Всичко това започна преди 4 месеца(22.07.2017г.),буквално за по-малко от 10 минути, когато случайно попаднах на статия, че известен изпълнител се е самоубил. Когато я видях, нещо много странно се случи, предполагам, че е беше тревожност, но няма как да съм сигурен. Та прочетох я и изведнъж в главата ми изкочи следната мисъл 'щом той го е направил, значи е възможно и аз да го направя.' Зрението ми се замъгли, имах топка в стомаха.
Малко след това започнаха да се повтарят такъв тип мисли в главата ми, постоянно имам топка в стомаха и не излизам колкото преди.
Започнах да търся в интернет.
Първото нещо което написах беше 'натрапчиви мисли за самоу****'.
Резултата беше 'Клинична депресия'. Изпаднах в нещо като паника(Трудно ми е да го опиша.
От там всякаш живота ми се преобърна, през първите два месеца, почти не ставах от компютъра/телефона, постоянно търсех информация за това което ми се случва.
Сега съм малко по-добре, не търся толкова информация, но все още изпитвам много странни неща които ще опиша по-долу(много е трудно, да се опише.) Нещата които ще опиша долу, не са постоянни, случват се изведнъж, със или без специфична тема/обект/дума която да ги предизвика.
1. Все едно съм откъснат от стария си живот. Странно е.
2. Натрапчиви мисли и изображения за горе посочената тема.
3. Когато тези неща се случат, всичко изглежда някак по-тъмно. Все едно зрението ми се изменя.
4. Не мога да изляза от главата си.
5. Чувство, че живота е безсмислен(Това е най-плашещото, защото ме кара да мисля, че съм като човека от статията.) П.С. наясно съм, че живота, няма универсален смисъл и точно това е нещото, което дава свобода и красота на всичко. Всеки се изправя пред предизвикателството да избере какво да следва и в какво да вярва.
6. Чувство за топка в стомаха?
7. Някак откъснат от всички(Това се случва, когато се появи чувството е стомаха.)
8. Страх, че ще загубя контрол?
9. Страх, че ако живота стане тежък ще направя нещо.
10. Че, ако работя или се почувствам претоварен ще свърша като него. (Това е другото най-страшно.)
11. Странно чувство, че живота е дълъг.(Което ме кара да мисля, че съм като човека от статията. Ужасяващо е.
12. Дори когато съм добре, ги има във 'бекграунд'.
13. След като се случи нещо от по-горните, започвам да мисля, защо и дали значи нещо.
14. Станал съм малко по-избухлив.
15. Постоянно съмнение, че е нещо сериозно или, че съм като човека от статията.. Т.е 'самоу...ц'
16. Не излизам толкова колкото преди.
17. Настроението ми не е добро както преди(когато тези неща се случват)
18. Нямам интерес към нищо когато това стане. (Но, не като депресия, а може би е? не знам, прочетох прекалено много неща и ми е трудно да определя.)
19. Някой дни спя по 9-10 часа(когато съм си легнал във време от порядъка на 5 сутринта.)
20.когато цял ден са се случвали горе описаните чувства, чувствам физическа умора(може би е депресия?)
21. Имам чувство, че е нещо необратимо, което ме ужасява.
Ходих на няколко психиатри. Никой не каза, че е 'клинична депресия' - това беше най-големият ми страх в началото. Мислех,че съм в такава. (Човека от статията е бил.)
Единият психиатър ми постави диагноза 'Разстройство в адаптацията.',но коментара му беше нещо от сорта на 'не знам точно какво ти е', а другият 'ОКР'.
Прочетох доста за почти всички диагнози:
Минах през биполярна депресия, шизофрения, психоза, генерализирано тревожно разстройство, окр, borderline personality disorder, дереализация, екзистенциална криза, екзистенциална депресия, дисоциация, деперсонализация и тн.
Но, симптомите ми не пасват на почти нищо, най-много пасва ОКР със тревожност.
Но, няма как да съм сигурен и всеки път когато публикувам нещо което описва състоянието ми, имам чувството, че съм пропуснал нещо.
П.С. : Когато например прочета за някой в депресия/мисли за с..., биполярна депресия и тн. В началото (?тревожността, може би?) се усилва и ми е трудно да намеря разлика, между мен и човека X. Което пък от своя страна още повече увеличава (?тревожността, може би?) и цикъла започва.
Полудявам ли и в опасност ли съм?
На какво ви прилича това?
Звучи ли като психоза с делюзии?
Звучат ли ви като 'реални мисли за самоу.....тво' или като 'натрапчиви ОКР мисли'? - НИКОГА не съм пожелавал да не се събудя, да не съществувам, да не съм се раждал и тн. Но, все пак има съмнение, което ме плаши.
Дори не знам дали са натрапливи, НИКОГА не съм го помислял СЪЗНАТЕЛНО. Но, все пак изглежда много реално. И примерно когато се ровя в интернет и попадна без да искам на някой който е така, чувствата се увеличават и започва да изглежда още по-реално. Но, след време се успокоявам, после пак започват съмненията и пак започва да изглежда реално и цикъла се повтаря.
П.С. Така, днес примерно бях, горе долу добре, бях с приятел навън, мислите ги имаше, но знаех, че не са реални, че не го искам.
Та тук кошмара започва отначало.
Малко преди да се приберем, започнах да се чувствам изморен и мислите и чувствата започнаха пак да провират глава.
Прибрах се, легнах да спя. Опитай се да заспя, но не можах на пълно. Нещо като полубудно състояние. Тези мисли и чувства станаха много силни за секунда или две. После се оправяй горе-долу. (Това се случва в полусънно състояние.) Събудих се и ме удариха с пълна сила, все едно наистина го исках, усетих някакво чувство за 'хванат в капан/в живота'??!?!?!.
П.С. много от мислите които минават през главата ми в такъв момент е как говоря с най-добрия си приятел и му казвам, че искам да умра и тн. Ужасно е. И примерно когато някои спомене нещо за работа, веднага в главата ми се появява нещо от сорта на 'Защо ми е да работя като мога да се с.......' и тн. И някакво чувство за отдалеченост от всички, все едно скоро ще го направя, не мога да го обясня странно е.
Нещо друго, примерно преди няколко вечера реших да стана и да изпуша една цигара, беше късно вечерта. Както пуших, погледнах към ножовете и си представих как взимам нож и го правя. Веднага след това се появи това чувство на 'хванат в клопка/в живота?!' Опитах се да се успокоя, но веднага след това се появи чувството, 'че, живота е безсмислен', всичко започна да изглежда прекалено истинско. Отидох в моята стая, легнах във леглото и се опитах да се успокоя, беше много трудно, постоянно ми минаваха всякакви ужасни мисли във главата и изглеждаха все едно наистина се чувствам така. След като се успокоих, се пооправих.
Какво е това?!
Благодаря предварително! Поздрави!