Бременна в най-неподходящия момент

Като чета, вие и двамата искате това дете. Не знам защо ти минава мисълта за аборт, но ако изобщо стигнеш до това не може да взимаш еднолично решение, бащата също има думата. Той все пак не е избягал, не се е уплашил, явно не е и повдигал въпроса за прекратяване на бременността. На първо време - задължително консулт с лекар по отношение на дете и влиянието на лекарствата, които пиеш.

Работата мечта ще съществува и след това. Малката квартира не е непреодолимо препятствие. Гледай малко по-позитивно на нещата. След консултацията с лекар ще бъдеш по-наясно за възможностите.

При така описаните обстоятелства бих задържала детето. Ако трябва, помолете родителите за помощ като заем, който после да върнете,  колата може да се продаде, на работа маже да се върнеш и по-рано, ако се налага, но при проблемно забременяване бебето би ми било приоритет.
Относно приеманите лекарства и проблеми препоръчвам консултация с д-р Сигридов - уникален образен диагностик е и той би могъл да даде информация как се е отразило на бебето, също назначава изследвания и терапии за подпомагане на развитието му, ако има нужда.

Първо отиди на преглед при някой читав гинеколог. Оставам с впечатление, че не си ходила, защото пишеш, че е по твои изчисления. Консултирай се с него, ако трябва и с няколко относно лекарствата, които си приемала и до колко те наистина влияят на плода.
'Финансовите' и 'кариерните' 'щети' сега ще са много, много по-малки, в сравнение с варианта инвитро процедури и посещение на клиники по стерилитет в последствие. (На мен ми костваше една добра 5-цифрена сума плюс напускане на много висока длъжност, за да се отдам на инвитро процедури).
Радвай се на твоето малко чудо. Отдай тези колебания в настроенията на бушуващите ти хормони. И изобщо изгони всякакви мисли за прекъсване на бременността.
Ако си добър кадър и ако те ценят или ще си намериш друга работа или просто ще те изчакат да се върнеш от майчинство.
Лека бременност ти пожелавам!

Споделям мнението на HighSpeed.
Каквото и решение да вземеш, не го прави самосиндикално в никакъв случай.
За квартирата мога да кажа, че не е никакъв довод. Живеем в собствено жилище, но нямаме отделна детска. Първата година детето спеше дори с нас, а след това креватчето му е в нашата спалня. За 2-3 год. можете да решите този "проблем", освен ако не държите много да е отделено самостоятелно от самото начало.
Успех.

1. Отиваш на гинеколог
2. Махаш бебето само по медицински съображения и то ако са потвърдени от повече от двама специалисти.
3. Раждаш си и си гледаш кефа

Бачкане и кариера винаги ще има. Втори шанс за забременяване може и да нямаш. Успех и да родиш здраво красиво бебе!

От изброените от теб обстоятелства бих пренебрегнала всички, освен приема на лекарства в началото на бременноста. Поинтересувай се и избери отличен специалист. Това да е наред, другото не заслужава да се мисли.
От сърце успех!

Не е задължително да си две години аут от работата. Няма ли възможност за гъвкаво работно време или работа от вкъщи?

Лигла си за всичко, освен притеснението за здравето на детето.
Отиди и се консултирай с докторите, да ти направят изследвания и да ти дадат режим на лечение, максимално щадящ плода.
И благодари на Господ, че ти е дал възможност да забременееш.

Оставам с впечатлението, че ти си тази, която просто не го искаш, заради " прекрасната" работа.
Само че, работа се намира, но рискуваш да си останеш само с нея, а приятелят ти да си намери коя да предпочете да му роди, вместо да си лъска самочувствието с глупости.

От всичко, което прочетох единственият сериозен довод са лекарствата, които си приемала. Консултирай се с поне двама специалиста, ако потвърдят, че няма риск, останалото не го мисли.

Ако е само заради работа не бих го махнала ,може да се върнеш по рано на работа от двете години примерно след година и половина ,може да прехвърлиш майчинството на таткото ,на баба ( ако има желание ) бавачка ако можеш да се довериш на непознат човек. Бебето не се нуждае от кой знае какво през първите две години ,не може да нямаш приятелки ,който ще ти подарят дрешки ,подаръщи със сигурност ще имаш като родиш ,бебето две - три години спи в едно креватче ,две шишета за вода и мляко ако изобщо ползваш ,два комплекта завивки и някаква количка ,неща който може да използваш к втора употреба ако толкова няма пари ,бебето не го бърка с какво ще е облечено ,а дали го обичат.Другото е читав лекар който са ти слеби бременност и изследвания за даун и всякакви овреждания ( евентуално ) ако все пак има вероятност нещо да има ( да не дава Господ ) тогава и аз бих го махнала) Медицината е напреднала и предполагам може да се предвиди всичко това има и 4 д видеозони . Детето не е само това дали ти ще родиш ,а дали ще го обичаш като свое ,и дали си готова ако го махнеш да живееш с мисълта ,че няма да имаш свой деца ,би ли осиновила ? На последно място дете може да се гледа и с много пари и с малко пари  .Каквото и да решиш моля те не го прави на своя глава ,а го решете заедно с мъжа си .Пожелавам ти успех .децата са богатство ,работата е до време в един момент ще ти писне от работата ,много майки работят и печелят добре и имат повече от едно дете .Пари може да се вземат и на заем и да си връщат щом и двамата сте млади и здрави .

Щом видиш малкото човече нищо друго няма да е по- важно,живота е труден но детето е смисъла на живота ни..на феталната морфология ще се види има ли увреждане,дано всичко да е наред.

