Здравейте "мами",
Не знаех кое е подходящото място за публикацията ми и тъй като съм от Пловдив я пиша тук.Ако администратор реши да я премести.
Моля за помощ,съвет или каквото друго се сетите за децата ми.Едното няма къде да учи,другото не получава необходимата медицинска помощ.Записвам минимално накратко ситуацията,въпреки че е много дълга.
Преди да започна,тъй като винаги се намират негативисти съм длъжна да кажа няколко неща,а от там на сетне всеки да си реши.Всяка жена мечтае за деца.Не всяка се омелява да стане майка.Когато вече си такава никъде не е писано какви ще са ти децата.Не малко родители при по сериозни проблеми изоставят децата си,било по лични предразсъдъци,било поради безсилие.Това е недопустимо, според мен щом веднъж си поел този път си длъжен да вървиш по него,колкото и тежко и страшно да е.Дължим това най-малкото на децата си,защото те не избират нас,нито ние тях.Ние,а и те незнаем какво ни е поднесла съдбата едни за други.
И аз исках,много се борех,чаках и с много зор продължавам и до днес,да бъда майка на две момчета- Х.на 11години и Й.на 1год.
Последните години все опирам до социалните служби,като в повечето случай помощтта им е да пратят някое в дом или приемно семейство.Като майка създала децата си с любов,чакала второто 5години,имаща от 2години приятел,които е баща на Й.имаща прилични доходи и имаща желание да ги гледа не съм и няма да го допусна това да се случи.Не и докато дишам,ходя,мисля и съм жива.
Но днес отново съм застрашена от срещата с този Ад,отново защото съм сама за всичко(приятеля ми работи от сутрин до вечер),а аз не мога да бъда тялом двама души.
Х.на 11год. е в пети клас.В първи започна да изостава много с материала и ме насочиха за ресурсно подпомагане.След хиляди мъки,защото никои не знаеше къде и как ,и с помощта на социален работник Х.получи такова чак в втори клас.Но проблемите не приключиха дотук.Постоянно ми звъняха за това как създавал проблеми в училище.В трети клас промениха диагнозата от специални образователни потребности на специфични такива,дискакулия,дисграфия и т.н. т.е.невъзможност да учи.Заради честите проблеми в училище много исках да опитам да сменя училището.Обиколих не малко училища и се наслушах как имали такива,колко били агресивни и лоши .Не стана и със свита душа оставих Х. да учи в същото училище,в същия клас.В четвърти клас се сбъдна една наша мечта-да имама братче.
След четвърти клас много от бойните му другарчета се разотидоха,децата поотранаха.Днес в пети клас цялото училище го отхвърли,а Х.отреагира като направи цялото училище и персонал на пух и прах.Следователно го обвиниха че бил агресивен.Не съм съгласна защото първо е диагностициран че не може да учи.Второ как да отреагира друго яче едно различно,мразено и по слабо от останалите деца?
На протокола от последният случай Х.казал че не съм се грижела за него.Той отрича.
Това за мен няма значение,има това че не може повече така,затова си спрях Х.от училище.А дали скоро ще намеря друго незнам.
Да!В интерес на истината съм ограничена много в грижата за Х.,заради брат му Й. които почти всеки месец е в болница или по лекари.Но това не означава че не се грижа за него спрямо времето и възможностите си.
Брат му Й.е роден с пилорна стеноза,оперирана на 30дневна възраст.Роден е и с форамен овален(дупка в сърцето)които с порастването затваря.На лекарство от 2мес.заради екстрасистолия(вид аритмия).С почти ежемесечни бронхопневмонии от 2мес.Отказах инхалаторно лечение,при липса на доказана алергия или астма не смятам че това е лечението.От 5мес.е с риск от детска спластична парализа,нуждае се от ежемесечни рехабилитации от които е ходил само 10дена,заради другите чести разболяеания.Днес изкарахме още един опит за лечение на бронхопневмониите с лекарства за профилактика при чести бронхопневмонии. Резултата е забавяне на процеса с два,три дни и пак болници,венозно антибиотик,но с ларингит,бронхит или фарингит.За цялото време няма един път в които да се повлие малко поне от домашно лечение.В епикризата от 5мес.пише за изследвания за имуноглобулини,но никои досега не ги е правил или да ми е казал да ги направя.Скоро ще мина по свое желание,платено ,в София консултация и преглед при имунолог.
