слушам преди няколко години. Живеем в среда в която да си двойкаджия и повтаряч не е никакъв проблем. Децата зарязват училище на 16 год. и не правят нищо и няма начин да ги вкараш в пътя. Без нерви бях останала. Леле като се сетя  ooooh! За късмет нещата се промениха. Не без моя помощ, но оставих синът ми да си вземе решението и се потруди да го постигне. Та - пожелавам ти същото.
Лъжите. Приказване, приказване, приказване докато ти излезе пришка на езика.Но не дуднене и намилане, а диалог като с възрастен. Давай му отговорности. Показвай му, че знаеш че те лъже и не ти харесва. Поощрявай го да ти споделя. Мисля, че трябва да се пробваш да изградиш по тясна връзка помежду ви. Това, че лъже от инат - ок. не му давай мотив, т.е. като иска нещо му го давай с условия.
Абе трудно е, но е период и ако реагираш правилно има шанс.

# 4
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 321
Живеем в среда в която да си двойкаджия и повтаряч не е никакъв проблем. Децата зарязват училище на 16 год. и не правят нищо и няма начин да ги вкараш в пътя.
Къде това?

# 5
  • Мнения: 7 325
испания

# 6
  • Мнения: 11 338
А среща с психолог пробвахте ли? Не че ще направи чудеса, но поведението на детето е доста нестабилно и по думите ви съдя, че е добро дете, та си мисля, че може професионалист да погледне отстрани нещата и да даде съвети основно за вашите отношения.

# 7
  • София
  • Мнения: 17 282
С моят син това го минахме в осми и донякъде девети клас - две години, които искам да залича от спомените си, кошмарни. Лъжене точно както казваш, за всичко. Кошмарът да трябва да търсиш потвърждение на всяко нещо, което си чула и всеки път да разбираш за лъжа, ад.
Не знам как се оправихме, май както И.Хр. е описала, говорене до побеляване (ама спокойно); казване като го хванеш, нека да знае, че е хванат. Като почнеше да.отрича, му казвах, ок, имаш право да отричаш, но аз знам, че си го направил и сега не коментирам дали се е случило, а защо и как да не се случва повече.
Някак си мина, аз обаче от тогава съм в пост травматичен стрес и не стъпвам в училището му, просто не мога да се накарам, макар че вече проблеми няма.
Надявам се и ви пожелавам и при вас да е фаза и да отмине, имате разбирането и съчувствието ми.

# 8
  • Мнения: 12 473
Привет, като родител на проблемно (бившо) дете - мисля, че мога да споделя опит..
1. Преди всичко - погледни вътре в себе си какво не ти е на ред. Детето реагира така, защото чувства вътрешната ти нестабилност и липса на щастие и с поведението си все едно те наказва.
Това беше при мен де, но си мисля, че при повечето деца е така..
2. Психолог е добър вариант - но на тази възраст трудно ще ги замъкнеш.
Аз успях да "излъжа" някак си моя и го пратих на един детски/тийн семинар - и това буквално го промени из основи. И двамата де - защото и аз ходих, заради себе си. Оттогава - нямаме никакви проблеми, освен дребни тийн избухвания..
3. Опитай се да се правиш, че му вярваш - да не го осъждаш и да не се съмняваш в него, без критики и корекции и тн. Знсм, че е трудно - но пробвай за 1- дни поне и наблюдавай.

# 9
  • Мнения: 5 440
Психолог, говорене, общуване. Никога не е рано да се започне. Нашият разговор беше много рано- започва се от себе си. Обяснаваш ти какви проблеми решаваш, че имаш ангажимент за него, докато си стъпи на краката, но понеже животът е сложен- без лъжи и от двете страни. За истина не се наказва. Всеки греши. Само се обсъжда какво да се промени, ако има нужда от корекция. И ако има нужда от съдействие какво се иска от родителя. Родителят уточнява докъде може да помогне. Не безгранично и не непоискано. Важно е младият човек да разбере, че сам е отговорен за живота си. Така се справихме.

