Здравейте,мили дами. Дълго време мислих дали да пусна темата,но наистина имам нужда от вашата помощ.Не искам да се натрапвам на никой с проблемите си,а само съвет от хора,които имат повече опит в живота.
Значи положението е такова 8 месеца бях с един мъж. Знаех,че той беше женен и има деца,но знаех и че причината,заради която се е оженил за тази жена не е любов.Той ми разказа всичко и тогава ми каза,че последното дело ще бъде през Януари. Той ми разказваше как е живял с нея и колко много се е мъчил.Как живота му е бил кошмар.През тези 8 месеца ние живеехме заедно. До преди 2 месеца живеехме само аз и той,но после и брат му дойде да живее с нас.С него изобщо не се разбирахме беше от онези хора,който през цялото време мълчат и не говорят с никой.През цялото време стоеше в нас ядеше и спеше и нищо друго 2 месеца,после си намери работа и започна да работи.Така продължавам на право живеехме 8 месеца много щастливи,той правеше всичко за мен и аз за него. Дори бях се запознала с баща му и с малкия му брат.Те много ме харесаха и всичко беше супер.
Преди 2 седмици той ми каза да се прибера в България.( Живеем в чужбина) докато премине делото. Когато аз се прибрах на следващия ден ми писа,че щял да се върне при жена си не искал да му вземат децата.С малко притискане разбрах,че майка му му е говорила нещо. А моят мъж се разбираше и споделяше повече с баща си,а брат му с майка им. Не знам какво да мисля....
Изгубих най-голямата любов в живота си,защото той не искаше да се бори за нас.
Не знам как да си обесня всичко това,няма отговор за мен. Не знам как ще преодолея раздялата и предателството да не се бориш,за човека който казваш,че обичаш.Никога не съм искала да го разделя от децата му,напротив винаги съм искала да бъдем всички заедно.
Значи положението е такова 8 месеца бях с един мъж. Знаех,че той беше женен и има деца,но знаех и че причината,заради която се е оженил за тази жена не е любов.Той ми разказа всичко и тогава ми каза,че последното дело ще бъде през Януари. Той ми разказваше как е живял с нея и колко много се е мъчил.Как живота му е бил кошмар.През тези 8 месеца ние живеехме заедно. До преди 2 месеца живеехме само аз и той,но после и брат му дойде да живее с нас.С него изобщо не се разбирахме беше от онези хора,който през цялото време мълчат и не говорят с никой.През цялото време стоеше в нас ядеше и спеше и нищо друго 2 месеца,после си намери работа и започна да работи.Така продължавам на право живеехме 8 месеца много щастливи,той правеше всичко за мен и аз за него. Дори бях се запознала с баща му и с малкия му брат.Те много ме харесаха и всичко беше супер.
Преди 2 седмици той ми каза да се прибера в България.( Живеем в чужбина) докато премине делото. Когато аз се прибрах на следващия ден ми писа,че щял да се върне при жена си не искал да му вземат децата.С малко притискане разбрах,че майка му му е говорила нещо. А моят мъж се разбираше и споделяше повече с баща си,а брат му с майка им. Не знам какво да мисля....
Изгубих най-голямата любов в живота си,защото той не искаше да се бори за нас.
Не знам как да си обесня всичко това,няма отговор за мен. Не знам как ще преодолея раздялата и предателството да не се бориш,за човека който казваш,че обичаш.Никога не съм искала да го разделя от децата му,напротив винаги съм искала да бъдем всички заедно.
