След много, МНОГО странната книга "Гравьор на сънища" на Александър Секулов х и разочарованието "Сребърният лебед" на Елена Делбанко, започнах "Балканска сага" на Кармен Мишу.
- Публикувана: 14 дек. 2017, 22:44 ч.
- Последно мнение: 16 фев. 2018, 19:59 ч.
В момента чета... 56
. 
Прочетох "Чудеса край малката река" .
Въпреки че не е от типа книги, които обикновено чета, с удоволствие давам 4* на тази наивна, но уютна история. Усещането да четеш тази стопляща сърцето книжка е подобно на това да се сгушиш премръзнал в меко одеяло с чаша горещо какао в студен зимен ден. А и понякога човек просто има нужда да прочете книга , за която знае,че каквото и да се случи, хепиендът е гарантиран
И да, наистина е клише до клише книгата от началото до края, но като се замисли човек простите и малки неща, които ни дават усещането за щастие в живота са винаги повече или по-малко клишета.Огромен плюс на книгата - кулинарните рецепти в края й
Трябва по-често да посягам и към такива книги
Завърших "Ритуалът" хареса ми много. Интересни са ми пещерите.
Започвам една книга,която търсих от няколко години и най-накрая я намерих! Филма съм го гледала 4-5 пъти! От книгата очаквам много повече!
Започвам една книга,която търсих от няколко години и най-накрая я намерих! Филма съм го гледала 4-5 пъти! От книгата очаквам много повече!
Взех, че я прочетох от читанка.Допадат ми такъв тип истории.Не знам дали си гледала този филм, но и той е на подобна темтика:
http://kinofen.net/filmi/drami/2092-what-dreams-may-come-1998.html
Чета The Summer Book на Туве Янсон и много ми харесва.
Преди това прочетох Helgonet и Gideons ring на Карин Герхардсен - те са от същата серия като Джинджифиловата къща. Въпреки че има някои недомислени неща в сюжетите К.Герхардсен пише приятно и увлекателно и понеже съм начинаеща в шведския, лекият й стил е голямо предимство. Въобще шведските криминални автори са ми силен стимул за учене
Преди това прочетох Helgonet и Gideons ring на Карин Герхардсен - те са от същата серия като Джинджифиловата къща. Въпреки че има някои недомислени неща в сюжетите К.Герхардсен пише приятно и увлекателно и понеже съм начинаеща в шведския, лекият й стил е голямо предимство. Въобще шведските криминални автори са ми силен стимул за учене
Прочетох "Сянката на вятъра". Писах по-рано, че чета и ми е все едно какво ще стане, обаче сюжетът малко по малко ме увлече и накрая завърших с 4 звезди и с увереността, че ще чета и останалите малко по-натам.
Сега продължавам с "Чудо" на Ар Джей Паласио. Бързам да я прочета, за да ида да гледам филма докато още е покината. Снощи минах първите 100 страници, чете се много бързо, ама и си поплаках хич да не е.
Сега продължавам с "Чудо" на Ар Джей Паласио. Бързам да я прочета, за да ида да гледам филма докато още е покината. Снощи минах първите 100 страници, чете се много бързо, ама и си поплаках хич да не е.
През уикенда почетох повече и финализирах и двете книги, които четях.
"Устои в пламъци" на Кен Фолет ми се стори не толкова добра, колкото "Устоите на Земята" и "Свят без край". Наивно изграждане на образи, които са или напълно положителни, или напълно отрицателни. Дадох 3 звезди в ГР, но май по-реалистична оценка е 2,5.
Завърших и "Вратата" на Магда Сабо, страхотна книга, дълбока, философска. 5 звезди без колебание.
Не съм започнала нова книга. Довечера ще решавам коя ще е.
"Устои в пламъци" на Кен Фолет ми се стори не толкова добра, колкото "Устоите на Земята" и "Свят без край". Наивно изграждане на образи, които са или напълно положителни, или напълно отрицателни. Дадох 3 звезди в ГР, но май по-реалистична оценка е 2,5.
Завърших и "Вратата" на Магда Сабо, страхотна книга, дълбока, философска. 5 звезди без колебание.
Не съм започнала нова книга. Довечера ще решавам коя ще е.
"Лятна книга" ми хареса много и на мен. А от Карин Герхардсен не съм чела нищо, все не стигам до нея.
Но от петък чета скоростно (така реших - да приключа бързо, затова зарязах другите книги, които четях) "De kommer att drunkna i sina mödrars tårar" ("Ще се удавят в сълзите на майките си") на Юханес Анюру, която взе наградата "Аугуст" за 2017-а - не съм сигурна дали е точно антиутопия, но става въпрос за това какво евентуално би било положението на "нешведите" в Швеция (което означава не само емигрантите, но и децата им родени в Швеция, както и всички с религия, различна от християнската), ако нещата продължат като досега - с нарастващото напрежение към бежанци и чужденци, към различните в много отношения, а и с нарастващата терористична заплаха. Много мрачна книга, макар и написана доста интересно, а и езикът е оригинален.