Здравейте, съчувствам Ви за трудната ситуация и сложния избор, както и за инцидента и проблемите покрай него.

За съжаление няма как някой друг да вземе подобно решение вместо Вас. С това ниво на детайл аз и съвет не бих дал - какви и защо са тези приказки от гинеколози, че "много трудно ще стане"? Не го разбирам това, ако не сте правили опити за бебе, което от думите Ви не излиза, че е случаят. Не разбирам и как така щом не правите опити и моментът не е подходящ сте забременяли случайно - звучите като много интелигентна и образована жена, трудно ми е да си представя, че се предпазвате с бабешки методи като свършване навън и "то май не съм в овулация сега".

Щом питате за съвет в бг-мама точно, сигурно клоните вече силно към задържане на детето (или темата е пързалка - "изучаване" на нашите реакции). По въпросите, които Ви притесняват, си мисля следното:

- за медикаментите е най-добре да се консултирате със специалисти. Няма как ние да кажем има ли риск, няма ли, без дори да знаем какви са лекарствата. На повечето пише на листовката, когато има риск да се взимат при бременност. Моята интуиция е, че няма да има чак такъв проблем с тях, тъй като през първите 8 седмици ембрионът се храни от собствени ресурси, а не през плацентата. Естествено не отлагайте прегледа при специалист, защо не го направихте днес още? Опитайте утре по телефон да се свържите или по спешност да се консултирате за лекарствата и как да ги продължавате предвид новата информация.

- за работата - никой не е казал 2 години, това си е Ваше решение. Много жени, особено на запад, работят почти до самото раждане и се връщат на работа месец-два след раждането. Има недостатъци подобно ранно връщане - най-тривиалният е, че ще трябва да осигурите близък или не толкова близък, който да се грижи за бебето и ще е разправия с цеденето и логистиката на храната на бебенцето. По-малко тривиалните неща са свързани с формиране на връзката (bonding) между детето и майката и т.н. По последния въпрос има много написано и в посока, че е много важно и в посока, че не е чак толкова важно, ще имате цяла бременност да се запознаете с материалите и да решите кога искате да се върнете на работа. Ако държат толкова на Вас - ще се съобразят и ще улеснят максимално решението Ви.

- за останалото - квартира, финанси, родители и т.н. - мисля, че е по-добре да обсъдите тези въпроси с останалите членове на семейството. Ако родителите работят - сигурно парите няма да са им проблем. Ако не работят или работят за много малко пари - тогава пък времето няма да им е проблем. Повечето родители в описаната ситуация биха дали мило и драго, за да се остави бъдещото внуче. Според мен тези аспекти не са толкова съществени и ще се наредят по един или друг начин.

Най-важното е да се успокоите, да вземете максимално бързо мерки за промяна на лечението, ако е необходима такава предвид бременността и да претеглите плюсовете и минусите. От моя гледна точка решението е основно Ваше и Вие сте на първо място. Зародишът на този етап трудно може да се нарече "бебе", а рисковете от премахването му не са чак толкова големи, но отново - единствено специалист може да каже какви са точно във Вашия конкретен случай, който ние дори не го знаем какъв е. Не се тревожете, сигурен съм, че близките Ви ще Ви подкрепят каквото и да решите, на този етап е добре да съберете повече информация от специалисти и да обсъдите всичко, което Ви притеснява с близките, които ако Ви обичат, ще застанат зад Вас и решението Ви!

Доводите с работата ме втрещиха. Не мога да дам адекватно мнение.  Надявам се бебето да е здраво и всичко да е наред.

Мисля, че е добре да си зададеш и отговориш на един единствен въпрос? Искаш ли дете или не? Ако предпочиташ вътрешно кариерата си, както на мен ми лъха от поста ти, ти подсъзнателно сама си представяш фактите, като например, че бебето идва в най-неподходящия момент..и обратното. Всеки би ти дал различен съвет, според неговия житейски опит, но никой не може да реши вмето теб(вас). Запомни едно, че работа има и ще има винаги, а дете може и да не можеш да имаш повече така лесно. Приеми, че Бог е решил да те дари с рожба в най-правилния момент, след като си претърпяла инцидента. Каквото и да решиш, това ще бъде твоето решение и се надявам да си щастлива от него! Успех ти желая! 🍀🎁💫❤💙

Стресната си и уплашена, защото не е планирано и е неочаквано. Всичко друго ви е наред. Ще се успокоиш, ще премислиш нещата и ще видиш, че няма нищо страшно.
Повечето ми приятелки работеха от вкъщи и през бременността и след това. Варианти за гледане на бебе много, щом имате финансова опора, а вероятно и ще има много щастливи баби да помагат.
Направи необходимите изследвания, уверете се, че плодът е здрав и се развива добре, лека бременност желая!

Аз не бих била толкова категорична със съвета да оставиш бебето. Бих проучила много добре вариантите за бъдещо забременяване и какви са рисковете да забременееш и какви не, защо, кой специалист го казва и какви са основанията му.
Не бих скочила с лека ръка в новото поприще на майка, ако наистина не осъзная какво ми се случва и дали го искам. Ако в теб на този етап остане съпротива и макар и мъничко, но не желаеш това бебе точно сега, по-натам ще рефлектира в поведението към детето. Ако не си сигурна, че искаш детето – не го раждай. Демек – не раждай на всяка цена под натиска на външни обстоятелства, предразсъдъци, нагласи или мнения.

