I, Tonya гледах. Много ми хареса. Препоръчвам.
- Публикувана: 27 дек. 2017, 16:05 ч.
- Последно мнение: 6 ян. 2019, 15:57 ч.
Гледах! Хареса ми! Препоръчвам го! Искам да споделя... LII
Хубав е филмът, но аз явно няма скоро да я харесам Марго Роби... Преди този филм гледах Battle of the Sexes - и някъде от средата на I, Tonya започнах да се улавям, че се опитвам да си представя Ема Стоун като Тоня Хардинг...
Е, не може навсякъде да е пробутана Ема, и без това напоследък стана по-досадна и от Дженката Лоурънс с присъствието си практически във всеки трети филм. Като актьорски потенциал е почти на същото равнище като Роби, а е несравнимо по-безлична визуално, та- не, мерси 
п.п. между другото, Хардинг беше акула точно като Марго, идеален е изборът на актриса в този точно случай
п.п. между другото, Хардинг беше акула точно като Марго, идеален е изборът на актриса в този точно случай
Stronger Историята на едно обикновено момче, оцеляло от терористичната атака по време на провеждането на Бостънския маратон и превърнало се в символ на надеждата и героизма за целия град.
Никак не си падам по този тип патриотарски филми на американците, но този си заслужава да се види най-вече заради актьорите.
Поредната много силна роля на Джейк Джиленхол, страхотно е това момче, просто страхотно!
Миранда Ричардсън също е забележителна.
Никак не си падам по този тип патриотарски филми на американците, но този си заслужава да се види най-вече заради актьорите.
Поредната много силна роля на Джейк Джиленхол, страхотно е това момче, просто страхотно!
Миранда Ричардсън също е забележителна.
Гледах What Happened to Monday/Seven Sisters.
По принцип харесвам антиутопии и тази като цяло ми хареса, едно напълно възможно бъдеще.
Само че Нуми принципно не я харесвам, и тук не мога да кажа, че я харесах.
През цялото време я сравнявах с Татяна Маслани и сравнението не е в полза на Нуми.
За клонингите на Татяна можех във всеки един момент да кажа кой герой е, а на Нуми до края не разбрах коя коя е.
По принцип харесвам антиутопии и тази като цяло ми хареса, едно напълно възможно бъдеще.
Само че Нуми принципно не я харесвам, и тук не мога да кажа, че я харесах.
През цялото време я сравнявах с Татяна Маслани и сравнението не е в полза на Нуми.
За клонингите на Татяна можех във всеки един момент да кажа кой герой е, а на Нуми до края не разбрах коя коя е.
Гледах Салют 7 - руски фантастичен филм. Много добре направен, с много красиви кадри, напомня на Гравитация. Разказва се за един от най-трудните космически полети през 1984 г. Хареса ми много!
What Happened to Monday/Seven Sisters. - интересна идея . Филмът е хубав , но след средата се превърна в тинейджърски екшън.
What Happened to Monday/Seven Sisters. - интересна идея . Филмът е хубав , но след средата се превърна в тинейджърски екшън.
Call Me by Your Name
Трудно ми е да пиша за този филм, понеже макар да съм още съвсем в началото на едноименния роман и да не съм чела чак пък толкова много от възторжените ревюта, все пак си бях изградила някакви очааквания и гледането до такава степен ги срина, че снощи чак притрепервах от бяс пред компютъра. А трябваше, трябваше да знам, че щом американската публика с цялата и сексуална фрустрация и свръхлицемерен консерватизъм определя този филм за чуувствен и еротичен, то той ще бъде точно толкова чувствен и еротичен колкото прясно напудрено бебешко дупе ... не се научих и това е
Обвинявам режисьора, хванал текста и пренесъл го директно на екран, че макар и всяка сцена да е там, в нито една от тях го няма онова притреперване в долната част на стомаха, което носят писаните редове. Онова очакване за пробуждане, за пролет посред лято, което литературния Оливър носи на литературния Елио. Онова усещане на нега и влага, на жарка лятна нощ, в която лежиш в кревата и мечтаеш да бъдеш докоснат, обектът на твоите мечти диша на една врата разстояние, а ти усещаш дъха му върху потната си кожа все едно е в леглото до теб. Онази топлина на нагрята от слънцето вода, на ключица, която поднасяш за целувка, на влажна къдрица, падаща над цветна яка. Онзи аромат на шарен бански, току-що свален от тялото, което сънуваш наяве...
... няма го, нищо от това го няма; има само красиво заснети сцени, идеално конструирани, идеално монтирани, идеално осветени, буквално пренесени от роман на екран, но лишени от ЧУВСТВОТО. А без него, без чувството това е просто преразказ на история, но не и история. Или поне не е "моята" история, която очаквах да ме помете и възвиси.
