На училище с главоболие

Не те нападам, просто ми стана интересно. Заглеждането в домашното обучение изби рибата. Хем нямаш време да си у дома с детето, хем искаш домашно обучение. После стана ясно, че си имаш ангажименти, но гъвкавостта, с която се справяш, ме изумява. Днес малко хора могат да си позволят лукса да обръщат такова внимание на децата си. Ти можеш - правиш го. Намирам го за повече от удовлетворяващо. Освен това детето ти не е малко, за да остане вкъщи, докато си му на една крачка. Като види зор, ще дойде в магазина. Ти също можеш да му прозвъняваш, за да си сигурна, че е добре.

Знаеш от какво има нужда - дай му го. Защо ти е да убеждаваш в нещо някаква си госпожа?

Сама казвате, че главоболието се е появило още в детската градина. Търсете решение на този проблем. Може да е нещо сравнително безобидно, а може и да се окаже сериозно. И със сигурност пречи на детето в часовете.
Какъв точно резултат очаквате от разговора с госпожата? Какво предлагате да направи тя?
ЗПУО дава възможност за неприсъствено обучение. Ако този вариант ви устройва, не мисля, че ще е проблем да го осъществите.

Аз имам дете с проблем, малко по-различен. Но устроих целия си живот така че да съм повече време вкъщи. Помисли за това.

Занималнята наистина е много изморителна. Имам предвид тази в училище, която е цял ден.
А госпожата ви явно си пада гаднярка - какво означава да се стросне на детето? Това са деца втори клас. Не мисля, че е правилно да им се кара. Още повече, че детето очевидно с нищо не е заслужило да му се карат - момиче, кротко и тихо, както е описано.

Аз и госпожите ги разбирам, със сигурност не могат целодневно да са спокойни, при толкова деца и да ходят да галят и успокояват всяко детенце, което ревне, но пък съм и против нервите им да рефлектират върху децата.
Взехме някакво временно решение, едната баба да дойде ( от друг град е) и да се взима детенцето на обяд. Ще видим ще намалеят ли главоболията и изобщо ще има ли промяна някаква.
Днес казах на госпожата, че я спирам за известно време от занималня, знае причината и пак обясних, но ми направи физиономия. Не и стана хубаво.

Добре си направила. И аз спрях дъщеря ми във втори клас. Причината беше, че в замималнята само преписваха домашните без никаква мисъл.

Вариантът с бабата си е най-добър според мен. Да, променя се режимът на всички за някакъв период , но си е за доброто на детето. Малкият ми син страдаше често от главоболие около 6-7 клас - дълго време и почти ежедневно, но периодът премина. Така и не разбрахме от какво беше. И хич да не ти пука, дали на учителката и харесва или не. Това са малки деца все пак, тепърва свикват с училището, натоварено им е. Всяко дете е с различен темперамент и нервна система. Някои се справят от самото начало, на други има трябва обедна почивка. Твоето дете, ако е тихо  и спокойно, може със сигурност шумът в училище да го изморява. Дано това да е проблемът...

 bungabanga ,добро решение с бабата.
Дано главоболието на детенце спре 
Но все пак минете през очен лекар.

🤗Благодаря ви за отговорите. Онзи ден и вчера детенце си беше ок, след училище си полежава за час или поспива и после с радост и енергия си научава, че и допълнителни тестове иска за упражнение. Изглежда си свежа и се чувства добре. Очичките ще ги прегледаме, вече записах час🤗🤗🤗

Дано всичко е наред при вас и да минат болежките 

Много благодаря, дано🤗🤗🤗

При моя син също се случвало това главоболие, също ходи на занималня. Казва ми, че е доста шумно и не иска да ходи. Често идва и с недовършени домашни. И май ще го спирам.

Няколко неща:

Учителката ТРЯБВА да разбере, че поведението и е недопустимо. Намерете начин да поговорите с нея за натрупания страх в детето.предстои им още 2 години да са заедно, това време не трябва да се превръща в тормоз за всички - най-вече за детето. Аз бих опитала да обясня на госпожата колко е важна нейната роля и колко много разчитам на нейната помощ, Разбирам, че се опитала да "провокира" детето в стил "може пък и да се преструва", но очевдино не е така. Хубава е, че е направила опит да прекъсне това според нейните виждания, но сега тази възможност за преструвки отпада като вариант. Ако е възможно двете с нея да поговорите и да сглобите план- така че да поговорите заедно с детето и тя да обясни на детето, че разбира наистина , че изпитва болка, че ще се справят заедно и би искала да знае когато на детенце му е зле, за да му помага мисля, че всичко ще си дойде на мястото. Това разбира се е възможно само при разумен преподавател насреща!!!

