Здравейте. Имам следния казус от нашата занималня ( 2-ри клас ): вчера разбирам, че госпожата дава на децата, които се справят по-добре, да проверяват домашните по математика на останалите. Колкото и формална да е такава проверка, намирам я за неприемлива по ред причини. Чудя се, дали това е обичайна практика, как да реагирам - да повдигна ли въпроса, или директно да отпиша детето си, защото и без това имам резерви към подготовката им там през тази година? Ще съм благодарна да споделите опит и мнения.
- Публикувана: 12 дек. 2017, 10:40 ч.
- Последно мнение: 13 март 2019, 21:01 ч.
Деца проверяват домашните на съучениците си😕
И аз не съм Ок. с това. Децата могат да бъдат много жестоки и да възникнат големи конфликти. В класа на дъщеря ми (в първи клас е ) си помагат взаимно. Дори чиновете им са така подредени, че да работят на групи, но корекциите ги прави учителката както трябва да бъде според мен.
Със сигурност не е практика, но това е един от работещите модели в много педагогики.
Монтесори, Джъмп мат и други:
1 Мотивираност
+
2 Мислене
+
3 Разбиране
+
4 Инициативност
+
5 Сътрудничество
⇓
6 Отличен успех
Последните 2 точки в този модел включват и тази практика. Въпроса е учителя да я контролира...че може да се изроди, както виждам и коментарите на други потребителки
Монтесори, Джъмп мат и други:
1 Мотивираност
+
2 Мислене
+
3 Разбиране
+
4 Инициативност
+
5 Сътрудничество
⇓
6 Отличен успех
Последните 2 точки в този модел включват и тази практика. Въпроса е учителя да я контролира...че може да се изроди, както виждам и коментарите на други потребителки
Не познавам добре метода Монтесори и не мога да го коментирам. От друга страна, съмнявам се, че е съпоставим с нашия случай, в който госпожата събира тетрадките и вика две деца при нея да проверяват. Вярвам, че контрола е прерогатив на учителя. Не е за рутинна проверка на отговори с ограждане, а за отворени задачи. Вчера двете проверяващи деца са били освободени от преписване на текст, дълъг две пълни страници, което в очите на дъщеря ми ( а и в моите ) изглежда несправедливо. Усещам едно тихо недоволство, а и като цяло тя не е ОК с тази система - притеснява се, че съученик може да открие грешка, което не важи за госпожата.
Това беше практика при някои учители още от наше време. Не виждам проблем. Използва се за точни проверки, когато е за ограждане или при търсене на даден точен отговор, така че е по-скоро рутинно, не зависи от лично отношение или знания.
Не одобрявам тази практика. Ако оценяването ще е по Монтесори, то и преподаването трябва да е такова, иначе си е манджа с грозде. Освен това ако съответният педагог е решил да практикува по този начин то би било хубаво да си подбере деца, които хем ще се справят със задачата, хем няма да се водят от лични мотиви.
... които хем ще се справят със задачата, хем няма да се водят от лични мотиви.
Вероятно децата са много и учителката си мисли, че е много хитро да си спести работа и време така.
Занималните в училище по принцип са един голям компромис.
Много рядко има свестни учители там, рядко са малко деца, на които наистина могат да обърнат внимание.
В повечето случаи са хора, хванати от незнайно къде, които се грижат децата да не се изтрепят и евентуално да си напишат домашните. А по- точно - да ги препишат.
Много рядко има свестни учители там, рядко са малко деца, на които наистина могат да обърнат внимание.
В повечето случаи са хора, хванати от незнайно къде, които се грижат децата да не се изтрепят и евентуално да си напишат домашните. А по- точно - да ги препишат.
Когато родител има резерви към дадена практика на учителя на детето му е добре да разговаря с въпросния учител относно целите. Когато детето му изпитва някакъв дискомфорт, разговорът е наложителен. Вашият случай е такъв.
Ако всяко дете проверява работата на някой друг, приемам го нормално и градивно, защото създава наблюдателност, която ще бъде полезна в прегледа на личните му дейности. Вариант е и дежурните да го правят. Така всички деца да минат през помощничеството.
Ако всяко дете проверява работата на някой друг, приемам го нормално и градивно, защото създава наблюдателност, която ще бъде полезна в прегледа на личните му дейности. Вариант е и дежурните да го правят. Така всички деца да минат през помощничеството.
Ако моделът на работа действително е по-добре справящите се ученици да проверяват домашните на по-слабите, то според мен е грешен. Аз имам спомен от моите ученически години, когато са ни казвали да си разменим тетрадките (по двойки спрямо това, как сядаме на чина) и всъщност беше вълнуващо, но първо - това упражнение се случваше рядко, и второ - в крайна сметка се дискутираше какви са верните отговори, защо са такива и, ако има някаква системна грешка, допускана от голяма част от класа, как да бъде изправена.
Каква би била ползата за по-слабия ученик, ако по-способният му "начерви" домашното, но липсва обяснение на решението? Да не говорим и за неравностойното положение, в което учениците биват поставени при тази ситуация. Най-вероятният резултат е общо озлобление на групата в занималнята срещу групичката съученици, които ги проверяват.
Есме В, струва си въпросът да бъде повдигнат на родителска среща. Дотогава можеш да говориш със своето дете, че тези, "проверяващите", изпълняват указания на учителя по същия начин, по който всички в групата са задължени да ги спазват. И че най-добре за него би било, ако помоли съученика, проверил домашното му, да му отдели малко време за обяснение на онези задачи, където е сгрешено, и така да попълни собствените си пропуски.
Каква би била ползата за по-слабия ученик, ако по-способният му "начерви" домашното, но липсва обяснение на решението? Да не говорим и за неравностойното положение, в което учениците биват поставени при тази ситуация. Най-вероятният резултат е общо озлобление на групата в занималнята срещу групичката съученици, които ги проверяват.
Есме В, струва си въпросът да бъде повдигнат на родителска среща. Дотогава можеш да говориш със своето дете, че тези, "проверяващите", изпълняват указания на учителя по същия начин, по който всички в групата са задължени да ги спазват. И че най-добре за него би било, ако помоли съученика, проверил домашното му, да му отдели малко време за обяснение на онези задачи, където е сгрешено, и така да попълни собствените си пропуски.
Когато родител има резерви към дадена практика на учителя на детето му е добре да разговаря с въпросния учител относно целите. Когато детето му изпитва някакъв дискомфорт, разговорът е наложителен. Вашият случай е такъв.
