Великолепният век, Кьосем, Мехмед Завоевателя и други исторически сериали №8

Здравейте ,

Лучия и аз няма да слагам в скрит текст, защото макар и български, филмът е исторически и действието се развива в ОИ. Така - за филма "Воевода" - историята е интересна и има потенциал; някои неща ми харесаха, но като цяло не ме грабна: диалози, почти никакви; голяма част от актьорите (без ГГ) сякаш рецитираха репликите си, без емоция, без плам и жар; речта, дори и на местния архаичен диалект сякаш беше изкуствена, не знам, но тембърът и начинът на изговаряне на диалозите звучеше съвременно, а старите думи и изрази звучаха като закърпени. Накъсани сцени, нямаше дълбочина, предистория, емоция. Не усетих страданието на Румена по децата й - да, имаше зачатък на такава тъга и емоция, но можеше да се представи много по-разтърсващо. Отношенията в четата - повърхностни, нямаше заряд. Историята с онзи ага, който искаше да я краде - статичен актьор, не се разбра кога, къде и как я е видял още в началото, липсваше някаква предистория. Като цяло, ще ми се повече да ми беше харесал, но за съжаление не ми беше убедителен филмът. Главната героиня ми хареса, гледах и интервюта с нея, симпатична ми е, добре играеше, но можеше и още по-емоционално да бъде. След филма си пуснах една-две серии от бг сериала "Капитан Петко воевода" и усетих огромната разлика. Макар и сниман през 80-те години, отново се възхитих на актьорската игра - мимики, жестове, гласове, диалози; място на снимане, костюми...всичко си е на мястото и сякаш се потапяш в онази епоха.

Относно наградата - Ваня посочва много верни неща, но съм съгласна с Лучия - сериали се продават в чужбина на зелено заради конкретен актьор или актьори. Феновете и зрителите не се интересуват кой е режисьор, сценарист, другите второстепенни актьори, важното е в главната роля да е актьор Х или У. Името на дадения актьор продава сериала. Точно това, може би, са искали да отчетат и създателите на наградата. Да, Ваня е права - един сериал е продукт на много усилия и на много хора, но конкретно име го продава в чужбина.

 

Привет!  Хубави почивни дни! А идват и още!  

Лучия  , Дана  , вече ми мина вълнението около наградите. То и без това не беше голямо.  Важното е да гледаме хубави сериали. Аз очаквам, и то не само по този повод, а въобще, институциите, а „Златната пеперуда“ е достатъчно сериозна институция, да носят отговорност и за възпитанието.  Сигурно оттук съм тръгнала.