Относно главоболието:
Започвате с очен преглед, невролога го повтаряте. Започни да си водиш дневник, като описваш вътре датата, часа и условията на започване на главоболието, каква храна е приемало, колко вода е пило. При какви условия е преминало главоболието, колко дълго е продължило. Ще се изумиш колко ценна информация ще придобиеш.

Относно преорганизирането на режима:
Не винаги е възможно да се предприеме промяна на ежедневието, но се оказва ключов фактор. Моето време се подчини на идеята да съм налична по всяко време. Ходеше на училище и получавхме безупречна подкрепа и грижа от всички в училище, вклчая директорката. Вероятно са ни съдействали съвестно защото им показах всички иследвания и заключения на лекарите, та беше ясно, никой не се преструва и никой не си измисля. Предварително бях заявила, че успеха не ме интересува. Което ме подсеща за основното- супер амициозните деца обикновено страдат от мигрени. На мен мигрената ми показа, колко амбициозна е всъщност дъщеряв ми- абсол'тно неподозирано от мен до този момент. Факте, че азизобщо не се интересувам от успеха в училище, тя обаче държи да е първа. Нейно си възприятие за нещата.


Дъщеря ми започна с главоболията в същата възраст. При нас на моменти беше страшно защото постепенно навлизаха и други елементи в картината. Понеже започна от нищото, рязко с писък, първата ни среща беше с дежурни лекари през ноща, после личен, после неворлог, после втори, после трети, скенер, ямр, междувременно очен, после ендокринолог. Може да звучи прекалено, но заключването, че е само мигрена, беше търсено така, че да се отхвърлят всички други възможни сценарии за които се подготвях. Дневника, който водих и срещата с ендокринолога бяха ключови! реално те ми помогнаха най-много. Невролоците станаха толкова много на борй защото единия искаше да давам няколко вида ужасно силни лекарства (тип опиати) другия твърдеше да си свиркаме и да пиша дневник. Купих лекасртвата, прочетох листовките и ги изхвърлих. Започнах да водя дневник, след ямрто- така невролога, воедн от резултатите каза, че вече не сме за него и ни прати при ендокринолог. Възрастен професор, който ми помогна много. Слава богу всичко беше наред.

При нас съня и храната оправят главоболието. Понякога опираме до нурофен.
(бях пуснала много подробна тема и там всички, които се включиха ми помогнаха много) ще се опитам да я намеря и да посоча линк

Стискам палци всичко да е наред.

Имам подобни проблеми с моя първокласник. При това от главоболие стига и до повръщане. Започна в предучилищната група, преди около година и половина.

Бих пребила със собствените си ръце госпожа, която се съмнява, че детето ми го боли нещо и го обвинява в лъжа. При нас обаче никога не се е случвало подобно нещо.

Преди 1 година направихме всички възможни изследвания и сериозни причини са отхвърлени. Смятат, че е някакъв вид детска мигрена.

Моето решение след 4 месеца мъки в 1 клас - махам го от училищната занималня. Там са 36 деца, крясъци и ужас, отделно момченцата се бият постоянно. Госпожата се старае да не се изтрепят, но нито може да им прегледа домашните, нито да им обърне внимание. Имам вкъщи детегледачка за бебето, но и това не е решение, понеже тя не може да се занимава с уроците му качествено. Така че засега го записвам в частна занималня, където децата са малко. От държавната занималня не само че нямаме полза, но мисля, че и доста вреда нанесе.

Сънят е супер важен за такива деца! Трябва да си лягат възможно най-рано, а при възможност да поспиват следобед. Също спокойствие, много течности, внимание. Ще мине и това, но трябва да им помогнем

Сега прочетох, че се притесняваш да не излезеш майка, която варди детето си прекалено?? Как ти хрумва дори! Детето ти е най-важно, то страда! Естествено, че ще го вардиш  - ако не ти, кой?

Каквито родителите,  такива и децата.

Винаги съм се чудила каква е целта на подобни заплахи за унищожение "със собствените ръце".