Ако всяко дете проверява работата на някой друг, приемам го нормално и градивно, защото създава наблюдателност, която ще бъде полезна в прегледа на личните му дейности. Вариант е и дежурните да го правят. Така всички деца да минат през помощничеството.
Ако всяко дете проверява работата на някой друг, приемам го нормално и градивно, защото създава наблюдателност, която ще бъде полезна в прегледа на личните му дейности. Вариант е и дежурните да го правят. Така всички деца да минат през помощничеството.
да. така мисля и аз
Каква би била ползата за по-слабия ученик, ако по-способният му "начерви" домашното, но липсва обяснение на решението? Да не говорим и за неравностойното положение, в което учениците биват поставени при тази ситуация. Най-вероятният резултат е общо озлобление на групата в занималнята срещу групичката съученици, които ги проверяват.
Виждам, че силно се подценява зрелостта на децата. В тази възраст те имат много по-нормален подход към околните от нас - възрастните.
Вече казах, че системата не е "всеки на всеки", не се цели наблюдателност или развитие на някакво друго полезно умение. Всъщност, не съм убедена че изобщо има някаква дълбока мисъл в този метод. Просто госпожата не смогва да провери всичко и разчита на малко помощ от 1-2 деца, които се справят по-добре. Факт е, че този подход демотивира
моето дете. Както и да е, реших какво ще прама. Благодаря за мненията.
... разчита на малко помощ от 1-2 деца, които се справят по-добре. Факт е, че този подход демотивира
...
...
Защото се оказва сред групата на останалите ?
е, айде сега - завист. Няма как да знаем детето на авторката колко се старае, колко му се получава и дали завижда. Няма как да знаем също какво и как коментират проверяващите деца.
Скрит текст:
Не го намирам за редно. не и по начина по който се случва. В класа на моето дете има огромна разлика в нивото. Като ги слушам какво кометират знаещите ми става лошо. Моето е в тази група и непрекъснато обяснявам, но има родители на които им е смешно. Ако учителката даде на тези 5-6 деца да коригират работите на другите представям си какви подигравки и глупости ще има, а живея на място където да не ти върви в училище не е кой знае какъв проблем.
защото тези деца, проверяващите т.е. помагащите на учителката се ползват с привилегии, което е дразнещо за останалите.
а може би може да опита да е сред добрите и да проверява и тя ? ама се иска малко усилия , а не само завист.
Виждам, че силно се подценява зрелостта на децата. В тази възраст те имат много по-нормален подход към околните от нас - възрастните.
Вече казах, че системата не е "всеки на всеки", не се цели наблюдателност или развитие на някакво друго полезно умение. Всъщност, не съм убедена че изобщо има някаква дълбока мисъл в този метод. Просто госпожата не смогва да провери всичко и разчита на малко помощ от 1-2 деца, които се справят по-добре. Факт е, че този подход демотивира
моето дете. Както и да е, реших какво ще прама. Благодаря за мненията.
1. За проверяваните - чувстват се дискриминирани.
2. За проверяващите - набират нереално самочувствие, което се обръща против тях.
а може би може да опита да е сред добрите и да проверява и тя ? ама се иска малко усилия , а не само завист.
Има една много хубава практика, която е тотално непозната в нашето образование. Казва се peer review. Върши отлична работа. Тя не се изчерпва само с "начервяване" на домашното на другарчето, но включва и аргументиране на направените забележки и поставената оценка. Така изпълнена, би дала добри резултати, а не озлобление.
Ако съм родител на "привилегированото" дете, ще питам пък аз, защо, докато другите работят нещо различно, моето ще проверява, т.е. ще си стои на задача, която вече е изпълнило.
Иначе този подход, ако допълва упражнението, може да е полезно, наистина. Например след като свършат, да си разменят две по две тетрадките, да си обсъдят, кое, според кой е вярно и да стигнат до общи изводи.
Иначе този подход, ако допълва упражнението, може да е полезно, наистина. Например след като свършат, да си разменят две по две тетрадките, да си обсъдят, кое, според кой е вярно и да стигнат до общи изводи.
...
Подкрепям мнението на Ами сега - някои деца, почувствали се "овластени", бързо биха проявили надменно отношение към съучениците си, ако не са натоварени и със задължението да обясняват и помагат на по-слабите.
Подкрепям мнението на Ами сега - някои деца, почувствали се "овластени", бързо биха проявили надменно отношение към съучениците си, ако не са натоварени и със задължението да обясняват и помагат на по-слабите.
Случва се обаче обратното и не отличниците се почувстват овластени, а по-скоро посредсвените виждат , че има приложение за по-добрите и ритат. Да. Това е . Имаше един виц за българите в казана в Ада . Нямали нужда от дяволи да ги натискат вътре. Те един друг се дърпат надолу.
Ако съм родител на "привилегированото" дете, ще питам пък аз, защо, докато другите работят нещо различно, моето ще проверява, т.е. ще си стои на задача, която вече е изпълнило.
. И какво градивно има в това за напредналото дете?
Ако съм родител на "привилегированото" дете, ще питам пък аз, защо, докато другите работят нещо различно, моето ще проверява, т.е. ще си стои на задача, която вече е изпълнило.
Но съм съгласна, че това може да бъде полезен подход, при определени задачи и определено не по математика.
... Не мисля, че е типично за деца на тази възраст да действат по този начин.
Аз бих му казала щом такава е системата да се постарае да е сред проверяващите и бих говорила с учителката за ротационен принцип.
... Не мисля, че е типично за деца на тази възраст да действат по този начин.
Аз бих му казала щом такава е системата да се постарае да е сред проверяващите и бих говорила с учителката за ротационен принцип.
Групата на отличниците не е от 1 или 2 деца. Резултатите са различни в редовните часове и в занималнята.
Определено!
Явно не се разбираме.
... вчера разбирам, че госпожата дава на децата, които се справят по-добре, да проверяват домашните по математика на останалите. ...
Говорим за занималня. Хубаво е , че поне някой поглежда и помага. Може и да не си прави труда и дотолкова.
В Германия в училищата е практика отличниците да дават платени уроци на @останалите@ със съдействието на училището. Нормална практика.
Разбирам ми ви, не бих одобрила подобна практика във втори клас, нищо че синът ми е отличник. Ако няма кой спокойно и достъпно да обясни на детето, каквото не му ясно и то да схване логиката на решението на задачите, този метод според мен натоварва излишно децата, докато учителката от занималнята чопли в интернет, докато стане време да връчи питомците си на родителите им.
Степенувам ги ...
добре, замести твоето степенуване в моето мнение с отличниците и посредствените и пак остава същото мнение.
Поглеждат ги, но не си ги обясняват. Диктуват си вярното решение.
