Аз познавам следната двойка: от 6 години са заедно( гаджета, не живеят заедно, хора на по 34 тя, 39 той). Та връзката им започна с идеята, че ще е отворена, заедно са си, но той от време на време се вижда с други, тя ....не знам за нея особено, но предполагам и тя. Не се ревнуват, нямат деца, мисля че и не искат. Хубаво им е заедно, не се дебнат, не се и хващат. Той ми е казвал, че са се разбрали, срещне ли някой от двама им Голямата любов ще прекратят взаимоотношения и така. Хора с професии, със семейства, нормални хора, на които така им е приятно, чувстват се ОК. Аз първоначално като научих( колега ми е) ми се стори извратена, безперспективна връзка, крепяща се само сексуални(не е само секс) взаимоотношения... но пък щом те са щастливи и така им харесва, кои сме ние да ги съдим?! Аз също не бих се чувствала никак добре в такава връзка, но моите приоритети са други. Извинявам се на авторката, не е по темата. Мисля с този си пост да спра с отворените връзки.
Аз не бих приела да съм с някого, за когото съм "една малка любов", колкото да не е сам и да се води обвързан на думи.
Интимна връзка => интимност. Ние сме "интимни". Интимност означава нещо между двама души. То може да бъде сексуално, може да бъде просто нежност или дори споделена тайна, останала между двамата. Дойде ли трети и четвърти, и пети, цялото нещо от интимно става "общо" с още колкото там народ се появи. В това няма много повече от интереси или евентуално разбирателство - т.е напасване на характери, което може да се случи и между двама приятели. Който му харесва така, еми - добре.