# 10
  • Мнения: 2 124
Децата са ми малки още, но да ти кажа аз на неговите години колко лъжех, майко мила! Бягах от вкъщи, от училище, пиех и пушех. Всички бяха вдигнали ръце от мен и нищо не помагаше. Да ти кажа ли сега - говоря 5 езика, 3 от които на високо професионално ниво и два - разговорно. Завърших бакалавър в СУ, а магистратура - в чужбина. Не пия, не пуша, не лъжа. Омъжена съм по любов - щастлива. Казвам ти всичко това, за да разбереш, че детето ти преминава през труден период, но съвсем не значи, че “си му изтървала края”. Бих те посъветвала да му говориш повече за това, че всяко негово действие има и ще има последствия. Не го наказвай, а вместо това опитай да му внушиш чувство за отговорност и последствия. Каквото и да е - ще мине! Успех и късмет!

# 11
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 321
То лъжите, пиенето, пушенето, бягането от къщи и 5-те езика, въздържанието, образованието, семейната идилия са абсолютно свързани и закономерни. Всеки, който ги прави първите работи, постига вторите. Мхм...

Пръдне някак по-така и айде на психолог; не може да научи таблицата - частен учител; не може да си направи сандвич - баба му през пет морета идва, за да му направи; не може да си прочете урока - то и аз не мога ве, какви са тия тъпи учебници, ко толко искат тез даскали от детето; не може да си загащи ризата - то сега така е модерно; лъже - дете е, нормално.

Лапето е на 13 - 7 клас и бърза да порасне. Дайте му свободата, която иска, но не всичката все пак. Няма да може може да пуши, да пие, да се друса, ще има вечерен час, телефонът му ще е винаги зареден. Попитайте го много ли искате от него. Не ви обещавам да ви е лесно. Аз също го минах това, напънът да са неконтролируеми е напълно контролируем в тази възраст. Ако пропуснете момента, се пригответе психически за още невесели моменти. И да, говорете за лъжата. Никога не давайте вид, че сте му повярвали, за да му съхраните егото. Трябва да е наясно, че вие сте негова майка и да се притеснявате за него е нещо много естествено, направо е задължително. Успех!

Последна редакция: нд, 11 фев 2018, 09:11 от Райчун

# 12
  • Мнения: 2 124
Не са закономерни, както не е закономерно дали “добрите” момчета и момичета ще си останат такива. Няма нужда да ми отговаряш с ирония и сарказъм. С теб в крайна сметка сме на едно мнение - слободията или прекаленият контрол са еднакво вредни в тази възраст. Поне аз това разбрах от мнението ти.

# 13
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 321
слободията или прекаленият контрол са еднакво вредни в тази възраст
На каква възраст го разбра това?

# 14
  • Мнения: 2
Благодаря на всички, най-вече за подкрепата. Ще използвам някои съвети, доста са добри и на място. Пиенето и пушенето за сега не са проблем (учи тромбон, ако пушеше щях да го разбера моментално). Опитвам се да го заинтригувам с някакъв спорт, но успявам да го вкарам само във фитнес зала (идва с мен), и там първо търси кода за интернет. Проблем е безхаберието и измъкването по допирателната. Както се изрази учителят му "яко търчи из пубертета".
Колкото до психолога - преди време пробвахме, беше препоръчан като едва ли не най-подходящия за съответната възраст. Разговорите с него изглеждаха така - "Аха ...аха ...аха ... 50 лв.", и така 10 пъти, след това се отказахме, все пак не сме милионери.

# 15
  • Мнения: 371
Тежко тийнейджърство! Важно е да не го упреквате постоянно за лъжите, а да му обясните, че за вас ще е по-добре да знаете истана, макар и да не ви харесва. Станете му приятел, а не майка която постоянно го хока за това или онова. Вероятно в момента, в който установи, че не печели нищо от поведението си, ще го преустанови.