Адмирации за Мария Монтесори. Собственото и дете обаче е отгледано в приемно семейство.
Е и? Тъпо е, че се е налагало да крие извънбрачно дете в силно католическа страна, за да може да работи и да го издържа, но какво общо има това с темата?
Отказала е да сключи брак с бащата на детето и е предпочела кариерата пред детето си макар и водена изцяло от алтруизъм.
Много правилно е, че е отказала. Не всяка жена тогава , а и сега би имала смелостта и организацията
Отказала е да сключи брак с бащата на детето и е предпочела кариерата пред детето си макар и водена изцяло от алтруизъм.
Много правилно е, че е отказала. Не всяка жена тогава , а и сега би имала смелостта и организацията
Скрит текст:
не тя отказва, а потенциалната свекърва, произхождаща от стара аристокрация, не дава съгласие за брак и Монтесано оттегля предложението. Уж се разбират той да даде името си на детето и то да остане при негови далечни роднини, пък те да си продължават по старому, само че след две години той бие отбой и се жени за аристократка.
Изборът й е точно никакъв - в края на 19 век болниците в Италия са католически, познай как ще оставят на работа лекарка с извънбрачно дете и как такава изобщо би си си намерила някаква работа.
Изборът й е точно никакъв - в края на 19 век болниците в Италия са католически, познай как ще оставят на работа лекарка с извънбрачно дете и как такава изобщо би си си намерила някаква работа.
Мотиваци, монтесори, дрън-дрън! Едни некомпетентни се опитват да оценяват други некомпетентни. ако исках второкласник да учи моявторокласник, щях да сменя учителката с второкласничка.
Имаше един период, в който в основен курс дежурните проверяваха домашните. Познайте какъв цирк ставаше, когато слабите ученици тръгнеха да проверяват отличниците. Направо си беше трагедия.
Имаше един период, в който в основен курс дежурните проверяваха домашните. Познайте какъв цирк ставаше, когато слабите ученици тръгнеха да проверяват отличниците. Направо си беше трагедия.
Мотиваци, монтесори, дрън-дрън! Едни некомпетентни се опитват да оценяват други некомпетентни. ако исках второкласник да учи моявторокласник, щях да сменя учителката с второкласничка.
Имаше един период, в който в основен курс дежурните проверяваха домашните. Познайте какъв цирк ставаше, когато слабите ученици тръгнеха да проверяват отличниците. Направо си беше трагедия.
Имаше един период, в който в основен курс дежурните проверяваха домашните. Познайте какъв цирк ставаше, когато слабите ученици тръгнеха да проверяват отличниците. Направо си беше трагедия.
Защо винаги считаме, че децата са некомпетентни. Има деца които се справят с учебният материал не по зле от много възрастни. Все още считаме, че само възрастта е мерило за знания и умения. Отмина времето в което цели семйства живееха в една къща и се слушаше думата на най-възрастният. В 90% от случайте младите са по-адаптивни от възрастните. Та и тук. Учителката избрала две справящи се деца да й помагат. Кое е лошото? Това че учителката иска всичко да бъде проверено и не и стигат ръце? Това, че детето на авторката се чуства неконфортно, защото то не е от провдряващите? Разбираемо е всяка майка да бди като орлица и да иска детето й да се чудства добре и спокойно. Но живота е шарен и най- важното е човек да се адаптира според ситуацията.
Абе защо така ми се струва, че все хитруващите се адаптират към въпросната ситуация. Другите, които са принципни, нещо не успяват да я разберат тая адаптация.
Въобще не съм от майките, които бдят като орлици, но да видя тест за отличен, на който е поставена добра оценка ми е меко казано странно.
Въобще не съм от майките, които бдят като орлици, но да видя тест за отличен, на който е поставена добра оценка ми е меко казано странно.
Има деца които се справят с учебният материал не по зле от много възрастни.
Мотиваци, монтесори, дрън-дрън! Едни некомпетентни се опитват да оценяват други некомпетентни. ако исках второкласник да учи моявторокласник, щях да сменя учителката с второкласничка.
Имаше един период, в който в основен курс дежурните проверяваха домашните. Познайте какъв цирк ставаше, когато слабите ученици тръгнеха да проверяват отличниците. Направо си беше трагедия.
Имаше един период, в който в основен курс дежурните проверяваха домашните. Познайте какъв цирк ставаше, когато слабите ученици тръгнеха да проверяват отличниците. Направо си беше трагедия.
Аааа да. Без мотивации и дрън дрън. Дайте камшика и глейте кво стааа !!
Има деца които се справят с учебният материал не по зле от много възрастни.
Никъде не пише децата да преподават и оценяват. Отбелязват грешки?
В такива случаи , родителите на по-напредналите деца се питат какво прави учителката за да не скучаят техните. Ами ей на жената се опитва да вкара всички в процеса.
Аз не смятам, че във втори клас трябва да мотивирам със състезание. В момента трупат фундамент и е много важно да разбират всяко нещо, което правят, т.е. трябва да се обяснява и провокира мислене. Гони се максимума от всички деца, общо. Не разбират ли, губят интерес. И мисля, че на тази възраст, това да изкараш две деца с афинитет към математиката пред всички и да кажеш "гледайте ги", няма да мотивира, а ще де-. Всъщност, сегашното положение ми се вижда "дайте камшика".
Ще изчакам малко да видя как ще се развие метода и как ще повлияе на дъщеря ми и, в зависимост, от това ще преценя какво да правя.
Ще изчакам малко да видя как ще се развие метода и как ще повлияе на дъщеря ми и, в зависимост, от това ще преценя какво да правя.
Аз не смятам, че във втори клас трябва да мотивирам със състезание. В момента трупат фундамент и е много важно да разбират всяко нещо, което правят, т.е. трябва да се обяснява и провокира мислене. Гони се максимума от всички деца, общо. Не разбират ли, губят интерес. И мисля, че на тази възраст, това да изкараш две деца с афинитет към математиката пред всички и да кажеш "гледайте ги", няма да мотивира....
На тази възраст децата учат най-бързо и лесно едно от друго. Ако някое дете обясни на другото каквото не е доразбрало от обясненията на учителите ще е много по-лесно отколкото един възрастен да каже> ама вие това сте го учили толкова много как така не го разбра? Не го ли прочете?
Ако едно дете е разбрало , а друго не то едното може да бъде помолено да обясни как разбира нещата . Аз нищо лошо не виждам.
Ако методиката я разширят извън параметрите на проверяването, а е менторинг и учене на групи ...