Помисли добре след като мине още седмица от изненадата, че в теб има живот и тогава реши дали искаш да си майка или не в този момент. Моментите са сега – не са в бъдещето или миналото. Не можеш да залагаш на това как ще се чувстваш в бъдеще, ако имаш или нямаш дете.

Basila, тук не съм много съгласна с теб. Аз например забременях, защото мъжът ми искаше. В смисъл, искаше тогава. Аз исках да чакаме още. Но се навих. До края на бременността имах съмнения дали ставам за майка и някаква вътрешна съпротива, представата, че в мен има живот ме докарваше почти до отвращение. Но сега мисля, че съм добра майка, да не говорим, че обожавам детето си. Не винаги отрицателната нагласа в началото рефлектира върху детето впоследствие и смея да кажа, че докато не родиш, колкото и да се опитваш пак не осъзнаваш напълно "какво ми се случва и дали го искам". Особено за първо дете.

Но пък аз проблеми със забременяването нямах, а и към този момент се бях достатъчно реализирала професионално...

Уплашена си и объркана, което е нормално за начална бременност, започнала с инцидент. Нека лекарите кажат има ли риск за бебето, всичко останало ще се нареди, ако го искаш.

Благодаря ви за мненията Наистина клоня към това да задържа бебето, и вие още повече ме убедихте в това. Има доза истина, че реакцията ми е породена от това, че е абсолютно неочаквано. От 5 години и повече слушам от различни доктори, как имам само един работещ яйчник, пък поликистози, пък липса на овулация и какво ли още не... И де факто не сме се пазили никога. Цикъл супер нередовен, аз и затова чак сега направих теста, защото не ми мина вариант бременност през главата изобщо. И двамата искаме дете, и си бяхме казали че в близко бъдеще ще отидем до някоя добра клиника, за да си направим изследвания, но заради работата все отлагахме. Кариерите ни погълнаха и двамата, и сега това дойде като гръм от ясно небе. Не бях подготвена за такъв развой на събитията, особено след шока от инцидента, аз емоционално още не съм го преодоляла. Всичко ми се струпва наведнъж, просто момента не е подходящ, не си го представях така... но какво да се прави. Приятеля ми изобщо не си представя вариант за аборт, само ако разбере какви  мисли са ми минавали през главата ще бъде много разочарован. Ще направя аборт само ако се налага по медицински причини. Друг шанс може и да нямам. А за парите... и двамата сме работещи хора и вероятно ще се справим, но ми се искаше да имаме поне нещо заделено, преди да се появи бебе. А сега почваме от нулата. А за помощ от родителите определено ще се наложи, което не ми се нрави, но нямаме избор, ако искаме хубав стандарт. Просто се чудя... как ще мина през всичко това... аз по друг начин си представях новата година

Нещата изглеждат почти като намеса от провидението - дало Ви е тежък инцидент/изпитание и същевременно дар, какъвто не сте мислили, че ще получите.  

Ще се справите, не се притеснявайте, не е чак толкова сложно и реално човек и да го иска и планира, не е много по-подготвен за първо дете. Ще се справите! Стискам палци всичко да се развие безпроблемно и да имате лека бременност. 

HighSpeed, съгласна съм, противоречие може да има и това е нормално състояние всеки мислещ човек. Говорех за непоносимост, паник атаки и подобни състояния, които не са за пренебрегване. Но Авторката след последните постове ми звучи успокоена и добре, така че, ако са нормалните притеснения дали ще се справят с парите, помощта за бебока, квартирата, кариерата няма какво да му мисли толкова.

Добре де, как е възможно грам да не се пазиш и толкова да се втрещиш от бременност??

Просълзих се на последния пост на авторката!
Браво!
Дано бебчето е живо и здраво, щом са млади, здрави и работещи, нещата ще се наредят. Авторке, гледаш от грешен ъгъл - погледни на ситуацията като какъв прекрасен старт за Новата година!
Бианка, след като от 5 година сума-ти АГ-та ѝ казват, че ще забременее само с репродуктивни методи не е толкова странно, че са шашнати.
Между другото ми идва на ума, че организмът като една невероятна система може толкова да се е "стреснал" от инцидента, че да е изпуснал яйцеклетка. В точниия момент

Възможно е, разбира се, след като са ти казали докторите, че имаш проблем и то, голям, със забременяването.
Те 5 години не се пазят и чак сега се случва.

На мен ми бяха казали, че яйчниците ми са недоразвити и някъде към 22- 25 години ще мога да забременея, ама се оказахме излъгани всички, та родих на 20.

И аз бях излъгана На млади години ми махнаха единия яйчник и ми обясниха, че няма да имам деца най-вероятно. Имам 4 деца и затова поставям под съмнение лекарски прогнози. Ако не се пазя, допускам, че може да забременея

Сега ще се пазя поне до 50-тата си годишнина.

Здравей!
Едва ли ще има момент, в който абсолютно всичко да ви е наред. Не съм песимист, но обикновено винаги има по нещо /кога по-голямо, кога по-малко/, за което човек да мисли и да се тревожи.
Разбирам, че и здравословното ти състояние те безпокои. Но както са казали и другите - възможно най-бързо се консултирай със съответните специалисти. Незнам от кой град си, но ако трябва пътувайте до София. Ако всичко е наред с бебчето, задръжте го. Сама казваш, че при вас забременяването ти си е чудо. Позволи на чудото да се случи.
Успех!!!