„Воеводата“ не ми излиза от главата. Както сте посочили, и за мен също доста неща останаха неразбрани: езика, лош звук, най-неочаквано появяващите се надписи, които бързо отминават преди да съм успяла да ги прочета. Ако имах възможност, бих го изгледала още веднъж, защото ми беше интересен.
Може би защото винаги когато започвам да гледам нещо, оставям настрана своите очаквания, ако имам такива,  и искам да видя и разбера това, което са направили, но така си обяснявам, че на мен  филмът по-скоро ми хареса.  
Първо, хареса ми докрай издържания стил на нещо, което за мен не е точно игрален филм, а такъв  между документален и художествен върху литературна основа с много фолклорни  орнаменти. На мен филмът много повече ми приличаше на илюстрация към разказ, който възстановяваме от фрагментарни и навързани без особена връзка помежду им една след друга сцени. Не е търсен психологизъм, но на мен ми трябваше доста време да разбера това. Заблуди ме този маниер камерата да „влиза“ в погледа на героите, когато обикновено очакваме да последва  нещо във връзка с техния вътрешен свят. Но тук не е така. Явно този стил на разказване и снимане е търсен, приемам, че може и така.
За това, което на мен най-много ми хареса. Това се  двете линии, по които  се движи разказът за Румена: нейният път на жена и пътя и като бунтовник, войвода. Румена е буйна още като  дете, но я омъжиха, тя роди дете, когато чухме думите на баща и да не тръгва към отмъщение, защото вече е майка. Но беше изнасилена. Превключването в другата линия, тази на бунтовник стана не за друго, не защото е буйна и силна, а, защото поругаха жената в нея. Вече в планината и след побратимяването, воеводата Румена отново ще се върне на пътя  „жена“, без да напуска пътя си на хайдутин, за да се отдаде на всъщност единствената си любов Стоен, ражда неговото дете и с това нарушава братската клетва между четниците, съответно свещеникът не ги венча „Носи дете от брат си. Господ ще я накаже“, защото не може да венчае брат за сестра. Накрая двамата Стоен и Румена намериха  смъртта си, заспали един до друг и в съня убити от собствените им четници; турците удряха с дръжката на знамето вече мъртвите тела. Оставям настрана несъгласията  в четата накъде да тръгнат и с коя друга чета да се съединят за обща борба  -  тази на Ильо войвода не иска жена сред тях. По-важното за мен е това, че воеводата Румена  отначало докрай остава жена, жената в нея е винаги водеща, както и любовта, която нищо не може да спре.  
Малко след  кадрите с убийството следва друг  с надпис „Повечето българки, които са участвали в хайдушкото движение, са били воеводи“ и бяха изредени десетки имена на жени воеводи.  В извеждането на тези неща като най-съществени: да е преди  всичко  жена, и когато е горе в планината с мъжете, да е винаги начело, е най-важното в този филм, казано за Румена, а вероятно вярно и за повечето жени воеводи в мъжкия свят по времето на османското владичество.  
Не съм сигурна дали долният беше финалният кадър с имената. Тук мъглата е в контраст с ярката червена дреха; такъв контраст се откроява и в другите сцени, в които видяхме „мъгла“. Може би така ни показват  историята, миналото, потъващи в забрава и „осветяването“ всеки път на нещо от това минало чрез един такъв разказ за герой от това отминало време.  



Румена и Стоен;
Румена войвода и байрактарът на нейната чета Стоен


  
Филмът е много амбициозен, това личи във всичко. Биха могли обаче малко да поизмачкат костюмите и да ги посъстарят, така изглеждат като извадени от етнографска изложба. Но и това сигурно е нарочно, търсен е по-скоро документален характер, отколкото реална житейска ситуация. Бялото невестинско було, разходките на Румена из планината по бяла риза и с разпусната коса (булото е червено; жена по риза по това време се мисли за гола; омъжената жена е винаги с покрита коса)  определено  не отговарят на познанията за нравите по онова време.  
 Операторът показа невероятно красиви кадри от планината. Но не успях да разбера смисъла на неговите близки и прекалено близки кадри на героите, многото детайли, които пречат да се разбира кой какво и защо прави, какво се случва наоколо в това време. Това също прави филма в някои моменти неразбираем.  
Съгласна съм, че историята има потенциал и би могла да бъде разказана и по друг начин. Но те са избрали този. Направили са филм  повече за ума, отколкото за душата, но на мен и така ми хареса.

Точно това е.

По-конкретно:
birsenaltuntas

Снимали са го вчера. Няма да чакаме дълго, докато го пуснат.

---

Първи фрагман на сериала "Гюлизар" с участието на Фарах Зейнеп Абдуллах (Фарйа) и Берк Джанкат (Искендер).

Сценарист и режисьор е Чаан Ърмак, продуценти са продуцентите на "Фатих" и "Ти си моята родина" O3 Medya.

Да се запиша 

За български превод не знам, но на руски е възможно да има.

***

Небахат Чехре, Аслъ Тандоан и Едже Чешмиоолу в първи кадър от сериала "Врагът в дома ми" (Yuvamdaki Düşman). Къдрокосото момиче в края също участваше в "Кьосем", но не й знам името. Една от помощничките на Хюмашах Султан.

