Кога свършва бебешкия период

Прочети малко книги за възрастта на децата ти, стига си пускала теми на конвейр😉
Скоро няма да мине периода-търпение, търпение и пак търпение.

като свърши бебешкия почва тинейджърския 

Точно това влязох да пиша. 
Някъде след пубертета, но пак не е много сигурно. Някои цял живот си карат така. 

Абе аз още мрънкам на мама за глупости, ей ма, 30 ще направя след някоя друга година 

Детето излиза от бебешкия период, когато влезе в пубертета. И тъкмо му свърши пубертетът, вземе че го хване критическата.

Реално някъде във втори клас, но това при момчетата.

Сериозно, моят спря да се тръшка след 5 и половина някъде.

Ние сме на 3 без 4 месеца и от скоро някой път е нетърпимо ,правя нещо в кухнята и идва да ми връзка къде си е навряла някоя си играчка с която си е играла преди час ,два и не спира да нарива да дойда да я търся и докато не дойда не спира ,някой път бързо я намираме ,ама някой път ако трябва да обикалям цялата къща като луда побеснявам.Някой път ми идва да я шлапна и да ми се махне от главата .

Да. Още година поне е така, че и повече.

Изхвърли 90% от играчките и няма да ги търсят.

имат ужасно много играчки ,че сигурно за цяла детска градина могат да стигнат .Наумила съм един чувал играчки скоро да даря на деца в нужда .Изхвърлям който са поизпочупени и все имат още и още .Милиони пъти ми идва да изхвърля всички играчки като чистя ,ама душа не ми дава .Последния път като хвърли маслините на пода  в магазина  ,защото й казах ,че може да вземе само една опаковка беше върха .Много обича маслини и ги яде на един дъх ама толкова много гледам да няма вкъщи ,че я боли стомаха .

Според мен, е до характер, не до възраст. Познавам кротки и спокойни деца на 2 годинки, и мрънкащи и ревящи, като бебета, деца в първи клас. Освен това, трябва да се търсят начини за възпитание. Не случайно първите 7 години са най-важни. Наблюденията ми са, че днешните деца ги глезим малко повече, пълним ги с играчки и глезотии, и те не се научават на ред и дисциплина. Едно време е имало малко по-стриктни правила у дома(не говоря за бой) и децата от малки са се научавали да слушат.

Детето се опитва да Ви привлече вниманието и да Ви включи в игрите си по този начин. Играчката е основно претекст, макар че отчасти си я иска, разбира се.

С възрастта децата стават все по-самостоятелни, дано само не Ви залипсва това постоянно търсене на внимание един ден, когато вече не ще да погледне досадните си старци...  

Не, не иска да я включи, просто си иска играчката. Знам, защото досега съм намирала около 10, 876 дребни играчки и после за награда не са ме включвали в играта. Просто си иска джунджурийката и това е.

Номерът е - торбата- играчките-кофата за боклук и настава спокойствие. Тия дни доста поизхвърлих и има видим ефект. Изхвърлих точно ония любими джунджурии, за които ме карат по 100 пъти да ставам и да се гъзунча по пода, зад дивани и къде ли не. Забравиха, че ги е имало някога.

Децата искат внимание Siren, не става с изхвърляне на играчките Да търсите играчката заедно - това е "играта"

Ние ѝ ги ротираме на мрънкалцето, за да не ѝ идват твърде много наведнъж. Като си загуби нещо - сама си го намира, по-добре от мен търси. И си иска директно внимание - идва, хваща ни за ръка и ни води, там където си играе, за да гледаме и да ръкопляскаме при някое особено голямо постижение

Както ги научиш, така ще е. Аз лично насочвам децата да се интересуват от моите дейности и да съдействат, не аз от техните. Иначе край няма. Пък и като си само с едно дете, може да си търсите играчки цял ден- вече съм писала, аз не мога да си го позволя, защото ако едното мрънка за нещо и му ходя по акъла, другото може да се претрепе.

Детето трябва да се научи и че мама има граници- че не може по всяко време да прекъснеш каквото правиш и да се втурнеш да ровиш за джунджирии. Не сега, чета. Не сега, заета съм. И така- както го научиш. Е, освен ако не искаш да му покажеш, че нямаш граници и може да те подръпва непрекъснато, но тогава животът ще го научи, че другите хора имат граници.

