Здравейте на всички.Моля за помощ.Бременна съм в 5 г.с със силна тревожност и паник атаки.На моменти губя сили и мисля за аборт.От радостната новина и щастието сега и помен не е останал.Лоши мисли и страх.Отчаяна съм.Буквално съм като парцал.Не мога да стана от леглото,Не ми се излиза на вън, не ми се вижда с хора,постоянно ми е лошо.Имам чувството, че ако родя това дете ще умра.Дайте съвети ако сте имали подобни мисли.
- Публикувана: 17 дек. 2017, 13:51 ч.
- Последно мнение: 28 ноем. 2022, 18:48 ч.
Тревожност при бременност
Здравейте на всички.Моля за помощ.Бременна съм в 5 г.с със силна тревожност и паник атаки.На моменти губя сили и мисля за аборт.От радостната новина и щастието сега и помен не е останал.Лоши мисли и страх.Отчаяна съм.Буквално съм като парцал.Не мога да стана от леглото,Не ми се излиза на вън, не ми се вижда с хора,постоянно ми е лошо.Имам чувството, че ако родя това дете ще умра.Дайте съвети ако сте имали подобни мисли.
Ако бременността е желана се вземи в ръце, защото много работа те чака. Ако не е желана, темата е излишна.
Искам да ти кажа, че това се случва често при бременност, защото хормоните ти в момента "играят". Отделно предполагам, че си предразположена към подобни състояния и сега тревожността се засилва. Нямала съм чак такива симптоми като твоите, но на моменти съм имала неустановено неспокойство или по-скоро напрегнатост. Сподели го с АГ, който ще ти следи бременността. Той/ тя ще прецени от какво имаш нужда.
Опитвай се да си отклоняваш мислите в друга (приятна) посока. Знам, че и да ти кажа "стягай се", няма да ти помогна. Ти, семейството и и АГ-то трябва да се справите. Желая ти спокойна бременност и пухкав резултат на финала.
Опитвай се да си отклоняваш мислите в друга (приятна) посока. Знам, че и да ти кажа "стягай се", няма да ти помогна. Ти, семейството и и АГ-то трябва да се справите. Желая ти спокойна бременност и пухкав резултат на финала.
Желана е разбира се.Не ме разбирайте погрешно.Просто явно изпаднах в някаква депресия..
Според мен по-скоро изпитваш несигурност по отношение на новото и неизвестното, което ти предстои. Всичко ще се оправи с времето. После (след раждането) ще чакаш хормоните да се наместят.
Здравейте на всички.Моля за помощ.Бременна съм в 5 г.с със силна тревожност и паник атаки.На моменти губя сили и мисля за аборт.От радостната новина и щастието сега и помен не е останал.Лоши мисли и страх.Отчаяна съм.Буквално съм като парцал.Не мога да стана от леглото,Не ми се излиза на вън, не ми се вижда с хора,постоянно ми е лошо.Имам чувството, че ако родя това дете ще умра.Дайте съвети ако сте имали подобни мисли.
Ако бременността е желана се вземи в ръце, защото много работа те чака. Ако не е желана, темата е излишна.
Това с изразите я се стегни или се вземи ръце и т.н. не помага дори напротив!
Тери посети психотерапевт той ще ти помогне да се справиш със ситуацията
Защо така реагираш Лъки? Получавала ли си някога паник атаки?
Това с изразите я се стегни или се вземи ръце и т.н. не помага дори напротив!
Защо така реагираш Лъки? Получавала ли си някога паник атаки?
Това с изразите я се стегни или се вземи ръце и т.н. не помага дори напротив!
Значи се радвай, че не си се сблъсквала с това! Шоковата ситуация минава заминава това едно нищо в сравнение с паник атаките! Не е хленчене и мрънкане
И при мен беше желана, но някак стана твърде бързо и не очаквах. Като разбрах 1 месец ревях като луда всеки ден, по 5-6 часа, задавях се от рев, че с живота ми е свършено и какво съм направила. Не знам мъжа ми как ме изтърпя. Даже баща ми ми каза да го махна ,но само да спра с този тормоз. Едно, че си ожалвах приключилия живот,второ не можех да понасям мъжа си и ми идваха мисли от сорта, че е идиот и не мога да го гледам. Недоумявах как ще го гледаме това дете,ако останем по някаква причина без пари, как ще бъде лепнато за мен следващите 20 години,какво ще стане ,ако се роди болно,колко съм дебела и грозна и с мене свършено и тн.. Та това отшумя до началото на 3ти месец. Хубаво, ама се бях навила за момиче и като разбрах началото на 5ти месец , че ще е момче, пак 2 седмици рев и сополи какво ще го правя това момче и как от момчета нищо не разбирам и не са ми сладки и тн. Айде и това мина. Сега съм в 7 ми месец и ако ми се спомене кърмене изпадам в истерия , рева и се тръшкам и се сърдя как може на някой да му хрумне, че ще си причиня подобно нещо та и съвети ми дават непоискани.
