Здравей Мими, приеми моите съболезнования. Знам през какво минаваш, аз също вървя по този път. Баща ми почина септември месец и ми е много тежко. Също като теб се обвинявам дали можехме да му помогнем, дали докторите постъпиха добре, дали ние не объркахме нещо, можеха ли нещата да се развият по друг начин?
Няма да намеря въпроси на тези отговори, както предполагам и ти. Тежко ми е, че го няма, липсва ми ужасно много. Искрено вярвам и се надявам, че след време отново ще бъдем заедно. Не минава болката, просто свикваш с нея. Разбираш, че него го няма вече. Всичко ще ти напомня за него. Много е тежко, трудно и тъжно. Поплачи си, винаги, когато имаш нужда - не задържай болката в себе си. Пожелавам ти, по-скоро да приемеш, че е било неизбежно и така е трябвало да стане. Успех! Ако имаш нужда да споделиш мъката си - пиши тук или на лично!
Няма да намеря въпроси на тези отговори, както предполагам и ти. Тежко ми е, че го няма, липсва ми ужасно много. Искрено вярвам и се надявам, че след време отново ще бъдем заедно. Не минава болката, просто свикваш с нея. Разбираш, че него го няма вече. Всичко ще ти напомня за него. Много е тежко, трудно и тъжно. Поплачи си, винаги, когато имаш нужда - не задържай болката в себе си. Пожелавам ти, по-скоро да приемеш, че е било неизбежно и така е трябвало да стане. Успех! Ако имаш нужда да споделиш мъката си - пиши тук или на лично!
Всеки ден става все по тежко , не знам дали времето лекува в такъв момент.Чакаш да ти се обади , да те попита нещо да го видиш когато се прибира от работа, всички тези навици ,които вече никога няма да ги има.Знаете всеки от нас има ваекидневни неща които прави и в един момент когато ги няма и не ги виждаш още повече липсва.Защо стана така,защо така мигновенно , довчера нищо му нямаше висок и здрав мъж , а за един ден просто го няма.Животът е несправедлив.