Авторке, никога нещата не идват в "най-подходящия момент". Или искаме да съберем пари, или още малко да се издигнем в кариерата, или или или или ...докато се окаже, че това не може да стане, онова, здравето ни напусне..или пък мъжа на живота ни..така, че трябва да рискуваме и да намерим баланса на живота, за да сме щастливи! Успех ти желая! 🍀

Сали, съжалявам за инцидента! До колкото разбирам, не си се възстановила физически и психически от него. От разказаното от теб става ясно, че тази бременност е истинско чудо и не виждам причина да ти минава мисълта за аборт. Консултирай се със специалист относно лекарствата, които си приемала. Някаква си работа не е по-важна от вашето дете! Само след броени седмици ще усетиш как бебчето те ритка отвътре и ще разбереш, че всичко друго е на заден план. Иди на лекар, успокой си душата и се радвай на бременността си!

Можеш да прехвърлиш майчинството на бащата.

Не знам какви лекарства си пила, наистина се консултирай с лекар.

Аз бих те посъветвала първо да провериш всичко наред ли е с бебето. Ако се окаже, че е така, го задръж. Не знам каква ти е работата, но можеш да работиш и докато си бременна, ако всичко е наред, после като се роди бебето, помисли дали не можеш да вършиш нещо за някой друг час, малко бавачка, после ясла, за да не излизаш съвсем от работния процес и за да не ти намерят набързо заместничка и да няма къде да се върнеш после.
След като това е мечтаната от теб работа, не я загърбвай току така. Ако трябва да се включат баби, таткото, който с каквото може, но да не си прекъсваш съвсем служебните задължения. Дано работата ти да го позволява.
Иначе...усещам как винаги ще съжаляваш за пропуснатата възможност и тази неудовлетвореност може да се прехвърли и към бебето, може и да развиеш някоя следродилна депресия. Тези неща също не са за подценяване.

Сали, честита бременност! Това дали е подходящ или неподходящ момент за дете се определя единствено от нагласата ни и от нищо друго. Сега си в прекрасна възраст за раждане и ще имате достатъчно време да помислсите и за още деца. Сега е много "модерно" кариерата да се поставя на преден план, но тя не бива да се превръща във фикс идея. Така или иначе, работа ни чака поне до пенсия, а може и след това. И както и други са писали, дори и да планираш дете, няма как да се чувстваш напълно подготвен за това, което те очаква. Така че не си мисли, че жените, планирали бременността си, нямат страхове, като твоите. Когато започнете да отглеждате детето си, ще разбереш че сте направили най-правилния избор, защото децата са най-хубавото и смислено нещо. Клише е, но е така, защото е истина.

Чисто от битова гледна точка, можете да си направите план за разходите, списък на покупките и т.н. Не е задължително да си в майчинство 2 години. Много жени се връщат на работа още след първата година, а бабите се включват с помощ. Първите години детето може да спи в креватче във вашата стая, така че кой знае какво пространство не ви трябва. Когато детето порасне, ти ще си се върнала на работа, ще сте събрали пари и можете да помислите за собствено жилище или по-голяма квартира.

Относно лекарствата, които си пила, задължително се консултирай още на първия преглед. След това ти предстоят специализирани изследвания (БХС и фетална морфология), на които ще се види дали всичко е наред с развитието на бебето. Ако трябва, ще ти направят и допълнителни изследвания. Пожелавам ти всичко да е наред.

П.П. Лекарите са били прави, че ще забременееш трудно, защото не сте се пазили, а си забременяла чак след 5 години. Това е ужасно много време. Струва ти се, че е станало бързо, просто защото не сте го планирали, но всъщност не си забременяла никак лесно. Поради този факт, си избий всички мисли за аборт, освен ако не искаш да чакаш още няколко години да забременееш пак или да хвърлиш сума ти пари и нерви по лекари и процедури. Радвай се, че сте си спестили тези неща.

Детето е най - хубавото нещо. Направете план с таткото и вижте какво е решението.

Ако работата е наистина "работа-мечта", то поне година може да имаш високо майчинство, а след като се върнеш- да имаш пари за бавачка. Аз драма не виждам. Освен ако т. нар. "работа-мечта" всъщност не е нещо особено. Освен това ако човек е намерил една работа-мечта, може да намери и друга подобна.

Дали си лигла, няма как да знам.
Но че не знаеш още какво искаш, особено от живота, е пределно ясно.
И да, не си готова за дете.Без значение колко се самоубеждаваш, че го искаш.
Дано вземеш най-доброто решение.

До авторката ти  сега  може да не искаш бебе обаче после може да се окаже шефа от горе да не ти даде надявам се ме разбираш.Това с работата да ти кажа че ще я има и след теб и в момента някой я върши.Шефовете като те уважават ще го правят и след това..Относно жилището ние също живеем в малко такова но мога ли да чакам мезонет та да ставаме родители?Едбюна пръдлива кола не е по важна от един живот.Дай боже от лекарствата да няма проблеми и да оздравееш бързо.Човек може да намери много причини да не иска дете по важно е поне за мен ,че то е избрало вас в този момент.Ако не сте искали що па се не пазите?По хубаво от бебе в живота ти няма да има като изживяване повярвай.Но всяко решение си е ваше.