Цялото забавяне на допълнителните прегледи на Й.се получи поради стреса които изживях от отношението на една болница през декември миналата година.
Й.се роди планово секцио,така се наложи,след два мъчителни месеца.Както споменах в началото сама съм за всичко.Та една родилка секцио,след два тежки последни месеца се прибира и оправя с бебе,проблемен брат,готвене,чистене,пране,плащане на сметки и пр.и пр.Буквално,от седмия ден след раждането прибрах се по обяд и първо хванах метлата и парцала.
Не че се хваля или оплаквам но така беше.Изобщо до онзи момент не очаквах да износя бебето,то да се роди или да живее.Тъкмо повярвах и влезна за операцията и т.н.малко след нея получих усложнение от раждането и аз влезнах в болница.На косъм от кюретаж,след 14дена антибиотици бях горе долу о.к(Бебето беше с мен,в болницата през цялото това време).
На излизане от едната болница,буквално на следващия приеха Й.И тъй като болницата нямаше стаи и персонал за такива като нас,шантави,станах на луда калинка,зорлен влезнах в психиатрия. ..а може и от стреса да съм била с остро полиморфно разстройство.Днес лекувам тревожност ,с малка доза, леки успокоителни към един психологичен център НО:За да докажа че не съм луда ми трябва епикриза от психодиспансера.Такава Ни е отказана с приятеля ми,пред адвокат.
Второ умниците от болницата,в която след инцидента пак трябваше да ползваме на всяка епикриза на Й.пишат че съм с шизофрения.Където и да отидем с приятеля ми за Й.за допълнителен преглед ни гледат несериозно и страшно.
Да историята е като екшън,но е една реална история от Пловдив,за която имам документи.Моля, за всякаква помощ,Искаме децата ни да учат,да бъдат лекувани адекватно,да си Ги гледаме,обичаме и възпитаваме.
Не знаех кое е подходящото място за публикацията ми и тъй като съм от Пловдив я пиша тук.Ако администратор реши да я премести.
Моля за помощ,съвет или каквото друго се сетите за децата ми.Едното няма къде да учи,другото не получава необходимата медицинска помощ.Записвам минимално накратко ситуацията,въпреки че е много дълга.
Преди да започна,тъй като винаги се намират негативисти съм длъжна да кажа няколко неща,а от там на сетне всеки да си реши.Всяка жена мечтае за деца.Не всяка се омелява да стане майка.Когато вече си такава никъде не е писано какви ще са ти децата.Не малко родители при по сериозни проблеми изоставят децата си,било по лични предразсъдъци,било поради безсилие.Това е недопустимо, според мен щом веднъж си поел този път си длъжен да вървиш по него,колкото и тежко и страшно да е.Дължим това най-малкото на децата си,защото те не избират нас,нито ние тях.Ние,а и те незнаем какво ни е поднесла съдбата едни за други.
И аз исках,много се борех,чаках и с много зор продължавам и до днес,да бъда майка на две момчета- Х.на 11години и Й.на 1год.
Последните години все опирам до социалните служби,като в повечето случай помощтта им е да пратят някое в дом или приемно семейство.Като майка създала децата си с любов,чакала второто 5години,имаща от 2години приятел,които е баща на Й.имаща прилични доходи и имаща желание да ги гледа не съм и няма да го допусна това да се случи.Не и докато дишам,ходя,мисля и съм жива.
Но днес отново съм застрашена от срещата с този Ад,отново защото съм сама за всичко(приятеля ми работи от сутрин до вечер),а аз не мога да бъда тялом двама души.