Като казах наградата "Аугуст": това е най-голямата шведска награда за литература, присъжда се веднъж годишно, в различни категории (има и за детска литература, и за художествена, и за специализирана). У нас са издадени някои от книгите, които са я спечелили:
- "Априлската вещица" на Майгул Акселсон - нея съм я препоръчвала многократно, а всеки, който я е прочел, е останал много впечатлен
- "Историята на една чудесна любов" от Карл-Юхан Валгрен (книгата е хубава, но е доста мрачна и тежка, затова според мен заглавието на български е подвеждащо в този си вид)
- "Посещението на придворния лекар" на Пер-Улув Енквист (страхотна, а може би сте гледали и филма по нея)
- "Поп музика от Пайала" на Микаел Ниеми
- а съвсем скоро ще излезе "Всичко, което не си спомням" на Юнас Хасен Кемири.
А от Карин Герхардсен не съм чела нищо, все не стигам до нея.Но от петък чета скоростно (така реших - да приключа бързо, затова зарязах другите книги, които четях) "De kommer att drunkna i sina mödrars tårar" ("Ще се удавят в сълзите на майките си") на Юханес Анюру, която взе наградата "Аугуст" за 2017-а - не съм сигурна дали е точно антиутопия, но става въпрос за това какво евентуално би било положението на "нешведите" в Швеция (което означава не само емигрантите, но и децата им родени в Швеция, както и всички с религия, различна от християнската), ако нещата продължат като досега - с нарастващото напрежение към бежанци и чужденци, към различните в много отношения, а и с нарастващата терористична заплаха. Много мрачна книга, макар и написана доста интересно, а и езикът е оригинален.
Като казах наградата "Аугуст": това е най-голямата шведска награда за литература, присъжда се веднъж годишно, в различни категории (има и за детска литература, и за художествена, и за специализирана). У нас са издадени някои от книгите, които са я спечелили:
- "Априлската вещица" на Майгул Акселсон - нея съм я препоръчвала многократно, а всеки, който я е прочел, е останал много впечатлен
- "Историята на една чудесна любов" от Карл-Юхан Валгрен (книгата е хубава, но е доста мрачна и тежка, затова според мен заглавието на български е подвеждащо в този си вид)
- "Посещението на придворния лекар" на Пер-Улув Енквист (страхотна, а може би сте гледали и филма по нея)
- "Поп музика от Пайала" на Микаел Ниеми
- а съвсем скоро ще излезе "Всичко, което не си спомням" на Юнас Хасен Кемири.
Не мога да не споделя колко съм очарована от "Възвишение" на Милен Русков. 
Толкова време я отлагах, защото е написана на старобългарски език, диалект, или както там е правилно да се каже, а имам лоши спомени от "Чичовци" - нищо не разбрах, хем че не съм съвсем от младото поколение. Но тази книга е написана много четивно, много ми допада езика, още повече ми допадат умозаключенията, до които достига героя (автора естествено). Радвам се, че не гледах филма първо, макар да казват, че е много добър, но не вярвам да може да предаде толкова добре размишленията на гереоите. Чудя се само доколко се основават на реални истории и доколко са собствено светоусещане.
Толкова време я отлагах, защото е написана на старобългарски език, диалект, или както там е правилно да се каже, а имам лоши спомени от "Чичовци" - нищо не разбрах, хем че не съм съвсем от младото поколение. Но тази книга е написана много четивно, много ми допада езика, още повече ми допадат умозаключенията, до които достига героя (автора естествено). Радвам се, че не гледах филма първо, макар да казват, че е много добър, но не вярвам да може да предаде толкова добре размишленията на гереоите. Чудя се само доколко се основават на реални истории и доколко са собствено светоусещане.
освен на Троая, съм отдадена и на детски книжки, които преди са ми били любими, покрай детето ми, на което ги предавам и четем съвместно (за да го уча на любов към книгите, каквато той си има от бебе, но и мързел бая...) Много ми е мило - "Туфо, рижият пират", "Хвърчащата класна стая", "Матилда" и "Ян Бибиян" ни минаха през ръцете напоследък Родена съм да живея в книгите и, разбира се, те са нищо без уюта на дома и семейството за мен.
Много ми е мило - "Туфо, рижият пират", "Хвърчащата класна стая", "Матилда" и "Ян Бибиян" ни минаха през ръцете напоследък Родена съм да живея в книгите и, разбира се, те са нищо без уюта на дома и семейството за мен. 
Вчера влязох в книжарницата за тетрадки на децата .
На рафта видях книгите " Бабо, разкажи ми спомен" и " Къде отиваш , пътнико? " .
Имах спомен за чуто интервю с авторката и импулсивно си ги купих. Ивинела Самуилова се казва, поправете ме ако греша.
" Знакът на българина" много ми е скучна и явно още не й е дошло времето.
На рафта видях книгите " Бабо, разкажи ми спомен" и " Къде отиваш , пътнико? " .
Имах спомен за чуто интервю с авторката и импулсивно си ги купих. Ивинела Самуилова се казва, поправете ме ако греша.
" Знакът на българина" много ми е скучна и явно още не й е дошло времето.
"Хвърчащата класна стая"
- "Априлската вещица" на Майгул Акселсон - нея съм я препоръчвала многократно, а всеки, който я е прочел, е останал много впечатлен