Бих си го  родила и гледала! Никога, никога не бих направила аборт! И мъжа ти го иска, щастлив е. Знаеш ли как може да си навредите на връзката ако направиш аборт и да ви се влошат отношенията, пък дори и съвместно да е  решението.
 Травма за цял живот и винаги ще съжалявате.
 За мен в този момент, при това положение и всичко, които  ти се е случило бих приела това бебе като дар, като знак...за  нова надежда и ново начало. Момент подходящ никога може да няма.
Никоя работа не може да се сравни с детето ти! Работа под път и над път ще има. Но в един момент може да е късно за дете. Особено при положение, че са ти казали, че би станало доста трудно. Имаш голям късмет ! Мъжа ти го иска, имате дом, имате хубави работи.
Сега малко от личен опит на наскоро родила и имала някои подобни съмнения като твоите:
 Аз забременях 1 година и малко след постъпване на работа  (по специалност и при добри условия, страхотен шеф и колектив, в  известна и голяма фирма, в която хората се ценят и се работи много ). И аз се замислях като теб, чудех се как сега да кажа на шефа ми, който има 3 деца.😊 но се оказа,че няма проблем и всичко беше наред. Аз също на 27 забременях абсолютно планувано и на 28 преди 9 месеца родих.
Много се притеснявах как ще се справим  като родители, аз съм голям егоист, доста разсеяна и чувствителна натура, която обича времето за себе си и има много разнообразни интереси,.искам още много неща да направя. Чудех се, сега ли е момента. Но в мига в който се улових, че постоянно мисля за дете и  гледам бебетата по парковете се решихме (мъжа ми искаше още по-рано,.но ме изчака да стана "готова") . И така след няма и 4  м. нашата беба Изабела " стана" . Бременността беше голямо изпитание за мен. Най-голямата победа, която имах над много от страховете си. Раждането много ме промени и ми показа, че страховете и съмненията ни не са по-силни от нас. И че често те не се оправдават и се оказват напразни.
Мислех, че няма да се справя, но се изненадах от себе си. Ние също бяхме на квартира. Но я напуснахме и заживяхме в къщи. Всичко се нареди чудесно и не съжалявам за нищо.! За мен подходящият момент е точно този, който бебето е "избрало" да се появи.😊 27 години не са много, но и малко не са. Господ ти праща подарък! Знаеш ли колко хора чакат и се надяват на чудо. ?
Не се притеснявай, нещата често се нареждат когато се появи детето то става приоритет и после се чудиш на акъла си как си могла да ги мислиш такива...
Успех мило момиче!

Хич не им треперете на фирми и шефове, не им пука за вас. Раждането е по-добре да се случи рано, да няма после зор да хващаш последния влак. 27 е идеална възраст, по-добре е, отколкото на 35. Раждаш на 27 и до 35 вече имаш поизгледано дете, после- каквато си искаш кариера.

Това За шефовете е на 10001%истина дрееме им на тях .

Не че нещо, но по принцип нормалното в работата е да се държат човешки. Това не я прави работа-мечта, а нормална работа. И заради някакви си хора, които са ти напълно чужди, да си взривиш личния живот...не е най-доброто.

Плюс едно за Сигридов- образната диагностика днес е много добра и феталната морфология може да даде много спокойствие.

[НЕ сме били при този доктор но бих се замислил за него след това което излезе в новините и на него му пуши китарата .

Моите се държаха наистина човешки (шефовете). Понеже не съм попадала на такова добро отношение (идвах от фирма на пълни мошеници, известни бизнесмени при това, задаващи като 1 ви въпрос на интервю"скоро мислиш ли да раждаш")... и се изненадах много приятно как реагира шефа ми и колегите на новината. Но хората там където работя се ценят. Като цяло обаче Сирен тук е напълно права -не ги мисли шефовете едва ли им пука.  Тя работата си върви и има кой да я работи. А за тях това е важното.

Не желая да го оправдавам, но аз досега съм прочела само едно оплакване от него за сметка на стотици доволни. Миналата година той обърна внимание на проблеми, които АГ-то подцени и можеше да доведат до увреждания на детето и доста сериозни последици при мен. Иначе аз попаднах при него след лоши резултати от БХС и той ме увери, че ако детето е със заболяване, няма начин да не го види и така избегнах инвазивно изследване като амниоцинтезата.

Няма да обсъждаме качествата на даден доктор факт е че има доктори и доктори с очи.По темата за мен няма неподходящ момент за бебе макар и да е планирано при някой семейства пак не става кой кога си иска за това е хубаво човек да разчете даровете от живота и природа.

По другите точки вече са ти казали - консултирай се с гинеколог, че даже с няколко, ако всичко е наред, детето ви трябва да се роди. 5 години са много време, а инвитрото малко или много е съсипваща процедура и психически, и физически, за финансово да не говорим. Не ви трябва такъв филм.

За работата, изобщо не го мисли толкова, аз също съм с подобен казус, в момент, в който екипът ми много разчита на мен, знаят, че ще се опитам да помогна, колкото мога, докато съм в майчинство, че моето сегашно желание е да се върна след най-много година, но без твърди уговорки - не мога да съм сигурна какво ще се случи след раждането на детето. Прекият ми шеф се зарадва много, въпреки, че остава без доверен човек в мое лице, който му върши доста работа, но така - по чисто човешки. Нагоре по веригата вече са се развайкали - ама как и защо, ама сега заместник ли трябва да се търси. Ами тяхна работа - да преценят, реално може и да няма къде да се върна, но ако не е тази, ще е друга работа, просто ми се пренаредиха приоритетите. А доста съм поработила и аз за тази позиция, но не я жаля.

Животът е това,което се случва,докато правим планове за живота си!🤗Всичко през него е избор и приоритет.Печелиш едно,губиш друго.Такова е естеството на съществуването ни.И никога не е сигурно,кое е спечеленото,и кое -загубеното.😊🤔Уважавайте интуицията си!Тя е гласът на душата ви.

Лека бременност желая на авторката, много се надявам да не махне бебенцето, имайки предевид положението й със трудното забременяване. Всичко останало ще се нареди някак си.

