Пубертетът при момичетата - как да подготвим децата ?

Ох, и ние сме на същия хал. Едва прочита 10стр.от приказките и това е. И то с голям зор. Накрая ще я зарежа да прави каквото иска. Не мога всеки ден да изразходвам страшно много нерви, за да я накарам да направи елементарни неща.
И при нас баща й я заплашва с телефона, но тя си изтърпява наказанието и на другия ден отново е същото.
Направо завиждам на родителите, които могат спокойно да разговарят и да се разберат с децата си.

По темата за задачите вкъщи - нищо не прави. Ама нищичко. Ако я накарам да донесе домат от хладилника, казва "защо пък аз". Яде вафла, обелката е на леглото. Съблича си дрехите и ги оставя там, където ги е съблякла. Само да имам неблагоразумието да й кажа да си ги прибере и става скандал.Изважда моливи да рисува - след това всичко е оставено на масата.
И това със сигурност не е от възпитанието и средата на живот. Ходихме на психолози и който ми каже, че едно дете може да се моделира, ще му кажа, първо да отгледа непокорно дете и тогава да ми говори.
Ние с баща нямаме мания за чистене и подреждане, но пък гледаме в повечето случаи нещата да са си по местата. Не знам тя на кого се метна.

Всичко е строго индивидуално, но все пак вярвам, че има общовалидни методи приложими и при по-непокорните деца. Имаме едно такова вкъщи и признавам, че никак не е лесно с него. Част от моята рецепта е да има от малка непрекъснати ограничения за интересните за нея неща за да остава повече време и за по-важните неща към които трябва да се насочва, а така става и по-ефективна системата на поощрения и наказания при предварително ясни правила. Никакво разглезване и презадоволяване както и поддържане на здравословна доза респект към родителите. Няма нещо което да не мога да й купя, но никога не съм го правил и всяка глезотия трябва първо да бъде заслужена, затова и стигнахме до таблет чак на 9г след първите два златни медала от състезания. Децата са вече изпечени манипулатори и много добре се адаптират в пролуките във възпитаниято на родителите си единствено с цел саботаж на всичко според тях безинтересно(при положение че са презадоволени с по-интересни за тях занимания). В допълнение към горното е и 5 пъти седмично спорт по 1-2 часа за да се изразходи всичката излишна енергия за да няма време, сили и желание за спорене, инатене и тръшкане. При положение, че интернета е силно ограничен желание за четене на книги не й липсва и тя е тази която настоява да й се купят поредните романи от серията защото предишните вече ги е прочела. Естествено има много други неща с които нямаме особени успехи, но не мога и не искам да бъда максималист за да не се стига до крайности. Засега е все още поносимо да отглеждаш Скорпион

Нашата дъщеря не спортува и не проявява интерес към никакви допълнителни занимания. Единствено ходи на английски език. В училище е отличничка, но не я виждам да се изявява за каквото и да е. Нямам чак такива амбиции детето ми да е първенец, но ми се искаше поне да има желание и стимул за нещо извънкласно. А аз не я виждам да се насочва към нещо специално. Стои вкъщи на компютъра или телефона, отвреме навреме играе с приятелки пред блока и това е.
Респект има единствено към баща си, всички останали ни разиграва яко.

Подхода ми е малко по-различен към извънкласните занимания. Насочвам я предимно към неща които лично съм изпитал навремето и са се оказали много значими за развитието ми. Тя едва ли би проявила интерес към това, ако не бъде насочена. След като вижда какво съм постигнал минавайки през тези неща спонтанно се появява желание и тя да опита (всяко дете поне малко се опитва да настигне родителите си). Само че моята уговорка е да обещае, че ще стиска зъби и ще издържи поне 2г. за да има право да реши дали й харесва за да продължи или да има правото да се откаже. Преценил съм, че ако за две години не успее да й хареса вероятно наистина не е за нея. Така каратето стана вече част от живота й, а йогата все още не е, но един ден като си погледне тялото и здравословното си състояние съм убеден, че ще ми бъде безкрайно признателна. Резултатите са видими отдавна, но тя все още ги възприема като даденост, а не че са в резултат на усилията които полага.

Лили, същата картинка. Същата!  Говорим, обясняваме, докато го говорим е съгласна, Уж осъзнава, Уж разбира. Сега да и влезеш в стаята има дрехи по столовете, дрехи измежду завивките в неоправеното легло, дрехи по земята, някоя обелка от банан и т.н. И т.н. Не знам вече какво да и взема и от какво да я лиша, за да се трогне.

Аз купих кошче за стаята, с надеждата че поне опаковките ще отиват там.
С дрехите е страшна драма - всичко е накуп и все ме пита: "Къде ми е ..."
Влязох да се оплача, че се държи като пълен психопат. Пред чужди възрастни е симпатяга, обаче с мен е ужас. Нарочно ме излага ими вика пред другите. Пример от вчера - застанала зад мен, без да я видя, аз тръгвам назад, бутамсе в нея, а тя започва да ми вика!
Пример от днес. Зарежда си тел на зарядното на баща си, взела моето и нейното и не ми дава нито едно! Ужас.
Стана скандала, а аз се чувствам кофти, че си изпуснах нервите.
Като че ли завладява територията вкъщи.

