Лекарства за астма и бременност

  • 1 722
  • 6
  •   1
Отговори
  • Мнения: 5
Здравейте мами,

Много искам да попитам майките с астма, има ли такива, които ползват помпичка Релвар? Сега планираме бебе и лекарите потвърждават, че трябва да продължа да го ползвам, но в мен има едно на ум и много ще се радвам на мнението на жени, които са на този препарат... Благодаря от сърце! Успех на всички!

# 1
  • Мнения: 6 320
Релвар е изключително добър препарат за контрол на астмата.
Той обаче е сравнително нов и доколкото знам няма все още достатъчно данни за ефекта върху бременността.

Много зависи колко тежка е астмата Ви. Ако астмата е тежка, то потенциалният риск от ефект на лекарството би бил по-малък от риска от пристъпи и недостиг на кислород.

Аз съм с много тежка астма. През първата си бременност ползвах Пулмикорт и Серевент. През втората и третата бременност - Фликсотид. В момента съм на Релвар и смея да твърдя, че това е най-добрият препарат, който съм ползвала. Активното вещество на Релвар е fluticasone (същото като на Фликсотида).

Относно всички препарати за контрол на астмата се препоръчва да се ползват инхалаторни форми, които са с локално действие, което минимизира количеството вещество, което преминава в кръвообращението и плацентата.

Най-добре е обаче да се консултирате с добър пулмолог, който ще даде най-точния съвет за Вас на база състоянието Ви и степента на тежест на астмата Ви.

Аз лично силно Ви препоръчвам да се консултирате с проф.Костов от ВМА. Има платен прием в МЦ Inspiro.

Успех!

# 2
  • Мнения: 5
Много се радвам, че някой нещо ми отговори Simple Smile проблема е, че препарата съдържа кортикостероиди и мен това ме съмнява, иначе твърдят, че мога да го приемам. Няколко доктора. Вие, докато бяхте бременна, ползвахте ли препарат с кортикостероиди? И надявам се всичко е било наред с бебчетата? Иначе и моята астма я водят тежка, на алергична основа.

Последна редакция: ср, 07 фев 2018, 21:53 от Petra Vladimirova

# 3
  • Мнения: 6 320
И моята астма е същата - тежка и на алергична основа.
И пулмикортът, и фликсотидът са с кортикостероиди. Твърди се обаче, че са с локално действие. За релвара казват, че е още по-пречистен препарат.
И трите ми деца са вече големи.

Бъдете спокойна - това е от съществено значение. Доказана е връзката между стреса/психологическата нагласа и обострянето на астматичните пристъпи (при мен също съвсем доказано).
Всичко ще е наред!

# 4
  • Мнения: 5
А по време на самите бременности имало  ли е облекчение на симптомите, или след това? Казват, че една бременност може да излекува тоя объркан имунитет. И астмата от дете ли Ви е? Моята от няколко години Sad

# 5
  • Мнения: 6 320
От 4-годишна съм диагностицирана с астма. Правех чести и много тежки пристъпи като дете - бях непрекъснато болна. Наложи се да заминем в чужбина - там ме диагностицираха (тестовете им тогава бяха много по-конкретни от тукашните). Тестовете не бяха просто за "животински косми" или "полени", а бяха точни и конкретни - за всеки вид животно поотделно, за различни цветя и растения, за храни, медикаменти, материи и т.н. Заключиха - полиалергия - към плесен, домашен прах, кучета, котки, коне, овце, вълна, пух, различни аромати, медикаменти... какво ли не. Майка ми се беше отчаяла, че единственото спасение ще е да ме гледа в скафандър. След 15-16-годишна възраст обаче се позакрепих. Все още организмът ми правеше чести алергични реакции, но се бях научила да се следя сама и да усещам и съвсем малките признаци.
По време на първата бременност се наложи да лежа в болница, но беше ей такова време като в момента - грипна епидемия, пипна ме вирус и директно ме удари в дробовете. Направих двустранна пневмония и се наложи да ме хоспитализират.
След това до края на бременността не съм имала никакъв проблем с астмата, както и при следващите две бременности.
След първото раждане пристъпите се разредиха доста. Престанах да реагирам толкова зле на цъфтежите през пролетта, взехме си и куче. Сега спортувам (играя народни танци), имам куче, огромна градина с всякакви цветя и треви, мога да се завия с вълнено одеало без да се задуша, водя нормален живот, даже цигарен дим не ми пречи. Само има някои алергени, срещу които организмът ми реагира мигновено и изключително тежко. Последният много тежък пристъп, при който едва ме спасиха, беше преди 2 години - буквално за 5 мин. се разви... от мухъл. Тогава лекарите ме посъветваха винаги да имам у мен спринцовки, игли и кортизон. Винаги са в чантата ми вече. Налагало ми се е 2-3 пъти сама да си поставям мускулна инжекция. Като цяло познавам организма си и гледам да туширам пристъпите още в зародиш. Разбира се най-вече внимавам да нямам досег с най-големите си врагове - мухъл и лавандула. Направо е кошмар за мен масовото използване на лавандула за ароматизиране на какво ли не, но чета етикети на свещи, ароматизатори, омекотители и препарати, а усетя ли някъде аромат на лавандула, напускам мястото. С мухала е по-трудно опазването ми - понякога организмът ми го усеща дори да не се вижда или надушва въобще мухъл.

Относно децата ми - само най-голямата има алергия, но при нея се проявява само със сълзене и подуване на очите и кихане (от липа най-вече). Другите ми две деца не са проявили алергии до момента, а синът ми бе най-здравото дете в детската градина - единственото му отсъствие по болест от яслата до първи клас беше заради варицела.

Вашата алергия към какво е? Рязко и тежко ли започва пристъпът?

# 6
  • Мнения: 5
Звучи много тежко за Вас! Аз лично винаги съм била много здрава, топ форма, спорт и тн и преди 4 години, когато имах начало на много сериозно начинание, първи пристъпи. Тогава разбрах какво е и що е. Почнах с помпичките и бях ок. После реших да ги спра и започна голямо покачване на еозинофилите до инфилтрат. Постоянно в болница. Накрая една година се влачих, докато установят аспергилоза. Лекувах я 3 месеца до миналия юни. Вече съм добре. Нямам пристъпи. Аз реално съм имала само няколко пристъпа. Казват, че заради помпичките ги нямам. Имам стягане рядко и лек задух. Постоянно хрема. Поне в момента храчки нямам. Но и аз треви, котка, мухъл... Как да избегна треви и мухъл не знам. Иначе купихме Рейн бол и е номер едно. Честно казано се надявах да са сбъркали диагнозата, но много лекари потвърдиха. Сега може би се надявам да изчезне, така както дойде. Иначе последно обсъждаха терапия с ксолер. Това са едни инжекции всеки месец. Но решиха да задължим с тях. От страх да не стане нещо не можем да почнем опитите за деца. Моля се всичко да е наред. Май така ми подсказва от вътре. Аз съм и вече на 30 и не ми се отлага вече.

Общи условия

Активация на акаунт