Здравейте, мили дами. Искам да пусна тази тема от една страна да ми олекне,а от друга да ми дадете съвети. Наясно съм, че много от вас ще ме критикуват, но искам и аз да споделя болката си. Преди всичко да кажа, че имам приятел от 6 г. И преди два месеца той ми предложи, нося вече пръстена му и обмисляме за деца, но има голямо НО... Преди година на предходната ми работа се забърках с колега-ЖЕНЕН. Просто го харесах от мига, в който го зърнах, и аз не му останах безразлична. Имахме нещо,моят приятел научи но ми прости това е друга тема. В началото на тази година Януари въпросния колега се отдръпна държеше се студено говореше ми,че нищо не може да предложи по-сериозно,че има жена и дете. Направих няколко опита да продължим по старому, но той беше непоколебим. Примирих се,казах си че колкото и да боли не е редно и ще направя всичко, за да го забравя. Да вметна,че вече не сме колеги от миналата година. ФЕВРУАРИ точно на 14.02 ме потърси и ми се извини каза,че е сбъркал и че много ме е харесвал, но имал семуйство и нищо не можел да ми предложи, а и не искал да ги нарани. Помоли ме да му простя и да продължим това колкото и грешно да е. Обичам приятеля ми, но този мъж не мога да го опиша просто ми влезе в главата и сърцето. Съгласих се, но когато и да предложа да се видим уж казва ще се видим оговаряме се за място и ден, а той така и не ми се обажда и не пише и после казва работа му е излязла. Преди звънеше на всяко негово дежурство,но напоследък спря. Пишеше ми всеки път, но в последно време последния месец от дъжд на вятър. Цяла година мина откакто не сме се виждали. Писах му, питах го какво съм за него, а той отговори че държи на мен както преди и имал проблеми напоследък затова не пишел и не ме търсел, а аз го виждам на линия във facebook. Снощи пак ми каза да спра да си мисля глупости и ако не го притескам всичко ще е ок. Но,момичета не издържам вече. Каза ми отново че не може да ми предложи нещо че обича семейството си.Тогава каква роля играя в живота му? Защо поддържа искрата и надеждата в мен,а в същото време не можем дори да се видим,макар че живеем в малък град. Не знам какво да правя. Изтривам хронологиите ни, но него не мога. Сърце не ми дава да го блокирам от социалната мрежа, а още повече от живота си, а до мен имам най-добрия човек, който едва ли не се опитва да ми угоди за всичко. Знам че много от вас ще ме нарекат с различни епитети, но никога нито от предходната си връзка,нито в тази съм поглеждала друг. ПРОСТО ТОЗИ ЧОВЕК Е КАТО МАГНИТ, знам че не трябва но го искам след година така както в първия ден от както го видях. 
Той имал фалшиви ФБци само с жени, лъжел и мажел.
Дълбока резерва? Или пък я усеща колко е хлътнала и го е страх, че ако окончателно я отреже, тя ще прави циркове в малкия им град с общи познати? 
Като теле, което ближе отражението на луната в кофата и си мисли, че ближе луната... Какви връзки, какви чувства, какво бъдеще. 
Това че нашето приятелство се прекрати окончателно на някакъв етап по-късно (просто спряхме напълно да се чуваме), понеже не е много уместно да се поддържат подобни отношения, е ирелевантно към това, че и те са щастливи, и аз съм безкрайно щастлив. 
