Разпределяне на приятелите след раздяла

Ние сме супер яка приятелска женска група от над 30 г вече.
И всяко сериозно гадже/мъж се приобщавало. Така мъжете ни станаха много добри приятели. След разводите с някои - пак си останаха приятели. Нормално, нищо лошо не виждам в това.

Ако не става дума за някаква грозна раздяла, с насили е и др. подобни... ми е необяснимо, съжалявам.
И леко... как да се изразя по-меко, незряло. Детинско.

Не винаги е нужно да е имало грозна раздяла. Аз просто не се чувствам добре на семейни сбирки, когато съм сама.

Познатите ни ни бяха такива от скоро и по националност и заради децата, които вече са големи.

За мен е по-трудна позицията на приятелите на разделящите се, защото каквото и да направят е сложно. Да мислят кой да поканят, какво да кажат.

Абсолютно. Обаче има и положителна страна. За какво ми е човек в кръга на приятелите с подобен начин на мислене и действие? По-добре далеч, имам нужда само от истински приятели. Другите - здравей-здрасти и така.

Да. Всъщност нещата винаги рано или късно стигат до "Кого да поканим на рождения ми ден - Иванчо или Иванка?". Според мен първият рожден ден след раздялата е и ключовият момент, в който се избира кой ще остане в семейния кръг на приятелите и кой ще отпътува към нови светове. Раздялата е ново начало, нова ера. Не схващам големият зор на някои хора задължително да запазят връзката с хора, които видимо предпочитат да контактуват с другата страна от вече разпадналото се на две половини цяло. Светът е широк, приятели дебнат отвсякъде. Влакът пътува през годините, някои хора се задържат почти до последната спирка, други слизат на някоя гара... Не е чак такава драма.

Веднъж приятел ме е канил на РД с бивша. Луд го направих. Освен всичко идиотът въобще не бе преценил, че аз вече имах нова жена, а бившата още нямаше нов мъж. Та я покани там сама и я курдиса да седи баш срещу нас. Ма това е любимото на всяка жена Да бъде поканена на парти, където е бившият ѝ мъж с новата си бременна жена... В крайна сметка призна, че е направил грешка. Повече никога не я е канил и контактите им излиняха. Така и не схванах от каква куртоазия бе решил да я покани, но ѝ направи мечешка услуга определено. Тя видимо се чувстваше недобре, а опитите ѝ непрекъснато да говори за общото ни минало дадоха откат - вместо да уязвят новата ми жена единствено засилваха трагизма на старата.

И по каква логика станаха двуличници?
Кой от тях те е излъгал с нещо?
Кой ти е изневерил или каквото там ти е направил мъжа ти?

Как става тоя номер- докато обичаш мъжа ти всички трябва да го обичат, а като го намразиш и те трябва да го намразят, че да ги обичаш?

Аз я разбирам напълно. За мен също е леко по ръба на двуличието опитът да останеш мил, любим, близък и топъл с двете половини на счупеното цяло. Изисква прекалено високи инвестиции на енергия, а съдържа некалкулируем риск от усложнения и драматизации. Затова винаги при раздяла избирам едната половина. Много лесно се живее така. И най-вече... избраната половина винаги по един или друг начин ми е показвала, че именно това е очаквала от мен.

Въобще... ситуации от рода на "вчера пих кафе/гледах филм/играх мач/ядох пица с бивш/ата/ия ти" са ми скапани и затова си ги спестявам.

Което не ми пречи да разбирам всички "двуличници" (нарочно е в кавички), които се опитват да запазят мостовете здрави и в двете посоки. Мен това изкуство ме натоварва излишно.

Аз също не го разбрах това с двуличниците.
Поддържах приятелство с бившия на най-добрата ми приятелка, че и до ден днешен се чуваме по празници. Това, че харесвам и двамата ме прави двулична, така ли?

Не знаех, че трябва да давам отчет с кого съм си пила кафето, но и да съм го споменавала - никога не е имало драми. Обикновено при културните хора е така, няма напрежение.

