Welcome to the club! 7 пъти...
- Публикувана: 8 дек. 2017, 14:15 ч.
- Последно мнение: 2 ян. 2018, 11:21 ч.
Как ви минава денят?
Денят ми мина като по вода. Ставане, веене по пижама до 13 ч. Прибежка до магазина отсреща за някои довършителни вкусотии. После музиката на макс и баницата с късмети за утре заран (препоръчвам къпаните кори и в една друга тема ги споменах).
Изпратих детето на празник с приятели.
После мариновах свинската плешка и да стои 2 часа в хладилника. Подготовка за баварска салата и руска салата. Минаха двата часа и айде плешката във фурната с медена глазура, зехтин и соев сос да си се пече 3 часа на 160 градуса. През това време салатите и докато нарежа всичко и то стана време да вадя плешката.
Време е за питие и релакс.
Ще посрещнем 2018 в компанията на уют, добра храна и любов.
Пожелавам на всички съфорумки и съфорумци здрава, блага и спокойна предстояща 2018 година! Обичайте, бъдете обичани, направете добро и бъдете по-смирени в чисто духовен план!
Изпратих детето на празник с приятели.
После мариновах свинската плешка и да стои 2 часа в хладилника. Подготовка за баварска салата и руска салата. Минаха двата часа и айде плешката във фурната с медена глазура, зехтин и соев сос да си се пече 3 часа на 160 градуса. През това време салатите и докато нарежа всичко и то стана време да вадя плешката.
Време е за питие и релакс.
Ще посрещнем 2018 в компанията на уют, добра храна и любов.
Пожелавам на всички съфорумки и съфорумци здрава, блага и спокойна предстояща 2018 година! Обичайте, бъдете обичани, направете добро и бъдете по-смирени в чисто духовен план!
Да, комплимент, макар и горчив. Лошото е, че така пациенти и клиенти, които всъщност ще искат да се обърнат към мен, ще сбъркат адреса, така да го кажа. Ще тръгнат към ментето. Уф, признавам, не очаквах такова нещо, защото не смятах, че някой толкова ще ми обърне внимание, че чак да ме копира.
Защо точно 7 пъти?
И на мен са ми крали от идеите - най-вече, когато е проектът е в завършен вид. Идват, презентират пред клиенти, взаимстват за друго портфолио. Но ние сме една фирма и му казват "обмяна на идеи". Умението за нови идеи не могат да ми вземат, но ме е яд, че годишната награда отиде при друг екип, който дори не успя да изкопира концепцията, а само една малка част от нея.
Когато бяхме номнирани и тримата от екипа вътрешно мислехме, че ние ще я вземем и бяхме в шок, когато отиде в портфолио, което не може да ни стъпи на малкия пръст.
Но животът е такъв понякога.
Когато бяхме номнирани и тримата от екипа вътрешно мислехме, че ние ще я вземем и бяхме в шок, когато отиде в портфолио, което не може да ни стъпи на малкия пръст.
Но животът е такъв понякога.
Да във фирмите е така, но в случая при мен не е, защото аз си работя сама, така че нито презентации съм правила, нито нищо. Аз и затова не съм хепи и избягвам да работя за друг в логопедичен център или чужд кабинет, защото като наемен работник всичко, което направя там като листче, ще е собственост на фирмата. Именно, за да не се окажа в в ситуацията, описана от теб. Ама, ей на, пак няма гаранция. В училище или ДГ което си е мое като идеи и материали, си остава мое.
И как точно може да се патентова всяко листче, като аз правя такива всеки месец? Не е и като да патентоваш електрическата крушка. Аз те разбирам защо ги пишеш така тези неща, че си голямата работа. Какво ли се чудя, за теб моралът не съществува, нито човешки, нито професионален!
В нормалния свят използването на вътрешна фирмена информация за лични користни цели е криминално наказуемо. В България обаче всичко е възможно и нищо не е наказуемо, пълна законова анархия.
Отделно, ние ги учим вътре във фирмата на всичко, с което работят, при нас няма дошли наготово научени. И понеже взимат наготово, после се ослушват какво ново ще предприемем ние, за да крадат и него. Собствена креативност нула.
Отделно, ние ги учим вътре във фирмата на всичко, с което работят, при нас няма дошли наготово научени. И понеже взимат наготово, после се ослушват какво ново ще предприемем ние, за да крадат и него. Собствена креативност нула.
Е, то де в моя занаят да учеха като наемат някого в център, а то става точно обратното - измисляй си и си прави материали, прави си планове. Като знам дори само като съм ходила на интервюта навремето колко материали съм подготвяла за съответния кръг, и то с цялата обосновка, все едно домашно пиша. И накрая като дойде време за пазарлъка, и си мислят, че на челото ми пише "идиот" и ще се съглася на условия като за 20-годишни студентки. Добре, че в един момент се усетих и прекратих тази глупост от своя страна.
Като цяло, не мога да се оплача от ежедневието си- динамично, интересно, влезнало в руслото си. Хем не скучая, хем зная какво да очаквам, хем не липсват изненади. Такова, каквото съм си го изградила. Имам време за себе си, за хобитата си, за интересите си, за работата си. Не се оплаквам, Ич даже. Доволна съм.