Как да забравя този човек?

Същата история от Октомври 2017. [urlhttps://www.blitz.bg/obshtestvo/edna-mlada-blgarka-stoyakh-kato-grmnata-kogato-razbrakh-kak-bratovchedka-mi-koyato-flirtuvashe-s-vzrastni-mzhe-otne-golyamata-mi-lyubov_news554499.html][/url]

С напредването на възрастта обикновено се израства този детински стремеж да се търси одобрение и разбиране. Предполага се, че тогава човек е по-наясно със себе си и възможностите си, отколкото в тийн-годините.

Мдааа.... Нещата са зле.

Идеално. Ще заредя с още пуканки. Някой друг иска ли?   

Историята преди известно време аз я бях публикувала в друг сайт за споделяне, оттам сайтове като Блиц и подобни са я копи-пейстнали без мое знание.

Не думай. А какво стана с:

Едно време в "Лична драма" имаше такива писма от читателки...

Не знам дали темата е пързалка, но съм сигурна, че има много реални такива истории. Аз самата съм минала по този път , с една разлика- не позволих появата на дете. Аз съм на 29, родена 89, точно поколение на прехода. Започнахме училище в едни от най-тежките в икономическо и социално отношение години. Все още обществото живееше в сянката на комунизма, представите за света и нормалното все още се определяха от същите хора. Бях различна от другите, защото не бях ходила на градина и съответно не бях изградила навици на общуване със връстниците си. Майка ми плетеше и шиеше дрехите ми, за което отнасях подигравки. Като тийнейджър залитнах към източната( японска) рок култура. Ако на някой му е интересно нека потърси визуал кей в гугъл. Авторката, знаеш ли че когато аз бях в гимназията и ходех ”артистично” ти още си била малка.  Разликата от 3-4 години променя много неща. Тогава беше точно периода е който се слушаше най-много чалга и на всичко различно се гледаше зле. Имаше случай, когато непознати ВЪЗРАСТНИ са ми се подигравали. Не знам дали ти се е случвало. Не знам дали разбираш механизмите на собственият си мозък и как това, че си различна, ти се отразява. В днешно време, всъщност от поне 10 години обществото се промени. Вече няма кой да ме гледа лошо, че съм различна. Даже все повече хора се радват да видят млади хора, които се обличат и държат различно. Смея да твърдя това, защото на гърба си буквално съм изпитала тази промяна в обществото. Вече не е престъпление да си различен и стига да се държиш възпитано и ведро с другите,  и да не парадираш, че си по-добра от тях, проблеми няма да имаш. Почувствах те много близка, защото аз самата съм го преживяла, но... това да си различен носи своята тежест. Всеки е различен, това трябва да ти е мантра. Това, че се чувстваш различна не те прави нещо повече от другите. Не си по-тъжна, важна или онеправдана от който и да е друг. Това да си различна е чудесно, стига да си в хармония със себе си. Разбери, кое те прави различна, защо имаш нужда, кое те кара да търсиш вината за всичко в другите. Има един феномен напоследък, здрави, прави хора да търсят винаги вината в другите. Аз също минах през това- всеки беше виновен, само не и аз. Не ме харесваха заради дрехите или защото не разбираха ”крехката” ми душа. Помнех думи, казани от този и онзи и обвинявах думите им, за това което съм . До момента в който не си казах”стига толкова ”. Осъзнах, че всеки е различен, всеки има своите странности и най вече- на никой не му пука толкова, че да те мрази. Казали са ти, че си странна за майка? Мислиш ли, че тези хора са го казали с лошо? Едва ли. Аз бих се усмихнала и дори не бих си спомняла след седмица. Защото знам, че това не ме прави нито по-добра, нито по-лоша. Цветът на косата, дрехите това е първото впечатление, но ако е с ведра и положителна усмивка всеки го приема. Но ако правиш всичко това неосъзнато, без да можеш да изтъкнеш вътрешната причина( при мен беше една маска, с която криех това момиченце, сега вече е просто стил, които допълва вътрешното ми усещане) ще изглежда сякаш го правиш насила или позьорстваш. Бъди себе си, но първо си изясни какво те кара да си такава. Напиши си на лист, защо искаш такава коса, защо харесваш такива дрехи, всичко. Разрови се в миналото, отдава ти се. Намери първопричината. Обаче бъди напълно честна. За това може да ти помогне и специалист. Ще видиш как,когато си изясниш тези неща ще придобиеш самочувствието, което ти е нужно.
 Прости на майка си, прости и на всеки друг, който обвиняваш. Разбери, че думите им нямат значение вече за теб. Продължи на чисто. Ако можеш не комуникирай с тях. Изключи ги от живота си. Помоли мъжа си да говори с техните, когато е навън. Обясни му, че искаш време за вас тримата с детето. Ако прецениш, че не можеш да живееш с него, прецени ще можеш ли напълно сама да се справиш. Излез от средата си, потърси приятели извън твоята среда. Пробвай по интернет, в някой чат. Нужно е в средата ти да има различни хора, за да не забиваш. Много ”различни” на едно място се натрупват и се затваря една група без връзка с другите. Избягвай това. Сега с детето имаш страхотна възможност да се срещаш с други среди. Опитай се да завързваш връзки с всеки. Не говоря за приятелства, но чалгарка, рокерка и бизнес дама, всички си имат едно общо на площадката- деца. Разговорът с различни от теб е нужен. Не се забивай само в свой среди.
За този, 6 годишната драма най-вероятно е предизвикана точно от заяждането му, ако не се беше заяждал да си го забравила. Явно го познаваш добре, но от това, което споделяш си мисля, че той със теб си е избивал собствените комплекси. Държал се е гадно. Ако ще и всяка сутрин да ти се е обяснявал в любов, цялото му държание към теб, а и твоето към него си е било гадно. Не го мисли. Сънуваш го, защото го мислиш, а го мислиш защото го сънуваш. Усещаш ли как се затваря кръга?
Анализирай себе си, прости на който трябва и си промени средата. Ще го забравиш постепенно, докато подреждаш другите неща. Опитай, ако има какво да се оправи между вас със мъжа ти и си направи някакъв план за животът. С него ли ще си или не? Ако не как виждаш да се разделите? Ще можеш ли напълно сама или само с помощ от приятели, щом родителите ти ще са против? Това са нещата, които са ти най-важни. И спри да си му благодарна на него, щом ти натяква и посяга явно и той не е много точен. Ако мислиш, че мога да съм ти полезна със съвет или нещо друго пиши ми на лично.