1. Защо приятел на бивш/а трябва да остава в семейния кръг приятели? Спокойно може да остане в твоя личен кръг, а не в семейния.
2. При нас нещата никога не са стигали до "Кого ще поканиМ на РД?". Аз решавам кого аз ще каня на моя РД, мъжът ми решава кого ще покани за неговия. 
Бивша на един от двата най-добри приятели на мъжа ми. Аз я харесвам, тя ме харесва, поддържаме връзка. Въпросът за нас е приключен.

Това вече е меко казано глупаво и не е виновен приятелят ти.
Моят бивш пък се опита да покани негова бивша, тримата да ходим на витошки пикник. Първоначалната версия беше, че ще сме  голяма компания, изведнъж останахме само ние тримата. Казах му, че е неадекватно пресни гаджета да излизат така по тройки с бивши - не му беше минало през ума.

За мен не е изкуство, а напълно естествено състояние- не аз се развеждам, затова техните отношения не ме засягат.
Но пък, ако някой от тях реши да се оттегли от приятелството ни, защото не искам да избирам между " дясна и лява ръка", няма проблем.

Моля? Нещо не те разбрах! Къде казвам, че "приятелите трябва да мразят бившия, за да ги обичам аз?!
Изразих мнение и не е нужно да съвпада с твоето, за да е правилно! Но си в правото си да го интерпретираш по свое осмотрение! 😉
За мен хората, които го играят приятели и на двамата са двуличници. Не може един път да се срещаш с единия и да коментираш другия и обратно. Според мен, тези които постъпиха честно е да изберат да са по-близки с единия и естествено да ограничат контактите си с другия. В противен случай го правят само за да сплетничат...хора има разни. На някои това им е хоби! 😌

Аз съм на другия лагер - не смятам гореописаното за двуличие. В нашата компания треньора и приятелката му се разделиха, но продължаваме да се събираме всички - двамата се държат нормално един към друг. Аз съм приятелка с мацката, защото сме на пързалката от много години заедно и се обичаме. Треньорът също е приятел (мой личен и на съпружието). И през ум не ни е минало да шкартираме единия. Но не се коментираме взаимно.

Не интерпретирам нищо, защо скачаш?
Просто си казвам мнението, но и никога не съм сплетничала с единия срещу другия, защото отношението ми и към двамата е приятелско и както казах- техните отношения са си техни и мен не ме интересуват.

Ти не каза ли, че ако някой иска да е приятел и с теб и с бившия, е двуличник?
Е, ти обичаш ли двуличниците?
Ако те обичат бившия, ти ще ги обичаш ли?
И за да ги обичаш трябва ли да не обичат бившия ти?

Приятелството винаги е лично и между двама души. Може да има човек който е приятел и с мен и с жена ми, но това са две приятелства, а не едно. Оттам и няма семейно приятелство, а има семеен кръг (приятели на поне единия, които са приети от другия). И оттам и следните решения:
Ако съм приятел с някого, но жена ми не понася жена му - излизаме да се видим само двамата. На рождения ми ден жена му не е поканена, нито пък моята на неговия. И си оставаме приятели.
Ако с приятел на жена ми не се понасяме, той не се кани на семейни празници (какъвто е рождения и ден например). Защото семейството е с приоритет. Но си остават приятели.
Ако приятелка на жена ми е разделена с мой приятел, то тя се кани на нейния рожден ден, а той на моя.
Ако мои приятели се разделят, те си остават мои приятели и са канени И двамата на рождения ми ден. И са предупредени, че и двамата са поканени. Дали някой ще дойде, и дали ще доведе бременната си партньорка, е негово решение. Ако не могат да се понасят - предлагат им се места на различни крайща на масата. Ако който и да е от тях реши да се държи нецивилизовано, си тръгва и никога повече не получава покана. Извън рождените дни се виждаме поотделно.
Горните примери разглеждат именно приятели, а не познати. Заради приятел си струва да изтърпиш някое и друго неудобство и напрягане (но не и неуважение). Иначе не е приятел.

ПС Избягвам да клюкаря. Особено някого зад гърба му. Да не говорим пък приятел пред приятел. Такива дискусии се пресичат мигновено.