Пубертетът при момчетата

Такааа, и аз да си кажа.
Големият, на 13 и половина, винаги е бил трудно дете - вироглаво, със собствено мнение, умен и мързелив, скатава максимално, училището му е последна грижа, първа му е веселбата, забавленията, купона. Упорит е, ако трябва да се пребори за права и придобивки, дори това да е в ущърб на другите. Лъже много. Отговаря, държи се злобно и агресивно не само с мен и баща си, но и с брат си и сестра си. Позата на жертва, недооценен, пренебрегнат, му е много удобна и често я ползва.
В чудесно училище е, сравнително трудна гимназия, средата му е много добра. Познавам приятелите му и семействата им - чудесни хора. Спортува много. Мина през няколко спорта, от няколко години вече хандбала е единственото, което го интересува. Тренировките са почти всеки ден, мачовете почти всеки уикенд. От година вече тренира и отбора на най-малките (6-8 годишни) като основен треньор и по-следващата възрастова група (10-12 г.) като ко-треньор. Справя се, в това си поприще на спортист и треньор е отговорен и стабилен. Подкрепяме го в тези му занимания - колкото повече е в залата, толкова по-малко време ще има за глупости. Тук Змия е права. Това, което най-много ме тормози е безотговорността му към училището. Като се старае, е сред първите в класа, като се отпусне е на опашката. Непостоянен, казват учителите му. В 8-ми клас е вече, уморих се да контролирам и следя. Треперя какви ще са му срочните оценки. Тук системата е такава, че дистанцията между родители и учители е голяма, бележници няма, та информацията за текущите оценки е оставена на отговорността на децата. Отпадане от добро училище поради нисък успех е честа реалност и шансове не се дават.

Малкият, на 11 години - вече започна с отговаряне и затапване, чат-пат прекалена емоционалност и свръх-реагиране, но той има болезнено чувство за справедливост и след изблици размисля и се извинява.
В училище е бетон, нямам никакви грижи и проблеми с него, нито се налага да го контролирам и проверявам, нито да работя с него. В същата гимназия като батко си е, справя се перфектно. Мързел има, но се стяга и работи, задълженията му са свършени преди да помисли за удоволствията. Със спорт е също толкова много ангажиран, радвам се за това.

Компютри, таблети и смартфони - вкъщи ползването им е ограничено, разрешава им се по макс 1 час на ден, освен ако не работят нещо за училище. В стаите си нямат интернет и телевизори. Така са и всичките им приятели, така смятаме за правилно.

Всяко от децата си има задължения от домакинството, всеки ден по нещо. Мрънкат понякога, но си е рутина, правилата в къщи са такива и точка. Принцове и принцеси не отглеждаме.

Храненето - ядат яко, почти всичко, капризи няма. Залитане към нездравословни храни има, но рядко ядат извън къщи и не смятам един дюнер или хамбургер на седмица за нещо страшно. Но говорим много по темата хранене и като на амбициозни спортуващи виждам, че им влиза нещо в главата.

Това, над което трябва да работя е моето отношение и реакции. Трябва да овладея нирваната и да не реагирам на тийн-провокации. Опитвам се, опитвам. Честна пионерска.

Като цяло бих казала, че са ми добри децата и аз съм твърде критична. Ако не беше тоя зор с училището на големия, щеше да е много, ама много различно положението. Всички казват, че 8-ми клас тук е много труден заради възрастта и след него лека-полека нещата се наместват. Чакам го с нетърпение това наместване, ей Богу. Спирам, че стана ферман.

Напълно съм съгласна с това мнение на савина!

Само ще кажа, че и аз подобно на Катерица, обичах да уча като ученичка. Може би затова не ме е мързяло. Защото съм била вътрешно мотивирана да го правя.

Но е факт, че учих усилено дори и по предметите, които не обичах. Знаех прекрасно думичката "трябва". А сега някак не им пука. Това са моите наблюдения.

Кой знае? Може донякъде да е за добро...

 Времето и ценностната система са различни, начина на живот също. И сега има много мотивирани деца, за жалост повечето не са, не зная на какво се дължи това / става въпрос за ученето/. А относно труда, навремето имаше бригади, разни трудови дни за лятото и съботи в които малки и големи почистваха кварталните градинки, дворовете на у-щата и т.н Преди първият учебен ден ни викаха да чистим класната стая, но това е едно др време.

Ако знаете колко благотворно ни се отрази тази тема. Благодаря на авторката и на пишещите в нея

Проведох сериозен разговор с мъжа си,  като детето стоше и слушаше, за това му занимание с компютърната игра. И ефектът беше зашеметяващ. Компютърът веднага беше прибран, от шкафа се извадиха  табла и шах и се изиграха две игри. Е, разговорът беше малко напрегнат, имаше дори и сълзи (много е чувствителен сина ми) , но ползата беше очевидна.
Зимата понякога неделите и ваканцията  ходиме на кънки. Планирам да го възобновим.