Като гледам децата на приятелките ми, диапазон 1 - 3 години, бебешкият им период най ми харесва. Тъкмо спрат да носят памперс, успяват да заформят изречение от около 4 думи наведнъж, и почват да те срамят навсякъде. Честно, дори мен понякога ме е срам, а не са мои деца.

Защо да те е срам от дете ти навсякъде..ей това не го схванах??? Или просто са лошо възпитани...може ли пояснение, че ми стана интересно?

При нас този метод не действа. Проблемът при нас не е, че ме карат да се включвам в търсене, а че са двама и се дърпат до истерии винаги за една играчка. А играчки имат, не са опрели до точно тази. Щом започнат да се дърпат и да пищят взимам играчката и я крия за неопределен период от време (например скрита за месеци на балкона). Забравят играчката и започват да се дърпат за друга, и така до без край. В момента, в който едното вземе нещо, другото се сеща че иска именно това и тръгва да го дърпа от ръцете му. Ако нямат играчки под ръка може да се карат за всякакъв предмет, който им се стори интересен, това може да е абсолютно всичко. Лошото е, че големият вместо да се държи като батко, се приравнява на нейното ниво и се оказвам с два бебешки пубертета вкъщи и лудницата е пълна.
Та при нас това с играчките в кофата за боклук няма как да стане, не мога да си изхвърля цялата покъщнина.
Но да, и аз си задавам въпроса кога ли ще отминат тези бебешки капризи, тръшкания и истерии и  ще могат да се заиграват  заедно без да се избиват.

каква им е разликата на децата ,че става така .Ние вече отдавна не се дърпане за играчки пък и те повече са по две еднакви или нещо ,което сами са си купили .Рядко може да си харесат едно и също .Само това с търсенето много ме изнервя понякога ,ама забелязах ,че взе вече сама да си ги намира от последните два пъти ,всякаш ще има напредък или се надявам. Иначе вечно им намирам занимание ,за да е тихо напоследък ,днеска е един пакет боб зрял ,който в момента е изцялата къща.

На 2г6м и на 4г9м са. Не им купуваме еднакви неща и може би това е проблемът. Точно това сме си го говорили вкъщи, че трябва да започнем да се отнасяме с тях като с близнаци - да купуваме всичко по две.
С търсене на играчки, когато те ме помолят, не се занимавам. Казвам им, че това са си техните играчки и да си ги търсят сами. Но иначе, да, опитвам се да следя играчките и да няма големи липси.
По отношение на тръшкането, чаках големият да стане на 3, нали тогава вече можело да се води диалог и да се обяснява. Хаха. Сега възлагам надежди на навършването на петата година, нали тогава ставали по-самостоятелни. Но той както се е вбебенил покрай сестра си май само с надеждата ще си остана.

наистина когато има две неща за всяко почти еднакви съм забелязала ,че не се сърдят поне при нас .Но пък от друга страна това не спомага да си играят заедно и не спомага да имат различни неща по много .Аз вече ги оставям сами да си избират ,ако нещо трябва да се вземе .За Коледа имат напълно еднакви неща и едно общо ,което се играе заедно .Някак странно ми е момче да се дърпа с по малката си сестра за играчки ,нейните не са ли по момичешки? Ох невие лесно. Да не би да е някаква проява на ревност по скоро от колкото да е за самата играчка ?

Охх, тя има розови кукли, розови кученца и зайчета, пудриера с огледалце и гребенче, четка за коса за кукли и т.н., емиии... да не казвам какъв вой настъпва за огледалцето или розовата кукла примерно - от негова страна.
Той има десетки колички, камиончета, локомотивчета - тя ще изпадне в дива истерия само и само да му вземе оранжевата количка от ръцете. Лудница, това е положението. Аз съм се примирила и съм на изчакване да отмине. Не знам обаче съседите как оцеляват покрай нас.