Като цяло обаче си купувам разни неща за бебето, представям си как ще си го гледам, колко ще е сладко, как ще отслабна и ще стана като преди и ще си го разхождам гордо целия свят да го види, но от време на време откачам и се почва с плаченето, че съм грозна, какво ще правя с тая лепка бебето и така. Не знам дали са хормони, вероятно, но не си единствена.
Като цяло обаче си купувам разни неща за бебето, представям си как ще си го гледам, колко ще е сладко, как ще отслабна и ще стана като преди и ще си го разхождам гордо целия свят да го види, но от време на време откачам и се почва с плаченето, че съм грозна, какво ще правя с тая лепка бебето и така. Не знам дали са хормони, вероятно, но не си единствена.
какво ще правя с тая лепка бебето и така.
Това беше уникално. За пръв път в живота си виждам подобно определение за бебе, гледам и не вярвам на ушите си
Ама паник атаките и тревожността нямат нищо общо с това, което е писала desperate housewife!
Тя си мисли по-скоро за себе си как ще изглежда, как ще се справи с бебето и т.н. Това за мен вече си е хленчене, но има хора и хора кариеристи, егоисти, други пък са отдадени да гледат по 5 деца и т.н.Има други, които изпадат пък в следродилна депресия!
desperate housewife Един съвет вместо да си мислиш за бебето като лепка, по-скоро си мисли какъе прекрасен наследник ще имаш!
Тя си мисли по-скоро за себе си как ще изглежда, как ще се справи с бебето и т.н. Това за мен вече си е хленчене, но има хора и хора кариеристи, егоисти, други пък са отдадени да гледат по 5 деца и т.н.Има други, които изпадат пък в следродилна депресия!
desperate housewife Един съвет вместо да си мислиш за бебето като лепка, по-скоро си мисли какъе прекрасен наследник ще имаш!
<Капризче>, да, вероятно си права, че е различно, но и тревожността, която описва desperate_housewife_ не е за подценяване. Ясно е, че ще мине след раждането, но на този етап е притеснена. При паник атаки предполагам, че трябва да се потърси мнение на специалист.
Скрит текст: Така е никоя тревожност не е за подценяване, но според мен при нея все едно стои въпроса аз или бебето! Нека първо потърси проблема в себе си, защото може и след раждане да има депресия ако мисли, че не може да се справи има си психотерапевти и психолози, които се занимават с такива ситуации!
Нищо срамно няма да се потърси такава помощ!<Капризче>, да, вероятно си права, че е различно, но и тревожността, която описва desperate_housewife_ не е за подценяване. Ясно е, че ще мине след раждането, но на този етап е притеснена. При паник атаки предполагам, че трябва да се потърси мнение на специалист.
Хора, ами лепка си е горкото 
Реално следващите поне 5 години няма да бъда сама в никой момент
Реално следващите поне 5 години няма да бъда сама в никой момент
Хора, ами лепка си е горкото Реално следващите поне 5 години няма да бъда сама в никой момент
Реално следващите поне 5 години няма да бъда сама в никой момент
При мен проблема не е в това,че имам страхове свързани с бебето.Паническите атаки наистина са ужасни и много силни.Не ме е страх да се грижа за бебе,напротив.Аз имам две деца и ги обожавам.За сега се справям с хомеопатия.Стискайте палци да издържа.
А момичето което се страхува,че няма да има време за себе си искам да й кажа да не се страхува от това.Когато за първи път забременях и аз бях така.Бях малка и си представях ,че живота ми спира до дук.Когато се роди сина ми разбрах ,че той всъщност сега започва.Беше ми трудно,сама без грам помощ,но се справих.Повярвай ми,че когато го видиш и го прегърнеш ще забравиш за абсолютно всичко.Въпроса е ,че колкото и хора да ти го кажат няма да ни разбереш докато не го изпиташ.До тогава мога само да ти пожелая да бъдеш по позитивна и по спокойна.Леко бременеене .
А момичето което се страхува,че няма да има време за себе си искам да й кажа да не се страхува от това.Когато за първи път забременях и аз бях така.Бях малка и си представях ,че живота ми спира до дук.Когато се роди сина ми разбрах ,че той всъщност сега започва.Беше ми трудно,сама без грам помощ,но се справих.Повярвай ми,че когато го видиш и го прегърнеш ще забравиш за абсолютно всичко.Въпроса е ,че колкото и хора да ти го кажат няма да ни разбереш докато не го изпиташ.До тогава мога само да ти пожелая да бъдеш по позитивна и по спокойна.Леко бременеене .
