Отговори
# 450
  • Испания
  • Мнения: 37 503
А защо тук няма запетая? - Нека му дадем право да бъде какъвто е.

Когато две прости изречения са свързани със съюза да, пред него не се поставя запетая.

# 451
  • Мнения: 19 290
Тя пита защо няма запетая пред какъвто.

# 452
  • Мнения: X
В случая "да" не е връзката между две прости изречения, а е част от главното.
Ето отговора от речника по правопис на БАН: " Устойчиви цялости, функциониращи като подчинено допълнително изречение в изречението, не изискват употреба на запетая, напр.:
      Извикай когото намериш.
      Повикай който и да е.
      Прочети каквото и да било от тази книга и ще останеш доволен."

Тук спада и посоченото изречение "Нека му дадем правото да бъде какъвто е". Има още много примери, които онагледяват: "Тръгнах накъдето (където) ми видят очите.", "Прави каквото решиш." и т.н.

# 453
  • Somewhere in Spacetime
  • Мнения: 1 424
Това правило е трудно за приложение. Кои са тези "устойчиви цялости"? Човек ще запомни примерите и ще прилага правилото. Обаче ако има и други? Има ли определение за тях, за да бъдат открити?

# 454
  • Мнения: X
За устойчивите цялости (или устойчиви словосъчетания) знам, че са такива, защото се употребяват широко само в този вид. Нещо като идиоми. Такива са: каквото трябва, който и да било, когото намериш, какъвто си, какъвто и да си, където е необходимо. Не са променливи, стоят си така в речта и са много, така че не ми е възможно да изброя всички.
Те не са предхождани от запетая, когато играят роля на подчинено изречение.
Аз не съм профи филолог, само любител, така че ако греша, поправете ме.
Обикновено, освен с правописния речник на БАН се съветвам и с Павлина, много ми е полезна: https://pavlinav.wordpress.com/about/

# 455
  • Somewhere in Spacetime
  • Мнения: 1 424
Благодаря, Vrabcho! Възможно е да сме ги учили, но да не помня.
Добре ще е да ги включат в речник, както има такива на английски език например, за да е по - ясно.
Блогът на Павлина е много хубав! Simple Smile

# 456
  • Мнения: 303
Имаме нужда от малко помощ ( аз и детето), в пети клас изучават пряко и преносно значение на думата и няколко урока по-късно се появяват еднозначна и многозначна дума. Въпросът е - когато думата има и преносно значение, дали се окачествява като многозначна и защо?

# 457
  • София
  • Мнения: 17 991
Не съм убедена в правотата си, но мисля, че не би трябвало думи с преносно значение да се броят за многозначни. На практика те не са с много различен смисъл, все пак се образуват на база някакво сходство с първоначалната дума - топла напитка и топло посрещане (стоплят  тялото чаят/стопля душата такова посрещане),  буря със силен дъжд, светкавици  и гръмотевици и буря от чувства, кипяща течност и кипящ от злоба човек.

# 458
  • Sofia
  • Мнения: 5 906
Точно многозначни са си.
Еднозначни са тези думи, които имат само едно единствено значение (пряко).

# 459
  • Мнения: 5 900
Не. Многозначни са думи с няколко различни значения. Например : син/детето ми/ и син/цвят/, вила /сграда/ и вила /земеделски инструмент/.

# 460
  • Sofia
  • Мнения: 5 906
Не. Многозначни са думи с няколко различни значения. Например : син/детето ми/ и син/цвят/, вила /сграда/ и вила /земеделски инструмент/.
Това са омоними.
Не всички многозначни думи са омоними.
Например думата "дълбок" е многозначна. (дълбоки размисли, дълбок съд)

# 461
  • Мнения: 5 900
Вярно, че съм дала омоними. Но и примерът с "дълбок" не е коректен. Най-точен е примерът с "нос". Обонятелен орган и нос в морето. Земя като планета и земя като почва или земна повърхност. Тези примери са дадени в Уикипедия. Stuck Out Tongue Winking Eye

# 462
  • София
  • Мнения: 17 991
Да, омонимите не са многозначни, в това и аз съм сигурна. Многозначна е наистина думата земя  - падна нещо на земята (пода), Земята като планета, земята като пръст - тоест те все пак имат нещо общо помежду си, а не като блок и блок, клас и клас, нос и нос, син и син, вила и вила. Но в частта с многозначността на думите с преносно значение бих била благодарна за линк към обяснение, че това е така. Понеже там качеството, отличителният белег на съществително/прилагателното/глагола с пряко значение просто  се пренася върху друг обект с цел постигане на по-голяма образност, ама все пак нещата пак опират до първоначалната дума. Нима когато вилнее буря в гората и такава в душата ми, не става все дума за своево рода буря? Кои са двете толкова различни значения?

Последна редакция: пт, 18 окт 2019, 23:58 от пенсионирана русалка

# 463
  • Sofia
  • Мнения: 5 906
Вярно, че съм дала омоними. Но и примерът с "дълбок" не е коректен.
Примерът за многозначна дума, който съм дала (дълбок), е изваден от учебника по български език за 8-ми клас (Просвета/Азбуки)

"дълбок съд, вир, пещера ;
дълбок сън, покой, тишина;
дълбока древност, старост;
дълбоки протоворечия, проблеми, разногласия "

Всяка дума има толкова значения, в колкото типове контексти може да се употреби.

# 464
  • Мнения: 303
Добре, обаче думичките млад и златен дали са многозначни? Аз не блестя с особено остроумие, но ми идват само преносни значения за тях:
Златен пръстен, златен дъжд, златна ябълка,  златен клас на нива...
Млад филиз, млада религия, млад дух..
Тези примери за преносно значение могат ли да бъдат верни и за многозначна дума?
Изобщо имат ли нещо общо тези две категории ( множества ) - многозначна дума и преносно значение.?

Последна редакция: сб, 19 окт 2019, 00:04 от pepeblue

Общи условия

Активация на акаунт