Здравейте

Благодаря ви за споделеното!

Ваня хареса ми анализът ти на филма "Воевода", може би моите очаквания бяха да видя нещо разтърсващо и емоционално, с превъзходна катьорска игра в стил нашите исторически филми (макар и снимани преди 30-40 години...аз много си ги харесвам - Време разделно, Капитан Петко воевода, Козият рог, Пътят към София и т.н.), но поднесен чрез новите техники на кинематография - ефекти, начин за заснемане и т.н. Но това, което си написала ми поизяснява картинката и мога да приема за себе си това възприятие на филма.


Радвам се, че "Фатих" напредва. Също така се радвам, че Фарах ще играе с Берк, много са ми симпатични и двамата като актьори, харесвам ги. Успех на сериала...като знам, как ги финализират поголовно в последно време...

 

Привет!    
Днес да ви споходят само добри полязници!
Благодаря за всичко споделено!

Докато чакаме Фатих, в Истанбул е открита изложба, посветена на разностранното творчество  на гения  на Ренесанса Леонардо да Винчи.

http://www.hurriyetdailynews.com/blockbuster-da-vinci-exhibition … n-istanbul-124344

Оказва се, че тя има връзка със сина на Фатих, Баязид II, поръчал на великия италианец проект за мост, който да свърже двата бряга на Златния рог. Проектът за най-дългия за времето си мост бил изготвен, след това неизвестно защо изпада в забвение и е  открит по-късно в архивите. Специално за експозицията е изработен макет на този мост. (Преди това в края на 20 в. с някои промени великото творение е било реализирано в Норвегия: http://kerch-most.ru/most-leonardo-da-vinchi.html ).

          
 
(Леонардо да Винчи е роден на 15 април 1452 г., т.е. когато Мехмед Фатих вече е на трона. Между двамата има някои обще неща: въпреки разминаването във времето, все пак двамата са и съвременници и всеки на своето място живее в бурна епоха; и двамата носят травма от детските си години: Леонардо е извънбрачно дете, Фатих отначало е без перспектива, следва възкачването му още като дете, а после отстраняване от трона; и двамата преследват високи цели.
Сигурно се питате как въобще могат да бъдат сравнявани двамата?
Разбира се, пряко сравнение не може да се прави. Но могат да се правят сравнения по идеи, общи между Леонардо, неговите портрети, неговите идеи и идеите на неговата епоха и Мехмед Фатих от портрета и идеите, които създателите на сериала изразиха за него чрез този портрет.)

Тази изложба само разбуди разни мисли и асоциации, които ми минаваха през главата след като ни показаха промо- портрета на Фатих, както и докато търсих информация за портретите на Белини. В началото ми беше достатъчно разбирането, че чрез портрета ни правят внушение за бъдещия султан като съчетание от синьо и червено, от  хладен ум,  който дава силата за огненото действие на завладяването. Сега в този портрет, който трябва да ни подскаже какъв за създателите на сериала е Мехмед Фатих, виждам много повече ренесансовия маниер на направа на портрета, както и човека от ренесансов тип, изобразен на него. Отбягвах да правя такива констатации дори за себе си, плашеха ме, когато става дума за човека, принадлежал на друго място и цивилизация и сложил край на Византия, а така - и на античния свят,  но те все повече ми се налагат в съзнанието.

          

Първо ще кажа, че в сравнение с портретите на художника Белини, принадлежащ към културния кръг на Ренесанса, портретът, направили на Фатих създателите на сериала, е много по-ренесансов, ако може човек така да се изрази.
Съвсем ясни са разликите между двата начина на портретиране:
Белини е представил Фатих като поредния владетел, това е източен владетел - според дрехата, с религиозна принадлежност към исляма – тюрбана на главата, липсва друга индивидуализация, подчертана и от позата на главата, непозволяваща директен достъп към лицето, за да очакваме да научим нещо за неговата личност и емоции. В този портрет са събрани в едно портретния начин на изобразяване -  Ренесанса, с принадлежащото на изтока – видимо върху самото изображение.  