Хора, ами лепка си е горкото Реално следващите поне 5 години няма да бъда сама в никой момент
Реално следващите поне 5 години няма да бъда сама в никой момент
При мен проблема не е в това,че имам страхове свързани с бебето.Паническите атаки наистина са ужасни и много силни.Не ме е страх да се грижа за бебе,напротив.Аз имам две деца и ги обожавам.За сега се справям с хомеопатия.Стискайте палци да издържа.
А момичето което се страхува,че няма да има време за себе си искам да й кажа да не се страхува от това.Когато за първи път забременях и аз бях така.Бях малка и си представях ,че живота ми спира до дук.Когато се роди сина ми разбрах ,че той всъщност сега започва.Беше ми трудно,сама без грам помощ,но се справих.Повярвай ми,че когато го видиш и го прегърнеш ще забравиш за абсолютно всичко.Въпроса е ,че колкото и хора да ти го кажат няма да ни разбереш докато не го изпиташ.До тогава мога само да ти пожелая да бъдеш по позитивна и по спокойна.Леко бременеене .
А момичето което се страхува,че няма да има време за себе си искам да й кажа да не се страхува от това.Когато за първи път забременях и аз бях така.Бях малка и си представях ,че живота ми спира до дук.Когато се роди сина ми разбрах ,че той всъщност сега започва.Беше ми трудно,сама без грам помощ,но се справих.Повярвай ми,че когато го видиш и го прегърнеш ще забравиш за абсолютно всичко.Въпроса е ,че колкото и хора да ти го кажат няма да ни разбереш докато не го изпиташ.До тогава мога само да ти пожелая да бъдеш по позитивна и по спокойна.Леко бременеене .
Минала си по пътя на бременност, раждане и т.н. така че поне няма да е нощо ново ! Силни сме, така че горе главата, че ако е наведеш ще падне короната 😁 При мен проблема не е в това,че имам страхове свързани с бебето.Паническите атаки наистина са ужасни и много силни.Не ме е страх да се грижа за бебе,напротив.Аз имам две деца и ги обожавам.За сега се справям с хомеопатия.Стискайте палци да издържа.
А момичето което се страхува,че няма да има време за себе си искам да й кажа да не се страхува от това.Когато за първи път забременях и аз бях така.Бях малка и си представях ,че живота ми спира до дук.Когато се роди сина ми разбрах ,че той всъщност сега започва.Беше ми трудно,сама без грам помощ,но се справих.Повярвай ми,че когато го видиш и го прегърнеш ще забравиш за абсолютно всичко.Въпроса е ,че колкото и хора да ти го кажат няма да ни разбереш докато не го изпиташ.До тогава мога само да ти пожелая да бъдеш по позитивна и по спокойна.Леко бременеене .
А момичето което се страхува,че няма да има време за себе си искам да й кажа да не се страхува от това.Когато за първи път забременях и аз бях така.Бях малка и си представях ,че живота ми спира до дук.Когато се роди сина ми разбрах ,че той всъщност сега започва.Беше ми трудно,сама без грам помощ,но се справих.Повярвай ми,че когато го видиш и го прегърнеш ще забравиш за абсолютно всичко.Въпроса е ,че колкото и хора да ти го кажат няма да ни разбереш докато не го изпиташ.До тогава мога само да ти пожелая да бъдеш по позитивна и по спокойна.Леко бременеене .
Не се отчайвай - стискам палци да е временно състояние заради разбърканите хормони и цялата промяна.
Защо не поискаш направление от АГ за психолог, който работи с бременни (чувала съм, че има такова разделение при психолозите- т.е. има си такива с повече опит при бременни пациентки)?
Мисля, че дори един-два разговора с професионалист може да те успокоят и да ти дадат друга гледна точка, не е казано изобщо, че ще пиеш лекарства и тн.
Аз също мога да препоръчам прекрасна психоложка (частна) на лични, която съм ползвала преди, но и сега като ме налегне паниката покрай предстоящото раждане, пак се изкушавам да я посетя.
Успех и няма нищо страшно!
То е едно да си тъп, а друго е да си навираш тъпотата в очите на хората и да се излагаш с некомпетентността си. Разбирането на тези състояния изисква широка скроеност, медицинско образование или да си го изпитал...няма как да се коментира адекватно иначе. Към авторката.....ако иска да ми пише на лични. В 5 месец съм, втора бременност с паник атаки и някакъв не силен вид депресия. За сега съм на хомеопатия, психолог...не е лесно, но ще се помъча още малко и ще опитам още неща преди да се реша да почна АД.
То е едно да си тъп, а друго е да си навираш тъпотата в очите на хората и да се излагаш с некомпетентността си. Разбирането на тези състояния изисква широка скроеност, медицинско образование или да си го изпитал...няма как да се коментира адекватно иначе. Към авторката.....ако иска да ми пише на лични. В 5 месец съм, втора бременност с паник атаки и някакъв не силен вид депресия. За сега съм на хомеопатия, психолог...не е лесно, но ще се помъча още малко и ще опитам още неща преди да се реша да почна АД.