ако му вземете същата кукла и на нея същата кола дали няма да се реши проблема .Дано скоро да отнеме това съчувствам ви .Понякога си мисля ,че две на една възраст по лесно се гледат порно две с разлика в годините И аз не знам как издържат съседите имаме две надуваеми кончета на който много често се друсат ,коли за бутане с крака и тях често карат по пода ,палатка с която си играят и се гонят  да се крият ,сега си играят с чадъри детски  ,за сега намирам начин да не им е скучно когато са удома .Рядко църкат и мъркат ,само това ,когато трябва да търся нещо и да ме  дърпат да играя с тях ме подлудява .Обличането за някъде също не минава  без рев.Ядето да не говорим ,че е истинска мисия да стоят на едно място . Нощното лягане  почти не минава без да се скарам да легнат ,все по трудно да си легнат по леглата и все късно си лягаме не знам как не се изморяват и да заспят вечер бързо отнема по един час .Съседите със сигурност ни чуват като стане време за лягане Почти нямаме време да интимности с мъжа си ,трябва да ги оставим при баба им или да е след 12и 30 вечер .а мъжа ми през това време вече и е заспал преди тях.

Аз ги оставям да се посдърпат. Така си изграждат граници какво може и какво не може. От време на време, ако съм в настроение, ги уча да искат учтиво, голямата де- малкото е още на практика ходещо бебе.

Леле Ани , колко познато... все едно аз съм го писала.
Ние колите за бутане ги разкарахме на вилата, защото положението стана непоносимо - "организираха" си състезания.
Да, когато си играят с еднакви играчки има мир и спокойствие. Но не можем да ги подменим всичките заради капризи. А и съм на мнение, че трябва да се научат да си дават играчките.
Иначе когато се занимавам с тях , в смисъл седя до тях и им казвам какво да правят (оцветяване, рисуване, лепене, изрязване с ножичка, разглеждане на кнжки, пъзели, конструктори и т.н.) не се нахвърлят да се изядат и даже се хвалят един на друг. Но когато ги оставя да си играят сами, определено не се получава.
И ние имаме все още проблеми с храненето на малката. До това лято висях/тичах по два часа да я храня, упс пардон, да я мъча, че и мен покрай нея. От края на лятото съм я оставила сама да се храни - колкото изяде, толкова и ако ще и два часа да се храни. Вече нямам нерви да се втелясвам в количествата. Не е умряла от глад, не е отслабнала, значи всичко е ок.
Лягането й и то е мъка. Ляга си без проблем, НО после се започват едни песни (съседите сигурно са й научили целия репертоар), едно скачане в леглото, ставане през десет минути да ме вика да я гушкам или да я слагам на гърне... и така час, час и половина. Брат й на десетата минута вече е заспал, но той заспива лесно още от бебе, така че проблемът със заспиването едва ли е до възраст.
Siren и аз по принцип ги оставям да се оправят, но понякога не се издържа на писъците, човек ще реши , че ги колим.
Аз си мислех, че когато малката започне бебешкия пубертет, ще си имам вече голямо, осъзнато и послушно момче, а то к'во се оказа... двойна доза бебешки истерии.

Ох, как ме засрамиха мойте онзи ден. Така ме засрамиха, че даже не мога да се отсрамя подобаващо . Разправял нашият, че татко му бие майка му вкъщи. Ние двамата супер учудено го питаме кога е виждал баща му да ме бие. Отговорът беше 'Сутрин в кухнята мама като прави палачинки, тати идва и я бие по дупето". Скъсах се от смях, дори не ми беше направило впечатление, че ме 'бият по дупето', ама как сега да се обясня на външните хора, връзката между "любвеобилното отношение" на баща им и  "домашно насилие" вкъщи. Добре че още не са цъфнали социалните пред вратата.

На това няма как човек да не се разсмее ,божке децата явно виждат по друг начин нещата случващи се наоколо .

Ако е момче,не чакай някога да спре мрънкането. 
Моят е на 28 и редовно си се тръшка за глупости.
Шегата (къде шега ,къде истина)настрана,към 4-5 би трябвало да поотминава съвсем бебешкия период .Но тогава идват други неволи

Ами не му се връзвай на акъла за играчката или за нещата, които смяташ за маловажни. Ще пореве, ще пореве и ще спре. Децата реват, туй то. Каквото и да прави вързастния те все ще си намерят за какво да реват.