          

Портретът към сериала стои много по-близо до портретите, създавани от художниците на Ренесанса, очертаващи личността на човека от ренесансовата епоха. (Тук , напр., може да се прочете  как Леонардо да Винчи вижда в своите портрети този нов  човек.
https://nauka.bg/kartinite-na-leonardo-da-vinchi-kato-in/
За да се види сходния начин, по който  като човек от ренесансов тип ни е представен в промо-портрета Мехмед Фатих.)
Нито един от портретите от тази епоха не отговаря директно на портрета на Фатих. Но този портрет се вписва в общия маниер на изобразяване и в кръга от идеи, на които са носители тези портрети. Джокондата  и рисунките на Леонардо давам само като примери, създаващи асоциации към общите решения.

          

Ренесансовото започва преди всичко с идеята Фатих да бъде представен чрез портрет, напълно чужд на османската традиция, а не напр. чрез бойна или друга обща сцена.
Всичко, което по-нататък разбираме за Фатих са качества, които са приети за отличаващи ренесансовите портрети,  отразяващи новия ренесансов човек.
Фронталната композиция позволява директна среща със зрителя и възможност за него за навлизане във вътрешния свят, в мислите и чувствата на образа, от което той става индивидуализиран и пълнокръвен. Въпреки, че не е изобразено движение, това не е застинал безжизнен образ; контрастът между светло и тъмно, синьо и червено, погледът и поясняващият надпис – цялото съдържание на портрета  издават динамика и напрежение и подсещат, че виждаме само момент от нещо, което предстои да се излее  в действие.
Видимите части от тялото – изцяло в горната негова половина, главата – за мислене, и ръцете – за действие,  са открити. Акцентът върху ръцете и голотата са основни признаци за изображенията от епохата. Освен от позата за мислене, те са допълнително подчертани от осветлението, с което е поставен акцента в портрета като портрет на мислещ човек, подчиняващ своето действие на ума.  
На портрета виждаме владетеля  Фатих; това показват  пръстенът с туграта и владетелското намерение – да завоюва, изразено в същия червен цвят на агресията.  Всичко останало, което виждаме, е човека  Фатих и това е основното ренесансово в този портрет.  На главата липсва тюрбан, този най-характерен за представянето на султаните атрибут. Отсъстват други религиозни знаци.  


Непокритата глава говори за свободен и независим в мисленето човек, На нивото на главата е показано това, което е вътре в нея – знаците за науката, чертежи, планове. Всичко това е, което вълнува и определя мисленето и на новия човек, отхвърлил религиозните догми и отдаден на научното познание. Можем да ги допълним с останалото, което знаем за този султан и неговите широки интереси и интелигентност. Абсолютно отсъствие в зоната на главата на каквито и да е религиозни знаци и пророчества  по отношение на намеренията. Така владетелят Фатих ни е показан като човек от ренесансов тип, воден от научното познание и рационалния ум.
В портрета е постигнат баланс между крайности:  хладен ум и агресивно действие, преобладаващо синьо и малко, но достатъчно червено, светло и тъмно, физическа красота и вътрешно богатство, баланс, към който се стремят художниците от тази епоха.
Без съмнение на портрета към сериала е изобразен един човек и владетел от ренесансов тип, въпреки че живее и управлява на друго място, както и един съвременен човек, въпреки че живее по друго време. Да видим какво следва след портрета.

Мили момичета, весело посрещане на Коледните и Новогодишни празници!!! 
Нека бъдем здрави, щастливи, закриляни, обичани...нека късметът да е с нас. Нека бъдем добри с околните и да се чувстваме в хармония със себе си! Всичко най-добро за вас и семействата ви!!!