Никой от нас няма да ти даде адекватен отговор , т.к това може да е сериозен психологичен проблем. Моя съвет е да отидеш на психолог и да потърсиш неговото мнение . Не забравяй че с тези черни мисли освен че измъчваш себе си, малкото бебче също те усеща ..Отиди възможно най- бързо на психолог и обясни за какво става въпрос!
Какви лекарства използвате на паник атаки по време на бременност .
Тери, добре си решила да отидеш при специалист. Състоянието ти не е обикновено притеснение по време на бременност. Вероятно и преди си имала подобни проблеми или си предразположена към такива. Обикновено по време на бременност се утежняват. Вероятно в момента хормоналните промени ти влияят зле. Опитай се да се разсейваш и да не се оставяш да стоиш и да мислиш.
По принцип малко или много, всяка бременна има страхове и тревожности. Трябва, обаче, да се прави разлика между нормално и необичайно състояние.
По принцип малко или много, всяка бременна има страхове и тревожности. Трябва, обаче, да се прави разлика между нормално и необичайно състояние.
Тери, добре си решила да отидеш при специалист. Състоянието ти не е обикновено притеснение по време на бременност. Вероятно и преди си имала подобни проблеми или си предразположена към такива. Обикновено по време на бременност се утежняват. Вероятно в момента хормоналните промени ти влияят зле. Опитай се да се разсейваш и да не се оставяш да стоиш и да мислиш.
По принцип малко или много, всяка бременна има страхове и тревожности. Трябва, обаче, да се прави разлика между нормално и необичайно състояние.
По принцип малко или много, всяка бременна има страхове и тревожности. Трябва, обаче, да се прави разлика между нормално и необичайно състояние.
То е едно да си тъп, а друго е да си навираш тъпотата в очите на хората и да се излагаш с некомпетентността си. Разбирането на тези състояния изисква широка скроеност, медицинско образование или да си го изпитал...няма как да се коментира адекватно иначе. Към авторката.....ако иска да ми пише на лични. В 5 месец съм, втора бременност с паник атаки и някакъв не силен вид депресия. За сега съм на хомеопатия, психолог...не е лесно, но ще се помъча още малко и ще опитам още неща преди да се реша да почна АД.
Здравейте имам нужда от съвет и мнения на 21 години съм бременна съм но страдам от 6 години от тревожност и паническо разстройство не пия Антидепресанти единствено пия при паник атака Мента глог и Валерян на сироп или само хапче Валерян въпросът ми е мога ли да продължа да пия тези билкови медикаменти и дали биха навредили на плодът .. )
) Здравейте имам нужда от съвет и мнения на 21 години съм бременна съм но страдам от 6 години от тревожност и паническо разстройство не пия Антидепресанти единствено пия при паник атака Мента глог и Валерян на сироп или само хапче Валерян въпросът ми е мога ли да продължа да пия тези билкови медикаменти и дали биха навредили на плодът .. )
)Най добре се посъветвайте с лекаря който ви следи бременността.
Аз започнах да изпитвам тревожност и чести паник атаки към края на 5ти месец. Беше ад, а бременността желана.
Това е напълно нормално състояние до толкова до колкото хормоните се разбъркват и предстои рязка промяна в живота на човек. Ако е първа бременност дори промените в тялото създават дискомфорт. Аз трудно възприех големия корем.
Всичко обаче минава. Намерете си хоби, срещайте се с хора. Бременността не е болест и времето минава така или иначе. Ако все пак има нужда посетете психолог/психиатър има и медикаменти. Аз успях да се справя сама, но не всеки може, а това не в срамно. Хората са различни.
Да си призная макар, че мина всичко успешно при мен, ми се иска да имам още дечица някой ден - това е най-голямото щастие, но си остана един страх у мен да не изпитам подобно нещо отново. Само който го е преживял може да си представи
Това е напълно нормално състояние до толкова до колкото хормоните се разбъркват и предстои рязка промяна в живота на човек. Ако е първа бременност дори промените в тялото създават дискомфорт. Аз трудно възприех големия корем.
Всичко обаче минава. Намерете си хоби, срещайте се с хора. Бременността не е болест и времето минава така или иначе. Ако все пак има нужда посетете психолог/психиатър има и медикаменти. Аз успях да се справя сама, но не всеки може, а това не в срамно. Хората са различни.
Да си призная макар, че мина всичко успешно при мен, ми се иска да имам още дечица някой ден - това е най-голямото щастие, но си остана един страх у мен да не изпитам подобно нещо отново. Само който го е преживял може да си представи