Ако отбелязването на грешки от учителката би донесло според вас по-голям напредък - протестирайте. Отново ще имате отбелязани грешките . Разбирането на материала ще остане за в къщи. Голямо постижение. Следва какво ? Разправия с учителите защо детето ви не е разбрало и накрая чуденка защо нищо не прави и чака някой да му е виновен и други не се показват по-дори за да не го обидят.
Вместо да се учи от по-добрите и да се стреми да е като тях.
Както и да е.
Добре. В крайна сметка - напредналите шарят по тетрадките на съучениците си с червено и ги връщат без обяснения или шарят с червено по тетрадките на съучениците си и се мотивират? Щото едното е обясняване и преподаване, другото е акт, който може да предизвика доста негативизъм и не от злоба и завист.
Иначе да - на тази възраст учат едно от друго, но поставени в подходяща ситуация. Тази не я намирам за такава.
Иначе да - на тази възраст учат едно от друго, но поставени в подходяща ситуация. Тази не я намирам за такава.
I.Hr именно. Аз затова предложих вместо да спорят кой шари в тетрадките да говорят с учителката за разширяване и подобряване на процеса.
Но както гледам идеята е по-скоро да няма видна класификация на по-добри и останалите , като тогава никакво подобряване на процеса не е възможно. Единствено може да се накара учителката да шари в тетрадките докато останалите правят едното нищо от обучението заедно. Белким да не иълезне единия по-добър. Може би трябва да включат мобилните и всеки в своето мониторче докато даскалицата проверява. Тогава няма да има засегнати амбициозни деца.
Free Agent давам просто предложение.
Но както гледам идеята е по-скоро да няма видна класификация на по-добри и останалите , като тогава никакво подобряване на процеса не е възможно. Единствено може да се накара учителката да шари в тетрадките докато останалите правят едното нищо от обучението заедно. Белким да не иълезне единия по-добър. Може би трябва да включат мобилните и всеки в своето мониторче докато даскалицата проверява. Тогава няма да има засегнати амбициозни деца.
Free Agent давам просто предложение.
Не шарят с червено; първо и решават, и поправят с молив, след проверката пишат верните отговори с химикал (предполагам, че класната е изревала за драсканиците). Не знам дали и доколко обясняват - виждам изтритото решение и след това вярно и прегледно записано от дъщеря ми с химикал, но като коментираме домашното вкъщи, тя не е разбрала как е получила верен отговор. Не зная кой и как обяснява и дали, или тя не разбира. Когато ги изговорим вкъщи, и става ясно.
Ох, наистина не се разбираме. Никой не завижда, никой не иска да няма по-добри. Искам просто занималнята да не е изгубено време, защото след 8 часа в училище, то няма сили за смислени занимания.
Ох, наистина не се разбираме. Никой не завижда, никой не иска да няма по-добри. Искам просто занималнята да не е изгубено време, защото след 8 часа в училище, то няма сили за смислени занимания.
...
Ох, наистина не се разбираме. Никой не завижда, никой не иска да няма по-добри. Искам просто занималнята да не е изгубено време, защото след 8 часа в училище, то няма сили за смислени занимания.
Ох, наистина не се разбираме. Никой не завижда, никой не иска да няма по-добри. Искам просто занималнята да не е изгубено време, защото след 8 часа в училище, то няма сили за смислени занимания.
Само предлагам .
Не шарят с червено; първо и решават, и поправят с молив, след проверката пишат верните отговори с химикал (предполагам, че класната е изревала за драсканиците). Не знам дали и доколко обясняват - виждам изтритото решение и след това вярно и прегледно записано от дъщеря ми с химикал, но като коментираме домашното вкъщи, тя не е разбрала как е получила верен отговор. Не зная кой и как обяснява и дали, или тя не разбира. Когато ги изговорим вкъщи, и става ясно.
Ох, наистина не се разбираме. Никой не завижда, никой не иска да няма по-добри. Искам просто занималнята да не е изгубено време, защото след 8 часа в училище, то няма сили за смислени занимания.
Ох, наистина не се разбираме. Никой не завижда, никой не иска да няма по-добри. Искам просто занималнята да не е изгубено време, защото след 8 часа в училище, то няма сили за смислени занимания.
Моето дете е на целодневно обучение , така че домашни има само в събота и неделя. Но имат часове по самоподготовка. Това не е времето в което да им обясняват а време да затвърдят взетият материал. Ако сутринта са им предали нещо то след обяд се затвърждава. Ако има въпроси отвреме на време учителката най-вероятно би ги обяснила. Но ако има пропуски, те са си чисто за разясняване у дома. Голяма част от децата искат лично отношение, на тях да им е обяснено, на тях да е показано. Нищо че госпожата вече го е обяснила 2 пъти. И ако имате притеснения относно знанията и разбиранията на детето е хубаво да говорите с учителя. Което няма нищо общо с това кой проверява.
Ами, за мен има значение, защото това я притеснява и демотивира. Привърженик съм по-скоро на Макаренко, отколкото на Монтесори и не очаквам да и осигуряват безкраен комфорт. Не съм педагог, за да преценя доколко може да се самоподготвя и къде трябва да вляза с обяснения - вкъщи правя каквото сметна за нужно. От началото на годината оценявам занималнята като загуба на ценно време, сега с този нов метод затвърждавам преценката си.
Мотиваци, монтесори, дрън-дрън! Едни некомпетентни се опитват да оценяват други некомпетентни. ако исках второкласник да учи моявторокласник, щях да сменя учителката с второкласничка.
Имаше един период, в който в основен курс дежурните проверяваха домашните. Познайте какъв цирк ставаше, когато слабите ученици тръгнеха да проверяват отличниците. Направо си беше трагедия.
Имаше един период, в който в основен курс дежурните проверяваха домашните. Познайте какъв цирк ставаше, когато слабите ученици тръгнеха да проверяват отличниците. Направо си беше трагедия.
Защо винаги считаме, че децата са некомпетентни. Има деца които се справят с учебният материал не по зле от много възрастни. Все още считаме, че само възрастта е мерило за знания и умения. Отмина времето в което цели семйства живееха в една къща и се слушаше думата на най-възрастният. В 90% от случайте младите са по-адаптивни от възрастните. Та и тук. Учителката избрала две справящи се деца да й помагат. Кое е лошото? Това че учителката иска всичко да бъде проверено и не и стигат ръце? Това, че детето на авторката се чуства неконфортно, защото то не е от провдряващите? Разбираемо е всяка майка да бди като орлица и да иска детето й да се чудства добре и спокойно. Но живота е шарен и най- важното е човек да се адаптира според ситуацията.