Подходящият момент може никога да не дойде. Сега се е случило, значи това е перфектния момент. Всичките ти "против" за мен са изсмукани от пръстите.
На толкова ранен етап от бременноста бебето ако се е увредило от лекарствата, най-вероятно бременността сама ще се прекъсне.
Ти си късметлийка! Лека бременност!

Най-хубавото Ви се е случило сега.И двете ми деца са чакани с години.Това е най-важното!За работата и се намира,пък и не е задължително да отсъстват 2години.

За работата никога няма особено подходящ момент да бъде прекъсната от едно бебе, което обаче не е редно да те спира. Работа и фирми има много, ти си млада и няколко години ще минат бързо. Освен това, можеш да ги използваш стратегически и след първите няколко откачени месеца, да си направиш и да следваш план за смислено завръщане към професията. Възможно е не само да не загубиш позиции, а след майчинството да се позиционираш по-добре. Възможно е и да установиш, че въобще не ти се връща.

По отношение на лекарствата, има и много справочници онлайн, в които са описани ефектите при бременност. Всеки добър акушер-гинеколог ще ти помогне да ги намерите и да обсъдите рисковете, ако са поставили такива. В София има прекрасни специалисти по фетална медицина и рискова бременност, които ще ти помогнат също.

Успех!

И аз ще потвърдя, че най-важното в момента е да се направи консултация с гинеколог и види дали лекарствата, които си пила са се  отразили по някакъв начин на бебето. Ако всичко е наред, ти пожелавам спокойна бременност!
Иначе моментът си е съвсем подходящ - стабилна връзка, завършено образование, подкрепа от родители, възможности за реализация, перфектна възраст. Неподходящ момент би бил ако си без работа, в нестабилна връзка и без помощ. Успех ти желая!

Мен също, до степен, че чак ми звучи нереално историята. Значи знаеш, че имаш проблем, с който трудно ще забременееш, не си на 20, а на 27, партньорът ти е въодушевен от новината и.... изобщо мислиш за аборт? Ми не, не ми се връзва! Единственото притеснение при този казус са приеманите лекарства и изобщо здравословното ти състояние. Другото са уникални глупости.

Човекът може да постигне повечето неща, които поиска, с изключение на тези, които зависят от волята на Всевишния. Ти искаш или не разни неща, или пък не знаеш какво искаш, но сега някой там горе е казал какво иска да бъде, мисля, че това е знак. Лека бременност и здраво бебче, както и здрави щастливи родители!

Между другото въобще не е необичайно да си кажеш "ами работата ми!", след като години наред са те възпитавали, че това е най-важното и като забременееш, все едно че клинчиш.

След няколко години тая "работа-мечта" може да ти се струва смешна. И ще се чудиш как си могла да си мислиш да жертваш бременност заради нея. Имам момче на осем, когато забременях, имах "работа-мечта". И сега от дистанцията на времето виждам, че няма сравнение между двете неща.

1. Най-важното е да се оцени риска за детето;
2. Работата: много компании успяват да вменят на служителите си, че животът е точно там и сега, обаче има доста примери как перфектният служител с лекота е заменян по странна прищявка на нов меринджей. Ако работата е толкова високоплатена, то се очертава едно безметежно майчинство (поне във финансово отношение).
Ако все още има някакви съмнения, може да почетете в подфорум Проблемно забременяване: красота! Медицински манипулации, хормони, лекарства, търчане по фондове, прегледи и т.н. Не малко жени губят перфектните си работи, на които са се блъскали с неплатен овъртайм и лични жертви в продължение на години, само, защото шефовете надушват предстоящото дълго отсъствие или не понасят честите отсъствия за прегледи, манипулации, операции и т.н. А, и оставят в тия клиники колкото за няколко семейни автомобила.
Не че казвам нещо ново.

Заради "работа мечта" отказах да имам второ дете, точно поради твоите доводи. Сега съжалявам горчиво. Първо, че годините минават, а аз по-млада няма как да стана и вече и да искам по-трудно ще се случат нещата, пък и много голяма ще е разликата с първото ми дете. Второ, оказа се, че "работата мечта" ми опротивя толкова, че междувременно се появиха още по-хубави възможности за работа, че все още се чудя какво толкова съм харесвала на старата.
С две думи - животът е пълен с изобилие. В днешно време човек може да изкарва пари от какво ли не, включително и да работи дистанционно за някоя компания в Австралия примерно.
А детето - това е най-ценното, най-същественото и единственото нещо, което има смисъл в живота.
Отиди на доктор, един, двама, направи си изследвания,. Аз съм сигурна, че всичко е наред и ще родиш здраво и хубаво бебе. Желая ти го от все сърце.

За съжаление заради работата-мечта не малък брой мои колежки от университета си останаха без семейство. Уж да пробиеш, да се наложиш, да затвърдиш позиции и вече си на 40+.

Все така се случва, че някой ден някой в тази мечтана работа те разочарова и започваш да съжаляваш защо си влагала енергия в този приоритет.
И децата като пораснат може да не те оценят, но ти ще бъдеш целия свят за малко съкровище - това е безценно, и едва ли ще съжалиш, че си родила! Не познавам жена, която е съжалила, че е избрала да роди, но пък бол такива, които в един момент съжаляват, че са си дали здравето за кариерата.