Х.на 11год. е в пети клас.В първи започна да изостава много с материала и ме насочиха за ресурсно подпомагане.След хиляди мъки,защото никои не знаеше къде и как ,и с помощта на социален работник Х.получи такова чак в втори клас.Но проблемите не приключиха дотук.Постоянно ми звъняха за това как създавал проблеми в училище.В трети клас промениха диагнозата от специални образователни потребности на специфични такива,дискакулия,дисграфия и т.н. т.е.невъзможност да учи.Заради честите проблеми в училище много исках да опитам да сменя училището.Обиколих не малко училища и се наслушах как имали такива,колко били агресивни и лоши .Не стана и със свита душа оставих Х. да учи в същото училище,в същия клас.В четвърти клас се сбъдна една наша мечта-да имама братче.
След четвърти клас много от бойните му другарчета се разотидоха,децата поотранаха.Днес в пети клас цялото училище го отхвърли,а Х.отреагира като направи цялото училище и персонал на пух и прах.Следователно го обвиниха че бил агресивен.Не съм съгласна защото първо е диагностициран че не може да учи.Второ как да отреагира друго яче едно различно,мразено и по слабо от останалите деца?
На протокола от последният случай Х.казал че не съм се грижела за него.Той отрича.
Това за мен няма значение,има това че не може повече така,затова си спрях Х.от училище.А дали скоро ще намеря друго незнам.
Да!В интерес на истината съм ограничена много в грижата за Х.,заради брат му Й. които почти всеки месец е в болница или по лекари.Но това не означава че не се грижа за него спрямо времето и възможностите си.
Брат му Й.е роден с пилорна стеноза,оперирана на 30дневна възраст.Роден е и с форамен овален(дупка в сърцето)които с порастването затваря.На лекарство от 2мес.заради екстрасистолия(вид аритмия).С почти ежемесечни бронхопневмонии от 2мес.Отказах инхалаторно лечение,при липса на доказана алергия или астма не смятам че това е лечението.От 5мес.е с риск от детска спластична парализа,нуждае се от ежемесечни рехабилитации от които е ходил само 10дена,заради другите чести разболяеания.Днес изкарахме още един опит за лечение на бронхопневмониите с лекарства за профилактика при чести бронхопневмонии. Резултата е забавяне на процеса с два,три дни и пак болници,венозно антибиотик,но с ларингит,бронхит или фарингит.За цялото време няма един път в които да се повлие малко поне от домашно лечение.В епикризата от 5мес.пише за изследвания за имуноглобулини,но никои досега не ги е правил или да ми е казал да ги направя.Скоро ще мина по свое желание,платено ,в София консултация и преглед при имунолог.
Цялото забавяне на допълнителните прегледи на Й.се получи поради стреса които изживях от отношението на една болница през декември миналата година.
Й.се роди планово секцио,така се наложи,след два мъчителни месеца.Както споменах в началото сама съм за всичко.Та една родилка секцио,след два тежки последни месеца се прибира и оправя с бебе,проблемен брат,готвене,чистене,пране,плащане на сметки и пр.и пр.Буквално,от седмия ден след раждането прибрах се по обяд и първо хванах метлата и парцала.
Не че се хваля или оплаквам но така беше.Изобщо до онзи момент не очаквах да износя бебето,то да се роди или да живее.Тъкмо повярвах и влезна за операцията и т.н.малко след нея получих усложнение от раждането и аз влезнах в болница.На косъм от кюретаж,след 14дена антибиотици бях горе долу о.к(Бебето беше с мен,в болницата през цялото това време).
На излизане от едната болница,буквално на следващия приеха Й.И тъй като болницата нямаше стаи и персонал за такива като нас,шантави,станах на луда калинка,зорлен влезнах в психиатрия. ..а може и от стреса да съм била с остро полиморфно разстройство.Днес лекувам тревожност ,с малка доза, леки успокоителни към един психологичен център НО:За да докажа че не съм луда ми трябва епикриза от психодиспансера.Такава Ни е отказана с приятеля ми,пред адвокат.
Второ умниците от болницата,в която след инцидента пак трябваше да ползваме на всяка епикриза на Й.пишат че съм с шизофрения.Където и да отидем с приятеля ми за Й.за допълнителен преглед ни гледат несериозно и страшно.
Да историята е като екшън,но е една реална история от Пловдив,за която имам документи.Моля, за всякаква помощ,Искаме децата ни да учат,да бъдат лекувани адекватно,да си Ги гледаме,обичаме и възпитаваме.