Защото са некомпетентни - във втори клас все още не са ограмотени стабилно, имат сума празнини и грешки изцяло в езиковата система и в частност в книжовния език. Учителката като не може да провери всичко, това си е неин проблем. Ако една второкласничка е напълно способна и компетентна да провери домашните на другите второкласници, то тогава за какво ни е учителката? И второкласничка стига. Учителката да си реши проблема с домашните. Едно време, че и когато моите деца бяха в малките класове, учителката всеки ден разнасяше тетрадките с домашното до къщи. И едната ми баба беше учителка и макари смътни, имам спомени как вечно вкъщи носеше тетрадки да проверява, всяка вечер. Не е давала на децата да й решават проблема с ръцете и домашните. Аз не изпращам детето на училище, за да проверява чуждо домашно или на него да му проверява дете домашното, защото иначе фАйда нула - аз със сигурност имам ръце да му проверя домашното. Справящите се деца са второкласници, а не гимназисти, ако щеш. Кога за последно си гледала компетентността на малките ученици? Защото аз я виждам доста често и то не с моите деца, защото те вече пораснаха, а с други деца. Мога да ти изброя колко грешки един второкласник може да допусне в едно домашно, при това не говоря за дете с обучителни проблеми, а съвсем обикновено. Точно никога няма да се съглася дете да проверява домашното на друго дете. Учителката да не се опитва да пробутва идиотски решения, само и само да оправдае своята некомпетентност като организиране на работата си.
И все пак да не забравяме, че става въпрос за занималня. Занималнята не е точно училище. Това е място, където децата си губят времето, чакайки заетите им родители да свършат работа. Ако говорим за целодневно обучение, тогава ситуацията ще е различна. В случая обаче говорим за претъпкана стая, обикновено с деца от 2-3 паралелки (не знам за конкретното училище как е, но предполагам децата не са от един клас). Често различните класове имат различни домашни, имат различни предмети за следващия ден, а учителката на занималнята е само една. Решението е едно: стискане на зъби или отписване на детето от занималнята.
Защото сега поне деца проверяват задачите, грешните се поправят и в крайна сметка на следващия ден учителката получава вярно написано домашно. Доста по-често се случва домашните да се предават с грешки или още "по-ползотворното" възпитателката да напише цялото домашно на дъската, а децата да го препишат. В този случай всичко-знаещите-майки поне няма да твърдят, че учителката си цъка в нета, тя е заета да пише по дъската.
Защото сега поне деца проверяват задачите, грешните се поправят и в крайна сметка на следващия ден учителката получава вярно написано домашно. Доста по-често се случва домашните да се предават с грешки или още "по-ползотворното" възпитателката да напише цялото домашно на дъската, а децата да го препишат. В този случай всичко-знаещите-майки поне няма да твърдят, че учителката си цъка в нета, тя е заета да пише по дъската.
Разбира се, че е вредна. Ако искаме нещо полезно за децата, трябва да се работи в посока целодневно обучение. И то такова, което не е по 10 астрономически часа на ден. Само че няма как да стане. В масовия случай занималнята се прави по една на целия випуск и учителката цяла година се чуди как да накара поне десетина хлапета да се откажат. Има и изключения, разбира се, но те са точно това - изключения.
това не е опрабдание. такава занималня е дори вредна.
Дам . Ами значи всяка занималня е вредна, защото какво се разбира под занималня ? И какво предлагаш? Платени уроци за недоразбралите вместо занималня ?
Даже ме учудва , че в България със занималня се занимава учителка. В Германия са възпитатели. Както в детската градина. Т.е. ученето е в училище, а занималнята е за гледане на деца в отсъствието на родителите им. Останалото са организация на децата и инициатива на възпитателките.
Разбира се, че е вредна. Ако искаме нещо полезно за децата, трябва да се работи в посока целодневно обучение. И то такова, което не е по 10 астрономически часа на ден. Само че няма как да стане. ...
Имат няколко учебни часа. После имат една голяма пауза в която се чудят какво да правят. Обяд. Втора голяма пауза бутане, ритане и катерене по катерушки. Писане на домашни , около 1 учебен час , вече е станало към 3 часа следобеда . Следва някакъв СИП , който я го има я го няма ... и от 16 до 17 голяма пауза в която децата се взимат от родителите.
Т.е. Между последния час преди обяд и взимането в 16 до 17 часа единственото смислено нещо е писането на домашните 1 час, за което практически детето виси в училището мин. 5 часа след заниманията. Целодневна форма се нарича това , но родителите масово я отбягват. Освен тези , които само се чудят как да се откачат от децата и бутане , ритане, катерене по катерушки не е идеално за тях.
Другите предпочитат да си приберат детето или да го оставят на платена занималня в половиндневно у-ще. Ако е на занималня и детето е добре със самоорганизацията и иска то си пише домашните там с помощ. В противен случай се занимава с други неща, но при по-качествен надзор от @голяма пауза на двора ... @ и е в състояние в къщи да напише с родителите си домашните за 1 час. Ние сме на вариант 2 и не ползваме нито едно целоднвено у-ще. Дали гимназия или основно всее загуби време .
Това, което описваш, си е типичната българска организация на учебното време и в момента. Цялото висене следобед в училище включва писане на някакви домашни, ядене и тичане/катерене/блъскане.
За начало качествената организация на учебното време включва целодневна организация, в която децата учат (не задължително под формата на учебни часове) и изключва домашните работи. За мен лично домашните работи са израз на безсилието на учителите (и родителите) да накарат детето да се подготви без някакъв елемент на задължителност. Без домашно по математика, детето няма да реши нито една допълнителна задача, без домашно по литература, няма да напише нито един смислен текст и т.н. Само че много се отклонихме от темата на авторката, извинявам се за което.
За начало качествената организация на учебното време включва целодневна организация, в която децата учат (не задължително под формата на учебни часове) и изключва домашните работи. За мен лично домашните работи са израз на безсилието на учителите (и родителите) да накарат детето да се подготви без някакъв елемент на задължителност. Без домашно по математика, детето няма да реши нито една допълнителна задача, без домашно по литература, няма да напише нито един смислен текст и т.н. Само че много се отклонихме от темата на авторката, извинявам се за което.
Хох. Пишем домашни като луди. Дори след като големия на занималнята се самоорганизира и си ги пише в къщи се продължава с писане, обяснение , подготовка . Да не говорим за наказателните работи за неносене на материали например . Предния уикенд цял уикенд се занимава с един лист задачи. 1 лист преди да го разпише.