Бог те е дарил с този шанс да имаш бебче,  не го погубвай, след аборт не се  знае дали ще можеш да забременееш отново. Единственото за което трябв да се притесняваш са лекарствата, надявам се да няма проблем от приема им!
Детето може да го пуснеш  на ясла или да го гледа някой от семейството и да се върнеш на работа, а и щом те ценят ще ти пазят мястото.
И когато ти дадат в ръцете малкото бебче ще забравиш всичките си сегашни приоритети. А жилището е най-малкия проблем и парите също, едно дете и с 2 и с 200 може да се гледа,  а тези 2години или дори и да са по-малко , които ще си вкъщи с него ще са едни от най-хубавите ти години!
Пожелавам ти успех и само хубави новини и мисли!! 🍀

Айде стига сега моята жена е на 38 роди близнаци на 40 живота не свършва но всичко е по тегаво.

И все пак да не забравяме, че дори и работата-мечта все пак си е работа. Не можеш да загърбиш личния си живот и това да бъдеш майка заради това, че за момента ти се струва, че имаш страхотна работа. Днес ти се струва, че работата ти е супер заради доброто заплащане, например, а утре приоритет да стане не толкова заплащането, колкото това да работиш самостоятелно без шеф, например. Не говоря конкретно за авторката, а по принцип. Хората и приоритетите им се променят.

Хубаво ще е авторката да се включи и да каже как е минала консултацията с лекар.

И аз чакам с интерес развитие.

Аз зарязах работата-мечта, заради второто си дете и грам не съжалявам!

Жена ти е на 38, а на 40 е родила близнаци? Явно тя е някакъв женски вариант на Бенджамин Бътън. И всичко това, заради някоя и друга запетайка.

Явно НЕ разбираш Български език  определено съм изял запетайка за десерт много обичам умните жени.

Явно запетайките и точките са много вкусни.

Запетайка ли си изял за десерт или за десерт обичаш умни жени?

По-добре да си беше редактирал дългото изречение , отколкото да се правиш на интересен.

Оххх, Уиш, щях да умра от смях! Извинете за спама, но първа грешка, как да е, смешна е, но се случва. Ама с втората ме разби! Котките избягаха в паника при моя неистов смях!
Точно днес прочетох във Фейса:
Току-що се натъкнах на следния текст в един кулинарен форум - "най много обичам да готвя децата си и да пазарувам". Стоеше като подпис на една от потребителките.
Помолих я най-учтиво да не изглежда като психопат и да използва пунктуация. Обиди ми се.

Авторке, наистина, влез и разкажи как е минал прегледът?

Вероятно защото подобни неща не е социално приемливо да се изричат на глас. Това не значи, че не съществуват и такива случаи. Също както не важи универсално твърдението, че приоритетите се пренареждат след раждането на детето. Заобикалящата ни среда познава достатъчно случаи, в които децата са родени, защото "така трябва" и после се отглеждат и възпитават по съмнителен начин, понеже не са се превърнали в приоритет за родителите си.
Мисълта ми беше, че ако някой не е сигурен дали наистина иска дете, няма защото да го навиваме на всяка цена. Все пак не е нужно да "произвеждаме" нещастни деца и родители.

И това е вярно. Има хора, които просто не са за родители. И в това няма нищо лошо, все едно да обвиним някоя, че е архитект, а не учителка, лекарка, шивачка. В такъв случай по-добре да оставиш жената да си живее живота, както иска, а не да прави нещо, защото така трябва. Но на мен все пак ми се струва, че авторката иска детето, просто е уплашена от неочакваното. Или темата е пързалка, но по-скоро клоня към първото.

Сигурно на половината жени им се е случило да се шашнат като са разбрали, че са бременни, още повече, когато е било неочаквано. Трябва ѝ време да свикне, нищо толкова тежко не се е случило. А може би вече е свикнала.

Ми то и аз бях напълно шашната, защото става много бързо макар и планувано. Целите 9 м си бях шаш и не знаех какво ми се случва. Не осъзнавах. Все си повтарях не съм готова. Докато не се роди бебето. Тогава не мислех за тия глупости. Като видях двете черти не реагирах никак. Много странно беше. Обаче като усетиш първите движения и всичко се променя.

Именно, трябва ѝ малко време на авторката и сигурно ще се освести.

Препоръчвам консултация с генетик. Всичко останало са пълни глупости.

Има много хора,които нямат здравословни причини,но нямат и дете.Има много хора,които пият всякаква химия,но нямат дете и продължават да искат.Има много хора,които са на върха на кариерата си и биха загубили обожаваната си работа заради бременност,но продължават да искат дете.Има много хора,които живеят на квартира и нямат живи родители,но пак искат дете.Има много хора,чиито мъже биха ги изоставили ако забременеят в неподходящ момент ,но не спират да копнеят за дете.Първо се постави на тяхно място и тогава продължавай да не се радваш изобщо на този дар от Бога,който надали ще ти се даде отново.Изборът е твой,все пак помисли....,точно заради ТЕЗИ хора-копнеещите!!!!!

Това за копнеещите хора е вярно и има какво да се научи. Но в крайна сметка всяка жена има свой живот и вече някои мнения в темата почват да избиват във вменяване на вина у авторката за съдбата и изборите на другите.
Има право да е притеснена, шокирана и т.н. защото това си е нейния живот. Ако реши, ще задържи детето (нека само да е безпроблемно всичко), но няма как да е защото други искат, а нямат. И това го казвам като човек, който много е искал деца и иска още.

Как пък не. Трябва да помисли и да внимава за себе си. Откъде накъде трябва да взема решения за СВОЯ живот, съобразени с драмите и трагедиите на ДРУГИ хора?! Що за глупост?!

Абсолютно!

Откъде накъде ще ражда, само защото непознати хора искат и не могат? Това са пълни глупости, жената си има свой живот.