Днес моето беше санкционирано за мрънкане. Чат-пат забравя, че не толерирам мрънканици и ревове за глупости и се пробва.

Така е.Спестиш си ден,два,седмица мрънкане,като му угодиш,после цял живот си го влачиш

То все за едно или за друго го влачиш, ама може някои неща да си ги спестиш.

Да, може би трябваше да поясня. Собствените им майки споделят как като тръгнат някъде и почват да се срамуват от поведението на децата си. Аз самата виждам, че се чувстват супер неудобно.
А примерите са неприемливо поведение са много. Едната мята всичко срещу всеки, своите играчки и чуждите, вещите на майка си, телефона и, камъни, пръчки. Особено обича като вървим покрай някоя натоварена улица, да си метне плюшените животни към колите. Веднъж понечи да удари една бременна жена по корема с пръчка. Без провокация, без нищо, видя я, затича се и замахна. Другото търчи навсякъде като изпуснато от гората и като види храна в ръката на някой, възрастен или дете, или пък някоя играчка или вещ, която му хареса, и тича да я отмъкне. Ако сме седнали някъде, ходи по масите на хората и дърпа и взима каквото успее да достигне. Случвало се е да понесе и чужди дамски чанти. Третата, което е най-малка, на 1,5 години, наскоро проявява изключителна агресия срещу майка си, дори мен се е опитвала да удари, просто ей така, даже от количката си, посяга и удря където свари.

Насреща иначе им се говори, има закани от рода на - не така, ще те прибера, ще ти взема играчката, ще те сложа в количката, но нищо конкретно. И се чудя, колко пъти можеш да кажеш на детето си, че ще му вземеш играчката, пръчката и т.н., но без да направиш нищо конкретно, докато то разбере, че действията му всъщност нямат последствия и то може да си прави каквото си иска.
Аз лично не давам непоискани съвети, макар че една от приятелките ми често ме подпитва дали мисля, че детето и се държи лошо.

И аз това се питам... Толкова е нетърпим,че не е истина след три месеца ще направи 2 и нещо невероятно, реве, тръшка се... Чак бях се замислила да го водя на детски психолог, но явно е период и зависи от детето, аз се държа на моменти строга ,опитвам се да вмъкна ред, режим и възпитание... донякъде се получава!

Какъв психолог, чакат ви Ужасните Две, Още По-Ужасните Три, чак към 4, ако имате късмет. Ако нямате, може и към 5-6 вече да продишаш спокойно.

То и ред трудно се вкарва, защото е малко дете, има дни с различна енергия и настроение, не можеш да му хванеш мераците. В един ден идеално работи един подход, в друг нищо не работи.

Моят опит показва нещо много простичко - децата копират родителите си. Сега, не се обиждайте, ама в почти 99% от случаите простите родители имат прости деца. Една селска пръчка ще възпита селско пръчле, една отговорна и възпитана майка възпитава такова дете.
Сори, ако някой се обижда...

Виждам десетки примери около мен.

Така е. Ако се срамуваме от децата си, кой е виновен?

И аз чакам да отмине бебешкия пубертет, но уви, става все по - зле.А аз се самоуспокоявам с,, още малко, още малко, ще избутвме този период". Остава ми само търпение(на 2г.9месеца  сме).

Здравейте при мен отмина бебешкия период ...което много се радвам ....Отбих бебо ,който вече е на 22м. мисля,че предостатъчно го кърмих ... Сега остава само да говорим и сме ок. Иначе си казва доста думички ,прави и изречение с две думи

Нашия период на лиготия е в пикът си в момента на 3г5м е момата и е с голям тежък характер, то тръшкане, то истерия, то блъскане и хвърляне, то сълзи и сополи... Оставям я да се на реве да и мине бесът, така е малкото по добре. Няма оправия... Чакам чакам... То не минава само здрави нерви
Всяка седмица по някоя друга торба с играчи заминава на боклука... Оставям малко играчки но все за нещо ще намерят да се драчат... Имат и еднакви играчки до един момент се спогаждат докато не им омръзне и това...