Ревност и майчина обич

През тийн годините зададох на майка ми въпроса"Защо се притесняваш,аз съм голяма и знам какво правя",отговора,който получих беше:"Когато станеш майка ще ме разбереш".Да вече го разбрах,но винаги ще помня отговора на майка ми.
Майка ти се тревожи за теб,тревожи се да не се окажеш излъгана,ако учиш да не прекъснеш образованието си,да не забременееш много рано и ако това стане как ще се справяш с дете,мъж,къща и учение(ако учиш).Единственото решение е в твоята ситуация е ти и годеникът ти да докажете,че сте хора,на които може да се има доверие.
И аз на 20 срещнах настоящия ми съпруг.Четири месеца след като официално започна връзката ни се изнесохме на квартира.Родителите ми много се притесняваха да не прекъсна,но не го направих.Имах подкрепата на мъжа ми и с общи усилия,на нас двамата  се справих.Не се ядосвай,а се вземи в ръце.С тръшкане и детско цупене нищо няма да постигнеш нищо.Докажете се като възрастни о отговорно хора.

Уча,работих 2 години и сега не работя защото по цял ден съм в университета.Живеем отделно.Когато годеника ми се върне,ще живея с него,а тва ще се случи май-юни месец.Говорих по темата и с други хора на моята възраст,на всички родителите реагират по този начин.Аз просто съм супер чувствителна,ядосвам се от малки неща и лошото е че съм със слабо сърце и ме боли физически супер много.

Без да знаем подробности, няма какво да те посъветваме. Не е ясно този годеник, освен, че в момента е в казарма, дали има работа, образование, перспектива някаква. Не знаем и от каква народност е, може майката да се притеснява и от това. Не на последно място, на 20 години е време да опознаваш тепърва себе си и света, не да се заравяш в битовизми с някой мъж - това много пъти сме го коментирали в този подфорум.

Майка ти е постъпила недипломатично и какво от това?

 Ей така искам да знам,че не е единствената която реагира така.


Работа малко трудно да има при положение,че казармата е 1 година.Образование има,в България завърши.Не е българин,турчин е,но не смятам че това е от значение,защото тя поне в това отношение е толерантна.Може би да,права сте че 20 години са доста крехка възраст,но любовта не пита,всички знаем това.

Аз много бих се уплашила, ако моя дъщеря ми доведе турчин. Бих била много по-нетолерантна и и много по-зла от майка ти. Даже не искам да си го и представям... с баща й вероятно ще се съюзим да я изпратим далеч - далеч оттук да среща някой друг

Има една сентенция: " Не бъркай любовта с брака".............
Уж е майтап, но и заслужава да се замислиш.

Аз бях по- пъргава и от теб- на 20 родих и после доучвах, гледайки дете и завиждайки от сърце на съучениците и състудентите ми, които си живееха безгрижно при родителите, срещаха си се с гаджетата и ходеха по купони, без семейните ежедневни задължения.

За мен, майка ти просто се опитва да ти даде няколко години в които да си поживееш безгрижно, да опознаеш момчето, без ангажиментите на женените- те няма да ти избягат, но годините без грижи, посветени само на себе си, няма да се върнат.
Реално, те са ограничени в тази възраст- от завършването на училище до завършването на следването.

Майките сме една "напаст". Толкова много ви обичаме и искаме да  ви опазим, че понякога се бъркаме където не ни е работа. Казвам го с ясното съзнание на мама на двама. Толкова страхове им бера на тези двамата, че понякога се плаша от себе си. Един доктор ми каза преди време "Не дай боже да ти се случи това, което майка ти я притеснява!". Е, прав е човека.

Запозвах се с бащата на големия ми син когато бях на 19 години. Омъжих се за него на 22 и после се роди и детето. Знаех, че той е Той. Нито брака, нито бебока попречи на това да завърша и да работя по специалноста си. Но хората сме различни. Майка ми пък никога не ми се меси за нищо. Тя ми е гръб и рамо. Винаги ще ме гушне да поплача, ако съм сгрешила, но никога не ми дава съвет и т.н., без да ида да я питам. Просто знам, че е там и да сбъркам ще ме подкрепи.

Защо?
Не се заяждам,просто ми е интересна гледната Ви точка.
Те са хора също като нас.От около 10 годишна много ме влече културата им.За мен сблъсъка на култури е нещо интересно.
Разбира се,всеки има свое виждане,но ако дъщеря Ви Ви  доведе европеец,вероятно нямаше да "се съюзите и да я изпратите далеч".

Защото мен не ме влече културата им, нито ми се иска да ги опозная. Просто хората сме различни и за мен е късно да се променям.

Надявам се на успея да науча дъщерите си на всяка цена да избягват връзка с мюсюлманин. Отношението им към живота е различно от нашето, не искам един ден при евентуален развод внуците ми да изчезнат неизвестно къде в държавата на бащата и т.н. и т.н.

Ако аз ти бях майка дори нямаше да познаваш твоя войник.

В тази ситуация мога да ти кажа първо опознай добре кандидат съпруга.Учих и завърших първото си висше в Шуменски университет и мога да ти кажа,че съм опознала турците.Има  такива,които се българеят-говорят само на български,дори и помежду си,искат да им се казва с български имена.Имах колеги,които се представяха с български имена:Рени,Алекс и Дани,а съответно се казваха Ренгинар,Алиме  и Джан.Има и такива,които са на другия полюс;има такива,за които е нормално жените им да си стоят само в къщи,да гледат къщата и децата.Ако твоят е от този род,тогава какво ще правиш?Ще можеш ли да си стоиш само у дома и да му искаш разрешение да излезеш?Родителите му познаваш ли?Какви са?Как се обличат?Майка му и евентуално сестрите му забулени ли са?Виждала ли си отношението на баща му към жените-работа,задължения?Огледай първо семейството му,защото мюсюлманите и турците в частност преекспонират отношенията и разбиранията на родителите си един към друг и към живота,манталитета в своя брак и връзка.Огледай добре семейството му и ще разбереш какво очаква той от теб и връзката ви.Именно за това връзките на две коренно различни култури и религии са рискови и майка ти не напразно се тревожи.
Като жена събрала се със съпруга си на 20 и родила на 22 голямото си дете ще ти кажа изчакай.Не го казвам,защото не обичам мъжа си и децата.Напротив,много ги обичам и тримата,мъжа ми е опората ми в живота,най-добрия ми приятел.Той и децата са любовта на живота ми.Само аз обаче си знам как се учи с бебе,как ми се е ходило на купон или кафе,а трябва да се прибирам да сготвя и да гледам дете.Не бързай,има време.   

Защо бързаш? Искаш след 15 г. да осъзнаеш колко глупави са решенията ти в момента? И сериозно ли свършиха българчетата, та до турчин опря?..

Таман се зачудих коя ли ще е тая съседна държава, дето още има казарма и стана ясно коя е.

Ти го вземи за мъж и ще видиш колко са "хора като нас". Да не стане вместо на разходка до МОЛ-а да живееш битието на турска жена, ама не от светските.

Представи си сцена: жена, цялата загърната в черно, с едната ръка бута количка, с другата количка за покупки, още едно дете се опитва да влачи- две породени. И отзад на три крачки върви свекървата, да не кривне снахата от правия път.

На 20 да се водиш чак годеница на турчин...much wow:)