# 16
  • София
  • Мнения: 62 595
Няма как родителят да е приятел, защото има ролята на родител, а не на приятеел. Децата си имат приятели.
В пубертета децата са склонни да лъжат до дупка, ако знаят, че това ще им донесе ползи или ще ги спаси от проблеми за момента. Не мислят за бъдещето, нито за последствията. Освен здрави нерви и да чакате да порасне, друго не виждам какво можете да направите. Идва момент, в който осъзнават какво са натворили, важното е да се ограничат щетите поне, да не стават големи бели като наркотици, кражби, поолиция и т.н.

# 17
  • Мнения: 12 473
Андариел, не е нужно да възприема родителя като приятел, а като човек, който е на неговата страна и да няма притесненния да споделя с него - каквото и да е. Без страх от осъждане, за да не се спира.

# 18
  • София
  • Мнения: 62 595
това е само на теория и в романтичните представи на родителя. То на пубертета затова му казват пубертет, защото родителят вече не е човекът, с когото се споделя въпреки всичко, а е отделяне, бунт, понякога и някаква невинна реплика я възприемат като осъждане. Действителността е далеч от романтиката. сега сигурно ще се изредят сто човека да обяснят как точно те навремето са си споделяли всичко или как децата им им споделят всичко. По подразбиране пуберите всичко си знаят и всичко си могат, а родителите са задръстени и нищо не разбират от живота. особено ако вече има някакви проблеми. Дори най-кротките деца си имат тайни и лъжи.

# 19
  • Мнения: 7 325
Аз не съм имала диалог с родителите си. Не ги чувствах близки. Не усетих връзка. Отношенията ни бяха студени и дистанцирани. Не знаех как да се държа като родител, знаех как не искам да се чувстват моите деца с мен. Със синът ми имаме връзка. Мисля, че ми се доверява. Сигурна съм, че е имал и има тайни. Не ровя в душата му. Но винаги когато му се говори съм на разположение. И говори. Вече е голям. Води битките си сам. Аз се намесвам само ако го поиска и ако се наложи. Имали сме конфликти и за напред ще имаме със сигурност, но дали критическата при родителите или пубертата при децата - за мен от изключителна важност е отношението между двете страни. Има ли дистанция - не се получават нещата.
Според мен.

# 20
  • Мнения: 12 473
Андариел, и аз като И. Хр..
Да, моят ме смята за дърта, задръстена, досадна и т.н - защото така смятат всички за родителите..))
Обаче ми споделя.
И с лекота го прави - и когато той поиска.
А аз с времето се научих как да го предразполагам и смятам, че няма сериозни тайни от мен.
За у-ще знам, за алкохола, за секса, за амбициите му и за плановете в близките дни. Понякога - дори иска съвет от мен.
Понякога - и на мен ми идва да му шибна един зад врата, но се въздържам и успявам да обърна ситуацията.

# 21
  • София
  • Мнения: 62 595
Децата, както и възрастните, в повечето случаи много добре знаят или усещат кога правят неприемливи неща и съвсем естествено поне премълчават, дори да не е откровена лъжа, само и само да остане покрито. Тук вече няма никакво значение дали има близка връзка с родителя или не. Просто някои неща се случват въпреки или не благодарение. Не сте ли чували реплики на изумени родители, когато разберат, че децата им са извършили кражби или са станали наркомани - ама, как, ние сме толкова близки, всичко ми споделяше...? И веднага се намира някой да им каже, особено психолоозите това го обичат - е, щом е мълчал, значи не сте били близки, вие сте виновни, били сте емоционално далечни от децата си, щом не са ви имали доверие...  А доверието и близките отношения ги е имало, но младежът много добре е усещал, че прави нередни неща и естествено няма да отиде и да изтропа на майка си "мамо, снощи се надрусах на купона за енти път".

