Здравейте. Синът ми е на 13, т.е. - 7 кл. Проблемите му в училище са огромни, но това, което най-много ме плаши е, че постоянно лъже и е готов на всичко за да постигне своето. А своето, да уточним, не са някакви дългосрочни цели или придобивки, а продукт на чист моментен инат. В момента е с ограничен интернет защото си играе онлайн в час. Първият ден имаше ефект (пролича си по тетрадката), на втория вече не, оказа се, че си дърпа wi fi от съученик и така си решава проблема. Лъже за всичко, от това дали е ял до това какво е времето на вън. Вечер след училище отива у свой съученик, който живее в другата част на града и не си вдига телефона. Страшно ми се иска поне една вечер да не ми се налага да го търся там, ставам смешна и ми е обидно. Иска ми се веднъж да го оставя навън, но съм сама и ме е страх да не изчезне. Вероятно притеснението много ми личи, вероятно това го забавлява. Не знам. Страх ме е, той е в специализирано училище и имат кандидатстване след седми клас и като едното нищо ще изхвърчи, а тогава ... не ми се мисли. Не мога да говоря с него, защото лъже, обещава и не изпълнява, после се кае, и така по три пъти на ден (обикновено го прави без да съм искала такова нещо от него). Не мога да говоря с роднини, защото само ме обвиняват, че ... какво ли не, преди всичко колко съм виновна и нищо конструктивно.
Иска ми се да осъзнае какво ще се случи ако не си седне на задника и не си гледа учебните задължения. Обаче не знам как. Почвам да се чудя има ли смисъл цялата работа.
Иска ми се да осъзнае какво ще се случи ако не си седне на задника и не си гледа учебните задължения. Обаче не знам как. Почвам да се чудя има ли смисъл цялата работа.
За късмет нещата се промениха. Не без моя помощ, но оставих синът ми да си вземе решението и се потруди да го постигне. Та - пожелавам ти същото. 