Да не говорим , че малкия пристигна в къщи с домашно за азбуката и за гласни и съгласни и нямаше идея за какво става дума и какво са това гласни. Баща му ходи да каже на учителката да вземе да му обясни . Тя каза че ами в условието на заданието можело да се прочете какво има да се прави ние можело да му обясним. Обяснихме му, но пак и казахме да вземе да обърне внимание , явно нещо не е в час с материала . Тя щяла да му обясни . Не му беше обяснила до вчера.
Ако се бута с някое друго дете в час и я ядосва обаче веднага се захваща да пише репорт.
Та така.
Да не говорим , че малкия пристигна в къщи с домашно за азбуката и за гласни и съгласни и нямаше идея за какво става дума и какво са това гласни. Баща му ходи да каже на учителката да вземе да му обясни . Тя каза че ами в условието на заданието можело да се прочете какво има да се прави ние можело да му обясним. Обяснихме му, но пак и казахме да вземе да обърне внимание , явно нещо не е в час с материала . Тя щяла да му обясни . Не му беше обяснила до вчера.
Ако се бута с някое друго дете в час и я ядосва обаче веднага се захваща да пише репорт.
Та така.
Здравейте. Имам следния казус от нашата занималня ( 2-ри клас ): вчера разбирам, че госпожата дава на децата, които се справят по-добре, да проверяват домашните по математика на останалите. Колкото и формална да е такава проверка, намирам я за неприемлива по ред причини. Чудя се, дали това е обичайна практика, как да реагирам - да повдигна ли въпроса, или директно да отпиша детето си, защото и без това имам резерви към подготовката им там през тази година? Ще съм благодарна да споделите опит и мнения.
Като прочетох и останалите ти пояснения - не ми допада този подход като цяло.
Защото от корекцията така няма смисъл, след като не се обяснява и детето не разбира грешките си.
И аз лично никога не съм споделяла идеята за изтъкване на позитивните качества само на няколко ученика от класа. Това е пречка за развитието на останалите деца, т.к. у тях се поражда и поддържа убеждението за по-трудно справящи се. Те свикват с тази идея и не търсят развитие, а подкарват по този наклон. Въобще състезателното начало, особено при малки ученици, лично аз не приемам като начин за мотивация за развитие. Често в начална степен си има една учителка и още една за занималня, които си нацелват няколко любимци и те остават такива до края. Това е едно от най- неприятните за колектива като цяло и за развитието на членовете му неща. Липсата на справедливост поражда дразги и недобри отношения. Както и изкривява обективното възприемане и себевъзприемане при още недостатъчно развили себепознанието си деца.
За тази възраст лично на мен подходът не ми харесва. Ако корекцията се прави от по-големи ученици и се дават ясни обяснения - бих приела. Но не и това, за което споделяш. Ако ще се правят проверки - то нека всяко дете да проверява тетрадката на друго - това е нелоша редакторска задача, все пак. Така всяко дете има възможност да равие и това умение и се предодставя еднакво шанс на всички, а не само на няколко учителски любимеца. НО накрая учителката следва да има последната дума след лична проверка на всичко.
И в нашия клас чух за новата практика "проверка на задачи/упражнения от съученици". И в първия момент се възмутих вътрешно - просто си представих как тая инициатива настройва децата едни срещу други: по-знаещите са с права да те учат (нещо като учители), а другите - да ги слушат, да вярват на знанията им и да им се подчиняват (ако се изисква поправяне на грешките).
Обаче, изненада ме спокойното приемане на тая практика от детето ми (от проверяваните деца). И тогава си дадох сметка, че наистина процесът има две страни - едната е с нагласата за ПОМОЩ (един вид съученикът, който проверява да ти помогне да видиш грешките си преди госпожата, нищо, че ги е отбелязал с червено) А другата нагласа е един вид НАЗИДАТЕЛНА - (да изкарат грешките ти на показ за да се засрамиш, че грешиш и че знаеш по-малко от връстниците си.
Явно, нашата госпожа е намерила правилния подход и удачно използва тази практика , при това с мярка, а не много често.... И забравих да добавя, че от голямо значение е и фактът, че госпожата задължително проверява и проверките на проверяващите отличници. Т.е. - държи нейния контрол най-меродавен, както и е редно за един учител.
Обаче, изненада ме спокойното приемане на тая практика от детето ми (от проверяваните деца). И тогава си дадох сметка, че наистина процесът има две страни - едната е с нагласата за ПОМОЩ (един вид съученикът, който проверява да ти помогне да видиш грешките си преди госпожата, нищо, че ги е отбелязал с червено) А другата нагласа е един вид НАЗИДАТЕЛНА - (да изкарат грешките ти на показ за да се засрамиш, че грешиш и че знаеш по-малко от връстниците си.
Явно, нашата госпожа е намерила правилния подход и удачно използва тази практика , при това с мярка, а не много често.... И забравих да добавя, че от голямо значение е и фактът, че госпожата задължително проверява и проверките на проверяващите отличници. Т.е. - държи нейния контрол най-меродавен, както и е редно за един учител.
Peer review методът е добър за по-големи деца - поне 5 клас и нагоре. Големият ми син е 5 клас и учителката им по БЕЛ от време на време ги кара да оценяват работите на съученици, но винаги изисква и да се казват критерии за дадена оценка. В началото не знаеха какво да правят, но сега се ориентират доста добре. Трудно ми е да си представя, че дете от начален курс би могло да прави това независимо колко е добро по който и да е предмет. И големият, и малкият ми син например някои по-сложни текстови задачи по математика ги решават интуитивно и трудно, да не кажа невъзможно, им е да ги обяснят. Благодарение на "упражението" по БЕЛ сега големият има напредък с това.
И големият, и малкият ми син например някои по-сложни текстови задачи по математика ги решават интуитивно и трудно, да не кажа невъзможно, им е да ги обяснят.
тоест едните обясняват на другите. Сори, ама всяко дете отива на училище, за да учи, а не да бъде помощник на учителката. Учителката да вземе да организира часове за консултация и да обясни на децата, които не разбират. Тази попара, макар и за кратко, съм я сърбала като ученичка - тогава на мода бяха пионерските поръчения и към всеки отличник бяха прикрепили по един съученик, който не разбира материала, и трябваше да обясняваме, да помагаме за домашните и т.н. Мерси, ама това е затормозяващо, защото на дете се вменява отговорност за друго дете, а тези с неразбирането в един момент започват да приемат, че по подразбиране другарчето ще обясни и те си питат ушите в клас. По тази причина и като родител няма да съм съгласна на такава конфигурация - моето дете да е длъжно да обяснява на друго дете постоянно. Което дете не разбира, е грижа на учителката да му обясни, на родителите да му обяснят, ако трябва да наемат учител, курсове и т.н., но да не се ангажират други деца, само защото били разбрали материала. Моето дете не го пращам на училище, за да бъде заместник на учителката и да носи нейната отговорност. Изобщо, такива врътки хич не ги харесвам, защото за мен това е неизпълняване на служебните задължения от страна на учителката. Ако моето ще обяснява на другарчето, тогава да му дадат част от заплатата на учителката!