# 22
  • Мнения: 12 473
Да, така е.
Но приеми, че има и такива, които наистина не се съмняваме в децата си.
И засега е проверено във времето.
А и съм убедена, че трудният период го минахме преди няколко години вече, та затова съм спокойна вече.

# 23
  • София
  • Мнения: 62 595
Никой не се съмнява, докато някой ден не изскочат някакви неща. Това е съвсем естествено - да не се съмняваме в най-близките си хора. То и мъжете и жените не се съмняват в партньорите си - всеки ще се закълне, че половинката му споделя всичко и е абсурд да му изневерява, да прави дългове или нещо друго. Докато човек е жив не се знае какво знае и какво не знае. Има нужда от илюзии и свято вярва в тях.

# 24
  • Мнения: 7 325
Ами колкото и наивно да звучи аз вярвам и на синът си и на мъжът си. За момента не са ми дали повод за обратното. Както казах и с двамата имаме диалог и имам идея какво могат да ми сервират. Пак повтарям - за момента. За в бъдеще не знам. Никой няма застраховка при Господ, но след трудните периоди които съм имала и с двамата мисля, че сме постигнали мир и разбирателство.

# 25
  • София
  • Мнения: 62 595
Нали това написах - и децата, и възрастните лъжат, когато имат изгода от това или когато се надяват да прикрият стореното. Независимо от близостта и възпитанието.  Няма нужда да го приемате лично и да се чувствате длъжни да напишете, че нямате основание да се съмнявате.

# 26
  • Мнения: 118
След като детето лъже, логично нещо го провокира да лъже. Разглеждаме крайния резултат, а не първопричината на проблема. При различните деца, причините са различни, но най-често срещаните сред тях са страх от признаване на истината, страх от неразбиране и страх от отхвърляне. Ако детето предполага, че когато признае истината пред Вас, то няма да разберете неговите мотиви, за извършването на действието X, веднага ще го обвините или ще започнете да го наказвате, е съвсем нормално да не споделя истината с Вас. По същия начин очевидно няма изградено силно доверие, детето е под съмнение дали ще разберете това, което ще Ви сподели. Редно е да работите върхо корена на проблема, юношите са като китайските капани за пръсти, подходът с наказанията затяга все повече и повече капана, ефектите винаги са негативни. Търсете обективна и рационална дискусия, научете се да изслушвате детето си и търсете неговите проблеми и мотиви, поставяйте се на негово място. Колкото по-лесно умеете да си разменяте ролите, толкова по-ефективно ще е общуването Ви.

# 27
  • София
  • Мнения: 6 999
silvestrozioziq, присъединявам се към мнението за помощ от психотерапевт (а не психолог). Не сте намерили добър и за това не сте доволни. При 90% от всички случаи обаче, при дете на тази възраст проблемът е в родителят, а не в детето. Мога да препоръчам 2-3ма на лично съобщение при интерес.

Що се отнася до съвет(имам 3ма тийна вкъщи): Ясни и малко правила и ясни последици, които са казани предварително и изпълнени задължително. Кратки наказания, които да са свързани с провинението.
Примери:
1. Ако прекарва цялото си време на мобилния телефон (игри, ФБ и т.н.) просто предупреждавам, после давам "Нокиа с фенерче" за месец.
2. Това с ходенето при приятел без твое позволение ми е немислимо. Не бих го оставила на вън обаче. Ясен разговор защо искаш да е у дома(безпокоиш се, има си дом и не е приемливо да е в чужд всеки ден и т.н.) и какви са последиците ако е при приятел без твое позволение - 1 седмица без срещи с приятели примерно.

Не знам дали вече(в момента) можеш да се наложиш, но за мен спортът е засължителен, не е опция. Какъв да е избира детето, но е задължително да се спортува.

Общи условия

Активация на акаунт