На авторката мога да кажа - забременях има-няма 6 месеца след като бях започнала мечтана работа, с идея да ѝ се отдам напълно в следващите години. Не очаквах, защото имах една камара проблеми, има-няма месец по-рано бях чула, че при нас нещата ще се случат може би само с ин-витро. Цикъл имах от дъжд на вятър, тест си направих едва след като започнах да повръщам всеки ден, пиех самоизписани лекарства, мислех, че е вирус. Живеехме на квартира. Ситуациите са ни доста аналогични
Виждайки двете черти, не знаех къде се намирам, ама наистина. Най-големият ми шок.
Сега пиша това мнение и до мен седи една голяма шушумига, която ми се обяснява колко ме обича, докато тайно се опитва да ми отмъкне едно червило.
Взехме си и наше жилище, работата си е работа, няма да избяга, а и ако се споразумееш, може да работиш от вкъщи или на половин ден.
Консултирай се с добър гинеколог за лекарствата, които си приемала.
Приятелките ти са прави, че другото са лигавщини.

Такива неща за другите обикновено се казват с една идея- че човек си има "свой живот", но може също така това да е някаква идеализирана и доста тясна представа за "свой живот". Та тия мнения се споделят, за да има някаква перспектива.

Мисля,че това да изкажеш мнението си спрямо зададен проблем се отнася към този който задава въпроса.Това е моето мнение на базата на това,което съм видяла като изпитан опит.Ще помоля да не се изказвате  спрямо проблема на момичето като ме цитирате.Не се нуждая от оценките Ви- дали съм права или не.Смятам,че докато има свобода на словото никой не може да обвинява някой друг ,че е изказал мнението си,още повече -поискано.И четете внимателно-никъде не съм споменала какво трябва да прави,а по-скоро хубаво да помисли преди да вземе решение!

Да помисли, ама да се постави на мястото на други хора, когато става въпрос за нещо толкова лично? Странно, да не казвам по-силна дума. Аре стига данък чужда съдба.

Няма лошо да се споделят гледни точки, всичко се крие в начина, по който са поднесени.

То ако е толкова лично за авторката,няма да го поставя като въпрос на такова публично място!По- скоро е важно за нея,щом пита.И не мога да разбера какъв е проблема да огледа  ситуацията от всички страни.Това,че не мисля като теб,не означава,че не съм права!

Мненията, споделени във форум са затова- да бъдат споделяни, коментирани и оценявани. Ако не искаш твоите мнения да бъдат коментирани, не ги споделяй. А дали се нуждаеш или не от нашите оценки, това слабо ни интересува.

А въпросите които се поставят са за това- за да бъдат решавани,а не за да коментираме коментарите на останалите членове на групата и да излизаме от темата на разговора.

Напротив, това е дискусия, форум, всеки може да коментира каквото сметне за добре.

Никой не е излизал от темата на разговора. Напротив, точно по темата на разговора е мнението, че не може на авторката да се вменява чувство за вина заради чужда невъзможност да има дете и всякакви чужди драми. Точно по темата е мнението, че е знаменита глупост да се призовава авторката да вземе решение за своя живот с оглед на чужди трагедии. Твоят призив е точно като "Изяж си вечерята! Знаеш ли колко деца в Африка гладуват, а ти се мусиш на супата!" Е, какво очакваш? Образно казано, да опаковаме супата в буркан и да я изпратим по куриер до гладуващите в Африка?

Очаквам да се радваш и да цениш това,което имаш.Защото ако въпросното дете стои без храна поне 3 дни,даже и на сух хляб ще се радва

Нищо не можеш да очакваш от мен и останалите възрастни индивиди. Дали се радваме и ценим това, което имаме не е твоя работа. Както и не е твоя работа дали авторката ще се трогне от трагедията на тези, които не могат да имат деца. Очаквала била.

Надявам се да погледнеш на ситуацията, като на предизвикателство, от което ти и половинката ти да израснете. Да, всички обстоятелства преплетени на едно образуват много сложна ситуация, но не и невъзможна. Въоръжете се с много търпение и гледайте по-позитивно на нещата. И нашите родители не са били милионери, когато сме били малки, но са направили избор да ни оствят.

Ами в духа на казаното (правилно или Не, няма да коментирам, всеки има право да си каже мнението и всяка гледна точка може да е полезна на авторката) аз искам да кажа, че една от причините да не се подмотаваме вече за дете (освен че го искахме и двамата) е проблем на  наши близки които минаха през много препятствия и дълго време се бориха за дете. Не смеех да й кажа на приятелката ми, когато разбрах, че съм бременна. Тя беше на лечение. След няколко месеца забременя и роди.
Всеки път като се сетя, че всеки месец се надяваше на чудо буквално и й се пълнеха очите се замислях много сериозно. Децата са дар.Това искаше да каже момичето, според мен. Но беше казано наистина малко като призив. Човек не е длъжен да прави каквото и да е с оглед на другите, но предвид ситуацията на авторката е хубаво  да обмисли и тази гледна точка. Разбира се това, че много хора са с проблеми не бива да е причина да се чувства виновна тя. Основната причина за взимане на това решение трябва да е, че наистина  го иска-това е най-важното, а после всичко останало.

При децата важи правилото като при софтуера: Done is better than perfect. Също и - ако работи, не го пипай. Та така.

Авторката тотално изчезна. Дали темата е истинска?

Според мен казусът е истински, но може би са решили да не оставят бебето и сега не иска да се появява в темата.

Налага се да се направи  аборт по медицински причини, имам час за другата седмица и като мине ще пиша. Сега ми е много гадно