Толкова за общото ми разочарование, сега конкретни размисли и забележки.
Относно актьорите- не ги харесах, не бих им дала награди. Момчето Шаламе беше добро, но тази роля на сексуално събуждане сме я гледали вече гениално изиграна, от една девойка, наречена Адел. Изиграна с целия устрем на първата роля, с онази толкова рядка и толкова омагьосваща липса на чувство за актьорско самосъхранение, с липса на всякаква елегантност, всякакъв свян, истинска. Шаламе не беше истински за мен в тази си роля, а пък му липсва актьорската школовка, за да я изиграе аналитично. Стоеше ми някак непочувствал и недоразбрал в много от сцените, нищо, че в други беше прекрасен. Елио също е непочувствал и недоразбрал в началото на историята, но много бързо се преобразява, а това преобразяване Шаламе не го изигра до най-финалната сцена, в която все пак успя да се вкопчи в героя си и за пръв път го видях истински. Твърде късно обаче, за мен.
Арми Хамър. Какво да кажа за него... като го видях за пръв път ми заприлича визуално на онзи величествен пън Хеймсуърт, тук пък игра точно като него. Много дървен, много скован, направо крещящ 'не ми е кеф да се натискам с момче, кога ще свърши това и ще си получа хонорара'. Супер много хетеросексуални актьори играят добре гей-роли, той обаче не го съумя. По-лошото е, че не съумя да се превърне в изкушението, което се предполага да бъде Оливър. Беше чисто и просто един тромав американец с огромни бицепси и два реда блестящи зъби. Жалко.
Относно секса- нищо сексуално нямаше в него, изключая прословутата праскова, която беше наистина чувствена, и най-първата целувка на Оливър и Елио на брега на езерото. Тя беше наистина прекрасна, игрива и трепетна. Конкретният италиански режисьор е майстор на добрия екранен секс, още си спомням какво сътвори Тилда в предишния филм от трилогията, но тук явно е снимал с идеята за американския зрител. Не може история, която е основно плът и пот, да се предаде без нито едно голо тяло на екран. Стерилно, без реален секс и, по-лошо, без усещане за секс. И в 'Планината Броукбек" я нямаше голата плът, но усещането за животински хормони преливаше от екрана и всичко, което не видяхме, го усетихме и до последния синапс на върха на пръстите. Тук- нищо. Преразказът на история ни донесе преразказ на секс.
Музиката, сценографията и костюмите, камерата- всичките са за награди, колкото повече, толкова по-добре. Само едно моля, господаа академици- не давайте актьорски награди на този филм, режисьорски- още по-малко. А аз ще си пусна "Планината Броукбек", защото се бях настроила за любов на екран и не я получих тук.
п.п. забравих да кажа нещо и за прекаленото наблягане на интелектуалната среда на Елио- според мен това е съвсем целенасочено и потвърждението беше в речта на бащата накрая. В смисъл- ОК, хармония на ума, хубаво е да я има, но в крайна сметка в любовното чувство всичко се определя от плътта и точно тя, а не възвишените разговори споиха двамата. Те всъщност, бидейки и двамата интелектуални сноби, въобще не се интересуваха от ума на другия, не се слушаха, не се разбираха; но телата им намериха пътя, когато съзнанията не успяха.
Трудно ми е да пиша за този филм, понеже макар да съм още съвсем в началото на едноименния роман и да не съм чела чак пък толкова много от възторжените ревюта, все пак си бях изградила някакви очааквания и гледането до такава степен ги срина, че снощи чак притрепервах от бяс пред компютъра. А трябваше, трябваше да знам, че щом американската публика с цялата и сексуална фрустрация и свръхлицемерен консерватизъм определя този филм за чуувствен и еротичен, то той ще бъде точно толкова чувствен и еротичен колкото прясно напудрено бебешко дупе ... не се научих и това е
Обвинявам режисьора, хванал текста и пренесъл го директно на екран, че макар и всяка сцена да е там, в нито една от тях го няма онова притреперване в долната част на стомаха, което носят писаните редове. Онова очакване за пробуждане, за пролет посред лято, което литературния Оливър носи на литературния Елио. Онова усещане на нега и влага, на жарка лятна нощ, в която лежиш в кревата и мечтаеш да бъдеш докоснат, обектът на твоите мечти диша на една врата разстояние, а ти усещаш дъха му върху потната си кожа все едно е в леглото до теб. Онази топлина на нагрята от слънцето вода, на ключица, която поднасяш за целувка, на влажна къдрица, падаща над цветна яка. Онзи аромат на шарен бански, току-що свален от тялото, което сънуваш наяве...
... няма го, нищо от това го няма; има само красиво заснети сцени, идеално конструирани, идеално монтирани, идеално осветени, буквално пренесени от роман на екран, но лишени от ЧУВСТВОТО. А без него, без чувството това е просто преразказ на история, но не и история. Или поне не е "моята" история, която очаквах да ме помете и възвиси.
