Разгледах останалите теми във форума, но всичките са доста стари, а аз бих искала да обменя малко опит и идеи с някои от вас, които в момента преминават през този така труден период както за момчетата, така и за родителите.
Моят син е на 11 г. и 3 м. и от месец и половина започнах да забелязвам промяна в поведението му. Също и много леко окосмяване в областта над горната устна. Промяната в поведението варира от безкрайно любвеобвилно /желание да му обръщам повече внимание, прекарване на време заедно, прегръдки/ до отговаряне, тръшкане, така модерната в днешно време "затапка", която явно го кара да се чувства много готин и т.н. За сега проблеми с училището няма от гледна точка на оценки, но като поведение нещата са различни. Всеки ден има "ново 20". Все нещо е станало. Някой го е блъснал, той е блъснал някой, днес е приятел с някого - утре вече са скарани, голям срам, че седи с момиче на чина, интерес към момичетата и т.н.
Четох из нета, че е добре да спортува повече, за да пребори голямото количество тестостерон, което започва да навлиза в момчешкия организъм през това време. Аз съм го записала на плуване, но обмислям да добавя лека атлетика или тенис на маса, защото плуването му е през уикенда и ми се ще и нещо през седмицата да прави.
Бих се радвала на всякакви съвети за справяне с тийн проблемите, които тепърва ще ми предстоят.
Като цяло е от децата, които искат винаги да са първи, прекалено голям индивидуалист и егоист е, и хич не обича да дели славата от победата с някой. А загубата я приема толкова драматично, че се отказах да играя с него на каквито и да е игри, защото тръшкането е страшно.
Да не говорим, че в един момент се държи, като голямо момче - разговаряме на всякакви теми, гледаме сериозни филми, които после обсъждаме, помага ми и т.н. А в следващия момент се вдетинява, започва да се държи, като 5 годишен и това направо ме изкарва извън нерви.