Днес е от добрите ми дни,явно.Имах да върша нещо,свързано с излизане,и го свърших,като междувременно направих една голяма разходка,без много паника или тревожност.Движението определено има благоприятно въздействие.
- Публикувана: 24 ноем. 2017, 12:49 ч.
- Последно мнение: 30 ян. 2018, 12:05 ч.
Паническо разстройство - 30
Нещо ми стана от няколко часа. Премаля ми пак и помислих, че е от захарта, хапнах и не минава. Вече от 3 часа. Премерих кръвното 140/95. Малко съм го качила, много ми е неспокойно. Да идва понеделник да си пия хапчетата, нещо се случва с организма ми. Корема долу ми е на топка, вие ми се свят. Напрво ми се реве, исках да споделя с вас 
Взвх половин ксанакс, че ме хвана и страх да не ми се случи нещо
Взвх половин ксанакс, че ме хвана и страх да не ми се случи нещо 
Нели защо чакаш понеделник?
И онзи ден и вчера по едно и също време ми става много лошо. Не мога да се движа, едвам съм се добирала у нас. Пък аз лудата и на фитнес бях, като усетих тези симптоми. То като ПА, трепериш, гади ти се, дезиориентирана си, страх, че ще се строполиш. То грипа бил.
Що не си хваща богатите, яките, дето си имат пари за скъпи лекарства и да се търкалят в разкош, ами на мен се натъкнал ....
Лаптопа здаде багажа, айде ремонт 300 кинта да го ....
Да взема да се метна от някъде да се приключи тоя ад.
Що не си хваща богатите, яките, дето си имат пари за скъпи лекарства и да се търкалят в разкош, ами на мен се натъкнал ....
Лаптопа здаде багажа, айде ремонт 300 кинта да го ....
Да взема да се метна от някъде да се приключи тоя ад.
Здравейте! Нова съм в тази тема,но се включвам с голяма надежда.При мен кризите се повтарят през няколко години.По наследство са ми(не можах да наследя някоя вила на морето,а това ще взема от баща ми).Забелязала съм,че се появяват,когато съм най-спокойна,когато нямам проблеми и животът ми върви по мед и масло.Тогава ми се успокояват мислите и....идват атаките.
При мен са плашещите мисли,че полудявам,че нещо се случва.Радвам се(колкото и да не е радостно самото "заболяване"),че има с кой да споделя какво чувствам и да бъда разбрана.Защото , който не го е преживял, той не знае колко плашещо е чувството.Както една позната казва-ами мисли си за нещо весело де
При мен са плашещите мисли,че полудявам,че нещо се случва.Радвам се(колкото и да не е радостно самото "заболяване"),че има с кой да споделя какво чувствам и да бъда разбрана.Защото , който не го е преживял, той не знае колко плашещо е чувството.Както една позната казва-ами мисли си за нещо весело де
И при мен са през няколко год., също по наследство 😀Важното е да се изтърпят... защото всичко минава. При мен се появяват от страха, че няма да се справя с нещо предстоящо. Психолога много помага, лекарствата са временно нещо. Не ги пия повече от 3-4 месеца. Успех и чети много , намери си хоби, занимание!
И при мен са през няколко год., също по наследство 😀Важното е да се изтърпят... защото всичко минава. При мен се появяват от страха, че няма да се справя с нещо предстоящо. Психолога много помага, лекарствата са временно нещо. Не ги пия повече от 3-4 месеца. Успех и чети много , намери си хоби, занимание!
Аз даже избягвам изобщо да пия каквото и да е.При някои по-тежки кризи взимам 1-2 хапчета Алора(на билкова основа) и това е.Иска ми се сама да се боря с тях,да не разчитам на лекарствата.
Практикувам йога и медитация,тя ми помага доста.И аз си повтарям винаги,всъщност това ми е главното успокоение-просто изтърпи,ще мине,не откачаш,нищо ти няма,знаеш,че отминава...
Когато съм най-зле гледам да подремвам повече, ако имам възможност.Когато се осъня,някак натрапчивите мисли изчезват,съзнанието ми се "отпуска".Точно така го усещам,като отпускане.Разходките също помагат
Здравейте!
Аз от сутринта хичне съм добре. Уж вс беше позатихнало с флуанкола, но се събудих с треперене чувство за огромен студ, слабост, позиви за тоалетна/оказа се разстройство 2 пъти/. От там пълна програма паника ,страх гадене и гадното усещане, че ще тупна всеки момент. Кръвно 130/85 125/85. Вече ще полудея тоталнооо, чувствам те безсилна и наистина не знам какво ги провокира тия неща или е някакво скрито заболяване.
Аз от сутринта хичне съм добре. Уж вс беше позатихнало с флуанкола, но се събудих с треперене чувство за огромен студ, слабост, позиви за тоалетна/оказа се разстройство 2 пъти/. От там пълна програма паника ,страх гадене и гадното усещане, че ще тупна всеки момент. Кръвно 130/85 125/85. Вече ще полудея тоталнооо, чувствам те безсилна и наистина не знам какво ги провокира тия неща или е някакво скрито заболяване.
Здравейте!
Аз от сутринта хичне съм добре. Уж вс беше позатихнало с флуанкола, но се събудих с треперене чувство за огромен студ, слабост, позиви за тоалетна/оказа се разстройство 2 пъти/. От там пълна програма паника ,страх гадене и гадното усещане, че ще тупна всеки момент. Кръвно 130/85 125/85. Вече ще полудея тоталнооо, чувствам те безсилна и наистина не знам какво ги провокира тия неща или е някакво скрито заболяване.
Аз от сутринта хичне съм добре. Уж вс беше позатихнало с флуанкола, но се събудих с треперене чувство за огромен студ, слабост, позиви за тоалетна/оказа се разстройство 2 пъти/. От там пълна програма паника ,страх гадене и гадното усещане, че ще тупна всеки момент. Кръвно 130/85 125/85. Вече ще полудея тоталнооо, чувствам те безсилна и наистина не знам какво ги провокира тия неща или е някакво скрито заболяване.
Не е скрито заболяване. Предполагам сте минавали през хипохондричния период-доктори, изследвания и нищо, нали?
Всичко е в главата, отрицателните мисли провокират такава симтоматика. Ако имате възможност посещавайте психолог-ще ви покаже , че няма от какво да се страхувате реално и мислите ви са погрешно насочени. Ако искате споделете тук какво ви тормози.
Какво слънчице е навън. Каква природа е около мен. Да се постопли още малко да да отида да се разходя, то в тая стая гръпът сам няма да ми мине, а и НМ също.
Много гадно се чувствам, подавам си документи за работа по специалността, пълно мълчание, какво прокажена ли съм, като съм на 47, близо 48.
Много гадно се чувствам, подавам си документи за работа по специалността, пълно мълчание, какво прокажена ли съм, като съм на 47, близо 48.
Какво слънчице е навън. Каква природа е около мен. Да се постопли още малко да да отида да се разходя, то в тая стая гръпът сам няма да ми мине, а и НМ също.
Много гадно се чувствам, подавам си документи за работа по специалността, пълно мълчание, какво прокажена ли съм, като съм на 47, близо 48.
Много гадно се чувствам, подавам си документи за работа по специалността, пълно мълчание, какво прокажена ли съм, като съм на 47, близо 48.
Само за разходки.Леле, забравила съм какво е да се пие АД. Вчера изтърпях, днес не мога да стана от леглото. Сутринта помислих че припадам, като се паникьосах:)