Толкова за общото ми разочарование, сега конкретни размисли и забележки.
Относно актьорите- не ги харесах, не бих им дала награди. Момчето Шаламе беше добро, но тази роля на сексуално събуждане сме я гледали вече гениално изиграна, от една девойка, наречена Адел. Изиграна с целия устрем на първата роля, с онази толкова рядка и толкова омагьосваща липса на чувство за актьорско самосъхранение, с липса на всякаква елегантност, всякакъв свян, истинска. Шаламе не беше истински за мен в тази си роля, а пък му липсва актьорската школовка, за да я изиграе аналитично. Стоеше ми някак непочувствал и недоразбрал в много от сцените, нищо, че в други беше прекрасен. Елио също е непочувствал и недоразбрал в началото на историята, но много бързо се преобразява, а това преобразяване Шаламе не го изигра до най-финалната сцена, в която все пак успя да се вкопчи в героя си и за пръв път го видях истински. Твърде късно обаче, за мен.
Арми Хамър. Какво да кажа за него... като го видях за пръв път ми заприлича визуално на онзи величествен пън Хеймсуърт, тук пък игра точно като него. Много дървен, много скован, направо крещящ 'не ми е кеф да се натискам с момче, кога ще свърши това и ще си получа хонорара'. Супер много хетеросексуални актьори играят добре гей-роли, той обаче не го съумя. По-лошото е, че не съумя да се превърне в изкушението, което се предполага да бъде Оливър. Беше чисто и просто един тромав американец с огромни бицепси и два реда блестящи зъби. Жалко.
Относно секса- нищо сексуално нямаше в него, изключая прословутата праскова, която беше наистина чувствена, и най-първата целувка на Оливър и Елио на брега на езерото. Тя беше наистина прекрасна, игрива и трепетна. Конкретният италиански режисьор е майстор на добрия екранен секс, още си спомням какво сътвори Тилда в предишния филм от трилогията, но тук явно е снимал с идеята за американския зрител. Не може история, която е основно плът и пот, да се предаде без нито едно голо тяло на екран. Стерилно, без реален секс и, по-лошо, без усещане за секс. И в 'Планината Броукбек" я нямаше голата плът, но усещането за животински хормони преливаше от екрана и всичко, което не видяхме, го усетихме и до последния синапс на върха на пръстите. Тук- нищо. Преразказът на история ни донесе преразказ на секс.
Музиката, сценографията и костюмите, камерата- всичките са за награди, колкото повече, толкова по-добре. Само едно моля, господаа академици- не давайте актьорски награди на този филм, режисьорски- още по-малко. А аз ще си пусна "Планината Броукбек", защото се бях настроила за любов на екран и не я получих тук.
п.п. забравих да кажа нещо и за прекаленото наблягане на интелектуалната среда на Елио- според мен това е съвсем целенасочено и потвърждението беше в речта на бащата накрая. В смисъл- ОК, хармония на ума, хубаво е да я има, но в крайна сметка в любовното чувство всичко се определя от плътта и точно тя, а не възвишените разговори споиха двамата. Те всъщност, бидейки и двамата интелектуални сноби, въобще не се интересуваха от ума на другия, не се слушаха, не се разбираха; но телата им намериха пътя, когато съзнанията не успяха.
Мдааа...
А се очакваше да го харесаш, щом аз не го харесах. Съжалявам, че си разочарована, но явно този път впечатленията ни съвпадат. Като моето гледане беше по-непредубедено от твоето, защото нямах никаква идея за литературната основа. (Сега съм двойно по-амбицирана да прочета книгата, обаче.)
Иначе се подписвам под сравненията с Планината Броукбек и м/у Тимъти и Адел - и двете не в полза на този филм.
А се очакваше да го харесаш, щом аз не го харесах. Съжалявам, че си разочарована, но явно този път впечатленията ни съвпадат. Като моето гледане беше по-непредубедено от твоето, защото нямах никаква идея за литературната основа. (Сега съм двойно по-амбицирана да прочета книгата, обаче.)
Иначе се подписвам под сравненията с Планината Броукбек и м/у Тимъти и Адел - и двете не в полза на този филм.
Не е нужно да ни замеряте с клишета, моля.
За някой може и да е имало нещо сексуално - за мен нямаше. И да е имало, забравила съм го.
Между другото, Джо, изобщо не зацепих вчера, като спомена, че си приготвила да гледаш прасковата... Смятай, щом за два месеца съм го забравила...
За някой може и да е имало нещо сексуално - за мен нямаше. И да е имало, забравила съм го.
Между другото, Джо, изобщо не зацепих вчера, като спомена, че си приготвила да гледаш прасковата... Смятай, щом за два месеца съм го забравила...