И аз купих кош за стаята с тази идея. Как може да живее в тая свинщина нямам представа. Идват и приятелки на гости, викам как не те е срам не знам.

Уау, явно аз съм голям цербер в къщи. Първо не разрешавам да се яде другаде освен на мястото за хранене. Дрехи не ходя да събирам, ако не са занесени до пералнята, няма да бъдат изпрани. Така на два пъти остана без любимите си дънки и трети път нямаше нужда от напомняне. Сама не поема инициативата за домакинска работа, но когато кажа нещо да се свърши, го прави без да мрънка. Е случва се да чуя понякога " после или ей сега", но знае до къде ми търпи търпилото. 😁
Най-много ме нерви, че като отива някъде знае, че искам да ми се обади, а все "забравя" 😏

Това за коша с дрехи за пране и съответната липса на изпрани любими дрехи е добро манипулиране, но то е ясно, че не всички неподредени дрехи имат нужда от пране и навика да си подреждат нещата от малки или липсата на такъв е по-определящото в случая. "Дресирането на по-големите животни" става доста по-трудно. При нас и майка й е малко разхвърляна, което допълнително утежнява ситуацията с изискванията към детето да подрежда.

Ще пробвам това с коша за пране. Като не ги занесе,ще стоят мръсни.

Психоложката също ни даде доста добри насоки и хитринки,опитваме,но повечето опити са неуспешни. При мъжът ми се получават по-добре нещата,той е по-търпелив, а аз вече толкова съм се изнервила,че започвам да викам още преди да се е заяла с мен. Взимам й преднина

Мхм, така си е. Беше на около 4 години, когато от разхвърляни играчки и дрехи не можах да вляза в стаята. Казвам, прибери, нищо няма на лице. Събрах всичко в два чувала и ги скрих, с обяснението, че щом не са си по местата значи не трябват и аз ги изхвърлям. Ауууу що рев и сополи имаше тогава. Но пък даде ефект.

Аз взех две кошчета за боклук в стаята, за да има едно за брата (13 г.) и едно за сестрата (12 г.), но уви, основните боклуци са там, но по земята пак има изпаднали встрани изрезки от хартия, някоя полетяла костилка от череша, изпусната химикалка. Като нещо падне никога не се премества. Обаче цяла година са винаги с домашно, завършиха с пълни 6ци и да, крещят един на друг, а не на мен. Със задължителните книги е тежко положението, но единия поне чете неспирно други книги. Как да му се карам, като все пак чете. И на двамата не им пука изобщои с какво са облечени. Налага се аз да ги подкарвам към банята, иначе не се сещат.А и аз като yahoo не мога да изисквам от тях винаги нещо, което и аз не правя винаги. И аз оставям понякога неприбрани дрехи на стола, не тичам моментално за прахосмукачка, ако нещо малко се изцапа. Гледам да проявявам разбиране, пък и те са търпеливи с мен.

отдавна не съм се включвала, но сега ме провокира темата за прибирането на дрехите
такъв невероятен мързел ги тресе, че им раждат главите идеи  -сетили са се да изсипват всичко на моята спалня ,и само след крясъци от моя страна се разтребва- разбирайте, нахвърля  по гардероби
положението е наистина тежко, защото и неогладени ходят- като им затрябва някоя дреха я измъкват от някоя дупка и навличат ...като гаврошчета пълни, но пък и аз не съм прислужница и на големи деца нямам намерение да слугувам

Тийнът вече е с полулилава коса, хепинеса е левъл 1000
Чакаме първо класиране. Поставям и задачи за вършене в къщи (днес да измие баните) изпълнява безропотно, иначе постоянно е на телефона, чатят, говорят в разни групи... Ще я записвам нещо да спортува.

Ние проблеми с разхвърлянето нямаме - дъщеря ми такава отчаяна физиономия прави като й кажа, че трябва да чисти, че се стреми да не цапа и всичко да е по местата си Сега, като няма с кого да се види, и аз съм на работа, стои по цял ден вкъщи - чете, гледа телевизия, после в ютуб музика, и след това отначало. Задълженията й се свеждат да измие чиниите от закуската и от обяда, и като я видя с какво отвращение хваща гъбичката за чинии...сякаш с червеи бъка..За съжаление, спорта й е само два пъти седмично/ и тя на карате ходи/, харесва й и даже иска по-често, но няма как.До преди месец ходеше и на танци и така се получаваше 4 пъти в седмицата да е заета вечер - както писа yahoo, прибира се уморена, хапва и в 21.00 вече е в леглото. После танците й омръзнаха и остана само на карате - да видим докога. Ходи по състезания, печели медали, уж има стимул засега.
Миналата седмица, след като се съгласих да изпълня прищявката й да доведа нейна съученичка на гости и после да ги водя на Кока кола концерт, нещо се опита да ми повиши тон, не помня за какво...ееей, че като ми кипна, като я дръпнах рязко за ръката и я завъртях, само просъсках няколко думи с категоричен тон, че в никакъв случай няма да позволя да ми говори по този начин и тя се стресна, чак се ококори. Просто в един момент трябва да се поразтърсят и да се покаже, че ти си родителят и ти определяш правилата. В някои случаи действа