Спомних си и аз за тази пионерска практика.
На практика
обаче от нея нямаше никакъв смисъл. Всичко беше "Отбий номер" - не помня да са ме търсили подопечните ми съученици да им обяснявам нещо, само преписваха домашни понякога. Което си е направо вредно.
А и кога да става това обясняване - в малките междучасия, съжалявам, но имам право на почивка, както и в голямото. На обяд ходя да ям. След обяд си отивам като всеки бял човек вкъщи да си почина, да си напиша и да си поиграя.
Ако искат да научат нещо неразбралите, трябва да разберат първо, че не знаят, второ - че това нещо им трябва, трето - че точно от мен могат да го научат... което обективно няма как да се случи. Най- често и по трите параграфа.
Когато има незнаещи и неразбиращи материала деца, то си е най-добре учителят да поясни това на родителите, след което да определи на изоставащите едни консултации и да си ги провежда - редовно и качествено. Което си е така и измислено, де. Само дето много-много не се спазва.
И понеже то работа се иска, се съчиняват какви ли не прийоми за отбиване на номера.
На практика
обаче от нея нямаше никакъв смисъл. Всичко беше "Отбий номер" - не помня да са ме търсили подопечните ми съученици да им обяснявам нещо, само преписваха домашни понякога. Което си е направо вредно. А и кога да става това обясняване - в малките междучасия, съжалявам, но имам право на почивка, както и в голямото. На обяд ходя да ям. След обяд си отивам като всеки бял човек вкъщи да си почина, да си напиша и да си поиграя.
Ако искат да научат нещо неразбралите, трябва да разберат първо, че не знаят, второ - че това нещо им трябва, трето - че точно от мен могат да го научат... което обективно няма как да се случи. Най- често и по трите параграфа.
Когато има незнаещи и неразбиращи материала деца, то си е най-добре учителят да поясни това на родителите, след което да определи на изоставащите едни консултации и да си ги провежда - редовно и качествено. Което си е така и измислено, де. Само дето много-много не се спазва.
И понеже то работа се иска, се съчиняват какви ли не прийоми за отбиване на номера. а, не по-големи на по-малките, а съученик на съученика. Отличник-тройкаджия, отличник-тройкаджия. Аз не искам и големи да обясняват на малки, защото няма как да зная дали големият действително разбира материала.
Пък аз го знам като "катеричок".
Аааааа, мъжката катерица трябва да е катер 
сетих се за това как се казвало на мъжката муха, ама не е за публично писане.
Излиза, че при нас навремето е било както сега в някои чужбини, където по-големите деца обясняват на по-малките.
Вероятно децата са много и учителката си мисли, че е много хитро да си спести работа и време така.
Оооо, сега виждат тази тема.
Ами и аз не съм ОК с този начин. Моето дете пък беше от проверяващите. Няма да описвам колко не проведени междучасия и часовете следобед за игра е провело в проверка и преподаване, да, преподаване, на съученик, вместо да играе навън с останалите. Късно разбрах, за да се намеся. Въобще не е до това смогва или не смогва учителя. Не им е работа на децата да проверяват и обучават. Сега, години по-късно спиралата продължава стремглаво надолу да се върти. Детето ми е на самообучение, но ходи в училище, защото трябва. Почти не се преподава, ако мога да нарека преподаването изплюването на някакви изречения в голяма част от часовете. Същинското учене за децата, които наистина учат, започва след края на последния учебен час.
В неблагоприятни условия на водене на урок, децата с добре развито внимание, мислене и основа като обща култура за възрастта, успяват въпреки всичко да се справят поне дотолкова, че да разберат част от материала в клас, а останалото вкъщи, докато си пишат домашното или питат родителите. Останалите малко по малко започват да окапват, защото губят нишката. Учителката в занималнята дори при най-добро желание трудно може да обясни на всяко дете това, което не му е ясно, докато му се изясни и да даде десет сравнения и аналогии, ако трябва. така пак завъртаме "който разбрал - разбрал, важното е довечера майка ти и баща ти да видят, че домашното е написано".
Детето ми е на самообучение, но ходи в училище, защото трябва. Почти не се преподава, ако мога да нарека преподаването изплюването на някакви изречения в голяма част от часовете. Същинското учене за децата, които наистина учат, започва след края на последния учебен час.
И това се случа в "елитна" столична гимназия, ако я напиша в сегашната седмокласна тема ще ме анатемосат. Ама нищо, нека да има стрес, гърч, нерви и болна амбиция и конкуренция. Да не каже някой, че ми е кисело гроздето нещо. Повечето родители (да, родители, не деца) спят зимен сън в момента, защото са успели да "набутат" отрочето в елита, ама какво се случва после, как, защо-дреме им на бележника-нали се носят някакви измислени шестици.
Аз съм споделяла впечатления от 1АЕГ, която завърши синът ми. Накратко, 50:50. Половината преподаватели бяха страхотни, а другата половина-ходещи недоразумения. Когато математиката им беше последен блок за деня, госпожата им даваше определен брой задачи и който ги реши, беще свободен да си тръгне веднага. Познайте кой си тръгваше 10 минути след началото на блока? Говендър Мой с компанията си- той винаги отиваше с предварително решени всички задачи от урока, защото баба му е пенсионирана учителка по математика. Съответно, Говендър Мой даваше на приятелите си да препишат задачите от него, докато той блее и след това се изнасяха дружно с благословията на госпожата. Когато имаха първи блок от 7:30 той отиваше чак към 9 на училище, но никога не е имал нито неизвинено отсъствие, нито дори закъснение- просто до 9 часа не идваше учител, който да отбележи липсите и да напише отсъствия или закъснения. Господинът по БЕЛ, който сега се подвизава в небезизвестната школа "Междучасие" и води курсове за 7 клас, по цял час разтягаше сладки лакардии за слваното си минало, но тотално пропускаше да си предаде материала. Все пак, госпожа Евгения Иванова по АЕ, господин Петър (забравих му фамилията), госпожа Савова по география са страхотни, страхотни преподаватели, от които децата научиха много.