Вече цяла година се борим с мазна кожа и глава 
Кожата е под контрол - имам ел. четка за лице, едната глава му я дадох и с подходящ гел пъпките са малко. Е, чуваме квартала но не се сеща сам.
Обаче главата е ад и досега каквото съм взела не е помогнало. Добре че е рус та не му личи.
Така, че моля за предложения в тази насока 

За яденето: до преди година-две караше на фотосинтеза. Сега изяжда света. Колкото по-нездравословна, толкова по-добре 

Моят син от години използва Хед & Шоулдърс. Омазняването не може да се спре, но косата се мие няколко пъти седмично. Ние се борим с акнето - единствено спирането на всякава захар и боклучава храна помага, както и включването на повече зелении, под формата на смутита и салати.

Минахме през ХШ, Здраве, и още един известен противопърхотен (забравих му името  ). сега е с Билка за себорея. Като че ли има някакъв ефект 

А, и ужасно смърди това дете. Не се трае. Излиза от банята и пак смърди. Бръсне мишниците, дезодоранти всякакви и пак 

При нас кожата е чиста още. Дано си остане такава. Започнаха наченки на черни точки по носа. Смърденето въпреки къпането също е факт. Ненавижда месо и се разправяме постоянно т. к. кара на салати и зеленчуци и неминуемо стига и до боклуци. Реве се още ( най-вече от яд, че не става по неговата и трябва да се пречупи.  Поне след дълъг размисъл се пречупва).

Ето това с реването направо ме побърква, честно ви казвам. Казвам му нещо, което не му харесва и като почне един рев - човек ще си каже, че кой знае какво е станало. За кожата и пъпките не е задължително между другото. За вас не знам, но аз не съм имала никакви пъпки през пубертета. ОТ време на време ми излизаше само по 1 на носа и до там. ММ също не е имал. Явно не при всеки е така. Все се надявам нашия да го подмине. За миризмата - само косата му мирише. И то дори и току-що изкъпана пак има някаква миризма на шампоан и още нещо. Не мирише на чисто. Веднъж взе спрея за разресване на сестра си и си напръска косата, за да му мирише хубаво, та поне до другия ден беше приятно

Реването и нас ни побърква  , за всяка трудност се реве. И после се нареждат нещата. Ама първо се реве.

Иначе пъпки и ние сме нямали с мъжо. Сега на дърти години пък борим сухи кожи. Няма хидратиране.  Та кое е по-добре и аз не знам.

За миризмата опитайте камък дезодорант. Вълшебен е! В пъти по-ефикасен от обикновените стикове. Освен това е по-безвреден за кожата. Аз го купувам от ДМ, на Балеа. Има и по аптеките. Не е скъп.

И у нас се реве. Трае се засега.

Пъпки няма, окосмяване също още. Мънички по челото има някакви, борим с един тоник на Гарние за младежки кожи, има ефект. Рус и светъл е, не очаквам да е от много косматите екземпляри. Миризми също налични, все още не е апокалипсис. Малкият още си мирише на бебе, има време той. Гласовете им обаче станаха мъжки, дебели, особено първородния, някак изведнъж. Големият вече от тази година не пее в училищния хор и не е драма, малкият обаче още 3 години ще е в него, явно твърдо се намества в 3-ти глас. Големият до последно беше в 1-ви глас, само девойки и той петльото с тях.

Готвенето - малкият няма никакъв интерес в кухнята, бащичко. Големият обича да кълца салати, експериментира много. Прави често безалкохолни коктейли и след една поредица взривоопасни смеси се принудих да му купя книга с рецепти за коктейли без алкохол, та сега вече пием по-нормални на вкус и вид неща. Дребни неща може и сам да приготви - яйца, спагети, нещо простичко на фурна.

И моят реве.
За сега му е суха кожата.
Също не яде по много,като хапне за обяд две-три вилици от яденето и две-три хапки хляб и като ми заяви"Нахраних се!", направо се побърквам .
Иначе от Мак Доналдс всичко си изяжда.

И моето плаче - понякога от мъка, друг път от яд и злоба (например, че не е победил в играта).
За миризмата - има такава през лятото и когато е по-топло като цяло, а той търчи, но не мога да го науча да ползва рол-он или дезодорант. Все още няма пъпки, има малко черни точки по носа, но не дава да ги махаме.
За готвенето - няма да умре от глад, докато е сам. Може да си прави яйца, таратор, различни сандвичи, но любимото му е - замразените пици от Лидъл. Може само тях да яде.
Да ви попитам - в колко вечер ги карате да лягат? Ние се опитваме до 22,30 да е заспал, но рядко ни се получава и следователно сутрин в 6,30 не мога да го вдигна. Уж ляга вечер, но не може да заспи, върти се, сеща се, че е жаден, че трябва много спешно да ми каже нещо, че е забравил нещо да си сложи, абе направо мъка. Следователно аз се изнервям.

В 8,30 най-късно са в леглата. Ако не им се спи-четат, докато заспят. Сутрин стават в 6 без 10, излизат преди 7, сън им трябва.