Депресия или просто характер?

  • 2 957
  • 3
  •   1
Отговори
  • Мнения: 13
Здравейте. От известно време имам сериозен проблем с отстояването на себе си. На 40+ съм и става все по-лошо. Приятелите ми изглеждат все по-стабилни и уверени (или поне това показват), докато аз ставам все по-смотана и безлична.  А не беше така преди години. Работя в сферата на изкуството и преди имах успехи и се ползвах с добро име. Имах и самочувствие. Сега нямам никакво самочувствие, непрекъснато се съмнявам в преценката  си и почти винаги отдавам правото на другия, вместо да защитя позицията си, защото мисля, че моето мнение не струва. Забелязвам, че избягвам спорове и конфликти, защото нямам сила да участвам в тях, освен това се притеснявам, че всъщност може и да не съм права. Все се поставям на мястото на другия, пазя чувстват на хората, поемам огромни и непосилни отговорности, съобразявамсе с другите, но не и със себе си. Имам чувството, че се нуждая някой да ми каже "Браво!" за всичко това. Явно толкова много съм станала зависима от чуждата оценка за мен самата. А моята самооценка е много много ниска. От цялото това нещо се чувствам още по-зле и се обвинявам, че не мога да се справя с елементарни житейски ситуации. Въобще, чувството ми за вина е изключително изострено и на практика съм готова да поема вината за всичко, без да се опитам да се защитя или да помисля дали изобщо е така.  Опитвам се да си спомня за нещо, което да ме е накарало да изгубя вяра в себе си, но стигам до извода, че може би никога не съм имала такава. Преди никога не съм се чувствала глупава, дори напротив. Имала съм усещане за някаква собствена ценност, а сега - не. И мисля, че се наблюдавам непрекъснато, което много ми тежи. Влязла съм в някакъв порочен кръг и все повече затъвам в нерешителност,  съмнения, страхливост. Все едно някой е прегазил егото ми, така се чувствам. Някак си не смея да изкажа мнение, особено да се противопоставя. Това, осен, че ми причинява болка, започва да ми пречи в работта и да има негативен ефект в семейството ми. Как човек може да изгради наново любов и увереност  в себе си? Непрекъснато чета някакви такива съвети, но на практика това е много трудно. Как човек, който явно очаква оценка отвън, за да се чувства добре, обръща нещата така, че да започне да цени сам себе си? И дали това е свързано с някаква депресия или  просто е личностна криза (каквото и да означава това)?  Имам чувството, че ако продължавам така, един ден просто ще изчезна.

# 1
  • Мнения: 13
Извинявам се, но се чудя дали има  някаква причина да не ми отговаряте... Може би просто сте пропуснали моя пост?

# 2
  • София
  • Мнения: 558
Здравейте,
Извинявам се за станалото недоразумение. Аз ви написах отговор, но явно поради моите неумения не е достигнал до вас.
Между другото да попитате защо ви пренебрегвам също е начин да се себеотстоите и да, само така разбрах, че не отговорът не е стигнал до до вас.
От писмото ви за мен е ясно, че самата вие сте напипали пунктовете, работата върху които ще ви изкара от дупката.
1.Адекватно самочувствие - това става като се вгледате в себе си и се опитате да видите кои са онези черти, които смятате, че са положителни и които "закачат" останалите, правят ви интересна и вълнуваща личност. Също - кои са лошите ви черти, всеки ги има, важно е не да им се плашим, дори от  време на време да ги впрягаме на работа. Една идея по-дълбоко и навътре е да си помислите ако мислите за себе си като магазин, какъв ще е този магазин? Какво ще продава? какво ще имана витрината?Какво ще има в "склада"? А в мазето, ако има?
2. Себеотстояването - започнете от това, да назовавате ясно какви са ви нуждите и да искате от другите, започнете от най-близките.
3. Чувството за вина - обикновено то се продуцира от някого във вашето обкръжение и е най-лесният начин за манипулация. Когато човек се чувства виновен, ще направи каквото му кажа, за да компенсира щетите, които ми е нанесъл. Сигурно дължите благодарност, любов, разбиране, но този процес винаги е двустранен. Какво давате и какво получавате от всяко едно взаимоотношение?
Това са области на работа, които ще изискват време, тъй като навиците или продължителните модели на пренебрегване на себе си изискват много психичен ресурс за промяна.
После,когато не боли толкова много може да потърсите корените, на това, защо сте допуснали да се случи това. Претърпян неуспех в конкуренция в детството? В крайна сметка винаги печали и е ефективно различието, тоест уникалността, а не това да се уподобиш на някого. Мисля, това важи и за изкуството. Оригиналът, вироглавото налагане на това, което съм е нещото което печели аудиторията и прави твореца забележим.
Даниела Тахирова - психотерапевт

# 3
  • Мнения: 13
Много благодаря за отговора. Трябва да призная, че имаше момент, в който си мислих, че въпросите ми са прекалено общи или пък банални и не заслужават внимание. После все пак реших да попитам. Ще приема съветите Ви като "домашно" и ще видя дали ще се справя. Колкото до  търсене на  причината, имате предвид, че трябва да потърся помощ в някакъв момент, нали? Аз не помня някакви драстични загуби в ситуации на конкуренция, но кой знае, може да съм забравила нещо важно. Ще пиша пак.

Общи условия

Активация на акаунт