Детето ми е на самообучение, но ходи в училище, защото трябва. Почти не се преподава, ако мога да нарека преподаването изплюването на някакви изречения в голяма част от часовете. Същинското учене за децата, които наистина учат, започва след края на последния учебен час.
От къде си вадите такива изводи за обучението?... Влизали сте в часовете?! Или сте гледали записи от поставена камера в класните стаи?!
Не е нужно да висиш в часовете. Представете си, че някои деца искат да научат и често се ядосват, че няма от кой, още по-често-от къде. Е, сега вече поне има опции и от къде, при наличие на ресурси, както финансови, така и времеви. Да си "изпееш" материала в час за мен не е преподаване. Така и аз мога да преподавам, като просто "изплюя" някакъв текст, пък кой какво чул и какво разбрал не ме касае. Е, масово е такъв тип преподаването. Масово децата не отиват вече с интерес, с желания за знания, с любов към учението, а с досада и не, не е свързано никак с възрастта. Просто на една част вече им е все едно, загубени са за каузата, други бутат и кретат там някак със зазубряне, и тук-там някои се ровят, търсят, отсяват и се самообучават. Никоя група обаче от изброените от мен не обичат училището и това говори много.
Връх на образователното училищно безплодие при големия син са часовете по география. Учителят им пуска урок от "Уча се" и излиза. После пуска контролно и сверява кой най-точно е предал съдържанието на урока.
Така не аз, а и малкият ми син, дето е на 11 години, може да "учителства".
Като ще е тъй, да закриваме, всеки да си се спасява както намери за добре /без друго на там се върви/ и накрая да се правят едни общи изпити и толкоз. Разбира се и заплащането на квесторите и проверяващите да е на час свършена работа. Останалото се разпуска и си кара по частните уроци. За когото няма уроци - има фабрика, да работи.
Така не аз, а и малкият ми син, дето е на 11 години, може да "учителства".
Като ще е тъй, да закриваме, всеки да си се спасява както намери за добре /без друго на там се върви/ и накрая да се правят едни общи изпити и толкоз. Разбира се и заплащането на квесторите и проверяващите да е на час свършена работа. Останалото се разпуска и си кара по частните уроци. За когото няма уроци - има фабрика, да работи.
.... За когото няма уроци - има фабрика, да работи.
Де я таз екстра? Няма фабрика вече 28 години подред . Има чужбина .
Не е нужно да висиш в часовете. Представете си, че някои деца искат да научат и често се ядосват, че няма от кой, още по-често-от къде.
.... За когото няма уроци - има фабрика, да работи.
Де я таз екстра? Няма фабрика вече 28 години подред . Има чужбина .
По мое време, началото на 90-те години, бях сред проверяващите. Всяка редичка чинове си имаше 1 проверяващ. Не ми беше приятно. След нас обаче проверяваше и госпожата, ние бяхме само първа "цедка". Съучениците се отнасяха зле с проверяващите като цяло, въпреки че дори сме им давали да препишат нашето написано с труд домашно. Ние бяхме зубърите. Имаше момент, когато пък сме проверявали домашното по определен предмет на по-слаби ученици.
В ДГ учителките на момичетата си имаха система по масички - всеки по-силно представящ се помагаше на другарче по маса. В момента, в който изоставащият напредне и се поизравни с останалите, следваше разместване на децата по масичките и ново преразпределение. Системата действаше.
Сега във 2ри клас разбрах, че на едната ми щерка са й прикрепили съученик, да му помага по математика в занималнята. Забавляват се като цяло, и двамата са доволни. Той решава домашното, тя нейното и после му помага като е готова. Обикновено се справя бързо и допълнителното занимание не я ощетява.
С това искам да кажа, че методът има и добри страни, когато се прилага правилно. Но да се фаворизират определени деца или да се използват, за да свършат работата на учителката, не е редно. Трябва да се прецени също и чисто психологически, дали проверяващото или проверяваното дете, са подходящи за подобен метод.
В ДГ учителките на момичетата си имаха система по масички - всеки по-силно представящ се помагаше на другарче по маса. В момента, в който изоставащият напредне и се поизравни с останалите, следваше разместване на децата по масичките и ново преразпределение. Системата действаше.
Сега във 2ри клас разбрах, че на едната ми щерка са й прикрепили съученик, да му помага по математика в занималнята. Забавляват се като цяло, и двамата са доволни. Той решава домашното, тя нейното и после му помага като е готова. Обикновено се справя бързо и допълнителното занимание не я ощетява.
С това искам да кажа, че методът има и добри страни, когато се прилага правилно. Но да се фаворизират определени деца или да се използват, за да свършат работата на учителката, не е редно. Трябва да се прецени също и чисто психологически, дали проверяващото или проверяваното дете, са подходящи за подобен метод.
Вчера установих, че в едно от упражненията (3 клас) има предвидено точно нещо подобно: размяна на тетрадките със съученик и проверка дали съчинението се разбира и има ли допуснати грешки. Но това е по-скоро единичен случай и е конкретно регламентиран в описанието на задачата. Стана ми интересно дали практиката в класа на авторката на темата е продължила и въобще каква е ситуацията към момента.
За много години! Да ви кажа, цялата тази идея с проверяването на домашните в занималнята е напълно абсурдна, при сегашната организация на деня. Госпожата проверява, вместо да помага на нуждаещите си, вместо да обгрижва децата, да ги пази дори! Особено при хубаво време, когато на тях им се играе навън, а на бюрото има 40-50 тетрадки за проверка и трябва да ги провери и да се подпише! Знаете ли какво става, ако не забележи някоя грешка или сгреши - родителите веднага настръхват. Освен това тази проверка на верността е безсмислена, защото не дава информация на сутрешния учител как се справя съответния ученик, кое му е трудно и т.н. защото едно домашно може да е писано от едно дете за 40 мин. от друго за 10 мин. или дори преписано вярно и какво като има подпис? Родителите си мислят, че детето им е ОК защото ходи на занималня, пише домашни, а то може да не напредва както е нужно в обучението. При това се отнася само за математика и писане. Ами как се учи по разказвателните предмети и въобще възможно ли е да се учи при тези условия? Системата изобщо е много недоизмислена
Госпожата на дъщеря ми започна практика, деца от класа да проверяват 5-минутки и да поставят оценки, а тя само се подписва. При проверка установих, че верни задачи са зачертани е написана двойка. Обадих се на госпожата / и други родители също/ и помислих, че недоразумението е приключило.НО стана ясно, че диктовките по БЕЛ на контролно отново са проверявани от деца от класа. И всичко това се случва в четвърти клас, два месеца преди малките матури. Правете си изводите.
Препоръчани теми