Математически турнири 5-12 клас

Училищата трябва след 14.00 днес да разлепят на видно място отговорите. Така е според регламента. До 14.00 на 26.03 - да разлепят резултатите.

Допуснати до национален кръг на НОМ - 7. клас
Допуснати до национален кръг на НОМ - 8-12. клас

ПМС 8-12 клас:
https://sites.google.com/mgberon.com/pms2019

Интересно ми стана -медалите на тайландските състезания, процент ли са от броя на участниците?
Не искам да подценявам труда и възможностите на българчетата, но мисля че няма дете ,което се е върнало без медал.
Или бъркам?

До колкото разбирам от линка долу, ако имаш 40% от максималния възможен брой тойчки получаваш някакъв медал:
https://smo-testing.com/timo/
А тука по класове може да се види колко медала са раздали и тези дето имат поне 20% от максималните точки(тъй като тези с 20-40% от точките са по-малко от тези с 40-60%, то предполагам тези дето са под 20% още повече намаляват и не са съществена част от участниците):
https://www.thaiimo.com/final-round-2018-2019.html

Участниците са само от азиатски страни и България

Не съм гледала за медалите на ТИМО, но по принцип на почти всички състезания до 7ми клас участниците са само от азиатски страни, България, евентуално някоя друга балканска страна. От Западна Европа се сещам само за ЕК и за момичешката олимпиада.

Не  бъркаш! Нещата се припокриват с МБГ, тоест много наградени. Като родител, който е водил детето си на азиатско състезание искам да споделя, че самата емоция за децата и преживяването особено като се има предвид екзотиката за едно дете пък и възрастен си заслужава на 100%. Най-малко защото там детето вижда деца с неговите интереси, амбицирани като освен състезанието има много приятна част с разменяне на традиционни подаръци, адреси и картички. Така децата могат да завържат приятелства и да общуват ползотворно с връстници от други страни и култури.
За самите състезания като трудност и престиж... Има къде къде по-стойностни и престижни формати, някои от тях наши си, които по нищо не отстъпват на международни такива.
Разбира се децата заслужават похвала за  постиженията си, но лично аз предпочитам да съм откровенна с детето си и да му кажа в очите, че не е кои знае какво постижение да имаш медал с под 70% от мах. Ако има медал от НОМ, ЧХ, ИС, Ак. Кирил Попов, Мат. Звезди-виж това е друго. Трябва да се отбележи обаче, че има деца които където и да участват са все в първите 3 места. За мен това е резултат от няколко фактора. Желание на самото дете и любов към математиката, талант и много труд, и подкрепа от родителите което го разбирайте не само морална, но и финансова изразяваща се в намиране на най-добрия вариант за подготовка, която дори и вкъщи да се случва пак е труд и време, в този смисъл и средства.
Децата с традиционно добри резултати във възратовата си група няма как да не спечелят медали и на азиатските състезания.
А всъщност за мен най-ценното се явява подготовката на тези деца дори за един лесен формат, това е което ще им остане-знанията, а медалите в един момент колкото повече се трупат ако в началото са имали положителен ефект за самочувствието на детето, впоследствие могат да бъдат и нож с 2 остриета, защото се изгражда едно свръхсамочувствие и илюзия за успехи без много да се трудиш. Това последното се случи при моето дете, та затова го споделям.
Разбира се той математическото си го носи, решава ми задача за 4клас с намиране на корен квадратен от трицифрено число, намира свои пътища за задачите понякога нямащи общо със стандартното разписване на конкретния тип.
Всичко което изписах мога да заключа със следното: Много са медалите, най-силните деца са наистина заслужили, всяко дете което се труди е достойно за похвала за това, но родителите трябва да имат реална представа и визия за нещата. Най-добрите деца ще доказват себе си в международни олимпиади където се награждават само постигналите отлични резултати, вижда се колко малко деца са това. Другите се губят по пътя поради много причини. От друга страна всеки преценя кое състезание и формат си заслужават и носят ползи. Считам, че азиатските са такива и има случай които го доказват. С нас в Тайланд участва дете, което беше 5 клас, получи превода на задачите 40-50 мин след старта, това дете очакваше, че ще решава на родния си език и въпреки езиковата бариера, стреса и напрежението това дете е със златен медал. Адмирации!

Съгласна съм, като ще добавя, че 1-2 азиатски състезания са достатъчни. След това детето осъзнава, че медалът там не е кой знае какво постижение спрямо други и че за същите пари цялото му семейство би се докоснало до екзотиката. 😉

Азиатските състезания най-много се доближават до менталната аритметика. Сметки, сметки и пак сметки.
Най-неприятният момент в тях е регламентът за възраст, по-малкият печели. Така, ако има 4 деца на първо място с еднакъв резултат, най-малкото става шампион, следващото по възраст - първи подгласник, още по-голямото - втори подгласник, а четвъртото остава без купа.
Това, плюс срещащите се грешни задачи, плюс не особено високото им ниво и най-вече големите разходи, отказват хората от участия.
Иначе, като за екскурзия и емоция, са супер. Затова, хората с възможност да отидат, ги подбират според дестинацията.

Няма лошо да ходят децата и да печелят медали. Но как се отразява медийното внимание към тези успехи на големите ученици? Защото сега навсякъде тръбят как има 32 медала (предимно на малки деца от 2 частни училища) и какво става, когато големите отидат на БОМ, или на баш олимпиадата, или на Всерусийската и са примерно на четвърто място, което е страхотно постижение. Масовият читател ще каже: "Е, четвърти, няма лошо, другият път ще е по-добре". Което е несправедливо към големите. Отделен е моментът, че не всеки може да си позволи такова приключение и всъщност може да има много силни деца, които остават в сянка. Но пък деца и родители искат да участват, регламентът им е такъв, та нямат вина, че имат толкова медали. Просто е прекален медийният шум. Все едно някой да пише статии за много медали от ВМС (например) и всички да ги споделяме с патос, така ми стои, но може и да бъркам.

Последните 3 мнения абсолютно споделям и много се радвам, че ги пишете тези неща, защото в случая от позицията на родители с деца на различна възраст минали по пътя на състезателната математика в начален курс давате изключително полезна гледна точка. Лично нашето дете ще остане с 1 участие на такова състезание именно по споменатите от вас причини. И за мен също е прекален целият медиен ентусиазъм на отразяване, освен за единици деца, които наистина са много успешни. И дори за някои да е крайно, но за мен е в повече да се агитира за набиране на средства за учстие, разбира се въпрос на морал и лична преценка. Когато става дума за сериозен формат да кажем на национаен отбор по математика, физика, химия или друг предмет да, но другото за мен е по-скоро неприемливо.

Показателно за отношението на хората към ТИМО е това, че почти никой от миналогодишните шампиони не отиде; че никой от СМГ не участва; че от Фондация Бербатов спряха да дават спонсорство за азиатски състезания.
Тези състезания са тип Асамблея “Знаме на мира” - културен обмен, приятелства, екскурзии и решаване на задачи тип училищна математика за 2 класа нагоре.

В подкрепа на мнението на Мария, цитирам мнението от темата за олимпиадите. Ето това е успех, това е нещо, за което си струва да раздухват по медиите и телевизии да ги посрещат на летището!

Здравейте, бих искала да помоля, ако някой разполага със задачите за 7 клас от турнира "Математически предизвикателства" за 2017 и 2018 г., да ми ги изпрати на лични. 
Предварително благодаря