Когато пуснах в онази сайт историята, се чувствах така. Мислех, че съм щастлива в един определен период. Иначе от тези неща сега продължава да важи,че съм щастлива майка, защото обичам детето си. Знам,че звучи наивно, но пуснах тогава историята, защото се надявах,че братовчедка ми ще я прочете и се чувствах много наранена, понеже израснахме заедно и дълги години нямах по-близък човек от нея въпреки всичко.

И получи ли се? Братовчедката прочете ли историята, засрами ли се?

Не знам. Месец след написването на историята, тя загуби близък човек и аз се свързах с нея за да окажа съболезнованията си. Исках да премахна историята, след случилото се, но не успях. Аз не тая вече обида към нея, дори след станалото с нейния близък си писахме няколко пъти, но няма да подновяваме отношенията си, защото така е най-добре.

Дано не е било от лаптопа на свекърва ти, с твой акаунт, от който си забравила да излезеш. Май си леееекинко небрежна в това отношение. То бива-бива "оригиналничене" из нетя, ама това да изтипосваш хора и случки само от твоята гледна точка на драмакуин, за да си разчистваш негативните емоции и да си просиш разбиране+харесване, си е просто тъпня.

Както казах опитах се да премахна историята, но не успях. Свързах се с единия от тези сайтове, които я е копи-пейстнал и помолих да я изтрият, но не пожелаха. Не съм искала никакви негативни емоции така да разчиствам, реших да споделя анонимно история в сайт за анонимни истории, после нямам вина,че разни "медии" публикуват подобни неща заради собствени облаги и печелене на трафик.
Нямам съм за цел да си прося харесване по този начин. И това с лаптопа е свекървата е станало веднъж и то много отдавна, на всеки може да се случи.

Ясно, забъркваш кашата, а после пак нямаш вина и си несправедливо обидената. Мдааам, не е зле да разпечаташ темата и предишните си анонимни споделяния по други сайтове и да потърсиш консултация с психоаналитик (не психиатър), като си носиш разпечатките. Не си нестандартна (както си мислиш), напълно  нормална средностатистическа млада жена си (при разпределение по Поасон предполагам ще си към четиридесетия процент) и можеш да имаш напълно нормален живот, стига да го поискаш (защото в момента ти харесва ролята на неразбраната и отхвърлената).

Коя каша? Това,че преди време съм споделила в анонимен сайт история и в същия този сайт има хиляди други такива истории? Нищо лошо не съм сторила. Не, не ми харесва ролята на такава, просто съм споделила как се чувствам, нима нямам това право? Ако някой го дразни темата или анонимната история, Ок, все има право да подмине неща, които не му допадат. Анонимните сайтове за за това- за да се пускат такива истории.